№ 867
гр. Русе, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520100720 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищцовата страна твърдят, че са се снабдили срещу ответника със
заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5958/2020 г. по описа на РРС за
сумата от 270 лв., представляваща цена по договор за услуги по фактура №
235/ 14.10.2020 г., срещу която длъжникът възразил в срок.
Твърдят, че на 31.08.2020 г. между страните бил сключен Договор № 1
за счетоводно-консултантско обслужване от "******" ЕООД-Русе на "******"
ЕООД-Русе, срещу което последното дружество се задължило да заплаща
възнаграждение, определено по критериите на глава ІV чл.6 ал.2 от
контракта.Сочат, че са изправна страна по правоотношението.За извършените
счетоводни услуги от "******" ЕООД за периода от 01.09.-30.09.2020 г.
(изготвена фактура №**********/30.09.2020 г. на стойност 43 000 евро,
издадена от "******" ЕООД към SBD Sport Balans, Германия, заедно с
товарителници и документи за получената стока, подадени от ищеца
Справка-декларация за данък върху добавената стойност, Уведомление с вх.
№ ДДС.1800-1994657/07.10.2020 г., както и декларация по VIES) била
издадена фактура № 235/ 14.10.2020 г. за сумата от 270 лв., която
възложителят не заплатил.
Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им
дължи присъдената сума по ч.гр.дело № 5958/2020 г. по описа на РРС.Търсят
се разноски за производството.
1
Ответникът оспорва иска.Твърди, че ищецът е неизправна страна по
процесния договор.Претендира отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5958/2020 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ********“ ЕООД-Русе за сумата
от 270 лв., представляваща дължима цена за услуги, съобразно ф-ра № 235/
14.10.2020 г.В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът подал възражение, че не
дължи присъденото вземане, за което заявителят е уведомен на 01.02.2021
г.Исковата молба, въз основана която е образувано настоящото дело, е
постъпила на 04.02.2021 г.
По делото няма спор, че на 31.08.2020 г. между страните бил сключен
Договор № 1 за счетоводно-консултантско обслужване, по силата на който
“******“ ЕООД-Русе приели да извършват срещу възнаграждение писмени и
устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на
“********“ ЕООД-Русе в съответствие с българското счетоводство и данъчно
законодателство. Критериите, по които се определя цената на услугите, са
визирани в Раздел ІV, чл.6 от контракта.Според ал.4 и ал.5 от последната
разпоредба, възложителят заплаща договореното възнаграждение след
предоставяне на фактура от “******“ ЕООД, по посочена от тях банкова
сметка, в срок до 14 дни от издаване на документа.Страните се съгласили, че
изпълнителят може да прекрати договора при допусната забава, за което
дължи известие (чл.9). В чл.12 е казано, че комуникациите и уведомленията
между съконтрахентите се извършват писмено или по имейли, като
електронната поща на ищцовото дружество е office@contabil.bg, така, както е
отразено и в ТР (л.50), а на ответника-...........bg@gmall.com.
Представена е Ф-ра № 235/ 14.10.2020 г., издадена от ищеца, за сумата
от 270 лв., представляваща цена за предоставена на насрещната страна
счетоводна услуга през м.септември 2020 г.По делото няма спор, че
ответникът не е извършил плащане по нея.
Във връзка с изпълнената от ищеца работа през м.септември 2020 г. са
приложени документи на л.12-л.18 от дело.Книжата (ф-ра
№**********/30.09.2020 г. на стойност 43 000 евро, издадена от "******"
ЕООД към SBD Sport Balans, Германия, заедно с товарителници и документи
за получената стока, подадени Справка-декларация за данък върху добавената
стойност, Уведомление с вх.№ ДДС.1800-1994657/07.10.2020 г., както и
декларация по VIES) били изпратени на ответника и чрез куриер на
09.11.2020 г. и на 23.11.2020 г., ведно с две покани за доброволно изпълнение
от 06.11.2020 г. и от 20.11.2020 г.
Приложена е разменена кореспонденция между управителите на двете
2
дружества по електронна поща от 02.10.2020 г. (л.59,60). Възложителят
уведомил ищеца, че имат книжа за обработка от м.септември 2020 г. и
потвърдил, че ще ги изпрати през същия ден.На 05.10.2020 г. страната отново
има изявления в този смисъл.На 06.10.2020 г. изпълнителят поискал от
насрещната страна да потвърди получаването на фактури, визирани в
ел.съобщение.Положителният отговор е изпратен в същия ден (л.63).
В отговора си на исковата молба ответникът е посочил, че на 22.10.2020
г. е получил електронно съобщение от изпълнителя, че не желаят да водят
повече счетоводството им, за което счита, че няма основание.
В имейла на управителя на ищцовото дружество се казва, че
прекратяват едностранно процесния договор (л.81).Според ответника,
независимо, че съобщението е изпратено от електронния адрес на “******“
ЕООД, визиран в контракта, това не е изявление на насрещната страна.
Посочено е още, че “********“ ЕООД не са потвърдили процесната фактура,
още повече, че счетоводните услуги били извършени през м.октомври, а не
през м.септември 2020 г.
Ищецът е потвърдил, че управителят на дружеството им е автор на
уведомлението за прекратяване на договора, като в тази връзка са
представени и Декларация за отказ от права от пълномощно, с нотариална
заверка на подписа от 22.10.2020 г., и Уведомление до ТД на НАП от същата
дата.
В следващо становище ответникът е навел доводи, че ищецът изобщо не
е извършил сочените от него счетоводни услуги, за които търси
възнаграждение в размер на 270 лв., тъй като не разполага с техническа и
кадрова обезпеченост за изпълнение на такъв вид дейности.
Ищецът е представил доказателства, че дружеството има служител на
длъжност “Главен счетоводител“, назначен от 03.10.2019 г., както и закупена
на 04.07.2018 г. техника за нуждите на предоставяните от тях услуги (л.128-
131).Първото обстоятелство е потвърдено и от назначеното в производството
вещо лице, след извършена справка в масивите на НАП.Експертът е
удостоверил, че ищцовото дружество развива дейността си на заявения в ТР
адрес на управление.
Назначената в производството счетоводна експертиза, след запознаване
с доказателствата по делото и извършени проверки в ТД на НАП-Варна, Офис
гр.Русе (л.151-л.164), и при ищеца, се е произнесла, че “******“ ЕООД са
извършили всички необходими счетоводни операции съгласно възложената
им работа с договора от 31.08.2020 г., конкретизирана в чл.5 от същия, в това
число счетоводно отразяване на всички покупни и всички продажни фактури
на “********“ ЕООД, подаване на съответните декларации по ДДС (Справка-
декларация и Интрастат-декларация) и прилежащите към тях дневници,
касаещи м.септември 2020 г.Експертът е потвърдил, че изготвените
3
декларации отговарят на изискванията на ЗДДС и същите са били подадени в
ТД НАП в законово установения срок.Вещото лице е докладвало, че Справка-
декларация на “********“ ЕООД от 07.10.2020 г. е била депозирана пред
надлежния орган с КЕП № 23С5D754 с автор на КЕП-управителя на
ищцовото дружество и IP-адрес 87.120.136.26.Размерът на възнаграждението
за извършените счетоводни действия и услуги, съобразно критериите,
възприети от страните в чл.6 ал.2 от договора, е определен на 320 лв.Вещото
лице е посочило,че процесната фактура не фигурира в Дневници за покупки
на ответника към Справки-декларации по ДДС.Експертът е пояснил, че не е
възможно счетоводните книжа, касаещи извършени търговски действия през
м.септември да бъдат изготвени в същия месец.Законовият срок за
подаването им е до 14 октомври, което в процсния случай е било спазено от
ищеца.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил срещу ответника със заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5959/2020 г. по описа на РРС за сумата
от 270 лв., дължимо възнаграждение за извършени от дружеството
счетоводни услуги на насрещната страна през м.септември 2020 г., за което
била издадена ф-ра № 235/14.10.2020 г.В срока, визиран в чл.414 от ГПК,
длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената срещу
него заповед.В указаното от съда време, заявителят е предявил иск за
установяване на вземането си, предвид което претенцията му е допустима.
Предявеният иск има за предмет съществуването на вземане на ищеца,
при което според нормата на чл.154 ал.1 от ГПК в негова тежест е да
установи основанието, от което произлиза то, а ответникът-че е платил или
основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума.
В случая няма разногласие по въпроса, че на 31.08.2020 г. между
страните е бил сключен Договор № 1 за счетоводно-консултантско
обслужване, по силата на който “******“ ЕООД-Русе приели да извършват
срещу възнаграждение писмени и устни счетоводно-консултантски услуги,
обезпечаващи функционирането на “********“ ЕООД-Русе.Дали този
контракт е бил прекратен в края на м.октомври 2020 г. по инициатива на
изпълнителя, съдът намира за обстоятелство ирелевантно към предмета на
спора.Претенцията на ищеца е за заплащане на възнаграждение за
извършените от него счетоводни услуги на насрещната страна през
м.септември 2020 г.
Съдът счита, че събраните в производството доказателства сочат на
безспорен извод, че “******“ ЕООД са изправна страна по търговското
правоотношение.Страната е ангажирала доказателства какви конкретно
счетоводни действия е извършило в услуга на ответника, касаещи дейността
4
на “********“ ЕООД през м.септември 2020 год., като приетата по делото
експертиза е потвърдила, че изготвените от изпълнителя документи
съответстват на законовите изисквания и е бил спазен срокът за предаването
им към ТД на НАП.В първоначалното си становище по исковата молба
ответникът всъщност не оспорва факта, че ищцовото дружество е реализирало
описаните от тях дейности.Доводът е бил само в насока, че това е станало
през м.октомври, а не през м.септември 2020 г.На първо място част от
документите, с които е работил изпълнителя в изпълнение на задълженията си
по договора, са именно от м.септември 2020 г.Действително крайният
момент, в който ангажиментът на счетоводното дружество по тях приключва
е до 14.10.2020 г.В този смисъл е и нормата на чл.51 ал.3 от ЗДДС.Услугата е
предоставена обаче именно с оглед дейността на насрещния търговец през
м.септември 2020 г. Това е имал предвид издателят на спорната фактура,
посочвайки основанието, от което произтича вземането му.
Неоснователни са доводите на ответника, че ищецът е бил фактически
възпрепятстван да предоставя услугите, за които е сключен договорът от
31.08.2020 г.На първо място по делото са ангажирани доказателства относно
кадровата и техническа обезпеченост на “******“ ЕООД.На второ място, с
оглед естеството на предоставяната услуга, за възложителя е без значение по
какъв начин изпълнителят организира работния си процес.В заключение,
съдът намира, че ищецът е осъществил възложената му с договора работата,
относима времево към дейността на ответника през м.септември 2020 г.
Назначената по делото икономическа експертиза е потвърдила, че
търсеното от дружеството възнаграждение за извършената услуга съответства
на възприетите между страните критерии по договора и дори по размер е над
сумата, за която в полза на “******“ ЕООД е била издадена заповед за
изпълнение.Искът следва да се уважи така, както е предявен.В тежест на
ответника са разноските по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “********“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
****************, представлявано от управителя И.С.И., че дължат на
“******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, **************, представлявано от управителя И.А.К., със съдебен
адрес: гр.Русе, ул.”Стефан Караджа“ № 10, партер, офис № 4, чрез адв.Е.Д. М.
от АК-Силистра, сумата от 270 лв., представляваща цена (за извършени
счетоводни услуги през м.септември 2020 г.) по договор за услуги (от
31.08.2020 г.), във връзка с което била издадена Фактура № **********/
14.10.2020 г., по присъдена със Заповед за изпълнение на парично задължение
5
по чл.410 от ГПК под № 262379 от 21.12.2020 г. по ч.гр.дело № 5958/2020 г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА “********“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, ****************, представлявано от управителя
И.С.И., да заплатят на “******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, **************, представлявано от управителя
И.А.К., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Стефан Караджа“ № 10, партер, офис
№ 4, чрез адв.Е.Д. М. от АК-Силистра, сумата от 500 лв.-разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6