ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 353
гр.Перник 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Перник гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман
Николов
като разгледа
докладваното от съдия Николов, гражданско дело № 214 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 577 вр. чл. 278 ГПК и е образувано по частна жалба на „Корпоративна
търговска банка” АД (в несъстоятелност), гр. София срещу Определени № 1 от
08.02.2019 г., с което съдията по вписванията при Районен съд гр. Трън, е
отказал вписване по молба вх. № 39 от 08.02.2019 г.
В жалбата се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение. Навеждат се доводи, че в случая не се иска вписване на нов особен
залог, а възстановяване на вписването, предвид нищожността на заличаването му,
настъпила по силата на закона и вписването в имотния регистър има само единствено
декларативно значение, тъй като действителността на обезпеченията е неоспорима.
Не се иска и последващо изменение на обстоятелства, свързани с особения залог,
защото той по закон е възстановен в правния мир такъв, какъвто е съществувал
към момента на учредяването му и със заявлението е поискано само привеждане на
фактическото положение в съответствие с установеното в закона. Поддържа се
също, че срокът по § 5, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност е спазен.
Частната жалба е
подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
служебно всички правно релевантни факти, съобразно приетото в ТР 6/2017 г. на
ОСГТК счита, че частната жалба е неоснователна.
Производството, в
което е постановен обжалваният отказ е започнало по молба на „Корпоративна
търговска банка” АД (в несъстоятелност), гр. София, с която е поискано на
основание чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ и чл. 22а от ПВ да бъде извършено вторично
вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху
търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, в чиито активи се включва недвижим
имот, находящ се в гр. Трън, чрез подреждане в книгата на удостоверението за
вписване на залога в Търговския регистър.
Към заявлението са
приложени в оригинал две удостоверения за вписани по партидата на „Елит Петрол”
АД в ТР обстоятелства, заверено копие на договор за особен залог от 15.12.2011
г., документ за платена държавна такса и извадка от партидата на залогодателя „Елит
Петрол” АД в ТР.
Съдията по
вписванията е приел, че не са налице предпоставките за извършване на поисканото
вписване, защото искането е направено извън срока по § 5, ал. 3 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.
Разпоредбата на чл.
22а от Правилника за вписванията разграничава две различни хипотези на вписване
на актове относно залог на търговско предприятие – първоначално такова и
подновяване на вписването.
Доколкото в
молбата, по повод на която е постановен обжалваният отказ, се съдържат
твърдения, че по силата на § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност е дадена възможност на банката да поднови в шест месечен
срок всяко едно обезпечение за нов срок, то и съдът приема, че се касае за
искане по § 5, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата
несъстоятелност.
Възможността за
подновяване на вписването по реда на § 5, ал. 3 е обвързана с изрично фиксиран срок
– шест месеца от влизането в сила на този закон, а последният е обнародван в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. При
липсата на специална уредба се налага извод, че този срок касае вписване във
всички регистри, т.е. при вписване на особен залог на търговско предприятие в 6
– месечния срок следва да се извършат и вписванията в регистрите по чл. 21, ал.
3 от ЗОЗ. В случая искането е постъпило на 08.02.2019 г., т.е. след изтичане на
законово определения шест месечен срок, което е основание да се постанови отказ
за вписване.
Съдът намира, че
дори и да се приеме, че срокът по § 5, ал. 3 се отнася само за датата на
подаване на заявлението за вписване на особения залог по партидата на
залогодателя в ТР, то обжалваният отказ отново следва да бъде потвърден, тъй
като не са налице предпоставките за извършване на вписването.
На първо място
подновяване е допустимо да се извърши само, ако първоначалното вписване не е
заличено, а в конкретния случай в молбата, депозирана пред съдията по
вписванията, са изложени твърдения, че вписването е заличено, в който смисъл са
изложени доводи и в частната жалба. По делото също липсват данни за наличието
на вписване на договора за особен залог в Службата по вписванията. След като
няма съществуващо вписване, то и не би могло да се извърши подновяване на последното.
На следващо място,
съгласно чл. 22в, ал. 4 от Правилника за вписванията, при подновяването на
вписването се прилага съответно чл. 18 от Правилника, т.е. следва да е налице
молба от кредитора в два еднакви екземпляра (чл.18, ал. 1 ПВ), придружена от
удостоверение за вписване на залога в ТР, а молбата трябва да съдържа и данните
на първоначалното вписване (чл.18, ал. 2 ПВ). В случая молбата е подадена в
един екземпляр, като наред с това в нея не се съдържат данни за първоначално
вписване на договора за особен залог в имотния регистър.
Във връзка с
горното се налага извод, че не са налице условията на чл. 22в, ал. 4 във връзка
с чл. 18 от ПВ за подновяване на вписването на договора за особен залог.
Както се посочи, по
реда на чл. 22а, ал. 1 от ПВ може да се извърши и първоначално вписване на
актове относно залог върху търговско предприятие.
Съдът намира, че
следва да се има предвид, че ако сега се извърши първоначално вписване на
особения залог, то няма да се постигне целеният от жалбоподателя резултат,
основан на разпоредбата на § 5, ал. 1 предл. второ от ПЗР към ЗИД на ЗБН, а
именно възстановяване противопоставимостта на трети лица на особения залог по
реда му, съобразно заличеното първоначално вписване.
Независимо от
горното съдът намира, че в случай, че се приеме, че съдията по вписванията е
бил сезиран с искане за първоначално вписване в имотния регистър на актовете на
АВ-ТР относно учредения особен залог, то изводът за неоснователност на жалбата
остава непроменен. Това е така, защото по силата на чл. 22а от ПВ
в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на
актове относно залог на търговското предприятие чрез подреждането им в книгата
по чл. 33 б. „Д“ от ПВ на удостоверенията за вписване на залога в Търговския
регистър. Когато обаче удостоверението за вписване на залога в Търговския
регистър не съдържа описание на заложеното имущество, каквато е и настоящата
хипотеза, то съобразно чл. 22а, ал. 1 от ПВ, заедно с молбата се представя и
вписаният в ТР договор за залог. От своя страна разпоредбата на чл. 22, ал. 3
от ПВ пък предвижда, че при вписването
на залог на търговско предприятие, се прилагат правилата на чл. 8 и
чл. 9 от ПВ. На основание чл. 8, ал. 2 от Правилника, за да се извърши исканото
вписване следва да се представят оригинал и официално заверен препис от договора
особен залог или два нотариално заверени преписа от същия, каквито преписи не
са представени в производството пред съдията по вписванията.
Първоначално
вписване не би могло да се извърши и поради липсата на представени
доказателства за изпълнение на изискванията по чл. 264 от ДОПК. Изискването за представяне на такива
доказателства е приложимо не само в производството пред ТР, доколкото в закона
не се съдържа такова ограничение (в този смисъл е определение № 333 от 07.07.2017
г. по ч. т. д. № 668/2017 г. на ВКС). Обстоятелството, че вписването в ТР е
извършено без представяне на доказателства по чл. 264 ДОПК, е ирелевантно за
спора, доколкото съдията по вписванията дължи самостоятелно произнасяне за
наличие на предпоставките, визирани в ПВ и преценката на длъжностното лице по
регистрацията не го обвързва.
В частната жалба се
поддържа, че се иска възстановяване на вписването, предвид нищожността на
заличаването му, настъпила по силата на закона.
Разпоредбата на §
5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДБЗБН, предвижда, че извършените от квесторите, временните
и постоянните синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност),
в периода от поставянето й под специален надзор до датата на откриване на
процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от
длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения са нищожни, а учредените
обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред. Цитираната норма
обаче не регламентира специален ред за
извършване на вписване и в този смисъл не може да се приеме, че се касае за
производство, различно от уреденото в ПВ. Последният не предвижда правила за
възстановяване на особен залог, предвид на което и при постъпило искане съдията
по вписванията може да извърши първоначално вписване в имотния регистър или
подновяване на такова, като във всяка една от двете хипотези, е задължен да
извърши проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ. След като в случая не са изпълнени
условията нито за подновяване на вписване, нито за първоначално такова в
имотния регистър, то и обжалваният отказ следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 1 от 08.02.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. Трън,
постановено по молба вх. 39 от 08.02.2019 г., подадена от „Корпоративна
търговска банка” АД (в несъстоятелност), гр. София.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.