№ 30
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20211100901082 по описа за 2021 година
СГС е сезиран с искова молба от „Б.“ ЕООД, с която е предявен срещу „ЗАД Б.В.И.Г.“
АД иск с правно основание чл.435 КЗ. Твърди се от ищеца, че на 28.09.2018 г. е сключил
договор за превоз на товар, по който е поел задължението да извърши превоз на 13 тона
шоколадови продукти на „Ф.Т.Л. С.А“ от Италия до Гърция. На 28.09.2021 г. стоките са
натоварени на полуремарке – хладилен фургон „Кроне“ с рег.****, теглено от влекач „Рено“
с рег.N ****, което е удостоверено в транспортен документ опаковъчен лист N
**********/28.09.2018 г. Сочи се, че на 01.10.2018 г. водачът на влекача е паркирал на
паркинг С.О.А М. на магистрала Атина –Коринт и около 02,30 -3,00 часа няколко лица са го
нападнали и са откарали камиона с товара в неизвестна посока, откачили са полуремаркето
със стоките, което е било открито на 03.10.2018 г., но без превозвания товар. Тъй като
ищецът в качеството на превозвач е сключил с ответника застраховка „отговорност на
превозвача“, ответникът следва да отговоря за вредите от процесното застрахователно
събитие, които възлизат на 104 442,84 лв. Поддържа се, че застрахованият при сключване на
застрахователния договор не е бил запознат с Общите Условия, както и че клаузата на т.2.3
от Общите Условия е неравноправна. Освен това в случая не е налице кражба, а грабеж на
полуремарке, което не представлява МПС, а ППС.Иска се от ищеца ответникът да бъде
осъден да заплати застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв., частично от
104 442,84 ЕВРО с левова равностойност от 204 272,43 лв.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск с възражението, че
вредите не са настъпили в резултат на покрит по застраховката риск. Освен това се
поддържа, че ищецът не е изплатил обезщетение на увредения. Сочи се, че следва да се
отчита и уговореното самоучастие в размер на 850 ЕВРО. Оспорва се дължимост на
1
застрахователно обезщетение за вреди при превоз на стоки с ремарке с рег.****. Позовава се
на нормата на чл.17, т.2 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки по
шосе, защото спрямо водача е било упражнено насилие за отнемане на товара, поради което
той не е могъл да предвиди и да избегне неблагоприятните последици. Позовава се на
изключен риск, защото вредата е настъпила в резултат на кражба на цялото превозно
средство, с което е бил транспортиран товарът. Освен това автомобилът не е бил паркиран
на паркинг, включен в списъка на iru.org или на паркинг на денонощно работеща
бензионстанция, който да е осветен и означен като място за престой на товарни автомобили.
Застрахованият не е предприел необходимите обичайни мерки за избягване на вреди, защото
не е паркирал на паркинг или на охраняемо място. Навежда се довод, че застрахованият не е
уведомил застрахователя, че ще извършва превоз с ремарке с рег.****. Оспорва се
възражението за неравноправност на клауза от Общите Условия, защото страните по
застрахователния договор са търговци, а на ищеца са били предоставени Общите Условия, в
които е внесено изменение с Добавък 1 от 07.03.2018 г.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода,
че за спорното вземане не следва да се прилага нормата на чл.435 КЗ, която се отнася за
застраховка „гражданска отговорност“, а в случая вземането произтича от застраховка
„отговорност на превозвача“. Поддържа се, че „рискът“ грабеж е покрит по застраховката
риск, а съобразно добавък 2 в обхвата на покритие са включени всички прикачени
ремаркета/полуремаркета, без да е необходимо да се посочва техният регистрационен номер.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията и
възраженията срещу иска с довода, че вземането на застрахования възниква при изплатено
от него обезщетение на увредения, а такова не е платено. Поддържа се, че застраховката
„отговорност на превозвача“ е подвид на застраховка „гражданска отговорност“. Освен това
независимо от сключения добавък застрахованият е длъжен да уведоми за всяко превозно
средство.
Представена е застрахователна полица N 3440181420000151/07.03.2018 г., от която се
установява, че между ищеца и ответника е сключен застрахователен договор по застраховка
„отговорност на превозвача“ по Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки
за товари, превозвани с МПС „Рено“ с рег.N **** през периода 17.09.2018 г. – 06.12.2018 г.
Представени са Общите Условия по застраховка „отговорност на превозвача“ съгласно
Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари.
Представен е транспортен документ N **********/28.09.2018 г., в който се сочи, че на
„Н.Ю.Ф.т.“ е възложено от „Ф.И.И. С.р.л“ извършване на превоз на стоки /шоколадови
изделия/ от Италия до Гърция.
Представена е фактура от 20.09.2018 г., в която се сочи, че „Н.И.С.“ е възложил на ищеца
извършването на автомобилен превоз на стоки /шоколад/ от Италия до Гърция срещу
възнаграждение от 2100 ЕВРО.
Представено е удостоверение на МВР, Дирекция „Гръцка полиция“ рег.N 1052/6/420/2-ли
2
от 03.10.2018 г., в което се сочи, че на 01.10.2018 г. на място на паркиране С.Е.А М. от
водача на товарна кола „Рено“ с рег.N **** с хладилно ремарке с **** С.Й.Б. са отнели
товарния автомобил, който на 03.10.2018 г. е бил открит на ул.“М.“, Ахарнес, Аттики, но е
установено, че стоката не се е намирала в ремаркето.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.435 КЗ.
Установи се от застрахователна полица N 3440181420000151/07.03.2018 г., че между
ищеца и ответника е сключен застрахователен договор по застраховка „отговорност на
превозвача“ по Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки за товари, по
който ответникът в качеството на застраховател е поел задължението да носи риска от
възникване на отговорност за ищеца в качеството на превозвач за превози, извършвани с
МПС „Рено“ с рег.N **** по договори по Конвенцията за международен автомобилен
превоз през периода 17.09.2018 г. – 06.12.2018 г.
Според съда процесният застрахователен договор представлява подвид на договора за
застраховка „гражданска отговорност”. Това е така, защото в застрахователната полица
изрично се сочи, че покритият застрахователен риск се изразява в „отговорността на
застрахования в качеството на превозвач”. Това означава, че предмет на поетото от
застрахователя покритие е рискът от възникване на отговорност на превозвача за вредите от
неизпълнение на негово задължение по договор за международен автомобилен превоз.
Покриването на отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки сочи, че предмет на застраховката е пасивът в
имуществото на застрахования превозвач, за който съществува риск да се увеличи в резултат
на възникнала за него отговорност да плати обезщетение за вредите, причинени от
неизпълнение на задълженията му по договор за международен автомобилен превоз. За
отношенията между страните по застрахователния договор следва да се прилагат правилата
на чл.429 – чл.435 КЗ . В този смисъла са решение № 118 от 20.07.2017 г. по т.д. №
2179/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение N 27/29.07.2016 г. по т.д. N 2415/14 г.
на ВКС, Т.К., II Т.О, в което е прието, че „договорът за застраховка, сключен със
застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за
вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при
осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка
„Гражданска отговорност“. Предмет на този вид застрахователен договор е рискът от
възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на
договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени.
За процесното застрахователно правоотношение не следва да се прилага нормата на
чл.419 КЗ, защото предмет на поета от ответника застрахователна закрила не е превозваният
3
от ищеца товар, а отговорността на ищеца в качеството на превозвач за вреди от
неизпълнение на задълженията му по договор за международен превоз.
Неоснователно е възражението на ответника, че извън обхвата на застраховката е
отговорността за вреди на ищеца, възникнали при превоз на стоки с ремарке с рег.****. В
сключения към застрахователната полица добавък N 2 от 07.03.2018 г. изрично е посочено,
че покритието важи за международни превози с прикачени ремаркета/полуремаркета към
посоченото в полицата превозно средство, включително и с хладилна инсталация.
Следователно натоварването на стоките на полуремарке- хладилен фургон „Кроне“ с
рег.****, прикачено към МПС „Рено“ с рег.N ****, не е основание за освобождаване на
застрахователя от отговорност.
По делото не е представена международна товарителница, но сключването на договор за
международен автомобилен превоз на стоки може да се доказва с всички допустими по ГПК
доказателствени средства. По делото е представена фактура от 28.09.2018 г., в която се сочи,
че на ищеца е възложено от „Н.И.С.“ да извърши транспорт на стоки от Италия до Гърция
по договор за международен автомобилен превоз на стоки чрез камион **** и ****. В
подкрепа на твърдението, че ищецът е сключил договор за международен превоз на стоки е
представен транспортен документ опаковъчен лист N **********/28.09.2018 г., в който
изрично се сочи, че стоките са предадени за превоз с ремарке ****, което не се спори, че е
било прикачено към застрахованото от ищеца МПС „Рено“ с рег.N ****. С определението
по чл.374 ГПК от 08.11.2021 г. е прието за безспорно установено на основание чл.146 ал.1,
т.3 и т.4 ГПК, че на 28.09.2021 г. 13 тона шоколадови продукти са натоварени в Италия на
полуремарке – хладилен фургон „Кроне“ с рег.****, теглено от влекач „Рено“ с рег.N ****.
В този смисъл съдът приема, че на ищеца е било превъзложено извършването на превоза на
стоките по транспортен документ опаковъчен лист N **********/28.09.2018 г. и че той има
качеството на превозвач по договор за международен превоз на стоки, по който е поел
задължението да превози от Италия до Гърция стоките, посочени в транспортен документ
опаковъчен лист N **********/28.09.2018 г., които са натоварени на ремарке ****, което е
било прикачено към МПС „Рено“ с рег.N ****.
При тези факти съдът намира за доказано, че през действие на застрахователното
правоотношение е възникнало между ищеца и трето лице правоотношение по договор за
международен автомобилен превоз на стоки, по което ищецът е поел задължението да
извърши превоз на стоки /шоколадови изделия/ от Италия до Гърция.
В удостоверение на МВР, Дирекция „Гръцка полиция“ рег.N 1052/6/420/2-ли от
03.10.2018 г. се сочи, че на 01.10.2018 г. на място на паркиране С.Е.А М. неизвестни
маскирани лица са отнели от водача С.Й.Б. товарна кола „Рено“ с рег.N **** с хладилно
ремарке с ****, а товарният автомобил на 03.10.2018 г. е бил открит на ул.“М.“, Ахарнес,
Аттики, но е установено, че стоката не се е намира в ремаркето. Не се спори, че
превозваните от ищеца стоки поради събитието на 01.10.2018 г. не са били предадени на
4
получателя, което сочи на неизпълнено задължение по договор за международен превоз на
стоки.
От страна на ответника са релевирани възражения, че са налице факти, които изключват
отговорността на превозвача – че срещу водача на товарната композиция е била употребена
сила за противозаконното отнемане на стоките и той не е могъл да избегне
неблагоприятните последици. Ответникът в качеството на застраховател „гражданска
отговорност“ има право на основание чл.432 ал.2 КЗ да релевира възраженията, които
произтичат от гражданската отговорност на застрахования. Това е така, защото неговата
отговорност е функционално обусловена от отговорността на застрахования, т.е ако е
налице основание за изключване отговорността на застрахования превозвач, това е
основание за изключване и на отговорността на застрахования.
Нормата на чл.17, т.2 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки
предвижда, че превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата, повредата или
забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е
резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства,
които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.
Според съда извършеното по отношение на водача на застрахования товарен автомобил
нападение от неизвестни маскирани лица представлява обстоятелство, които превозвачът не
е могъл да избегне, и последиците на което, не е могъл да преодолее. В този случай
настъпването на вредоносното събитие е в причинна връзка с фактор, които стои извън
волята на застрахования превозвач. Причината за настъпване на събитието са действията на
трети лица, които противоправно са отнели владението върху ремаркето и намиращите се в
него стоки. Превозвачът нито е могъл да избегне, нито е могъл да преодолее последиците от
нападението на 4-мата маскирани нападатели, поради което съдът намира, че случаят попада
в хипотезата на чл.17, т.2 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки
При тези факти съдът приема, че процесното събитие е настъпило поради извънредни и
независещи от застрахования превозвач обстоятелства, които са основание за
освобождаването му от отговорност. След като не е възникнала отговорност за
застрахования превозвач, следва да се приеме, че не е възникнала и функционално
обусловената от нея отговорност на застрахователя по застраховка „отговорност на
превозвача“.
На следващо място – в клаузата на т.VI.2.3 от Общите Условия към застрахователния
договор е уговорено, че „кражбата на товара вследствие противозаконното отнемане на
цялото превозно средство“ е изключен риск. В настоящия случай следва да се приеме, че не
е възникнала отговорност за застрахователя, защото вредите са настъпили в резултат на
риск, който е изключен от застрахователното покритие. Възражението на ответника, че в
случая е налице „грабеж“, а не „кражба“, е неоснователно. Точната правна квалификация на
престъпното деяние не е от значение, защото волята на страните сочи, че са постигнали
съгласие да не се покрива рискът от противозаконно отнемане на стоките, каквото е налице
както при престъплението „кражба“, така и при престъплението „грабеж“, при което освен
5
отнемане е осъществена и принуда.
Възражението на ищеца, че не е бил запознат с Общите Условия, е неоснователно. В
процесната застрахователна полица застрахованият изрично е декларирал, че е получил и е
запознат с Общите Условия, а с добавък N 1 от 07.03.2018 г. са въведени промени в тях,
което по несъмнен начин опровергава твърдението на ищеца.
Неоснователно е възражението, че клаузата на т.VI.2.3 от Общите Условия е
неравноправна. В случая ищецът има качеството на търговец, което изключва да е
„потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Търговското дружество, което е
страна по застрахователен договор, не може да се позовава на нормите на ЗЗП, защото не
притежава качеството на „потребител“.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че ищецът в качеството на застрахован
по застраховка „гражданска отговорност“ не само не е представил доказателства за
изплащане на обезщетение на третото увредено лице /съдоговорителя му по договора за
превоз/, но дори не твърди този факт. Това означава, че е изключено да е осъществен
фактическият състав на чл.435 КЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ЕООД срещу „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД иск с правно основание
чл.435 КЗ за сумата от 50 000 лв., частично от 204 272,43 лв. – равностойност на 104 442,84
ЕВРО, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „отговорност на
превозвача“, сключена във формата на застрахователна полица N
3440181420000151/07.03.2018 г., за вреди от събитие на 01.10.2018 г.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6