Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 07.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 5990 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 40299 от 13.02.2020
г. по гр.д. № 30834/2019 г. по описа на СРС, 78 с-в е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, предявен
от ищеца П.Г. ЕООД, ЕИК ******за осъждане на ответника Е.И.ООД,
ЕИК ******да му заплати сумата
от 20 453 лв. и е отхвърлен изцяло иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, предявен от
ищеца П.Г. ЕООД за осъждане на
ответника Е.И.ООД да му заплати сумата
от 2 041 лв.
Решението е постановено с участие на
подпомагаща страна в производството на страна на ответника И.Б. ЕООД, ЕИК ******.
Срещу постановеното решение е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца П.Г.
ЕООД с излагане на доводи, че решението в обжалвана част
е неправилно, поради нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, както
и поради необоснованост. Според въззивника неправилно СРС е установил фактите по
спора, като е изложил неправилни изводи във връзка с това. Поддържа, че съдът е
допуснал нарушения на процесуалния закон при изготвяне на доклад по делото като
не е съобразил установените по делото факти, че проектант на доставеното и
монтирано от ищеца съоръжение е ответника, както и че последния не е изложил
възражения за неизпълнение на договора за доставка, изработка и монтаж, а е
направил възражения за недостатъци на монтираното оборудване, които са
направени след превдидения в закона преклузивен срок. Поддържа, че е изпълнил
изцяло задълженията си по договора за доставка, изработка и монтаж на
оборудването по зададените параметри от ответника, който е и проектант на
съоръжението. Поддържа, че за изпълненият монтаж са направени 72 часови проби,
които са успешни и неправилно съдът при постановяване на решението си не е
съобразил това, както и поведението на ответника в тази връзка. Последното сочи
липса на възражения по изпълнението на договора, сключен с ищеца, а са
релевирани възражения срещу ефективността на самото съоръжение за целите, за
които е поръчено доставено и заплатено в една част, които забележки следва да
бъдат отправени към проектанта на съобръжението- служител в ответното
дружество. Заявява, че възражения за наличие на недостатъци в изработеното
/явни или скрити/, ако са налице такива са направени след срока и с
предявяването им в производството се цели заобикаляне на закона и предвидените
там срокове за това. Доколкото е налице изпълнение на договора от негова страна
установено чрез събраните доказателства, то, съдът следва да уважи предявените
искове в цялост.
Моли за отмяна на
постановеното решение и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Е.И.ООД с
правоприемник Х.И. ООД, в който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Заявява, че постановеното решение в частта на отхвърляне на исковете е
правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Заявява становище, че първоинстанционния съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, както и че постановеното решение е
обосновано. Поддържа, че с отговора на исковата молба изрично е направено
възражение, че процесното съоръжение не е пригодно да извършва в действителен
обем дейността, за която е закупено. Ясно е заявено от купувача- ответник в
производството, че експлоатационната негодност на оборудването не е
предизвикана от техническа неизправност, а от това че оборудването не отговаря
на работните изисквания на инвеститора. За определяне на последните поддържа,
че е бил изготвен проект от И.Б. ЕООД, като изискванията са били предмет на
установяване между И.Б. ЕООД и Е.И.ООД с
правоприемник Х.И. ООД. Поради това че доставеното и монтирано обурдване не
отговаря на изискванията на инвеститора се е достигнало до негодност същото да
изпълнява функцията, за която е закупено. Правилно съобразно така установената
вярна фактическа обстановка СРС е направил изводи, че изпълнителя по договора-
ищец в производството не е действал с дължимата грижа на добрия търговец, тъй
като не е предупредил ответника –възложител, че оборудването не е годно да
обслужва производството, за което е предназначено. Изпитанията на оборудването
/72 часови проби/ са направени не в производствени условия, а с чиста вода,
поради което възложетеля не е имал възможност да установи, че оборудването не е
пригодно да изпълнява функциите, за които е предназначено. Поради това
изпълнителят по договора, който е изготвил работните изисквания към
оборудването е следвало да действа с грижата на добрия търговец, а не да
поставя занижени изисквания, които впоследствие да доведат до негодността на оборудването.
Моли за потвърждаване на
решението на СРС, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата страна на
ответника И.Б. ЕООД, в който е изразено становище за основателност на
въззивната жалба. Заявява, че представения по делото инвестиционен проект не
отговаря на изискванията на ЗУТ, за което своевременно е направил възражение
пред първата инстанция /становище от 29.01.2020 г./ като за валидни и
окончателни технически параметри на съоръжението следва да бъдат преценени
подробно описаните в договора /чл.1.2/, които са изпълнени изцяло и в срок.
Поддържа, че при постановяване на решението СРС не е съобразил събраните в
производството доказателства, че съоръжението е предназначено за инсталиране на
обект на инвеститора Б.А.ООД-Завод Балкан Пазарджик, който е възложител.
Проектант и изпълнител на съоръжението е Е.И.ООД, а подизпълнител на обекта е П.Г.
ЕООД. В производството е доказано, че доставеното и монтирано оборудване
отговаря на техническите параметри и изисквания. Представителите на ищеца са
имали достъп до обекта едва в деня на монтажа като след направените успешни 72
часови проби има представени доказателства и констатации от работни посещения
на ищеца при ответника, че „съоръженията по договор работят извън нормалните
експлоатационни условия“, които са обсъдени от приетата пред първата инстанция
СТЕ. Това обстоятелство е удостоверено в съставения между страните констативен
протокол от 14.08.2017 г. Едва около близо година след това е налице
уведомление от ответника /06.06.2018 г./, за това че съоръжението е спряло да
функционира. В случая е установено, че се касае за неправилна експлоатация, а
не за неизпълнени технически параметри заложен с договора. Доколкото последното
не може да се вмени във вина на доставчика- ищец, то, неправилно СРС е
отхвърлил исковете. Претендира отмяна на решението и уважаване на предявените
искове.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част.
Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение по въззивната жалба съдът намира следното:
Предявен е иск по чл.327 ТЗ и чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за доставка,
монтаж и пуск на технологично оборудване, сключен между ответника като
възложител и ищеца, като изпълнител.
Правилно и
законосъобразно при постановяване на крайният съдебен акт съдът е приел, че по
сключения между страните договор
№ 135/18.04.2017 г. /л. № 5-11 от делото
на СРС/ с предмет доставка
и монтаж от ищеца на пясъкопочистваща инсталация на обект на ответника
„Консервна фабрика за преработка на плодове и зеленчуци” в гр.Пазарджик са били изпълнени от страна на ищеца задълженията за
доставка и монтаж на технологичното оборудване. За последното от страна на
възложителя – инвеститор е било заплатено на изпълнителя част от договореното
възнаграждение в размер на 72
624 лв., по което страните не спорят и същото е установено от
приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав кредитира.
Правилно е установено, че съгласно
чл. 3 от договора плащането на договореното възнаграждение в размер на 90 780 лв. с ДДС е
следвало да се извърши на три вноски – 35 % авансово, 45 % при доставка и 20 %
при извършване на пуск на оборудването, но не
по-късно от 30 дни от доставката.
Страните не спорят и в производството
е установено, че поръчка на технологичното оборудване е направено от
възложителя – инвеститор при подробно посочване в договора на техническите
параметри на съоръжението, цени и срок на изпълнение. Съобразно това страните
не спорят, че изпълнителят е доставил на 30.06.2017 г. технологичното
оборудване включващо съответните части /системи/ описани в съставения приемо
–предавателен протокол на л.24 от делото на СРС, за което от страна на
инвеститора е било заплатено и 45 % от договореното възнаграждение в размер на 40851.00 лв.
Т.е. установено е изпълнението на сключения договор за доставка и от двете
страни. Съобразно това и възложителя е заплатил част от дължимата към този
момент цена на оборудването съобразно уговореното в чл.3 от договора вр. чл.327 ТЗ- 35 % авансово и 45
% при доставката. По силата на чл.327, ал.1 ТЗ, купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Досежно останалата част от цената в размер на 18156.00 лв.
с ДДС /20% от договорената цена/, за което са били издадени фактури на 03.07.2017
г. и 19.07.2017 г. /констатациите на експерта по ССчЕ/ страните не спорят, че
плащане не е извършено от възложителя. Същевременно се установява и страните не
спорят, че на 14.07.2017 г. между представители на страните е извършен монтаж и
пуск на технологичното обурдване, като пробите за неговата работа са извършени
с чиста вода. В съставения акт /л.25 от делото на СРС/ е удостоверено, че монтираните
съоръжения функционират нормално при направената мокра проба с чиста вода и не
са констатирани повреди при извършения оглед. Удостоверено е и обаче, че е
необходимо изграждане на система от сита /стационарно и подвижно/ за сметка на
инвеститора /ангажимент поет от инвеститора/ с оглед предотвратяване
пропускането на по-едри фракции камъни в системата с цел нормални
експлоатационни условия и безаварийно функциониране на системата. Данни за
изпълнение на този ангажимент по делото не са представени, но в съставения на
08.08.2017 г. акт за извършен преглед, пробен пуск и въвеждане в експлоатация подписан
от представители на двете страни е посочено, че са успешно приключили 72
часовите проби на съоръжението, както и че последното е прието без забележки от
клиента. Въпреки това от страна на възложителя- инвеститор не е заплатен
остатъка от дължимото възнаграждение в размер на 18156.00 лв. с ДДС. Съобразно предвиденото в чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият
трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, което в случая не е сторено. За обосноваване на този
извод е без значение кой е изпълнил проекта за съоръжението по възлагане на
Завод Балкан гр.Пазарджик от м.04.2017 г., тъй като същото има характеристика
на технологично оборудване за задължане на пясък по входящата продукция, а не
задържане на друга консистенция –кал, каквото е установено при приемане на
работата. За обосноваване на този извод е без значение и че при съставяне на
протокол за извършените 72 часови проби не са посочени всички реквизити според
Наредба № 3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове и протоколи по време
на строителство доколкото действията по приемане на съоръжението, неговия
монтаж и тестване са извършени в присъствие на представители и на двете фирми
без противопоставяне в този смисъл.
От страна на ответника –
възложител не е упражнено право по чл.265, ал. 1 ЗЗД за намаляване на дължимото
възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание същата разпоредба.
Напротив, в проведеното производство възложителя изрично е посочил, че експлоатационната
негодност на оборудването не е предизвикана от техническа неизправност, а от
това че оборудването не отговаря на работните изисквания на инвеститора. За
последното в производството не са представени доказателства, а чрез
констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, чийто изводи съдът
кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че доставената и монтирана на
обекта на възложителя инсталация отговаря на договореното между страните като
характеристики, но не е пригодена за функционирането на обекта на ответника и
практически не работи там. В с.з. проведено пред първата инстанция на 06.02.2020 г.
вещото лице е заявил, че доставената от ищеца на ответника инсталация за
почистване на входящата продукция съответства на договора, изправна е, не е
дефектна, но не е пригодена за условията на работната площадка, тъй като
поръчаната машина е за почисване на пясък, а материалът, който трябва да се
почиства от входящата продукция не е пясък, а е различна субстанция. Тези
обстоятелства се потвърждават и от съставения между страните констативен
протокол на 14.08.2017 г., в който е посочено, че съоръженията работят извън
нормалните експлоатационни условия. Натоварването от кал в резултат на
измиването на доматите е в пъти по-голямо от допустимото, в резултат на което
придвижването на пясъкочистача е почти невъзможно заради отлаганията кал по
дъното. Това е довело и до извършване на монтаж и демонтаж на потопеното гребло
и скъсаните болтове при лифта на греблото.
При така установеното, неправилно СРС
е отхвърлил претенцията на ищеца по чл.327 ТЗ и чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане остатъка
от продажната цена в размер на 18156.00 лв. с ДДС. За обосноваване на този извод
съдът съобрази изпълнение на задълженията от страна на доставчика- изпълнител
по сключения договор със смесен характер включващ елементи на договора на
търговска продажба /доставка/ и договора за изработка /в частта на монтажа и
пуска на съоръжението/, както правилно е разграничил същите въззивника.
Не се спори, че във връзка с монтажа на инсталацията
ищецът е направил допълнителни недоговорени, но необходими разходи в размер на
2 256 лв. с ДДС, които не са му били заплатени от ответника. За посочената сума, както е посочил и експерта в ССчЕ са
били издадени фактури на 09.08.2017 г. и 14.08.2017 г. за извършените дейности –
преработка на тръбна разводка и проведени тестове на ПСОВ Томатоярд.
В производството е
установено, че от страна на възложителя не е заплатен остатък от дължимото
възнаграждение в размер на 18156.00 лв. с ДДС, както и стойността на
допълнително извършените дейности в размер на 2 256 лв. с ДДС
по изпълнението на които не се спори. Същевременно се установи, че изпълнителя е
изпълнил точно своите задължения по договора.
Поради забава в плащането от страна на възложителя последния дължи
неустойка по чл.7.1 от договора в размер на 10% от цената на стойката, чийто
размер възлиза на исковата сума 2 041 лв.
С оглед изложеното, подадената
въззивна жалба се явява основателна. Предявените искове по чл.327, ал.1 вр.
чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД следва да бъдат уважени в цялост.
Поради несъвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде отменено, а
предявените искове – уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 1140.08 лв. според
представения списък по чл.80 ГПК и сумата 2519, 76 лв.-разноски за производството
пред първата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 40299 от 13.02.2020
г. по гр.д. № 30834/2019 г. по описа на СРС, 78 с-в, с което е отхвърлен
изцяло иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, предявен от ищеца П.Г. ЕООД, ЕИК ******за осъждане на ответника Е.И.ООД,
ЕИК ******с правоприемник Х.И. ООД да му заплати сумата от 20 453 лв. –дължимо
възнаграждение по договор №
135/18.04.2017 г. /л. № 5-11 от
делото на СРС/ с предмет доставка,
монтаж и пуск от П.Г. ЕООД на
пясъкопочистваща инсталация на обект на Е.И.ООД -„Консервна фабрика за преработка на плодове и
зеленчуци” в гр.Пазарджик, както и иска с правно основание чл.92, ал. 1 от ЗЗД, предявен
от П.Г. ЕООД за
осъждане на Е.И.ООД с правоприемник Х.И.
ООД за заплащане на сумата от 2 041 лв. –неустойка по чл.7.1 от договора в размер на 10% от стойността на
доставената стока - пясъкопочистваща
инсталация за забава в плащането на част от
продажната цена по договора, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.И.ООД, ЕИК ******с правоприемник Х.И.
ООД да заплати на П.Г. ЕООД, ЕИК ******на основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата
от 20 453 лв. –дължимо възнаграждение по договор № 135/18.04.2017 г. /л. №
5-11 от делото на СРС/ с предмет доставка, монтаж и пуск от П.Г. ЕООД на
пясъкопочистваща инсталация на обект на Е.И.ООД -„Консервна фабрика за преработка на плодове и
зеленчуци” в гр.Пазарджик, ведно със законната
лихва от 30.05.2019 г. до окончателно погасяване на задълженията, както и на
основание чл.92, ал. 1 от ЗЗД сумата
от 2 041 лв., представляваща неустойка по
чл.7.1 от договора в размер на 10% от стойността на доставената стока - пясъкопочистваща инсталация за забава в плащането на част от продажната цена по
договора, ведно със законната лихва от 30.05.2019 г. до окончателно погасяване
на задълженията.
ОСЪЖДА Е.И.ООД, ЕИК ******с правоприемник Х.И. ООД да заплати на П.Г. ЕООД,
ЕИК ******на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1140.08 лв.-разноски за въззивната инстанция, както и сумата 2519,
76 лв.-разноски за производството пред първата инстанция.
Решението е постановено с участие на
подпомагаща страна в производството на страна на ответника И.Б. ЕООД, ЕИК ******.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от получаване на
съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.