РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Видин, 15.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в закрито
заседание на шести февруари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членове: 1.А. П.
2. В.
М.
с участието на секретаря ...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО
гражданско дело № 419 по описа за 2017., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно, образувано по жалбата на
К. Б. ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С., ул. А. В. № , представлявано
от Б. П.-К. и Т. Д., чрез
пълномощника адв. А. А., САК , срещу решението на Видинския районен съд, постановено Решение № 363/12.10.2017 г., постановено по гр.д. №
347/2017 г., с което „К. Б." ЕООД е осъден да заплати на П.П.И.,
съответно на бюджета на съдебната власт, посочените в обжалвания съдебен акт
суми, както следва: .............. лева,
представляващи обезщетение за претърпяна имуществена вреда, състояща се в
разликата между трудовото възнаграждение на длъжност „О. Г.", което ищецът
би получавал в „К. Б." ЕООД, ако не бе претърпял трудова злополука и бе
останал на работа, и получаваните от него пенсия за инвалидност и трудово
възнаграждение в Помощно училище „Д-р П. Б." в гр. Видин за периода от
01.08.2016 г. г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 06.02.2017 г. до окончателното плащане; ........... лева
обезщетение за забава на плащането на всяка ежемесечна разлика между трудовото
възнаграждение, което ищецът би получавал на длъжност „О. Г." и
получаваните от него пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение в Помощно
училище „Д. П. Б." в гр. В. за периода от 01.08.2016 г. до подаване на исковата молба в съда на 06.02.2017 г.; ....... лева обезщетение
за претърпени от П.И. имуществени вреди, представляващи направени разноски за лекарства и
изследвания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2017
г. до окончателното им плащане; разноски,
направени в производството по гр.д. № 347/2017 г., както следва: .............. лева
адвокатско възнаграждение, .... лева възнаграждение
за вещи лица, .......... лева държавна
такса, ......... лева държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Считат първоинстанционния
съдебен акт, с който са уважени изцяло предявените от П.И. искове, за
неправилен, съответно незаконосъобразен, като молят съда да отмени същия в
цялост и да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявените от ищеца
в първоинстанционното производство искове по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съображенията им са всички наведени в
първоинстанционното производство възражения, които ВРС неправилно е оставил
без уважение,а именно:
1. Съпричиняване на трудовата злополука от страна
на въззиваемия- Излага се във въззивната жалба , че въпросът за евентуалната отговорност на „К.
Б." ЕООД трябва да се изследва в светлината на действията на П.И., довели
до настъпване на трудовата злополука, които действия всъщност разкриват виновно
негово поведение, водещо до настъпване на вредоносния резултат или поне
неговото явно съпричиняване. Тези обстоятелства не са съобразени при преценката
доколко въобще и в каква степен работодателят следва да обезщетява претенции за
имуществени вреди.
Поддържа
се в тази връзка, че първоинстанционният съд не е обсъдил показанията, дадени
от допуснатите на „К. Б." ЕООД свидетели, като е посочил, че
съпричиняването не било доказано, в производството.
2. Текущото здравословно
състояние на П.И., имащо отношение към издаването на последното решение
на TEJIK на ищеца
(Експертно
решение № ........ от заседание
№ 089 от 13.05.2015 г.),
е резултат
не само от
претърпяната от него трудова злополука,
но и от обстоятелства,
несвързани и неотносими към нея. Твърдят във
въззивната жалба , че при
преценката и определянето на здравния статус
на въззиваемия от настъпването на трудовата злополука
през 2002 г. до
момента следва да се съобразят
и претърпените от него битови инциденти,
за което са налице данни
в трудовото му досие (приложени към отговора на
исковата молба). Видно от тях
на 16.06.2006 г. въззиваемият
претърпява нетрудова злополука (битов инцидент) с диагноза д. Г. с. Х., т.е. получава се ново
увреждане на наранения през 2002 г. Д. К. Вследствие на тази нетрудова
злополука въззиваемият прекарва повече от два календарни
месеца (т.е. 67 дни) в отпуск по
болест. Въззивника счита , че всяко последващо
(след трудовата злополука) влошаване на здравното състояние
на въззиваемия се дължи както на възрастови
промени, така и на негово поведение,
за което работодателят категорично не може да
бъде държан
отговорен. Тези битови инциденти и тяхното отношение към здравословното
състояние на въззиваемия И., се твърди , че не са обсъдени от
първоинстанционният съд.
3. На следващо място се поддържа,
че ищецът е получил по-ниско от обичайното си
възнаграждение в П. У. „Д. П. Б.", гр. Видин, за месеците
август 2016 г. и април 2017
г. (част от исковия период) единствено и само в резултат на своите
действия и инициатива.
4. Неясно ,
според въззивника е защо съдът е кредитирал
заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-икономическата експертиза,
като за база
за изчисляване на обезщетението, което следва да
бъде присъдено на П.И., е използвал възнаграждението, получавано от конкретен работник
в „К. Б." ЕООД – В. И. М., след като
единствен обективен критерий би бил средния размер на възнаграждението на
работници на длъжността „о.Г.“ в ответното предприятие..
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П.П.И.
, в което оспорва въззивната жалба
и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена
в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Видинският оклръжен съд
приема за установено следното:
Не се
спори между страните, че ищецът е постъпил на работа в дружество - праводател
на ответното дружество „Г.” ЕАД – гр.Видин, понастоящем “К. Б.” ЕООД - гр.
София по силата на трудов договор № ..., сключен между страните на
10.06.1996г., на длъжност „о. К. В.”. С допълнително споразумение към трудовия
договор от 01.09.2001г. длъжността на ищеца е променена на „О. ГФИ”. Не се
спори между страните, а е видно и от представените по делото Разпореждане от
16.09.2002г., издадено от РУ „СО” към НОИ – Видин, че декларираната злополука с
вх. № ..../13.09.2002г. от ищеца е призната за трудова.
Видно от ЕР ........./29.07.2003г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ
„С. П.” – Видин, ищецът е освидетелстван, като оценката на работоспособността
е: работоспособен, а в решението е вписано обстоятелството за състоянието му
след трудова злополука: състояние след к. на д. К. и к. С., ф. Д. на л. К. и л.
Г., л. на Н.П. с.
С допълнително споразумение от 01.03.2004г. страните са договорили, че
длъжността на ищеца остава „О. Г.”, но работодателят има право да внася промени
в изискванията за изпълнение на заеманата от работника длъжност, както и ако се
налага, да премести служителя временно или за постоянно в други отдели на
предприятието в същото населено място, без да променя определеното място на
работа, длъжността и размерът на основната работна заплата на работника. С
допълнително споразумение от 01.01.2007г. ищецът е на длъжност „О. Г.”,
регистриран с код по НКДП .......... – м. О.. Със заповед № .../12.03.2008г.
ищецът е преместен на длъжност невъоръжена охрана за срок от ...... месеца,
като основанието на заповедта е поради предписание на здравен орган.
От
представената епикриза, издадено от Университетска болница за активно лечение
„С.И. Р.” ЕАД – София, се установява, че ищецът е постъпил на лечение на
22.07.2008г. и е изписан на 27.07.2008г. с окончателна диагноза: л. на н.т. е. Ф.
С. – с. – т. степен, п.. Л. на л. Д. К. Състояние след к. на л. Д. К. /трудова
злополука/. Епикризата е със заключение за насочване към ТЕЛК за произнасяне по
характера на заболяванията и относно работоспособността на болния и с препоръки
за спазване на хигиенно – диетичен режим и медикаментозно лечение след изписването:
щадящ режим на бит и труд – без физическо пренапрежение и неблагоприятен
микроклимат, тежък физически труд. Видно от ЕР ......../06.01.2009г. на ТЕЛК за
общи и професионални болести към УБ – МБАЛ С. И. Р. София на ищеца му е
призната трайно намалена работоспособност ....% спрямо здравия човек, като
намалената неработоспособност е: от общо заболяване ... % и от трудова
злополука .... % със срок до 01.01.2011г. Противопоказни условия за труд са
посочени: запрашена среда, неблагоприятен микроклимат, натоварване на долните
крайници.
Със
споразумение от 16.03.2009г., считано от 15.01.2009г., трудовото правоотношение
между страните е прекратено, като работодателят е изплатил на ищеца обезщетение
по чл.331, ал.2 от КТ в 5 – кратен размер на последното му брутно трудово
възнаграждение.
С ЕР ..../28.02.2011г. на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ С.П. Видин на ищеца е призната трайно намалена
работоспособност .....% поради причини .....% в резултат на общо заболяване и ....
% от трудовата злополука, за срок до 01.02.2013г.. Решението е обжалвано от
ищеца, като с Експертно решение ........./23.06.2011г. НЕЛК по нервни болести
решението е отменено и е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване.
С ЕР ........../10.04.2012г.
ТЕЛК за белодробни болести при С........... ЕООД гр.В. е признала на ищеца ....%ТНР,
от които .. % от общо заболяване и ......% от трудова злополука за срок до
01.04.2012г. Решението е обжалвано от ищеца, като НЕЛК по хирургични болести
отменя решението, като признава със свое решение ........../ 03.07.2012г. .... % ТНР по причини
....% общо заболяване и ..... % трудова злополука за срок до 01.04.2015г.
Описана е диагноза от трудова злополука ХВБ- л. на л. Д. К. посттравматична п. Н.
У. на л. н.п. тежка ст.и н. средна степен .Вторична к...., п. П. в ляво.
Решението на НЕЛК е обжалвано и е образуванон адм.д №...../2012г.на АС София,
по което решение 0351/03.07.2012г. е обявено за нищожно и административната
преписка е изпратена на НЕЛК за ново произнасяне с указания. С ЕР №/18.03.2014г.
на НЕЛК по белодробни болести на ищеца е
призната ....% ТНР, .....% по причини общо заболяване и ....% по причини
трудова злополука и диагноза във връзка с трудовата злополука ХВБ, със срок до
01.04.2015г. Л. на л.д.к. П. П. –н. увреда на л.н.п. тежка ст. и н.т.
ср.ст.вт.г..к..п. п. в ляво.
С ЕР ........
от зас. 089 от 13.05.2015г., изд. от ТЕЛК Общи заболявания – Видин на ищеца е
призната ....% ТНР , ...% по причини общо заболяване и ...% по причини трудова
злополука, със срок до 01.05.2017г. и
диагноза във връзка с трудовата злополука ХВН. Л. на л.д.к.. Посттравматична п.
–н. У. на л.н.п. т. ст. и н.т. в. Л. К. и г. и п. в ляво.
С решение по гр.д. 1789/2009г.на ВРС ответникът
е осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди ,
вследствие на получено от трудовата злополука на 11.09.2002г. заболяване – к.
на л. Д. К. и неговия е. , в размер на ........ лева, като до пълния
претендиран размер от .......... лева искът е отхвърлен. ВОС с решение по
гр.д.№347/2011г. потвърждава решението на ВРС . ВКС отменя решението на ВОС с
решение по гр.д.№ 323/2012г., като уважава иска в пълен размер. Прието е от
трите инстанции, че е налице е. на състоянието на ищеца след трудовата
злополука с оглед констатираните факти и обстоятелства в ЕР ....../06.01.2009г. на ТЕЛК за общи и
професионални болести към УБ – МБАЛ „С. И. Р. С.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск е за претърпените вреди вследствие на трудовата злополука, възникнали с
новото преосвидетелстване на ищеца за нови периоди от време.
Искът за
обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, е с правно
основание чл. 200 от КТ. Съгласно посочената разпоредба отговорността на
работодателя може да бъда ангажирана, когато вредите са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя. Отговорността по чл. 200 от КТ е отговорност
за причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
По
настоящото дело ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат на трудова злополука, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което би получавал в предприятието на ответника, ако не бе
претърпял трудова злополука и бе останал на работа и получавана от него
пенсията за инвалидност и трудово възнаграждение при друг работодател за
периода от 01.08.2016
г. г. до 30.04.2017 г.
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ, необходимо е да бъде установено по категоричен начин наличие на професионално
заболяване или трудова злополука. Трудовият характер на злополуката е приет с
Разпореждане № 137 от 16.09.2002г. на РУ „СО” гр. Видин. Установено е, че
трудова злополука е довела до ..... % трайна неработоспособност /съгласно ЕР № .........от
зас. № ......... от 13.05.2015г. на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „С. П.” АД
гр. Видин, с което е определен срок до 01.05.2017г./.
Установено от данните по делото и не е спорно между страните, че П.П.И. е претърпял трудова злополука при изпълнение
на трудовите си задължения докато е бил
в трудово-правни отношения с ответника,установено по надлежния ред.
По делото е събран достатъчно доказателствен материал- съдебни
експертизи-медицинска и икономическа,както и свидетелски показания ,от които
може да се направи извода, че ищецът действително е претърпял имуществени вреди
в резултат на ексцес на тр. злополука .
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл.200 от КТ за
ангажиране отговорността на работодателя, тъй като заболяванията са във връзка с работата по трудово
правоотношение с него и това е безспорно установено. Въззивният съд споделя
мотивите на ВРС в тази насока,а именно,че искът е доказан и основателен . Не се установи съпричиняване от страна на
работника,тъй като доводите на работодателя в тази насока са немотивирани и несъотносими към спора.Работникът е
изпълнявал възложените му трудови функции при условията ,определени от
работодателя при организацията на труд,каквато той е предложил.
Процесната злополука е призната за трудова по характер по
предвидения за това ред и оспорване на този етап не може да се прави от
работодателя. В този смисъл въззивната инстанция споделя мотивите на ВРС и не
следва да ги преповтаря в решението си-чл.272 ГПК.
В този смисъл налице са
всички елементи от състава на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на
работодателя за обезщетяване на вредите от трудова злополука.
Именно затова ВРС е
присъдил обезщетение съобразно признатия процент неработоспособност ,причинена
от трудова злополука,като е изключил тази за общо заболяване,за което
работодателят не дължи обезщетение.
Установено е от
писмените доказателства- експертни решения, кореспондиращи със съдебно –
медицинската експертиза, че полученото общо заболяване на ищеца: Х. /х. О. Б. Б./,
д. Б. П., рестриктивен тип ВН и ДН първа степен, не е в причинно – следствена
връзка с трудовота злополука. Но това общо заболяване увеличава определената на
ищеца обща намалена трудоспособност и е в причинно – следствена връзка с
невъзможността му да полага труд, съответно да търпи претендираната имуществена
вреда. По отношение на претърпения битов
инцидент –н. на к., вещото лице –медик установява, че същото не е допринесло за
настъпилите усложнения на заболяването.
С Решение № 150/16.06.2011 по дело № 1936/2009 на
ВКС, ГК, IV г.о. в производство по чл. 290 от ГПК Върховният касационен съд е
приел, че работодателят отговаря имуществено за пълното обезвреждане на
настъпили в резултат на професионално заболяване вреди, независимо от
определения от медицинските органи процент трайна неработоспособност. С
посоченото решение е установена задължителна за съдилищата практика, съгласно
която работодателят дължи обезщетение за вреди от професионално заболяване,
довели до трайна нетрудоспособност както над 50%, така и под този процент.
Прието е, че необходимите разходи за поддържащо лечение, определени съобразно
действителните нужди на страдащия от професионално заболяване работник,
включват стойностите на медикаментите и допълнителните средства за осигуряване
на оптимален хранителен режим. Решението касае вреди от професионално
заболяване, но мотивите с пълна сила могат да се отнесат и към вредите от
трудова злополука.
По
делото се установи, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжностите ”О.
К. ВОТ”, „О. Г.” и „П. Н. О.”. Трудовият му договор е прекратен със
Споразумение от 16.03.2009г., като до този момент ищецът е изпълнявал
длъжността „О. Г”. През исковия период ищеца е получавал пенсия за инвалидност
и трудово възнаграждение в П. У. „Д. П. Б.” гр. Видин.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Съгласно
Постановление № 4 от 30.Х.1975 г. на Пленум на ВС, т. 6, при причиняване на
трайна нетрудоспособност обезщетение за неполучаваната разлика между трудовото
възнаграждение преди непозволеното увреждане и отпуснатата след това пенсия се
дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено
време възраст.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 200 от КТ за ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди, като при определяне на обезщетението съдът ще следва да съобрази заключението на изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза. Последната касае размера на обезщетението, представляващо разликата между трудовото възнаграждение, което ищеца би получил на длъжността „О. Г." в ответното дружество за претендирания период от 01.04.2015 г. до 31.07.2016 г., ако би бил на работа, и получавана от същия пенсия за инвалидност и брутното трудово възнаграждение в П. У. „Д П. Б.” гр. Видин, възлизащ общо на сумата от ........... лв. Като база за сравнение вещото лице е взело основното трудово възнаграждение, получавано от лице на същата длъжност и към него е прибавено допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за исковия период, което би получавал ищеца, ако продължаваше да работи в ответното дружество. Настоящият състав на съда намира този начин на изчисляване на размера на обезщетението за коректен и справедлив, тъй като трудовото възнаграждение, което ищеца би получил, ако продължаваше да работи на длъжността „О. Г.”, е изчислено съобразно неговия личен коефициент, т.е. като е взето предвид допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за исковия период, което би получавал той. Не следва да се приемат вариантите с изчисления за периоди преди исковия с оглед обстоятелството, че се дължи пълна обезвреда за вредите и ако ищецът бе здрав и продължаваше да работи в ответното дружество на заеманата преди прекратяване на трудовото му правоотношение длъжност, то той би получавал трудово възнаграждение в размера, който се получава на същата длъжност за исковия период, ведно с допълнителните възнаграждения. В този смисъл е Решение № 1228 от 22.06.2006г. по гр.д. № 139/2004г., III г.о.,на ВКС. Правилно и в съответствие със задължителната съдебна практика Видинският районен съд е определил и базата, въз основа на която е изчислено дължимото на ищеца обезщетение, като е възприел варианта на икономическата експертиза, при който изчисленията са извършени на база основното брутно трудово възнаграждение, получено за исковия период от сравняваното лице В. И. М.
Този
вариант на изчисление е справедлив и се доближава максимално
до действителните имуществени вреди, които работникът е претърпял от трудовата
злополука. При
този вариант той няма да е ощетен, тъй като при
изчисляването не е взето брутното трудово възнаграждение на В.
И.
М.,
а неговото основно трудово възнаграждение като към него
е прибавен процентът за трудов стаж
и професионален опит /клас/, изчислен конкретно за ищеца
П.П.И..
Средното
възнаграждение за съответната длъжност не е справедлив критерий за определяне
на дължимото обезщетение, тъй като през исковия
период е възможно голяма част от
работниците на тази длъжност да
са ползвали болнични и/или да са били
в неплатен отпуск, при което ще
се получи нереално нисък размер на средното
възнаграждение.
Неоснователно
е възражението на ответника, че при изчисляване на обезщетението следва да бъде
отчетена и стойността и значението на общото заболяване на ищеца, имащо
отношение за формиране на общия процент неработоспособност на ищеца, съответно
присъдените суми да бъдат намалени пропорционално. Настоящият състав на съда
намира, че претърпяната вреда не следва да бъде намалявана пропорционално на
процента нетрудоспособност на ищеца, определен поради общо заболяване. В
цитираната по–горе задължителна практика на ВКС /Решение №150/16.06.2011 по дело №1936/2009 на ВКС, ГК, IV г.о. в
производство по чл. 290 от ГПК/ е прието, че работодателят отговаря
имуществено за пълното обезвреждане на настъпили в резултат на професионално
заболяване вреди, независимо от определения от медицинските органи процент
трайна неработоспособност. Работодателят дължи обезщетение за вреди от
професионално заболяване, довели до трайна нетрудоспособност както над ....%,
така и под този процент. Цитирани са и други решения на Върховния касационен
съд /решение № 323 от 27.04.2010г. по гр.д. № 483/09г.; решение № 521 от
23.06.2010г. по гр.д. № 550/2010г.; решение № 128 от 11.02.2010г. по гр.д. №
268/09г.; решение № 286 от 16.07.2010г. по гр.д. № 69/2009г./, всички,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата,
съгласно които работодателят дължи обезщетение за вреди от трудова злополука
или професионално заболяване, довели до трайна нетрудоспособност, както над ....
процента, така и под този процент. Т.е. отговорността на работодателя винаги
следва да е съобразена с общия принцип за обезвреда при непозволено увреждане,
залегнал в чл. 200, ал. 1 от КТ, изискващ пострадалият работник да бъде
обезщетен пълно.
Поради съвпадане на
изводите на първата и въззивната инстанция решението на ВРС следва да се
потвърди.
Предвид изложеното,
въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение, като при този изход от
делото, на въззиваемия следва да се присъдят разноските за въззивната инстанция
в размер на .......... лева.
На основание горното, ВОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 363 от 12.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 347/2017г. по описа
на ВРс.
ОСЪЖДА „К. Б." ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление гр. С., .........,
район „О. К.”, ул. „А. В.” № ...., представлявано от Б. П. – К. и Т. Д., да
заплати НА П.П.И., ЕГН **********
*** СУМАТА ..... /........................../ лева разноски
в производството пред въззивната инстанция.
Решението
може да бъде
обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: