№ 60
гр. Благоевград, 06.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20231200900222 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 155 ал. 1 т. 3 от ТЗ,
от Окръжна прокуратура Благоевград, срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. „Д.“ № 14, Вх. Б, с който се иска от съда да постанови
решение, с което да прекрати „Р.“ ЕООД, ЕИК ..., тъй като повече от три месеца,
дружеството няма вписан управител.
Макар исковата молба да е редовна и предявеният иск да е насочен срещу надлежния
ответник- „Р.“ ЕООД, ЕИК ..., то по настоящото дело е налице хипотеза при която ответното
дружество нито може да бъде редовно призовано за съдебно заседание, при липса на
управител, надлежно вписан в ТР, нито има надлежно процесуално представителство, при
липса на надлежно вписан орган на управление и законен представител. Поради изложените
съображения, според съда налице са основанията на чл. 29 ал. 2 от ГПК и за да бъде
обезпечен нормалния ход на съдебното производство, както и да бъде осигурено надлежно
процесуално представителство за ответното дружество и обезпечена неговата защита във
връзка с предявения иск, с Определение № 574 от закрито съдебно заседание, проведено на
27.11.2023г., на ответника „Р.“ ЕООД, ЕИК ... е назначен особен представител, на който
съдът следва да разпореди да бъде връчен препис от исковата молба и да му бъда дадена
възможност за отговор на исковата молба по реда на чл. 367 от ГПК.
В случаите на приложение на чл. 29 ал.2 от ГПК, разноските за особения представител на
ответника, са за сметка на ищеца по делото. В настоящия случай обаче ищец е ОП
Благоевград, която съобразно нормата на чл. 83 ал.1 т. 3 от ГПК е освободена от
заплащането на държавни такси и разноски по настоящото дело. В този случай на особения
представител е определено възнаграждение в размер на 600.00лв. за процесуално
представителство по делото, в защита интересите на ответното дружество- „Р.“ ЕООД, ЕИК
..., пред първата съдебна инстанция, определена на основание чл. 7 ал.1 т. 4 от Наредба № 1
1
за минималните адвокатски възнаграждения. На основание чл. 83 ал.3 от ГПК, съдът е
разпоредил разноските за особения представител, да бъдат платени от сумите, предвидени за
това от бюджета на ОС Благоевград.
След съгласуване с АК Благоевград, с уведомително писмо по делото от 14.12.2020г.,
съобщава се на съда че за особен представител на дружеството ответник по делото- „Р.“
ЕООД, ЕИК ..., е определен адв. П. В. П.. Следва същия да бъде назначен за особен
представител на дружеството ответник- „Р.“ ЕООД, ЕИК .... Следва да бъде разпоредено
препис от исковата молба и книжата по делото да бъдат изпратени на особения
представител, на който да бъде дадена възможност за отговор по реда на чл. 367 от ГПК.
С Определение № 632 от 22.12.2023г. от закрито съдебно заседание по делото, съдът е
постановил производството по настоящото дело да се развие по реда на Глава 32 от ГПК -
“Производство по търговски спорове”. Разпоредил е препис от ИМ, ведно с приложените
към нея писмени доказателства, да се изпрати на особения представител на ответника.
Указал е на ответника, чрез особения му представител по делото- адв. П. В. П., че в
двуседмичния срок по чл. 367 ал.1 от ГПК, може да депозира писмен отговор, който следва
задължително да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367 ал.2 от ГПК.
В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от адвокат П. В. П., в
качеството му на особен представител на „Р.“ ЕООД, ЕИК ..., с който се излага становище за
недопустимост на предявения иск, поради наличието на самостоятелното основание за
прекратяване на дружеството ответник със смъртта на едноличния собственик на капитала
при хипотезата на чл. 157 ал.1 от ТЗ. Излагат се доводи, че за ОП Блогоевград не е налице
правен интерес от предявяването на иск по чл. 155 т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството
ответник чрез съдебно решение.
При условията на евентуалност и в случай че съдът приеме че предявения иск е допустим,
излагат се доводи от назначения особен представител на дружеството ответник, че
предявения иск с правно основание чл. 155 т. 3 от ТЗ е основателен, тъй като са налице
предвидените в закона предпоставки за неговата основателност.
Изложени са правни съображения от адв. П. в отговор на ИМ, че съгласно разпоредбата на
чл. 155 т. 3 от ТЗ, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител,
съдът прекратява дружеството по иск на прокурора. Прекратяването на еднолично
дружество с ограничена отговорност, в което капиталът се притежава от едно физическо
лице, става с настъпването на неговата смърт, ако не е предвидено друго и ако наследниците
не искат да продължат дейността му според чл. 157 ал. 1 от ТЗ.
В писмения отговор се сочи, че в хипотезата на чл. 125 ал. 1, т. 1 от ТЗ е предвидено при
евентуалната смърт на съдружник /в ООД/, респективно- едноличен собственик на капитала
на ЕООД/, участието на съдружника в дружеството се прекратява. Това прекратяване
настъпва по силата на самия факт на смъртта, без да е необходимо предприемането на други
правни действия. В този смисъл смъртта има правопрекратителни правни последици. В
качеството й на юридическо събитие, смъртта прекратява окончателно членственото
2
правоотношение между едноличния собственик и дружеството, чийто единствен член е
същият.
Поддържа се от ответната страна, чрез назначения особен представител, че към момента на
смъртта на едноличния собственик, който едновременно с това е и управител на
дружеството, както е в конкретния казус, императивно установените дружествени органи,
които ЕООД е длъжно да поддържа по силата на чл. 135 ТЗ, са лишени от субектния си
състав. Дружеството остава без управление, без възможността да взема правно релевантни
решения, както и да приема волеизявления и актове от третите лица. В този период
продължава да съществува търговското предприятие на ЕООД като комплекс от права,
задължения и фактически отношения. В сила остава и учредителният акт на ЕООД, който в
настоящия казус не урежда по различен начин правните последици от смъртта на
едноличния собственик на капитала. Наследниците на починалия едноличен собственик
могат да встъпят като съдружници в дружеството в резултат на наследствено
правоприемство, за което следва да направят изявление. При неосъществяване на този
фактически състав дружеството следва да бъде прекратено и да преустанови дейността си. В
този случай, наследниците биха могли да реализират имуществените си права в хода на
евентуалното производство за ликвидация на прекратеното дружество. Придобитите по
наследство права върху дружествен дял се трансформират в права върху ликвидационен дял
(така и Решение №141 от 13.11.2023г. по т.д, № 132/2023г. на Окръжен съд-Сливен).
Поддържа се становище от особения представител на дружеството ответник, че в настоящия
случай, от представените с исковата молба доказателства, се установява, че единствен
наследник на починалия едноличен собственик на капитала и управител на дружеството
„Р.“ ЕООД е М.П.Н.. Доколкото от Удостоверение, издадено по ч.гр.д. №282/2021г., по
описа на Районен съд- Лом, е видно, че М.Н. се е отказал от наследството, останало от
неговия баща П.К., който отказ е приет от съда и е записан в специалната книга за откази от
наследство, на основание чл. 52, във вр. е чл. 49, ал.1 от ЗН, то са налице предвидените от
закона предпоставки за уважаване на иска.
При изложените съображения, иска се от състава на ОС Благоевград да остави без
разглеждане предявения от ОП Благоевград иск с правно основание чл. 155 ал. 3 от ТЗ, а ако
счете че иска е допустим, да го уважи като основателен.
При така изразеното становище, съставът на ОС Благоевград намира, че следва да бъде
изпратен препис от отговора на ИМ на другата страна, като на ищеца- ОП Благоевград,
следва да бъде дадена възможност в двуседмичен срок от получаването на отговора, да
депозира по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 от ГПК, с която може да
поясни или допълни първоначалната искова молба в рамките на вече предявеното
фактическо основание, както и да наведе всичките си фактически твърдения и изчерпи
доказателствените си искания по делото.
Следва да бъде указано на ищеца, че в срока за допълване на исковата молба, може да
измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска
съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването
3
на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или
отчасти изходът от делото, както и да представи и посочи нови доказателства, които не е
могъл да посочи в първоначалната искова молба./чл. 372 ал.2 от ГПК/.
Водим от горното и на основание чл. 372 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от писмения отговор от адвокат П. В. П., в качеството и на
особен представител на „Р.“ ЕООД, ЕИК ..., на насрещната страна- ОП Благоевград.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА в двуседмичен срок от получаването на съобщение
за настоящото определение, да депозира по делото допълнителна писмена молба по реда на
чл. 272 от ГПК, с която да поясни и допълни първоначалната искова молба в рамките на
вече предявеното фактическо основание, както и да наведе всичките си фактически
твърдения и изчерпи доказателствените си искания по делото.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА че в срока на допълване на исковата молба, може да се измени
предявения иск, да се привлече трети лица и да се предявят искове срещу тях, да се поиска
от съда да се произнесе със самото решение и относно съществуването или
несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което
зависи изцяло или отчасти изходът от делото, както и да се представят и посочат нови
доказателства, които не са могли да бъдат посочени в първоначалната искова молба./чл. 372
ал.2 от ГПК/.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4