Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 30.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА Г.
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 862 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 36-0000551 от 20.11.2019 г. на Главен инспектор при
О.о. „А.а.“***, на С.М.С., ЕГН ********** *** са наложени административни
наказания на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 2000 лв., за
нарушение на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на
чл.18 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; на основание чл.95 ал.1 т.1
от ЗАвПр- глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл.21 ал.1 т.6 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. на МТ; и на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр- глоба в
размер на 2000 лв., за нарушение на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез
упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за
отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Излага доводи.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Излага доводи за незаконосъобразно,
необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление и
пледира за отмяната му.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано
е становище по жалбата, с което се счита същата за неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, като се иска
оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели В.Д. като актосъставител, М.К. и Й.П. като
свидетели при съставяне на акта и установяване на нарушението, както и свидетелите
М.В., Д.Б. и А.Х., както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № № 36-0000551 от 20.11.2019 г., АУАН серия А-2018 бл. №267103 от 05.11.2019
г., удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил серия ВТ № 048186,
валидно до 17.06.2023 г., удостоверение за техническа годност на ППС, 4 бр.
обяснения, справка от ИА „АА“, заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.,съдът намира
за установено следното:
На
05.11.2019 г.служителите на ИА „АА“ свидетелите Д. и К. получили указания да
осъществят съдействие и проверка на таксиметров автомобил в с. Т., П. обл. При
пристигането си на място двамата служители видели спрян от служители на РУ на
МВР- Т., сред които и св. П., лек таксиметров автомобил марка „Д. Л.“ с рег. № ***
**** ****. Водач на автомобила бил жалбоподателя С.. В автомобила били
установени още четири лица, а именно М.В., Д.Б., С.М. и А.Х.. Четиримата
пътника в автомобила заявили при проверката, че водача на автомобила им
предложил да ги превози от гр. К. до гр. П. на цената на автобусния билет. И
четиримата се качили от автобусната спирка в гр. К.. Тези обстоятелства
пътниците вписали и в саморъчно написани обяснения. При извършената проверка от
служителите на ИА „АА“ било установено, че водачът на автомобила извършвал
превоз на пътници без разрешение за извършване на таксиметров превоз от Кмета
на Община К. или упълномощено от него лице, както и не притежавал удостоверение
„водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за Община К., като същият
представил удостоверение № 048186, валидно за Община П.. При извършената
проверка било установено още, че управлявания от водача автомобил бил с открита
табела „Такси“, но без да има монтиран електронен таксиметров апарат с фискална
памет, а водача нямал пътна книжка.
Въз основа
на извършената проверка било счетено, че водачът С. е осъществил нарушения на
чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; на чл.18 т.5 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. на МТ; на чл.21 ал.1 т.6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
на МТ; и на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, за което бил
съставен и процесния АУАН. Присъстващият при съставяне на акта жалбоподател С.
вписал собственоръчно, че не е съгласен и ще даде допълнителни обяснения.
Такива не били депозирани.
Въз основа
на съставения АУАН, на 20.11.2019 г. оправомощено, съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на МТ длъжностно лице издало атакуваното наказателно
постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата
и място на извършването им и индивидуализация на извършителя, на жалбоподателя С.
били наложени административни наказания на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр-
глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ; на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на
2000 лв., за нарушение на чл.18 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; на
основание чл.95 ал.1 т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 500 лв., за нарушение на
чл.21 ал.1 т.6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; и на основание чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.31 ал.1 т.5
от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 05.12.2019 г., а жалбата срещу
него депозирана на 12.12.2019 г.
Събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът ползва изцяло при постановяване на
решението си, като безпротиворечиви помежду си и пряко относими към предмета на
доказване по делото.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
Издаденият
АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, спазени са правилата
за съставянето му и е връчен на представител на нарушителя с разяснени му права
на възражения 3-дневен срок. Обжалваното
наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити, изискуеми от
чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.31 ал.1 т.1 и т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, при управление на таксиметров автомобил водачът
му е длъжен да носи разрешението за извършване на таксиметров превоз, която се
издава от Кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице въз основа
на решение на Общинския съвет относно броя таксиметрови автомобили, които могат
да работят на територията на общината, както и реда, и условията за
разпределение на общия брой на автомобилите между превозвачите, съгласно чл.24
ал.1 и ал.4 от Наредбата. Водачът при управление на таксиметров автомобил е
длъжен да носи и пътна книжка, издадена от превозвача.
Съгласно
чл.18 т.5 от Наредбата водачът на лек таксиметров автомобил следва да притежава
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за съответната
община, а изискване за таксиметровия автомобил е да има монтиран електронен
таксиметров апарат с фискална памет, притежаващ удостоверение за одобряване на
типа, издадено от Държавната агенция за метрология и технически надзор съгласно
изискванията на Наредба № 35 от 1999 г. за функционалните и техническите
изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет, съгласно
чл.21 ал.1 т.6 от Наредбата.
Събраните
по делото гласни и писмени доказателства установяват безспорно и категорично,
че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек таксиметров автомобил от
гр. К., където е започнал таксиметров превоз на четирима пътника към гр. П.. Не
се спори по делото и че автомобилът е притежавал отличителните белези на
таксиметров автомобил. Бил е и с открита табела „такси“. Безспорно е установено
от доказателствата по делото, че при извършване на таксиметровия превоз
жалбоподателят не е имал разрешение за извършване
на таксиметров превоз от Кмета на Община К. или упълномощено от него лице,
както и не е притежавал удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил“,
валидно за Община К., откъдето реално е започнал извършване на таксиметровия
превоз. Представеното удостоверение № 048186, валидно за Община П. е
ирелевантно към процесния спор, доколкото общината, откъдето е започнал да се
извършва таксиметровия превоз, в случая е Община К.о, която следва да издаде
разрешението за извършване на такава дейност на нейна територия и
удостоверението на водача. При извършената проверка било установено още, че
управлявания от водача автомобил бил с открита табела „Такси“, но без да има
монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет, а водача нямал и пътна
книжка.
При така
установените факти, съдът намира за безспорно установено жалбоподателят С. да е
осъществил твърдените нарушения на чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999
г. на МТ; на чл.18 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; на чл.21 ал.1 т.6
от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; и на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ.
Приложени са
относимите към нарушенията санкционни норми на чл.93 ал.1 т.1 и чл.95 ал.1 т.1
от ЗАвПр. Правилно по вид и размер са определени и наложените наказания за
всяко отделно нарушение. Законът е предвидил фиксиран размер на санкциите, като
същите са определени в съответствие с изискванията.
Стореното от
жалбоподателя не осъществява признаците на маловажен случай. Обществената
опасност на деянията не е по- ниска от обичайната за тези нарушения. Налице са
извършени четири нарушения на изискванията за осъществяване на таксиметров
превоз на пътници, както по отношение на водача, така и по отношение
таксиметровия автомобил. Извършван е таксиметров превоз на четири лица.
С оглед изложеното, съдът намира атакуваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 36-0000551 от 20.11.2019 г. на Главен инспектор при О.о. „А.а.“***,
с което на С.М.С., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на
чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; на основание чл.93 ал.1
т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.18 т.5 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. на МТ; на основание чл.95 ал.1 т.1 от ЗАвПр- глоба в
размер на 500 лв., за нарушение на чл.21 ал.1 т.6 от Наредба № 34 от 06.12.1999
г. на МТ; и на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 2000 лв.,
за нарушение на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред А. с. гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.