РЕШЕНИЕ
№239
гр. Велико Търново, 10.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №161 по описа за 2023 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на адв. Н. В., в
качеството й на пълномощник на „Пюър Енерджи Груп“ ЕООД от с. П.С., срещу Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020г. за кампания 2021г. с изх. №02-040-2600/2338/06.02.2023г. на зам. изп.
директор на ДФ „Земеделие“. Жалбоподателят твърди, че оспорваният
административен акт не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК, като
липсват мотиви и правни основания, въз основа на които същият е издаден. Счита,
че всички заявени площи са допустими за подпомагане, от негова страна са
изпълнени всички нормативни изисквания, а постановения отказ е в противоречие
със закона. Подробни съображения излага в писмено становище. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорения акт. Претендира за присъждане на
разноски по производството.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”,
чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба като неоснователна
по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за присъждане на
разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 200 лв.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомителното писмо с изх. №02-040-2600/2338 от 06.02.2023г. е било
получено от жалбоподателя на 10.02.2023г., което е видно от представената
разпечатка за изтегляне от СЕУ, на стр. 20 от делото. Жалбата срещу него е
подадена на 20.02.2023г., което се установява от поставения на нея вх.
№02-040-2600/2338/20.02.2023г. по описа на ДФЗ. Спазен е срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, като жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С оспорваното писмо
жалбоподателят е бил уведомен за одобрената му за изплащане сума за финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания от Европейския фонд за
гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния
бюджет на Република България.
Между
страните по делото няма спор, че дружеството жалбоподател, регистрирано с УРН
698879, е подало заявление за подпомагане с УИН 04/270521/91190 от 07.05.2021г.
в ДФ „Земеделие“. С него е кандидатствало за финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските
райони 2014 – 2020г. за
кампания 2021г. за направление „биологично растениевъдство“ и дейност с код
„БРП 4“ за площ от 9,72 ха. В приетото по делото с административната преписка
Становище с изх. №02-040-********* от 01.03.2023г. на ответника/стр. 21 от
делото/ се посочва, че по подаденото заявление е извършена административна
проверка, въз основа на данните, посочени в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1
от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти
на ЕС, като било установено неспазване на изискванията по Регламент /ЕО/
№834/2007 на Съвета и Регламент /ЕО/ №889/2008. Видно от съдържанието на оспорвания акт, на
дружеството жалбоподател по направление „Биологично земеделие“ е оторизирана и
съответно изплатена сума за подпомагане в размер на 0 лв.
Това
уведомително писмо се оспорва от жалбоподателя с възражения за незаконосъобразност,
поради лисата на мотиви за издаването му; на практика административният орган
не се бил произнесъл коректно по заявлението, тъй като липсва обоснован отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Съгласно
чл. 2а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/
Министърът на земеделието и храните е компетентен орган за акредитация на
Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на Европейския съюз, а
съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва всички плащания
на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието,
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския
фонд за рибарство. За изпълнение на своите функции разплащателната агенция
поддържа и използва интегрирана система за административен контрол /ИСАК/, съгласно Глава трета, чл. 30 и сл. от ЗПЗП.
ИСАК е комплексна интегрирана система, която като извършва съответните изчисления
генерира като крайни резултати уведомителни писма до подалите заявления.
Неразделна част от посочените писма, /каквото е и оспорваното, с изх.
№02-040-2600/2338/06.02.2023г./ са таблица за формиране на общата сума за
финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ и национални доплащания
и таблица за формиране на общата сума на финансово подпомагане на
необлагодетелствани райони. Същото отразява в текстови и съответно табличен вид
резултатите, генерирани от ИСАК в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП.
Уведомителното писмо е изготвено в изискуемата съобразно чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, но не притежава регламентираните в ал. 2 от посочения законов текст реквизити. Същото е незаконосъобразен акт, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.
Видно от съдържанието на оспорвания акт,
както на екземпляра, получен от жалбоподателя, така и на този, представен от
администрацията на ответника с адм. преписка по делото/съответно стр. 6-7 и
стр. 18-19 от делото/, след заглавната/титулна част на акта, следват препращане
към таблична част/явно разпоредителна част в табличен вид/, указание за
обжалване и означение на органа, издал акта, с отбелязване за електронно
подписване на документа. Към писмото е приложена единствено таблица,
наименована „извършени плащания /в лева/“, в която са посочени като оторизирани
суми, прихванати суми и изплатени суми „0“. В уведомителното писмо липсват
каквито да било други части, които да посочат как е формирана волята на
органа/мотиви, констативно-съобразителна част/, как точно се е достигнало до
посоченото число на оторизираната за изплащане сума, не е въобще ясно как се
формира волята на издателя на акта. Не се откриват и посочените по-горе в
табличен вид данни, генерирани от ИСАК и представляващи начин на формиране на
оторизираната за подпомагане сума.
Без последната част, сочеща „оторизирани
суми, прихванати суми и изплатени суми „0“, би било абсолютно неразбираемо
съдържанието на акта, разбирано като воля на неговия издател и правни
последици, които акта следва да породи. В последния случай допуснатите
процесуални нарушения биха били толкова съществени, че актът изобщо не би могъл
да породи правни последици/би бил нищожен/.
В цитираното по-горе становище на зам. изп. директор на ДФЗ е посочено, че
поради технически проблем, при автоматичното генериране на писмото, част от
него не се отпечатала. Посоченото обстоятелство, дори и да отговаря на обективно
случилото се, не санира посочените пороци на административния акт, нито може да
се тълкува в полза на издателя на акта.
Съдебната практика приема, че
мотивите на уведомително писмо от вида на процесното се съдържат в таблиците и
поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може
да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и от
административната преписка, което в случая е невъзможно, тъй като мотиви, дори
в табличен вид, а и въобще таблици липсват. Не може липсата на мотиви, или
непосочване на правно основание за издаването на акта да се приеме и като
непълноти, които могат да се поправят по реда на чл. 62, ал. 1 от АПК.
Посочената процедура наподобява тази по чл. 176 от АПК и е приложима когато
органът, водещ производството не се е произнесъл по цялото искане на заявителя,
респ. не е формирал воля по целия спорен предмет. Разглеждания случай не е
такъв. Непосочването на фактически основания в оспорения акт и съответните
правни такива в конкретната хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана
волята на административния орган относно упражненото правомощие оторизирането
на сума по мярката за подпомагане да е в размер на 0 лв. Допуснатото нарушение
на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено,
доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с
материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно
защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Посоченият извод не се променя от обстоятелството, че
впоследствие е било издадено приетото по делото Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020г. за кампания 2021г. с изх. №02-040-2600/2563/10.02.2023г. от зам. изп.
директор на ДФЗ/вж. стр. 109-114 от делото/. Както е посочено в определението
по доказателствата от з.з. от 22.05.2023г., с което посоченото писмо е
приобщено към доказателствения материал/стр. 134 и сл. от делото/, това
уведомително писмо има същите
словесно наименование и адресат като оспореното, но различни изходящ № и дата,
а именно – 02-040-2600/2563 от 10.02.20023г.
Видно от съдържанието на това уведомително писмо, с
него ответникът отново се е произнесъл по подаденото от „Пюър Енерджи Груп“ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 04/270521/91190 от 07.05.2021г. За
разлика от обжалвания акт обаче, в уведомителното писмо с изх. №02-040-2600/2563 от 10.02.20023г. се
съдържа подробна таблична част, в която е направена съпоставка между
декларираните за подпомагане от жалбоподателя площи и одобрените такива, като
отново е посочена оторизирана сума за подпомагане в размер на „0“. Издаването
на този административен акт обаче не санира пороците в оспорвания акт.
В разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК са
посочени реквизитите на индивидуалния административен акт, сред които съгласно
т. 2 фигурира наименование на акта, а в т. 8, пр. първо – дата на издаване. Посочените
реквизити съгласно законодателното разрешение и трайно установената съдебната и
административна практика са ясен индивидуализиращ белег на отделните
административни актове, поради което същите елементи представляват част от
наименованието на всеки един конкретен акт. Ето защо допълнително представеното
уведомително писмо следва да се третира като отделен административен акт от
оспорвания. В това писмо не се посочва изрично, а и не се установява да е
налице воля, чрез него да бъде
поправена очевидна фактическа грешка по реда на чл. 62 от АПК, допусната в
оспорваното уведомително писмо. Отделно, както се посочи по горе, процедурите,
разписани в разпоредбите на чл. 62 от АПК, не се отнасят до пороци на акта като
липса на мотиви/в случая фактически констатации/, непосочване или погрешно
посочване на правно основание. В представеният по делото друг административен
акт не се посочва изрично и че същият отменя оспорвания или че чрез него е
налице оттегляне на оспорения административен акт.
Отделно стои
въпросът за законосъобразността/респ. и валидността/ на издаденото впоследствие
второ уведомително писмо/това с дата 10.02.2023г./, ако се приеме, че същото
представлява отзив по реда на чл. 91 от АПК, постановен преди подаване на жалба
срещу акта/жалбата, по която е образувано настоящото производство е подадена на
20.02.2023г./. В случая обаче съдът не упражнява дори инцидентен контрол за
законосъобразност спрямо този втори акт, тъй като както се посочи, с неговото
издаване няма как валидно да се коригират допуснатите съществени процесуални
нарушения при издаването на оспорвания акт. Неудачни
са всякакви възражения, че посочените процедурни недостатъци могат да бъдат
отстранени с последващи процесуални действия, извършени от ответника в хода на
съдебното производство по оспорване на издадения административен акт.
Следва да се има предвид, че оспореното
уведомително писмо представяла индивидуален административен акт и спрямо него
са приложими изискванията за форма и съдържание, регламентирани в АПК.
Приложимо е и общото правило за разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, като съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. След като не е посочена изобщо приета
за установена фактическата обстановка, а направените изводи са неясни до степен
на пълна липса на такива, съдът приема обжалваният акт за издаден при
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административното
производство при преценка на визираните в заявлението обстоятелства. Тъй като в
случая произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК
когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество,
преписката следва да се върне на изп. директор на ДФ „Земеделие“ за ново
произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление.
При разглеждане на заявлението следва да се извърши преценка на посочените обстоятелства
и на доказателствата, представени от жалбоподателя, както и да се съобрази
действието на посоченото Уведомително
писмо изх. №02-040-2600/2563/10.02.2023г. Приетите за
установени факти следва да бъдат подведени под приложимите правни норми, в
чиито хипотези опадат.
При този изход на спора
и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените
за производството разноски е основателно и следва да бъде уважено за доказания им размер от 2 100 лв.,
представляващи внесена държавна такса за производството пред АСВТ в размер на
50 лв., както и адвокатски хонорар в размер на 2 050 лв. Възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорара за жалбоподателя съдът
намира за неоснователно, предвид размера на претендираната сума за подпомагане
/от 9 790,34 лв., посочена в Уведомително писмо изх.
№02-040-2600/2563/10.02.2023г./, разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл.
8, ал. 1 от Наредба №1/0.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и обстоятелството, че по делото са проведени няколко
открити съдебни заседания с активно
участие на процесуален представител на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020г. за кампания 2021г. с изх. №02-040-2600/2338/06.02.2023г. на зам. изп.
директор на ДФ „Земеделие“.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция – гр. София, за произнасяне по подаденото заявление
от „Пюър Енерджи Груп“ ЕООД, регистрирано с УРН 698879 и УИН 04/270521/91190 при
спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати „Пюър Енерджи Груп“
ЕООД от с. П.С., разноски по делото в размер на 2 100/две хиляди и сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :