Р Е Ш
Е Н И Е №
260069
гр. София, 28.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията търг. д. № 74 по
описа за 2020 година на СОС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЦАТА – М.Д.К.,
с ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощника си адвокат П.К. от С.
адвокатска колегия е предявила срещу З. АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение в размер на 80 000 лева
/с протоколно определение на съда от 20.04.2021г. е допуснато изменение на
размера на предявеният иск/, частичен иск от общо дължимо обезщетение в размер
на 100 000 лева, за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания,
както и иск в размер на 1361.82 лева
за причинени й имуществени вреди, от които: разход в размер на 12,00 лева за
CD, извършен на 25.01.2019 г.; разход в размер на 60,00 лева за доплащане за
медицинско изделие, извършен на 28.01.2019 г.; Разход в размер на 46,40 лева за
потребителска такса, в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „Н.“
ЕАД, извършен на 31.01.2019г.; разход в размер на 58,00 лева за потребителска
такса в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, извършен на
05.02.2019г.; разход в размер на 230,00 лева за магнитен резонанс на колянна
става, извършен на 21.03.2019 г.; разход в размер на 18,72 лева за транспорт до
болнично заведение, извършен на 21.03.2019 г.; разход в размер на 60,00 лева за
остеодензитометрия, извършен на 25.03.2019 г.; разход в размер на 40,00 лева за
медицински преглед, извършен на 26.03.2019г.; разход в размер на 62,00 лева за
ел. носител и неперсонализирана ЕК, извършен на 29.03.2019 г.; разход в размер
на 40,00 лева за преглед от лекар специалист в СБАЛТОСМ - Проф. д-р Д. ЕАД,
извършен на 03.04.2019 г.; разход в размер на 174,70 лева за медикаменти -
детралекс табл. - 2 опак., конкор табл.-1 опак., упсарин ефф.табл.-1 опак.,
фламексин сашета- 20 бр., флексофитол капс.-1 опак., извършен на 18.04.2019 г.
и разход в размер на 560 лева за рехабилитация в МЦ Баланс Клиник ООД, извършен
на 10.05.2019 г., настъпили
вследствие на ПТП, осъществило се на 22.01.2019г.
около 21:55 часа в гр. Б., на кръстовището на бул. „Европа" с ул. „Любен
Каравелов", при което лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ с рег. № СВ 5469 КС при завой на ляво от бул. „Евпора“ към
ул.“Любен Каравелов“ удря ищцата пресичащата ул.“Любен Каравелов“, като вината
за ПТП е на водача на МПС – А.С.Л., с ЕГН **********, застрахован
при ответника със застрахователна полица № BG/07/118002618082
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 04.09.2018г.
до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 22.01.2019 год., до окончателното им заплащане, а при условията на
евентуалност законната лихва върху сумите, считано от 02.08.2019 год.
Ищцата твърди в исковата си молба,
че на 22.01.2019г. около 21:55 часа в гр.
Божурище, на кръстовището на бул. „Европа" с ул. „Любен Каравелов",
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № СВ 5469 КС, при
завой на ляво от бул. „Евпора“ към ул.“Любен Каравелов“ я удря. Сочи, че тя в същото време пресичала
ул.“Любен Каравелов“. Излага, че вина за ПТП имал водачът на МПС – А.С.Л., с
ЕГН **********, застрахован при ответника със застрахователна
полица № BG/07/118002618082
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 04.09.2018г.
до 03.09.2019г.
Местопроизшествието било посетено от
компетентните органи. По случая било образувано ДП № 20/2019г. по описа на РУ –
Сливница и пр.пр. № 112/2019г. по описа на РП - Сливница.
Изложено е още в исковата молба, че
ПТП настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № СВ 5469 КС,
който не е съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП.
Сочи се в исковата молба, че след ПТП пострадалата
била закарана по спешност в УМБАЛСМ „Н. ." ЕАД с болки в лумбалната област
и дясно коляно. Там тя престояла около две седмици, след което била изписана.
Въз основа на направените изследвания на ищцата в Пирогов и други лечебни
заведения впоследствие, тя твърди, че се установили, следните травматични
увреждания: счупване на гръбначния стълб в поясната област, счупване на горния край
на тибията, увреждания на между прешленните дискове в поясния и другите отдели
на гръбначния стълб с радикулопатия, нарушение в плътността и структурата на
костта и други.
От получените наранявания ищцата твърди, че търпяла
силни болки. В резултат на получените травми и проведеното лечение тя дълго
време следвало да спазва постелен режим и да не става от леглото, като не е
можела да се самообслужва и да извършва елементарни дейности от ежедневието, за
което разчитала единствено на помощта на своите близки. Към настоящият момент
ищцата сочи, че не се била възстановила от получените травматични увреждания и
продължавала да изпитва болки. Травмите й и продължителното лечение оказали
негативно влияние върху здравословното и психологическото състояние на ищцата.
В резултат на процесното ПТП и получените при него
увреждания, М.Д.К. претърпяла и имуществени вреди в размер на 1361.82 лв.
Посочените разходи били направени за прегледи, изследвания, транспорт,
лекарства и медицински изделия.
Ищцата
излага, че с претенция депозирала искане за обезвреда от ответника. При
ответника била образувана преписка по щета № **********/2019г.
Именно поради това ищцата – М.Д.К., с ЕГН ********** ***, действаща
чрез пълномощника си адвокат П.К. от С. адвокатска колегия е предявила срещу З..”
АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лева, частичен иск от общо
обезщетение в размер на 100 000 лева, за причинени й неимуществени вреди –
болки и страдания, както и иск в размер на 1361.82
лева за причинени и имуществени вреди, от които: разход в размер на 12,00
лева за CD, извършен на 25.01.2019 г.; разход в размер на 60,00 лева за
доплащане за медицинско изделие, извършен на 28.01.2019 г.; Разход в размер на
46,40 лева за потребителска такса, в Клиника по ортопедия и травматология към
УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, извършен на 31.01.2019г.; разход в размер на 58,00 лева за
потребителска такса в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „Н.И.“
ЕАД, извършен на 05.02.2019г.; разход в размер на 230,00 лева за магнитен
резонанс на колянна става, извършен на 21.03.2019 г.; разход в размер на 18,72
лева за транспорт до болнично заведение, извършен на 21.03.2019 г.; разход в
размер на 60,00 лева за остеодензитометрия, извършен на 25.03.2019 г.; разход в
размер на 40,00 лева за медицински преглед, извършен на 26.03.2019г.; разход в
размер на 62,00 лева за ел. носител и неперсонализирана ЕК, извършен на
29.03.2019 г.; разход в размер на 40,00 лева за преглед от лекар специалист в
СБАЛТОСМ - Проф. д-р Д.ЕАД, извършен на 03.04.2019 г.; разход в размер на
174,70 лева за медикаменти - детралекс табл. - 2 опак., конкор табл.-1 опак.,
упсарин ефф.табл.-1 опак., фламексин сашета- 20 бр., флексофитол капс.-1 опак.,
извършен на 18.04.2019 г. и разход в размер на 560 лева за рехабилитация в МЦ Б.ООД,
извършен на 10.05.2019 г., настъпили
вследствие на ПТП, осъществило се на 22.01.2019г.
около 21:55 часа в гр. Б., на кръстовището на бул. „Европа" с ул. „Любен
Каравелов", при което лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ с рег. № СВ 5469 КС при завой на ляво от бул. „Евпора“ към
ул.“Любен Каравелов“ удря ищцата пресичащата ул.“Любен Каравелов“, като вината
за ПТП е на водача на МПС – А.С.Л., с ЕГН **********, застрахован
при ответника със застрахователна полица № BG/07/118002618082
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 04.09.2018г.
до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 22.01.2019 год., до окончателното им заплащане, а при условията на
евентуалност законната лихва върху сумите, считано от 02.08.2019 год.
Пртендират се и направените по
делото разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът „З.”АД, с ЕИК . е подал писмен отговор, чрез процесуалния си
представител юрк.С.К., с който оспорва предявените искове по основание и
размер.
С отговора на исковата молба, на първо място ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП, по договор за застраховка „ГО на автомобилистите“, сключен между ответника и водача на процесния лек автомобил.
На следващо място с отговора на исковата молба ответникът оспорва твърдения от ищцата механизъм на настъпване на ПТП, наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при ответника водач - А.Л., връзката между процесното ПТП и вредите на ищцата, оспорва се и наличието на самите вреди. Излага се, че по делото не са представи доказателства за установяване на правнорелевантни факти, а представените доказателства не се ползват с материална доказателствена сила.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, тъй като не била изпълнила задълженията си по чл.107 и сл. от ЗДвП и се поставила сама в повишен риск спрямо нормалния. Твърди се, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно на място необозначено с пешеходна пътека, като не се е съобразила с факта на движение на пътно превозно средство, което било видимо за нея, като по този начин сама се е поставила в опасност и създала предпоставки за настъпване на ПТП. Излага се, че при съобразяване от страна на ищцата М.Д.К. с нормативните правила, е можело да бъдат избегнати напълно вредоносните последици. Ответникът счита, че с поведението си ищцата сама се е поставила в опасност, поради което следва да бъде отчетен и нейният принос за настъпване на ПТП и последвалите вредоносни последици, който принос ответникът определя на поне 70% (седемдесет процента). При съобразяване с правилата за движение съгласно ЗДвП, такива последици твърди, че не биха настъпили.
Ответникът е възразил и срещу претендираната от ищцата законна лихва. Посочил е, че е неоснователна ищцовата претенция за начисляване на законна лихва от датата на настъпване на ПТП - 22.01.2019 г. Изложил е, че на основание чл. 496, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 497, ал. 1 от КЗ, няма основание законна лихва да се начислява преди изтичането на тримесечния срок от предявяване на претенцията, т.е. не по-рано от 06.11.2019г., от която дата било и приложеното към исковата молба Уведомително писмо с peг. № 10880/2/06.11.2019 г. от З. „Е.” АД.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа твърденията си
и направените доказателствени искания и оспорва направените от ответника
възражения.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е
представил отговор на допълнителната искова молба.
В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален
представител уточнява, че става въпрос за бус, а не за лек автомобил, който й
причинил уврежданията.
Софийският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения с исковата
молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1 от 2019г., рег. № 344р-678/23.01.2019г.
на РУ на МВР - Сливница е, че на 22.01.2019г. ищцата по делото е пострадала при
ПТП.
Не е спорно между страните и
обстоятелството, че ищцата е спазила процедурата по чл.380 от КЗ. Последното се
установява и от писмо с изх. № 10880/1 от 21.08.2019г. на ответника, в което е
посочено, че при него е заведена щета по претенция на ищцата с № ********** от
06.08.2019г. На 06.11.2019г. ответникът отново изпраща писмо до ищцата, в което
посочва, че с предходното му писмо от нея са изискани документи, вкл. банкова сметка ***, които
документи ищцата не била представила. В този смисъл ответникът посочва, че към
този момент няма основание за изплащане на обезщетение по заведената щета.
Констатациите в това писмо на ответника не са оспорени от ищцата.
По делото са представени фактури за извършени от
ищцата разходи на стойност 1361.82 лева, за медицински прегледи и изследвания,
за доплащане на медицински изделия, за потребителски такси и транспорт до
болнично заведение, както и за закупуване на лекарства и извършване на
рехабилитация.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на
СМ експертиза. От прието от съда като компетентно и обективно заключение на
в.л. д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалата М.К. е получила
следните травматични увреждания: счупване на тялото на втори поясен прешлен,
което увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата за
срок от около 10-11 месеца; счупване на голямопищялната кост на дясната
подбедрица, което увреждане причинило на пострадалата трайно затруднение на
движението на десен долен крайник за срок от около 3.5-4 месеца. Вещото лице
сочи, че по повод на травмата ищцата била подложена на оперативно лечение, при
което била извършена стабилизация на фрактурата на прешлена с инжектирането на
костен цимент, а по повод фрактурата на голямопищялната кост било извършено
закрито наместване и наложена гипсова имобилизация. Към момента пострадалата
била възстановена, като единствените остатъчни прояви били от болка в зоните на
фрактурите при физическо натоварване и промяна на времето, които щели да
продължат до живот.
По повод направените от ищцата разходи, за които има
представени по делото документи, вещото лице сочи, че са направени във връзка с
правилната диагностика, лечение и последващо възстановяване на уврежданията на
ищцата и са били необходими.
В съдебно
заседание вещото лице допълва, предвид разминаванията в приложената по делото
медицинска документация, че водещата диагноза на ищцата е счупване на тялото на
втори поясен прешлен, а намереното, т.е. описаното при компютърната томография относно
краниалните плочки /това били хрущялни повърхности на самото тяло, което
създавало ставата между два прешлена/ - горната повърхност на трети поясен
прешлен бил спукан, счупена била тази хрущялна плочка. Ставало въпрос за
счупено тяло на втори и тази част на ставната повърхност между трети и втори
поясни прешлени. Вследствие на катастрофата били увредени два прешлена – тялото
на единия и повърхността на ставните плочки на другия.
Вещото лице сочи
още, че има разминаване в двете диагнози поставени на ищцата в две различни
болници. Вещото лице приема обаче, че водещата диагноза е на „П.“, защото в
оперативния протокол било записано „извършена е стабилизация на фрактурата на
втори поясен прешлен с костен цимент“, а в
документацията от „С.“ пишело „при компютърната томография вертеропластика на
тялото на първи поясен“. Ставало въпрос за една и съща травма, тялото на втори
поясен прешлен било счупено, което можело да се съчетае с фрактурирането на
плочките на трети прешлен. Вещото лице излага, че няма данни за първи прешлен.
В
медицинската документация на
ищцата имало описана и радикулопатия, което
можело да е и от измененията от болестните процеси в гръбнака, които ищцата
имала преди ПТП.
По делото е
допусната, изслушана и приета и съдебно-автотехническа експертиза. От
заключението на последната се установява следният механизъм на процесното ПТП:
На 22.01.2019
година, в населено място - гр. Б., област С., около 21,55 часа- тъмната част от
денонощието, при мокро асфалтово покритие, по булевард „Европа”, в посока от
центъра на града, към град С. се движил товарен автомобил „Фолксваген
Транспортир“ с регистрационен номер СВ 54 69 КС, управляван от А.С.Л.. В зоната
на „Т” образно кръстовище, образувано между булеварда и улица „Любен
Каравелов”, автомобилът предприел маневра за навлизане по улица „Любен
Каравелов”, намираща се вляво, по отношение посоката на движение на лекият
автомобил.
Платното за движение по булевард „Европа”
било двупосочно, с обща широчина 10,60 метра, без наличие на хоризонтална пътна
маркировка, като от ляво на булеварда, по отношение посоката от центъра на
града, към периферията му се намирала тревна площ с широчина 3,60 метра и в
ляво на нея асфалтирана ивица с широчина 3,40 метра, сигнализирана с вертикална
сигнализация като вело и пешеходна алея.
Платното за движение по улица „Любен
Каравелов” било с широчина 6,20 метра, също без наличие на хоризонтална
маркировка и улично осветление.
В момента, когато автомобилът се е насочил
с челната си част към улица „Любен Каравелов”, водачът Л. *** пешеходна, която
се движила от ляво надясно по отношение посоката на движение на лекия автомобил
по улица „Любен Каравелов”. Л. задействал спирачната система на автомобила, но
независимо от това, към момента на установяване на автомобила, удар между
челната му част и пешеходката - ищцата М.Д.К. бил настъпил. При ударът тялото
на пешеходната било изведено от равновесие и същата паднала върху асфалтовото покритие пред
челната част на автомобила, който се установил на място, без да прегази
пострадалата пешеходна.
Вещото лице сочи, че определеният
механизъм бил съобразен с констатираната деформация в челната централна част на
предния капак над двигателя на автомобила, която деформация била описана в
протокола за оглед на местопроизшествие, както и с констатираното в СМЕ
счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица на пострадалата.
Установява се още от заключението на вещото лице изготвило САТЕ, че към
момента на контакта между пострадалата К. и челната част на товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер”, скоростта на последният била около 3,7 км/час.
За водачът
на автомобила, директна видимост
към пресичащата улица „Любен Каравелов” пешеходка, настъпила едва когато надлъжната ос на
автомобила била успоредна на надлъжната ос на улица „Любен
Каравелов” - на около 8-10 метра от мястото на удара.
В конкретният случай вещото лице установява, че водачът на автомобила,
съобразявайки се със зоната на видимост е следвало да се движи със скорост не по- висока от 17 км/час, а не със 22 км/час, при която скорост челната част на автомобила щяла да се установи на около 1 метър
преди мястото
на удара. Той имал възможност да не допусне ПТП,
ако при избиране скоростта на движение на автомобила в зоната на ПТП, се бил
съобразил с видимостта пред фронта на автомобила.
От
своя страна пешеходката можела да възприеме, че
автомобилът се насочва към улица „Любен Каравелов” едва когато
челната част на автомобила се е намирала на около 20
метра от мястото на удара.
Към
момента, в който пешеходката навлязла в платното за движение по ул. „Любен Каравелов”, автомобилът се намирал на около 14 метра преди мястото на удара. Към този момент пешеходката не била видима за водача на автомобила, но пешеходката имала възможност да възприеме, че към улица „Любен Каравелов” се насочва автомобил.
По делото са
събрани и гласни доказателства – показанията на свидетеля К./син на ищцата/ и на
свидетеля Л.. От показанията на свидетеля К.се установява, че ищцата е била две
седмици в „П.“ след ПТП, където й била направена операция. При престоя си в
болницата ищцата не можела да се обслужва сама, помагал й персоналът в болницата.
След изписването се прибрала с гипсиран крак, отново не можела да се обслужва
сама - няколко нейни приятелки й помагали. Изпитвала болка, била
трудноподвижна, движела се с патерици, влизането и излизането от къщата било
проблем, защото имало стъпала. Около година продължило това състояние, докато
се възстанови и се раздвижи що-годе нормално. След това провела рехабилитация. Променило
се ежедневието й, защото не можела да извършва обичайните си дейност. Ходела на
работа преди инцидента – била продавач в магазин. След инцидента се върнала на
работа, шест до девет месеца след това се върнала на работа. Движела се с
патерици за около четири до шест месеца. В момента при промяна на времето и
студове, се оплаквала от болки в коляното и в кръста, не била възстановена
напълно.
Свидетелят Л.
установява, че се движел по бул. „Европа“ в посока град С., Т-образното
кръстовище му оставало от лявата страна, то било на бул. „Европа“ и пътя за
стария квартал. Движел се с 25-30 км/ч. В момент, в който тръгвал да завива и
точно в тоя момент диагонално на бул. „Европа“ видял, че жена пресича пред него,
тя била в лявата лента. Жената била
вдигнала ръката си към насрещната кола, обърнала се и тогава видяла свидетеля. Ищцата
се подпряла с ръката си на капака отпред на буса и направила две-три крачки,
след което паднала пред буса. Това се случило на бул. „Европа“.
Свидетелят К.,
разпитан за механизма на ПТП не установява правно релевантни факти по делото.
Неговите показания, както и тези на свидетелят Л. съдът прецени през призмата
на чл.172 от ГПК.
Не се спори по делото, а и с определение
на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че е налице валидно, към датата на ПТП, застрахователно правоотношение,
сключено със застрахователна
полица № ВG/07/118002618082
със срок на действие от 04.09.2018г. до 03.09.2019г. за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, между ответника и собственика на процесното
МПС.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото бе установен по несъмнен начин от събраните писмени
доказателства, както и от заключението на приетата САТЕ, фактът на извършване
на ПТП, неговата противоправност, както и обстоятелството, че виновен за ПТП е водачът на товарен автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Транспортер“ с рег. № СВ 5469 КС – А.С.Л., който ако при избиране скоростта на движение на автомобила в зоната на ПТП, се е бил съобразил с видимостта си пред фронта на автомобила е можел за избегне ПТП. Т.е.
водачът на МПС участвало в ПТП не е съобразил скоростта си на движение с
пътните условия и по този начин е нарушил
правилата за движение по пътищата.
От изложеното е видно, че противоправните
действия на водача на процесния бус са довели до пътно-транспортното
произшествие, при което е пострадала ищцата. Налице е установена по несъмнен
начин причинна връзка между противоправните действия на водача на буса, вредата
на ищцата и настъпилото ПТП.
В резултат на ПТП на ищцата, видно от заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза е било причинено следното физическо увреждане, констатирано от
експертизата, както следва – увреждане на два гръбначни прешлена – счупване на
тялото на единия и повърхността на ставните плочки на другия, както и счупване
на голямопищялната кост на дясната подбедрица.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за
ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432,
ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на
ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС - участвало в ПТП и
виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432,
ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е
доказан отчасти и по размер.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени
и претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му
травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди вследствие
на телесно увреждане – в размер на 10 420 000 лева при причиняване на
неимуществени вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай – арг. от чл.492,
т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е
насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл,
съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – 2019г., и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (счупване на
голямопищялната кост на дясната подбедрица, което увреждане наложило
възстановителен период от 3.5-4 месеца, счупване на счупване на тялото на един
гръбначен прешлен и повърхността на ставните плочки на друг, което увреждане
наложило от своя страна възстановителен период от около 10-11 месеца, както и обстоятелството,
че ищцата ще изпитва болки винаги в увредените части на крака си и гърба си при
промяна на времето и при натоварване), настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания, физически
дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов
аспект, поради обездвижване за период от около 10 месеца, както и болезненост до
настоящия момент, но в по-лека степен, вследствие на настъпилото ПТП е в размер
на сума от 45 000 лв.
Съдът, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното
ПТП пострадалата неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Така определеното
обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни
за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,
като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищцата.
Следва да бъда уважен и предявеният иск за имуществени вреди в размер на 1361.82 лева, представляващи разходи за закупени лекарства, направени изследвания, доплащане за медицински изделия, рехабилитация и транспорт до болница на ищцата.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че направеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно. Доказателствата по делото, не могат да обосноват при условията на пълно и главно доказване извод за противоправно поведение на ищцата, което да се приеме, че е допринесло за увреждането й. Противно на твърдението на ответника, ищцата е преминавала по пешеходна пътека, тъй като на основание §6, т.54 от ДР на ЗДвП "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. В този смисъл, преминавайки по цялото протежение на пешеходната пътека, дълга не по-малко от 6 метра, ищцата нито внезапно е навлязла на пътното платно, нито е била длъжна да изчаква преминаването на автомобила. Водачът на МПС е имал видимост от около 9 м. преди пешеходната пътека. Независимо, че се е движил по път с предимство, е следвало да съобрази наличието на пешеходна пътека, движението по същата, и да намали скоростта толкова, че да може да спре при необходимост.
С оглед на изложеното, съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищцата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 45 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
процесното ПТП, както и сумата от 1361.82
лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени отново в резултат на
процесното ПТП.
Предявеният
от ищцата иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен за разликата в
сумата от 45 000 лева до пълния му предявен размер от 80 000 лева.
Съдът
установи, че извън съдебното производство, както и в настоящото съдебно
производство ищцата не е представила банкова сметка ***, по която да й бъде
заплатено определеното застрахователно обезщетение. Съобразно разпоредбата на
чл.380, ал.3 от КЗ непредставянето на данни за банковата
сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ. В
този смисъл предявеният от ищцата иск за заплащане на законна лихва следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на
държавните такси и разноските по делото:
Тъй като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК ищцата
е била освободена от заплащане на държавна такса в настоящото производство, то предвид
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата
ДТ в размер на 1 854,47 лева /4
% от 46 361.82 лева/.
В хода на производството по делото ищцата е направила
разноски, платени от нея в общ размер на 600 лева – депозити за възнаграждение
на в.л. по назначените съдебно-медицинска и автотехническа експертизи. С оглед
на това ответникът
следва да се осъди да заплати на ищцата, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 341,89 лева, съставляваща разноски за
възнаграждение на вещи лица.
В хода на производството по делото ответникът е направил
разноски в размер на 50 лева за призоваване на свидетел, както и 200 лева за
възнаграждение за вещо лице. Същият, чрез процесуалния си представител юрк.К.
претендира и за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това обстоятелство и
на осн. чл.78,
ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 107,54 лева, съставляваща направени по
делото разноски за призоваване на свидетел и възнаграждение за вещо лице,
съобразно отхвърлената част от исковете, както и сумата в размер на 100 лева разноски – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, съобразно отхвърлената част от
исковете, при общо определено такова от 250 лева.
Тъй
като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.04.2019
год., сключен между ищцата и адвокат П.К. от САК, последната е оказала
безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи
размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е
уважената част на исковете /46 361.82 лева/. С оглед на горното съдът определя
възнаграждение в размер на 2 256 лева с ДДС /при минимален по Наредба №
1/09.07.2004 год. размер от 1880 лева/, за процесуално представителство на ищцата,
която сума ответникът следва да се осъди да заплати на адв. П.К. от САК.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, З. ” АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Д.К., с ЕГН ********** ***, сумата от 45 000 лева /четиридесет и пет хиляди лв./, съставляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 22.01.2019г. около 21:55 часа в гр.
Б., на кръстовището на бул. „Европа" с ул. „Любен Каравелов", при
което лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № СВ 5469 КС
при завой на ляво от бул. „Евпора“ към ул.“Любен Каравелов“ удря ищцата пресичащата
ул.“Любен Каравелов“, като вината за ПТП е на водача на МПС – А.С.Л., с ЕГН **********,
застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/07/118002618082
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 04.09.2018г.
до 03.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск В ЧАСТТА МУ за разликата до
пълния му предявен размер от 80 000 лева, предявен като частичен от
100 000 лева, както и в частта му за претендираната законна лихва върху
главницата за периода от 22.01.2019 год.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, З.АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Д.К., с ЕГН ********** ***, сумата от 1 361.82 лева, съставляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди – от които: разход в
размер на 12,00 лева за CD, извършен на 25.01.2019 г.; разход в размер на 60,00
лева за доплащане за медицинско изделие, извършен на 28.01.2019 г.; Разход в
размер на 46,40 лева за потребителска такса, в Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛСМ „Н..“ ЕАД, извършен на 31.01.2019г.; разход в размер
на 58,00 лева за потребителска такса в Клиника по ортопедия и травматология към
УМБАЛСМ „Н..“ ЕАД, извършен на 05.02.2019г.; разход в размер на 230,00 лева за
магнитен резонанс на колянна става, извършен на 21.03.2019 г.; разход в размер
на 18,72 лева за транспорт до болнично заведение, извършен на 21.03.2019 г.;
разход в размер на 60,00 лева за остеодензитометрия, извършен на 25.03.2019 г.;
разход в размер на 40,00 лева за медицински преглед, извършен на 26.03.2019г.;
разход в размер на 62,00 лева за ел. носител и неперсонализирана ЕК, извършен
на 29.03.2019 г.; разход в размер на 40,00 лева за преглед от лекар специалист
в СБАЛТОСМ - Проф. д-р Д.ЕАД, извършен на 03.04.2019 г.; разход в размер на
174,70 лева за медикаменти - детралекс табл. - 2 опак., конкор табл.-1 опак.,
упсарин ефф.табл.-1 опак., фламексин сашета- 20 бр., флексофитол капс.-1 опак.,
извършен на 18.04.2019 г. и разход в размер на 560 лева за рехабилитация в МЦ Б.ООД,
извършен на 10.05.2019 г., настъпили
вследствие на ПТП, осъществило се на 22.01.2019г.
около 21:55 часа в гр. Б., на кръстовището на бул. „Европа" с ул. „Любен
Каравелов", при което лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Транспортер“ с рег. № СВ 5469 КС при завой на ляво от бул. „Евпора“ към
ул.“Любен Каравелов“ удря ищцата пресичащата ул.“Любен Каравелов“, като вината
за ПТП е на водача на МПС – А.С.Л., с ЕГН **********, застрахован
при ответника със застрахователна полица № BG/07/118002618082
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 04.09.2018г.
до 03.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за претендираната законна лихва върху главницата за периода от 22.01.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.” АД, с ЕИК . да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 1 854,47лева, съставляващи дължима за
производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА
на осн. чл.38, ал.2 от ЗА З.” АД, с
ЕИК . да
заплати на адв. П.К. от САК, сумата от 2 256 лева с ДДС, съставляваща определено от
съда, по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, З.” АД, с ЕИК . да заплати на М.Д.К., с ЕГН ***.сумата от 341,89
лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещи
лица.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, М.Д.К., с ЕГН ********** да заплати на З.” АД, с ЕИК .сумата от 107,54 лева,
съставляваща направени по делото разноски за призоваване на свидетел и
възнаграждение за вещо лице, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, М.Д.К., с ЕГН ********** да заплати на З.” АД, с ЕИК . сумата от 100 лева,
съставляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: