№ 203
гр. Монтана, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630200729 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „А.” ЕАД, с ЕИК: ХХХХХ,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Кукуш №1 против
Наказателно постановление №К-000423 от 14.06.2022 г. на Директор на
Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна
дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с
което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 68л, ал.1 Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) на основание чл. 210в от ЗЗП е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000. 00
(три хиляди) лева.
Санкционираното дружество моли да бъде отменено процесното
наказателно постановление, като в жалбата се излагат доводи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано.
Поддържа се, че същото е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че
констатираната нелоялна търговска практика не е установена по посочения в
закона ред, тъй като за да бъде призната една търговска практика за нелоялна,
същата следвало да бъде установена от Комисията за защита на
потребителите чрез издаването на индивидуален административен акт,
установяващ и забраняващ прилагането й. Поддържа се и становище, че
1
наказващия орган не е извършил обективна и мотивирана преценка по чл.28
ЗАНН, за маловажност на случая.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от юр.
Х., който поддържа изложеното в жалбата и представя и писмени бележки по
същество.
За ответната страна, редовно призована, явява се юр.П. която заявява,
че твърденията в жалбата са изцяло неоснователни и моли за потвърждаване
на процесното НП, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установява следното:
По повод извършени проверки с Констативен протокол № К-2729089 от
28.02.2022 г. в магазин на А. в гр.Монтана, бул.Трети март №33 и въз основа
на извършена проверка на документи в офиса на КЗП в гр. Монтана е
установено, че на 10.12.2021 г. търговецът „А.” ЕАД в стопанисван от него
търговски обект магазин А1 магазин Монтана в гр.Монтана, бул. Трети март
№33, не изпълнява влязла в законна сила Заповед №412 от 08.06.2015г. на
Председателя на КЗП, с която на основание чл.68л, ал.1 ЗЗП му се забранява
прилагането на нелоялна търговска практика по см. на чл.68г, ал.1 вр. с
чл.68г, ал.2 ЗЗП, а именно: търговецът, в противоречие с изискването за
добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от
него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са
възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение,
като им предоставя по неподходящ начин информацията за стоки и услуги,
лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение.
Търговецът не е положил очакваната дължима професионална грижа за
възрастен потребител, което е довело до неговото заблуждение, относно
наложителността за подписване на 10.12.2021г. на Приложение №1 към
Договор № ********* за мобилна услуга А1 Surf 16 за номер ХХХХХ,
въпреки че целта на неговото посещение в обекта е била само подновяване на
Договор за мобилна услуга за номер ХХХХ
Проверката е извършена във връзка с постъпила жалба с вх.№ от
22.02.2022г. от потребител С.Б.В. относно сключен договор с А. за мобилна
услуга във връзка с подновяване на договор за мобилна услуга за номер
ХХХХ
2
При извършената проверка е установено, че жалбоподателката е била
обслужена от служител на жалбоподателя, с когото да обсъдили условията по
договора да останат непроменени, а именно месечна абонаментна такса от
22.60 лева. Изготвен е договор, който е подписан дигитално, чрез устройство
поставено на работното място на служителя. След подписването му било
обяснено на потребителя, че има технически проблем с принтера, поради
което се наложило да подпише отново договора, без да вижда какво подписва.
На 13.01.2022г. потребителя получил СМС от оператора за задължение в
размер на 81.12 лева с ДДС, при което останала изненадана и след като се
свързала с оператора на *88 разбрала, че освен договора за номер ХХХХ е
подписала и договор за мобилен интернет с друг номер ХХХХХ.
Потребителят е категоричен, че не е заявявала желание за сключване на
втори договор за мобилен интернет и същият е бил сключен без нейно знание
и съгласие.
При извършената проверка на място в офиса на дружеството е
установено, че в търговския обект има обособени 5 работни места, от които в
момента на проверката са работели 4. Договорите за потребителите се
изготвят на компютър и се подписват дигитално чрез устройство, поставено
на всяко работно място. Устройството е с много малък екран (приблизителни
размери 11 см./ 7см.) и не позволява всяка страница от договора да се види
изцяло. Служителят в офиса е обяснил, че договорите се подписват само
дигитално, не могат да се подписват на хартиен носител. На потребителите не
се предоставя договор на хартиен носител преди неговото дигитално
подписване, освен ако те изрично не го поискат.
От представените от дружеството документи, изискани във връзка с
проверката по жалбата, е видно, че в подписаното на 10.12.2021г.
Приложение №1 към Договор № ********* Условия на тарифен план за
мобилна услуга ONE Unlimited Special 26 за номер ХХХХ(старият номер на
потребителя) са включени мобилен интернет на максимална скорост:
стандартен 10500 и промоционален след активация през моят А1 – 2000МВ,
както и мобилен интернет за България неограничен в роуминг в ЕС – 8184
МВ. Този интернет е напълно достатъчен за потребителката, имайки предвид
социалната й ангажираност на лице в пенсионна възраст 69 г. и условията на
предходния й договор, в който са включени: стандартен мобилен интернет на
3
максимална скорост 8000МВ и мобилен интернет за България без
ограничение и още 5274МВ. Установено е, че лисват обективни
предпоставки, налагащи необходимостта от сключване на втори договор за
мобилен интернет.
Установено е, че сключването на същата дата, 10.12.2021г. на
Приложение №1 към Договор № ********* –Условия за ползване на тарифен
план за национален мобилен интернет А1 Surf 16 самостоятелно и в
комбинация с устройство за друг номер ХХХХХ с месечна абонаментна такса
17.99 лева, без знанието на потребителя, не е било необходимо и е целяло
единствено и само финансова изгода на служителя на А1.
Установено е, че от страна на служителя на А. ЕАД са извършени
нелоялни, некоректни действия спрямо възрастния потребител, който не е бил
уведомен за сключения втори договор, а е бил заблуден, че поради
технически проблеми (проблем с принтера), се налага да подпише договора
си за стария номер. При подписването на договора потребителят е трябвало
да положи подписа си под съдържание, с което по никакъв начин не е имал
възможност да се запознае. Дори на монитора, ползван от служителя в офиса
по време на проверката е установено, че не може да се прочете целия текст.
При така установеното КЗП е констатирала, че с поведението си
търговеца „А.” ЕАД не е положил очакваната дължима професионална грижа
за възрастния потребител, довело до неговото заблуждение и притеснение,
което доказва, че при упражняване на дейността си използва нелоялна
търговска практика. Търговецът не изпълнява влязла в сила Заповед №412 от
08.06.2015г. на Председателя на КЗП, с която му се забранява прилагането на
гореописаната нелоялна търговска практика, с което деяние е нарушил
разпоредбата на чл.68л, ал.1 от ЗЗП.
За установеното нарушение е съставен АУАН № К-000423, от
20.05.2022г., съставен от Главен инспектор в КЗП, както и Наказателно
постановление № К-000423 от 14.06.2022 г. на Директора на Регионална
дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с
което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 68 л, ал. 1 от ЗЗП на
основание чл. 210в от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3
000.00 лева.
Така установената фактическа обстановка се установява от писмените
4
доказателства – КП №К-2729089/28.02.2022г., жалба вх.№ М-03-
52/22.02.2022г. от С.В., становище вх.№ М-03-52/ 07.03.2022г. с приложения
от А. ЕАД, писмо вх.№03-52/28.04.2022г. от КЗП за произнасяне на
Комисията, както и от гласните доказателства на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Ж. Ф. М. и Р. П. И..
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът
намира, че НП е законосъобразно, съдържащо всички реквизити, съгласно
ЗАНН. Нарушението е описано, като точно и недвусмислено са посочени
датата, мястото и обстоятелствата на извършването му. Същото е доказано по
несъмнен начин с приложените доказателства, като не са налице
обстоятелства, които да внасят съмнение в неговото извършване. В тази
връзка съдът изцяло кредитира свидетелските показания на Ж. Ф. М.,
актосъставител, и Р. П. И., свидетел при съставянето на АУАН, които са
безпристрастни и изцяло кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства.
Деянието е правилно квалифицирано и основателно е ангажирана
отговорността на дружеството, като и правилно е наложена имуществена
санкция в минимален размер от 3 000.00 лева.
С АУАН и с издаденото въз основа на него НП, на дружеството е
вменено нарушение на разпоредбите на чл. 68л, ал.1 от ЗЗП, съгласно която
„Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската
практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която
забранява прилагането на търговската практика.”. В случая е установено, че
търговецът не е изпълнил издадената от Председателя на КЗП Заповед №412/
08.06.2015г., с която се забранява прилагането на нелоялна търговска
практика по см. на чл.68г, ал.1 вр. с чл.68г, ал.2 ЗЗП, а именно такива, които
противоречат на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променят или е възможно да променят съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към
когото са насочени, или на средния член от групата потребители, когато
търговската практика е насочена към определена група потребители, както и
особено уязвими групи потребители, с оглед на тяхната възраст или
5
доверчивост.
Когато КЗП установи, че търговската практика е нелоялна,
председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на
търговската практика.
Тази разпоредба, чл.68л, ал.1 от ЗЗП, изисква провеждането на нарочно
административно производство, различно от административнонаказателното.
Налице са две производства: административнонаказателна процедура по
ЗАНН и административно производство по чл. 68л във вр. с чл. 68в и чл. 68 г,
ал. 1 от ЗЗП, но второто производство не е преюдициално по отношение на
административно-наказателното, завършило с издаване на обжалваното
наказателно постановление, а самостоятелно производство по АПК,
подлежащо на контрол за законосъобразност по друг ред. Административно-
наказателната отговорност за деяния по ЗЗП се осъществява по реда на
ЗАНН, съгл. чл. 233, ал. 3 от ЗЗП, като в него не се съдържа специални
правила относно процедурата по установяване на нарушенията и налагането
на санкциите за тях. В случая именно при извършената проверка са
установени всички факти относно деянието, които са били възпроизведени
по-късно в АУАН и НП. Дали тези факти водят до извода за налично
нарушение от вида, визиран в процесното НП, е правен спор, който се решава
в административно-наказателния процес.
Както се посочи по-горе нелоялните търговски практики са забранени
по силата на чл. 68в от ЗЗП. Според чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика,
от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако
променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение
на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на
средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена
към определена група потребители. Видно от § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП,
„Търговска практика” е всяко действие, бездействие, поведение, търговска
инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от
страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
потребителите. На основание § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП „Съществено изменение
на икономическото поведение на потребителите” е използването на търговска
6
практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе
информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Според
§ 13, т. 31 от ДР на ЗЗП „Търговско решение” е всяко решение, взето от
потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията
за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане,
дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си,
предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от
това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.
В настоящия случай в противоречие с изискването за добросъвестност и
професионална компетентност, търговецът не е положил очакваните от него
грижи към съответния потребител, довело до неговото заблуждение и
притеснение. В случая от страна на търговеца липсва индивидуален подход
към възрастния потребител като една самостоятелна група хора, уязвима
поради своята възраст и доверчивост, и умишлено е използвал това по
неморален начин, за да реализира целите си. Служителят на търговеца не е
уведомил потребителя за сключения втори договор и е бил заблуден, че
порази технически проблеми с принтера, се налага да подпише договора си за
стария номер втори път, а всъщност е положил подписа си под новия договор,
с чието съдържание не е имал възможност да се запознае.
Очевидно е, че клиентът на А. ЕАД е посетил офиса на търговеца, за да
поднови договора си за мобилна услуга за номер ХХХХ при което са
обсъдени със служителя условията по договора, както и желанието на клиента
същите да останат непроменени от предходния период на договора, а именно
месечна абонаментна такса от 22.60 лева. Договорът не й е бил предоставен
на хартиен носител, за да може да се запознае с неговото съдържание. След
подписването му, й е обяснено, че има технически проблем с принтера,
поради което се наложило да го подпише отново, без да вижда под какво
полага подписа си.
Това се потвърждава и от обстоятелството, че стария договор на
потребителя с номер ХХХХ който е с по-ниска месечна абонаментна такса
20.99 лева в сравнение с новия, 27.99 лева, и с почти същите условия, е бил
със срок на валидност до 15.10.2022г., т.е. оставали са близо 10 месеца до
крайния срок. Дори да се приеме, че потребителят е поискал допълнителен
7
мобилен интернет, ако служителят на търговеца е бил добронамерен е имало
възможност да промени само тарифния план за нейния номер по действащия
договор, а не да я заблуждава да подписва друг договор за нов номер.
Това обстоятелство не е коментирано в приложеното становище от
дружеството от 07.03.2022г., но е посочено, че с оглед прилагане на добри
търговски практики от страна на А1 е удовлетворено изразеното от
жалбоподателката желание в жалбата й, и на 07.03.2022г. е прекратена
услугата за „мобилен интернет” с номер ХХХХХ без неустойки и не се
изисква връщане на устройството, таблет. Това действие на дружеството
обаче е след намесата на КЗП и извършената проверка по повод подадената
жалба от потребителя и е в подкрепа на крайния извод, че търговецът е
използвал нелоялна търговска практика.
Използваната от търговеца практика е нелоялна, тъй като противоречи
на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, и
променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение
на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, в случая
потребителят е заблуден и е подписал нов договор, без да е искал това и без
да знае под какво съдържание се подписва, като впоследствие договорът е
прекратен, без заплащане на неустойки от страна на клиента, но това е
станало едва след намесата на контролния орган.
С използването на тази практика от търговеца безспорно е извършено
административно нарушение, за което е наложена имуществена санкция,
съобразена с тежестта на нарушението и в изпълнение целите на ЗЗП за
гарантиране правата на потребителите и защита на икономически интереси.
Наказващият орган правилно е преценил, че в конкретния случай не
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае
за нарушена норма, която безспорно гарантира правата на потребителите.
Също така, процесното нарушение не покрива по никакъв начин един от най-
важните критерии при определяне на деянието като маловажно, а именно,
липсата или незначителността на вредните последици.
Напротив, потребителят на 17.01.2022г. е заплатил начислената сума по
издадена фактура от 12.01.2022г. по новия договор, в размер на 81.12 лева.
Въззиваемата страна претендира заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото и на
8
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП и чл.27 е Наредбата за заплащане
на правната помощ следва да бъдат присъдени такива в минимален размер от
80 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-000423 от
14.06.2022 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Видин,
Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за
защита на потребителите, с което на „А.” ЕАД, с ЕИК: ХХХХХ, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул.Кукуш №1 на осн. чл. 210в от ЗЗП за
нарушение на чл.210в ЗЗП вр. с чл. 68 л, ал. 1 от ЗЗП е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00 (три
хиляди) лева изцяло, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „А.” ЕАД, с ЕИК: ХХХХХ, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.Кукуш №1 да заплати на Директор на Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите сумата от
80.00 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
АПК и на основанията, предвидени в НПК, пред АС- гр.Монтана, в 14-дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9