Р Е Ш Е Н И Е
№ 260030
гр.Русе, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3331 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД.
Ищецът Община ..., представлявана от кмета Г.А.М.,
твърдят, че на 08.02.1999 г. сключили с Т.Т.Ч., в
брачно правоотношение с втората ответница, Договор за покупко-продажба на
недвижим имот с планоснимачен № 67 в м.“...”, масив
1, в землището на с...., общ...., обл.Русе, с площ от
320 кв.м, при граници: път, земеделска земя, имот пл.№ 66, идентичен с имот с идентификатор
56397.1.67, образуван с одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри
на с...., общ. ..., обл. Русе, одобрени със Заповед №
РД-18-10/23.05.2014 на Изп.директор на АГКК, с площ от 392 кв.м, при съседи:
56397.1.66 , 56397.1.65.
Сочат, че за имот с идентификатор 56397.1.67 по
кадастралните карти и кадастралните регистри на с...., общ...., обл. Русе, е съставен АЧОС № 1778/14.03.2019 г., вписан в АВ
под № 3351/25.03.2019 г., акт 9, т.9.
Считат, че договорът за покупко-продажба, сключен между
Т.Т.Ч. ***, е нищожен.Твърдят, че купувачът не е
индивидуализиран в достатъчна степен и липсва отбелязване контрактът да е
вписан в АВ, каквото задължение
са имали страните, както
по чл.4 от договора, така и по силата на чл.18 от ЗС и чл. 35 от ЗОС.В документа няма поставен печат на Община ....
Твърдят, че договорът е
нищожен поради невъзможен предмет, тъй като към момента на сключването му процесният имот не е
съществувал.Сочат, че имот с
идентификатор 56397.1.67 е образуван с одобряване на кадастрална карта и
кадастрални регистри със Заповед № РД-18-10/23.05.2014 г. на Изп.директор на
АГКК, формиран от имот с № 000010, обособен с план за земеразделяне, обн. в
ДВ бр. 21 от 10.03.1994 г., находящ се в землището на с...., общ...., обл.Русе,
с площ от 57,917 дка,
определен за вилна зона в местност „...", десета категория,
предназначение-за нуждите на селското стопанство, който е собственост на Община
... по силата на закона-чл.2 ал.1
т.2 от ЗОС и чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията му към датата на приемане на плана
за земеразделяне.Според последния, земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска
собственост.Това в случая се потвърждава и от отразеното в
Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ на ОСЗ-... и т.нар. пълна
история на имота.Там е видно, че партидата на недвижимостта
е открита на 17.09.1997 г.Собственик на имота е посочена Община-..., начин на
придобиване-по ЗСПЗЗ и няма данни за бивши собственици.
Сочат, че за пръв път
тази територия (м.“...") се урегулира през 2008 г., когато със Заповед № 9500-361/30.06.2008 г. на
областния управител на област Русе бил приет план за новообразуваните имоти по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Тъй като
впоследствие се оказало, че за имотите,
урегулирани с плана за новообразуваните имоти в м.“..." не е провеждана
процедура за предоставяне на ползватели и тези имоти не са придобили характера
на имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, със Заповед № РД-09-146/15.04.2010 г., изменена със Заповед № РД-09-324/02.08.2010 г. на
Кмета на Община ..., същите били изключени от обхвата на плана по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
През 2012 г.
Общ.съвет-... приели Решение № 96 по Протокол № 12/31.05.2012 г. за създаване на
селищно образувание “...", където се намира имота.
На практика при издаването на Заповед №
РД-18-10/23.05.2014 г. на Изп.директор на АГКК за приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри в селищното
образувание “..." за пръв път се създават имоти, които притежават
необходимите и законоустановени реквизити за
местоположение, площ, граници и начин на трайно ползване.Преди тази дата, имот
пл. № 67 не е съществувал, а е бил част от
имот с № 000010, обособен с план за земеразделяне, обн.
в ДВ бр, 21 от 10.03.1994 г., находящ се в землището
на с...., общ...., обл.Русе, с площ от 57,917 дка.Предвиждането му за
“вилна зона" се осъществило едва с
издаването на заповедта от 23.05.2014 г.Сочат, че до него момент имотът е с предназначение “за нуждите на селското
стопанство".
Считат, че процесният
договор е нищожен и поради противоречие със закона.
Съгласно
действащата към момента на сключване на контракта разпоредба на чл.35 от ЗОС, продажбата на
недвижим имот-частна общинска
собственост, се извършва от кмета на
общината след провеждането на търг при условия и по ред, определени с наредбата по
чл.8 ал.2.Въз основа
на резултатите от
търга, съответно от
решението на общинския съвет, се
сключва договор за продажба/за замяна.Той се вписва в службата по вписванията по
местонахождението на общинския имот.
В изпълнение на задължението си по чл.8 ал.2 от ЗОС, след влизането на закона в сила през
1996 г., Общински съвет-..., с Решение № 102 по Протокол № 13/23.08.1996 г., приел Наредба за стопанисване,
управление и разпореждане с общинска
собственост на Община ....Сочат, че наредбата действала до отмяната й с Решение
№ 47 по Протокол №7/25.02.2000 г., с който била приета Наредба № 10 за
придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинска собственост в
община ....
В
чл.7 на Наредбата, действала към 1999 г., бил определен редът
за продажба на недвижими имоти-частна общинска
собственост.Съгласно ал.1, такъв тип сделка се извършва чрез търг, след решение на Общинския
съвет.В ал.2 се определя, че търгът се провежда по реда на чл.4 от Наредбата, където били определени необходимите
действия, за да се приеме, че търгът
е проведен законосъобразно.
Твърдят, че в процесния случай общината не е провеждала процедура за продажба чрез търг на
спорния имот.Не била спазена определената със закон процедура за разпореждане с имоти, общинска собственост,
което считат за съществено нарушение.Сочат, че покупко-продажбата на
имот, общинска собственост, е със сложен фактически състав, който следва да бъде изпълнен, за да се счете
сделката за законосъобразна.В настоящия
случай, според чл.4 от Наредба за стопанисване, управление и разпореждане
с общинска собственост на Община ..., приета с Решение № 102 по Протокол № 13/23.08.1996г. на Общ.съвет-..., е
следвало да има решение на Общинския съвет, назначена комисия със
заповед на Кмета, обявяване на търга, внасяне на депозит, изготвяне на протокол
за провеждане на търга и въз основа на него издаване
на заповед на Кмета на общината, с която се обявява спечелилия търга.Едва след извършване на тези действия, съгласно чл.7
ал. З от Наредбата, Кметът на общината сключва договор за продажба на
недвижимия имот.Твърдят, че тази процедура
не била спазена.
Искат от съда да
постанови решение, с което да прогласи
за нищожен Договор за покупко-продажба на недвижим имот пл.№ 67 в м.“...“, масив 1, в землището на с...., обл.Русе, от
08.02.1999 г., сключен между ответниците и Община ..., поради невъзможен
предмет и като сключен в противоречие със закона.Претендират присъждане на
разноски за производството.
Ответниците Т.Т.Ч.
и В.Г.Ч. считат претенциите за недопустими, поради липса на правен интерес за
ищеца да оспори сделката.Намират, че е налице злоупотреба с право.
Считат исковете за неоснователни.Оспорват Община ...
да е собственик на имота.Твърдят, че са липсвали основания за издаване на АЧОС №
1788 / 17.03.2019 г. за поземлен с имот идентификатор 56397.1.67.
Намират, че процесният
имот няма характер на земеделска земя.Сочат, че в м.“...то” е имало
строителство още през 70-те години на миналия век.
Оспорват твърдението, че имотът е образуван като
такъв през 2014 г., а също така, че е бил част от имот с № 000010 от плана за землището
на с. ....
Оспорват изложеното твърдение, че имотът е част от
регистрите на ОСЗ-... и партидата за него е била открита през 1997 г., тъй като
видът на недвижимостта е определен като “Вилна зона”-урбанизирана територия.В
тази връзка намират, че процесният имот не е
земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ.Той е бил включен в селищно образувание
„...”.С кадарстралната карта от 2014 г. за него било
предвидено трайно ползване-ниско застрояване.
Оспорват твърденията, че за процесния имот е бил приет
план за новообразуваните имоти съгласно § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Считат,
че Заповед № РД-09-146/15.04.2010 г. и Заповед № РД-09-324/02.08.2010 г. са
нищожни поради липса на материална компетентност.
Ответниците твърдят, че договорът за покупко- продажба не е с невъзможен предмет, тъй като
невъзможността не е изначална и не пълна. Сочат, че са били спазени
изискванията на чл.35 от ЗОС.Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски по делото.
Приети за
съвместно разглеждане с първоначалните претенции са насрещните евентуални
искове на Т.Т.Ч. и В.Г.Ч. ***-... в случай, че съдът
прогласи нищожността на договора от 08.02.1999 г., то да осъди насрещния
ответник да им заплати сумата от 407,04 лв., включваща престираната
от тях продажна цена по сделката (384 лв.), заедно със съпътстващите такси
(7,68 лв.) и режийни разноски (7,68 лв.), както и сумата от 11 592,96 лв.,
представляваща разликата до осъвременения размер на вещта, съставляващ стойността, с която продавачът се е обогатил
от сделката с оглед настъпилата промяна със Закон за деноминация, обн.ДВ, бр.20 от 05.03.1999 г., в сила от 05.07.1999 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковете.
Насрещният ответник счита исковете за
недопустими.Намира, че е налице злоупотреба с право.Оспорват исковете по
основание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Приложен е АЧОС № 183/44 от 07.09.1998 г. за имот
пл.№ 67 в землището на с...., м.“...“, масив 1, при граници: път, имот пл.№ 66
и земеделска земя.
Със Заповед № 282/ 10.12.1998 г., издадена на
основание чл.7 ал.3 от НСУРОбС и във връзка с чл.35
ал.1 и ал.3 от ЗОС и Решение на Общ.съвет № 297/ 28.05.1998 г. (л.82), кметът
на Община-... наредил продажбата на описания по-горе имот на ответника за
сумите, визирани в документа.
Видно от договора на л.8 от дело, на 08.02.1999 г.
между Община-..., представлявана от кмета И.И.И., и Т.Т.Ч., в брачно правоотношение с В.Г.Ч., бил сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот с пл.№ 67 в м.“...”, масив 1, в землището на
с...., общ...., обл.Русе, с площ от 320 кв.м, при
граници: път, земеделска земя, имот пл.№ 66, при продажна цена от 384 000
(нед.) лева, заплатена от купувача, както и 7 680 (нед)
лева държавна такса, 7 680 (нед.) лева-местен данък и 7 680 (нед.)
лева-режийни разноски, внесени по сметка на продавача с Квитанция № 3/
15.12.1998 г.
В документа, в противоречие с твърдението по
исковата молба, фигурира печат на общината.Купувачът е индивидуализиран в
достатъчна степен с трите си имена.Действително липсва отбелязване контрактът
да е вписан в АВ, но това
обстоятелство не се отразява на валидността на сделката.То има значение за
възможността всички трети лица, предвид публичността на регистъра, да имат достъп до
информация за съответния недвижим имот или на права върху него.
В съдебно заседание
ищецът е заявил, че цената по сделката не е била заплатена от купувача.Съдът
намира, че възражението на първо място е направено извън преклузивния
срок по чл.131 от ГПК.На второ място- документът не е оспорен по надлежния ред от страната.
Договорът за
покупко-продажба е отразен в графа 12 от АЧОС № 183/44 от 07.09.1998 г.
Приложена е Наредба за
стопанисване, управление и разпореждане с общинска собственост на Община-...,
за която между страните няма спор, че е действала към 1999 г.
С акт за узаконяване № 15/21.11.1990 г. на комисия по ТСУ и строителство
при кметство с...., в полза на И.И.М.била узаконена масивна
рибарска хижа с площ 38,8 кв.м в местността „...то“ край село .... В акта за
узаконяване е посочена само местността и към него момент за селскостопанските
територии е действал ведомствения кадастър на министерството на земеделието.На
21.12.1992 г. между това лице и ответника бил сключен предварителен договор за
замяна на сградата срещу предоставен малогабаритен трактор.Подписите на
договарящите са удостоверени от кмета на 28.12.1992 г.
През 1994 г. във връзка с реституцията на земеделски земи е изготвен
план за земеразделяне на с. ..., обнародван в ДВ, бр.21 от 10.03.1994 г. В
плана с кадастрален номер 10 е изобразен имот с начин на трайно ползване–вилна
зона с площ 57,917дка в местността „...“, десета категория, вид на територията
по предназначение–за нуждите на селското стопанство, вид собственост смесена. За
собственик на имота е записана Община ..., а като начин на придобиване–по
ЗСПЗЗ.Партидата на имота е открита на 17.09.1997 г., когато са открити
партидите на всички имоти по плана за земеразделяне. През 1995 г. е изработена
и изчертана Карта на с. ... по § 4 местност „...то“.
Картата обхваща и територията на имот. кад. № 10 по
плана за земеразделяне, от който е предвидено, чрез разделяне да бъдат
образувани нови имоти.В разписен лист по собственици към м.декември 1995 г. е
записано, че Кметство-с.... е собственик на имот № 10 в м.“...“ от 57,92 дка,
вилна зона.
Ищецът представя разписен лист по
собственици от м.12.1995 г. на ОСЗ-с...., видно от който за имот вилна зона с
площ 57.917 дка, в местността „...“, десета категория, като собственик е
отразено Кметство с. ....
До 1995 г. процесният имот 56397.1.67. по КККР
на с.... е представлявал част от имот с кад. №10 по
плана на земеразделяне на с. .... Процесният имот за първи път е обособен
(образуван) в картата на с.... по § 4, м.„...то“.
Картата обхваща територията на имот кад . №10, от
който чрез разделяне са образувани нови имоти.Новообразуваните имоти били
записани като общинска собственост.Картата не е одобрявана.
За първи път е одобрена карта за процесния имот през 2008 г., когато са
изработени планове на новообразуваните имоти по § 4 ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
обхващащи територии в землищата на няколко населени места, сред които и
местност „...“ („...“) в землището на село ....
Със
Заповед на Областния управител № 9500-361/30.06.2008 г. е одобрен плана на новообразуваните
имоти, който план е отменен през 2010 г. Съгласно плана на новообразуваните
имоти по § 4 ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за периода на действието му до 02.08.2010 г. процесният имот масив 1, парцел 67 е собственост на Община ....
С Решение № 96 на ОбС ... от 31.05.2012 г. по
протокол № 12, на основание чл. 21, ал. 1, т. 17 и т. 18 и чл. 27, ал.4 от ЗМСМА, във вр. чл. 25, ал. 1 ЗАТУРБ, е създадено
селищно образувание „...“ в местност „...“ в землището на с. ....
Със Заповед № РД-18-10/23.05.2014 г. на
изп. директор на АГКК, обнародвана в ДВ,
бр.49/13.06.2014 г., е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на
селищно образувание „...“ в землището на с. ..., общ. ..., обл.
Русе.За собственик на имот с идентификатор 56397.1.67 е записана Община ....
На 14.03.2019 г. за имот 56397.1.67 е
съставен Акт № 1778 за частна общинска собственост, в който като основание за
придобиването му е посочен чл. 56 ал.1, чл.2 ал.1 т.2, чл.3 ал.3 от ЗОС и чл.
25 ЗСПЗЗ.
Назначената по делото техническа експертиза, след запознаване с
представените в производството доказателства, оглед на терена и извършена
проверка в архива на ищеца, ОСЗ-... и в Областна администрация, се е
произнесла, че имотът по неодобрената карта от 1995 г., представляващ имот № 67
от масив 1, предмет на процесната сделка от 1999г., съвпада с поземлен имот с
идентификатор 56397.1.67 по КККР на с. ....При изготвяне на последния,
недвижимостта е с площ от 392 кв.м, която е по-голяма от площта на имот пл.№ 67
със 72 кв.м, тъй като е бил осигурен достъп до преминаващия там път.Към момента
на изготвяне на кадастралната карта в имота има вече и втора сграда от 16
кв.м-складово помещение.Експертът е посочил, че имот № 000010 по плана за
земеразделяне на с...., с площ от 57,917 дка в м.“...“, десета категория, с
предназначение за нуждите на селското
стопанство, не е определян и не представлява земя по чл.19 от ЗСПЗЗ.Вещото
лице, при запознаване с представените му документи, е изразило мнение, че имотът не попада в
хипотезата на чл.10 ЗСПЗЗ, тъй като не съставлява обработваема земеделска земя,
а е с начин на трайно ползване “вилна зона“.Експертът не е открил данни в
архивите имот пл.№ 000010 да е бил включван в ТКЗС или друга селскостопанска организация,
за него да са били подавани заявления за възстановяване от физически или
юридически лица.За имота няма данни за одържавяване и съставяне на АДС,няма
извършвани действия по премяна на предназначението на имота по ЗОЗЗ.Имот №
000010 в м.“...“ не е имал градоустройствен статут и не е представлявал
урбанизирана територия.За кадастрален имот законът не изисква минимална площ. Вещото
лице е посочило, че към 08.02.1999 г., както и към издаването на Заповед № 282/
10.12.1998 г., е имало изготвен кадастрален план, за който липсват данни за
одобряването му съгласно действащата нормативна уредба.В действащите към него
момент ЗТСУ и ППЗТСУ са определени минимални размери за лице и площ на
парцелите за застрояване, но предмет на сделката е поземлен имот, за който няма
законови ограничения относно площта му.Експертът е определил, че намиращите се
в имота сгради не представляват временни постройки по смисъла на чл.120 ППЗТСУ
(отм.).
Единичната ценова експертиза, назначена във връзка с насрещните исков, е
определила стойност на имота в размер на 12 190 лв., а тройната
експертиза-на 8 730 лв., при съобразяване на неуредените регулационни
отношения.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Във връзка с направените от всяка страна възражения, че предявените
срещу нея искове са недопустими, съдът намира доводите за неоснователни.
Ищецът претендира прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба, сключен с първия ответник на 08.02.1999 г., поради невъзможен
предмет–тъй като към него момент процесният имот не е
съществувал, а е бил част от имот № 10 с площ 57.917 дка.Едва с приемането на
кадастралната карта и кадастралните регистри в селищно образувание „...“ през
2014 г. за пръв път се създава имотът с необходимите реквизити за
местонахождение, площ, граници и начин на трайно ползване.Съдът намира доводите
за неоснователни.
По смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД,
договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването
му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на
установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект,
т.е. съобразно тези изисквания не представлява годен за извършване на
разпоредителни сделки самостоятелен обект. Преценката следва да бъде извършена
с оглед състоянието на вещта към момента на осъществяване на разпореждането,
като следва да бъде взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта
като самостоятелна е възможно, както и дали подобно обособяване реално е
извършено.Дори към определен минал момент вещта да не е съществувала като
самостоятелна по причина, че е била вградена в друга, по-голяма вещ и е
представлявала част от нея, ако към момента на извършване на сделката е приключило
фактическото й отделяне като самостоятелен обект и реалното й обособяване като
такъв, съответстващ на изискванията на действащите към този момент строителни
правила и норми, следва да се приеме, че е налице годен обект на разпореждане
по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Според ТР № 3/28.06.2016 г. по т.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК, ако към
момента на сключване на сделката реално определените части от недвижим имот не
са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен
обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент,
договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. В процесния договор за
покупко-продажба имотът, макар и несъществуващ към него момент като
самостоятелен обект на собственост, е индивидуализиран като площ,
местонахождение, граници и с номер, съвпадащ с обособения впоследствие и
съществуващ такъв към настоящия момент. Поради това не може да се приеме, че
договорът е нищожен, поради невъзможен предмет.Искът в този смисъл се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Процесният договор не е нищожен и на второто заявено от ищеца основание.
За да е налице противоречие със закона по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД,
следва контрактът да е сключен при несъобразяване с предписанията на
императивните правни норми.Посочени са нарушения на условията предвидени в
чл.35 ЗОС–продажбата на имот, частна общинска собственост, да се извърши от
кмета след провеждането на търг и след взето за това решение на Общинския
съвет.
В случая, за да се приеме, че е налице противоречие с посочената норма, следва първо да се установи, че имотът,
предмет на атакуваната сделка, към момента на нейното сключване е бил частна
общинска собственост.Ищецът счита, че се легитимира като собственик на имота по
силата на чл.25 ал.1
изр.1 от ЗСПЗЗ.Съгласно посочената норма, земеделска земя,
която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.Разпоредбата
на чл.19 от ЗСПЗЗ казва,
че земеделската земя, останала след възстановяването правата на собствениците с
план за земеразделяне и карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници, става общинска собственост.Изводът, който се налага е, че в приложното
поле на тези норми се включват само онези земеделски земи, които са подлежали
на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както
и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобиването на право на собственост върху
земите по чл. 25
ал.1 ЗСПЗЗ общината става по силата на закона.В настоящото
производство ищецът следваше да установи, че процесният
имот има земеделски характер по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, не е реституиран или
изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи,
както и че не е държавен.Позоваването на общо нормативно основание за
трансформиране на собствеността в общинска не сочи на удостоверяване на
конкретно фактическо основание / в този смисъл напр. Решение № 271/30.10.2012
г. по гр.дело № 477/2012 г. и Решение №15/19.02.2016 г. по гр.дело № 4705/2015
г., двете по описа на ВКС, II г.о./.
При наличието на законовите изисквания, според чл.45 ал.
2 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ взема решение за възстановяване правото на
собственост на общините в съществуващи или възстановими стари реални граници
или с план за земеразделяне.Всички останали земеделски земи, които не
принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост
по силата на чл. 25 ал.1
от ЗСПЗЗ.Остатъчният фонд земеделска земя по чл.19
ЗСПЗЗ се формира след приключване процедурата по
възстановяване собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи субекти–физически и юридически лица, държавата и
общините и следователно в него влизат само земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
Тази норма не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността
по този закон.
По делото се установява, че процесният имот
няма качеството на „земеделска земя“ по смисъла на чл. 2
ЗСПЗЗ. С кадастралната карта от 2014 г. за него е
предвидено трайно ползване – ниско застрояване.Имотът не е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито спрямо него са били заявени претенции по § 4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, няма данни да е бил предоставян за ползване на някое ПМС. Поради
това и при липса на доказателства имотът да е бил част от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг начин и
следователно да е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е бил заявен
за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи извод, че недвижимостта
попада във фонда по чл.19
ЗСПЗЗ ( Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр.дело
№ 1403/2010 г., I г.о., Решение № 88/17.07.2015 г. по гр.дело № 6225/2014 г. на
ВКС, І г.о., и Решение № 109/25.05.2016 г. по гр.дело № 356/2016 г. на ВКС, I
г.о.).
Това налага извод, че ищецът не е
доказал предпоставките на чл.19
ЗСПЗЗ като способ за придобиване на земеделска земя.Съставените
на основание ЗОС и чл. 25 ЗСПЗЗ актове за частна общинска собственост не
доказват правото на собственост, тъй като нямат правопораждащо
действие.Тъй като ищецът не доказа правото си на собственост върху процесния
имот, то не е необходимо да се изследва въпроса дали при извършване на
покупко-продажбата през 1999 г. е бил спазен редът на чл.35 ал.1 от ЗОС.Дори
обаче недвижимостта да не принадлежала на продавача, продажбата на чужда вещ не е нищожна.Тя
обвързва страните по нея, но не поражда действие единствено за действителния
собственик.Вторият иск също следва да се отхвърли.
При този изход на спора, съдът не следва да се произнася по насрещните
искове, предявени в условия на евентуалност.
Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, в полза на ответниците следва да се присъдят
направените от тях разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община ..., представлявана от кмета Г.А.М.,
против Т.Т.Ч.,
ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН **********,***,
искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба от 08.02.1999 г. на
недвижим имот пл. № 67 в местност „...“, масив 1, в землището на с...., обл. Русе, , при граници: път, земеделска земя, имот пл.№ 66, поради
невъзможен предмет и поради противоречие със закона, като неоснователни.
ОСЪЖДА Община-...,
представлявана от кмета Г.М., да заплати на Т.Т.Ч., ЕГН **********, и В.Г.Ч., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, офис № 10а, чрез адв.Е.К. ***,сумата от
2 163,72 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/