|
|
|
Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 28.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на деветнадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното
от съдия Маркова в.гр.д.№ 16904 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. „О.“ АД, ответник в производството пред СРС,
срещу решение № 273103 от 20.11.2017 г., постановено от СРС, І ГО, 24 с-в, по гр.д.№ 55631 по описа за 2016
г.
Въззивната жалба
съдържа доводи за неправилност на
обжалваното решение. Сочи, че СРС бил
нарушил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди като не бил съобразил действително търпените
от ищеца /въззивем/ болки и страдания. Позовава се на заключението на
съдебно-медицинската експертиза, в която било посочено, че времето за
възстановяване от мозъчно сътресение е в срок от 20-25 дни, а времето за
заздравяване на разкъсно-контузна рана е в рамките на период от 15-20 дни.
Установено било, че по отношение здравословното състояние на ищеца не били
налице усложнения, от които да се очакват трайни последици за здравословното
състояние на пострадалия, ищец. Последният напълно се бил възстановил от
настъпилите вследствие на процесното ПТП
травматични увреждания. Сочи, че по делото били събрани доказателства,
че ищецът е допринесъл в изключително висока степен за настъпването на вредоносния
резултат. Налице било съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Присъденото
от СРС обезщетение било в прекомерно завишен размер като се вземело предвид и
социално-икономическото положение в страната, както и не съответствало на
доказателствата по делото.
Иска
се от въззивната инстанция да отмени изцяло решението и да отхвърли иска по
чл.226, ал.1 КЗ или при условията на евентуалност да намали присъденото
обезщетение до реално търпените от ищеца вреди и в съответствие със събраните
доказателства. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна /ищец в
производството пред СРС/ - Е.И.П. в законоустановения срок е депозирал отговор, в който излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното съдебно решение. Счита, че не били допуснати сочените от въззивника
нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства. Присъденото
обезщетение било справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД и отчитало претърпените от
ищеца травматични увреждания- мозъчно сътресение със загуба на съзнание и
разкъсно-контузна рана на лявата лакътна става. Ищецът бил хоспитализиран за
периода 20.08.2015 г.- 23.08.2015 г., а след това след направени параклинични
изследвания и консултация с хирург и ортопед, било проведено лечение при
постелен режим със засилен прием на антибиотици и обезболяващи, както и
оперативно такова – осъществена била първична хирургична обработка на
разкъсно-контузната рана в областта на лявата лакетна става. Ищецът бил изписан
с подобрение като му бил назначен лечебно-охранителен режим за три седмици,
диетичен режим, медикаментозна терапия и консултативни прегледи- за снемане на
поставените конци при оперативната интервенция. Възстановяването продължило при
домашни условия. Поради продължаващи болки в областта на лявата ръка,
придружена с подуване на същата, на 04.09.2015 г. ищецът потърсил медицинска
помощ в ДКЦ XX
София ЕООД, където след преглед било установено, че вследствие на ПТП в ръката
му имало останали стъкла. Същите били оперативно отстранени. На 23.09.2015 г.
била премахната превръзката от предходната оперативна интервенция и
същевременно ищецът бил насочен за нова за премахване на останалите стъкла в
ръката му. За периода 30.09.2015 г.- 02.10.2015 г. ищецът постъпил отново в У.
„С.А.“ АД, където било установено, че вследствие на ПТП по дорзалната
повърхност на лявата предмишница на пострадалия има множество чужди тела, което
наложило още една оперативна интервенция за изваждането им. Последвало домашно
лечение. Относно претърпяното мозъчно сътресение сочи, че дълго време след
инцидента страдал от главоболие и замаяност. Това и редицата оперативни
интервенции за изваждане на чуждите тела от ръката му, му причинявали
дискомфорт и изтръпване. Действително,
вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза, сочели, че при
подобни травми времето за възстановяване от мозъчно сътресение е в срок от
20-25 дни, а времето за заздравяване на разкъсно-контузна рана е в рамките на
период от 15-20 дни. В случая, обаче, възстановяване на ищеца било продължило
два пъти повече. Относно претърпените болки и страдания се позовава на разпита
на свидетелката- Х.П., негова съпруга като сочи, че от тях се установили освен
телесните увреди, така и тези във връзка с психическото му здраве. Инцидентът
повлиял, както на личния му живот така и на професионалния. Изпитвал страх от
шофиране, както и имал загуба на памет. Затова счита, че определеното от СРС
обезщетение е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД. Относно твърдяното
съпричиняване сочи, че ответника /въззивник/ комуто била доказателствената
тежест, не доказал при условията на пълно и главно доказване, че е налице
съпричиняване. Претендира разноски.
Третото
лице помагач на страната на ответника – У. „С.А.“ АД не взема становище по
въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната
жалба:
За
обжалваното решение въззивника е бил уведомен на 30.11.2017 г., обстоятелство,
което се установява от съдържащата се по делото /пред СРС/ призовка.
Въззивната
жалба е подадена на 14. 12.2017 г. /по пощата/.
Следователно
същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С
първоинстанционното решение, което се обжалва, предявените срещу въззивника,
ответник пред СРС, искове по чл.226 КЗ, отм. и по чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени, затова
съдът счита, че въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
по чл.226, ал.1 КЗ, отменен. Съгласно тази разпоредба увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Искът по чл.226, ал.1 КЗ, отм. е съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Първоначално с исковата молба искът по чл.226, ал.1 КЗ е бил предявен за
1 000 лв. като частичен от 30 000 лв. С молба /л.107 пред СРС/ ищецът
Е.И.П. е поискал на основание чл.214, ал.1 ГПК да бъде допуснато изменение на
иска като е увеличен неговия размер на 10 000 лв., предявен като частичен
от 30 000 лв. С определение от 18.10.2017 г. СРС е допуснал исканото
увеличение на иска /л.145/. С определение от 17.10.2018 г. , постановено по
в.гр.д.№ 4027 по описа за 2018 г. СГС е констатирал, че е налице очевидна
фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение и е прекратил
производството по делото като го е върнал на СРС по реда на чл.247 ГПК. С
решение от 08.11.2018 г. СРС е отстранил допуснатата очевидна фактическа грешка
в диспозитава във връзка с това, че искът в размер на 10 000 лв. е
предявен като частичен от 30 000 лв.
Въззивната инстанция приема,
че обжалваното решение е постановено във
валиден и допустим процес.
По доводите
във въззивната жалба:
С обжалваното пред настоящата инстанция решение Софийския
районен съд, І ГО, 24 с-в, е уважил претенцията
на Е.И.П., ищец пред СРС, по чл.226, ал.1 КЗ, за сумата в размер на 10 000
лв. , която с оглед постановеното на 08.11.2018 г. решение по чл.247 ГПК
представлява частично предявена претенция от 30 000 лв.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че от събраните по делото доказателства, вкл. изслушаната по делото
комплексна автотехническа експертиза, се установило, че вина за процесното ПТП,
състояло се на 20.08.2015 г.на АМ „Хемус“, км.38+300, в платното за движение в
посока София-Варна, има водачът на товарен автомобил –влекач марка „Мерцедес“,
ДК № *****- И.М.З., който удря отзад МПС- марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. №
*****, управлявано от ищеца П.. Вещите лица сочели, че ПТП било предотвратимо
от водача Златанов, ако се е движел със съобразена скорост и е спазвал
безопасна дистанция; точно обратното-ударът бил непредотвратим от ищеца-
управляваното от него МПС е било ударено отзад. Относно вида и характера на причинените увреждания на ищеца, съдът се е
позовал на представените медицински документи и изслушаното заключение, от
които се установило, че уврежданията на ищеца са в пряка причинно-следствена
връзка с реализираното на 20.08.2015 г.
ПТП. Получените от ищеца болки и страдания в областта на главата, мозъчното
сътресение и разкъсно-контузната рана в областта на левия лакът, отговаряли по
начин да са получени с правилно поставен предпазен колан. Вещите лица заявили,
че ако ищецът е бил без предпазен колан е щял да получи много по – сериозни
наранявания. Затова СРС е достигнал до извода, че са налице всички предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на водача по
отношение на увреденото лице, което ангажирало и тази на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” –ответник по делото, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ, сега отм. В резултат на пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ ищецът бил претърпял телесни увреждания, които довели до
разстройство на здравето му, които увреждания били подробно описани в приетото
по делото заключение, а и се установявали и от събраните гласни доказателства.
В резултат на претърпените наранявания от страна на ищеца, последният търпял
болки и страдания, които били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
на 20.08.2015 г. пътно-транспортно произшествие, а също търпял и продължавал да
търпи и психически травми с оглед събитието и настъпилата смърт на човек от произшествието.
За да определи размера на обезщетението за вреди СРС се е позовал на
горепосочените обстоятелства и като ги преценил съобразно момента на
непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /към датата на събитието/ и с оглед
на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счел, че за обезщетяване
на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане, за
която сума бил и предявен настоящия частичен иск. СРС е приел за неоснователно
направеното с отговора на исковата молба възражение от ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат. За да било налице съпричиняване на
вредата, следвало от страна на ответника, върху когото лежала тежестта да
установи този факт, от който черпи благоприятни последици, т.е. да бъде
установено, че пострадалият със своето поведение е допринесъл за настъпване на
вредата. Такива доказателства не били ангажирани по делото.
Обезщетението по чл.226, ал.1 КЗ, отм. е било присъдено
ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП - 20.08.2015 г. до окончателното изплащане, така както е
поискано в петитума от ищеца.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника – УМБАЛ „Св.Анна“ АД.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция намира следното:
Спорно по делото е ли определения от СРС размер на обезщетението за неимуществени вреди справедлив такъв по
смисъла на чл.52 ЗЗД, както и налице ли
е съпричиняване:
Правилно СРС е възприел механизма на събитието и от тук липсата на
съпричиняване.
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението- ал.2 от същата разпоредба на ЗДвП.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза по безспорен начин се установява, че причината за
настъпване на ПТП е поведението на водача на товарната автокомпозиция
„Мерцедес“, който не е съобразил скоростта си на движение и безопасната
дистанция от намиращия се пред него автомобил марка „Рено“, модел „Канго“,
управляван от ищеца Е.П.. Последният не е имал техническа възможност да
предотврати удара. Водачът на товарната композиция „Мерцедес Актрос“ е имал
възможност да предотврати удара, ако се е движел със скорост и спазвал
безопасна дистанция, при която не би застигнал и ударил движещия се пред него,
товарен автомобил марка „Рено“ , модел „Канго“, управляван от ищеца. Вещото
лице е констатирало, че преди удара скоростта на движение на товарната
композиция „Мерцедес Актрос“ е била 78,3 км/ч, а на МПС, управлявано от ищеца-
43 км/ч. Вещите лица с оглед претърпените от ищеца травми, са достигнали до
извода, че П. е управлявал МПС със закопчан и правилно поставен предпазен
колан. Ако е бил без предпазен колан, то ищеца е щял да получи повече и от
по-тежък характер, увреждания. Посочено е, че при ПТП водачът си осигурява
допълнителна опора, усилвайки захвата на ръцете върху волана, което ги
предпазва от воланна травма и предотвратява увреждане от предпазния колан.
Вещите лица са достигнали до извода, че ищецът е бил с правилно поставен
предпазен колан, тъй като има травма в областта на главата-мозъчно сътресение,
което може да се получи от удар в облегалката на шофьора- към момента на удара,
тялото на шофьора се придвижва първоначално в посока назад-към задната част на
превозното средство и впоследствие се измества напред.
При това положение правилно СРС е приел, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца П..
Относно
размера на обезщетението:
Претърпените от ищеца болки и страдания са установени
от заключението на вещото лице с медицинско образование, участвало в
комплексната СМЕ и САТЕ, писмените доказателства по делото, както и от разпита
на свидетелката Петкова:
В заключението на допуснатата, изслушана и приета по
делото /пред СРС/ комплексна съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-автотехническа експертиза е посочено, че травматичните увреждания на ищеца
вследствие на процесното ПТП са: мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана в
областта на левия лакът. Налице била причинно-следствена връзка между
уврежданията и ПТП. Проведено било консервативно и първично хирургично лечение. В представената по делото епикриза били описани
консултации, прегледи и лечение. Времето за възстановяване от мозъчно
сътресение било в срок от 20-25 дни, а времето за заздравяване на
разкъсно-контузна рана - в рамките на период от 15-20 дни. Отразеното в
епикризата лечение отговаряло на приетата световна практика. Нямало описани
множество тела в оперативния протокол, а парче стъкло. Чуждото тяло- парче
стъкло било установено с просто око. Стъклото било отстранено и нямало данни да
се е отразило на ищеца. Нямало данни за загуба на съзнанието макар ищецът да
твърдял това. Известно било, че пострадал в безсъзнание не можел да види и
установи лично безсъзнателно състояние. Нямало данни за настъпили усложнения от
тези травматични увреждания. Не можели да се очакват трайни последици за
здравословното състояние на пострадалия, вследствие на получените при процесното
ПТП травматични увреждания при
своевременно и правилно лечение. Болките и страданията са били интензивни и
не можело да се изпитват и понастоящем от ищеца. Не се очаквали оплаквания в
бъдеще.
Съгласно разпоредбата на чл.202 ГПК съдът не е длъжен
да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото.
В показанията си свидетелката Петкова, съпруга на
ищеца, сочи, че при постъпването на ищеца в болницата /третото лице помагач по
делото/ е била зашита порезната му рана и след 3-4 дни е бил изписан. Болките в
ръката, обаче продължили, и ищецът усетил, че има неизвадени стъкла. Отишъл в
същата болница, за да ги извадят. Няколко месеца след това при допир, ищецът
установил, че все още има останали стъкла в ръката. След това е ходил в ДКЦ за
извършване на поредната манипулация за изваждане на стъклата. Тези хирургични
интервенции продължили над 1 година, тъй като впоследствие се установявало, че
има още стъкла. П. е изпитвал дискомфорт, който се изразявал в болки и набождания
при свиване и облягане на ръката.
Вследствие на нанесените увреждания пострадалият
изпитал психически травми, които според свидетелката Петкова нямало да отминат.
Тя достига до този извод, тъй като П. бил чувал виковете на съпругата на
починалия /в случая се касае до верижна катастрофа при която един от
пострадалите, водач на МПС, е починал/. Освен това загубата на съзнание, която
имал известно време, се отразила на паметта му. Той и към момента имал
състояния, в които не се сещал за елементарни неща. Тъй като работата на ищеца
била свързана с командировки, П. след катастрофата известно време не можел да
изпълнява служебните си задължения, първо защото го било страх да шофира. Към
момента /разпита на свидетелката е извършен на 11.04.2017 г./ вече шофира.
Следва да отбележим, че противно на изнесеното от
вещите лица по съдебната експертиза, в самата епикриза от 23.08.2015 г./л.13 по
делото пред СРС/ е визирано, че П. е „загубил съзнание за кратко време“.
От представените болнични листове се установява, че
ищецът е бил във временна нетрудоспособност за периода от 20.08.15 г.-
12.09.2015 г., от които 4 дни болнично лечение и 20 дни на домашен режим/л.19/.
По делото са представени и два амбулаторни листа,
съответно с дати от 11.09.2015 г. /л.15/ и от 23.09.2015 г./л.16/ за
консултация/ първична и вторична/, в които е посочено относно обективното
състояние на ищеца, че е налице лека подутина в областта на гърба на лявата
ръка. „Извърши се ПХО и се извади-чуждо тяло-стъкло“. Представена е нова епикриза
от 30.09.2015 г. видно от която, ищецът е бил лекуван за периода от 30.09.2015
г. до 02.10.2015 г. като в епикризата е посочено „при контролна рентгенография
се виждат множество чужди тела по дорзалната повърхност на лява
предмишница“…“Лява ръка-по дорзалната повърхност на ляв лакът се палпират
субкутанно няколко чужди тела с каменна твърдост под пресни цикатриси от
контузно-разкъсна рана“. Проведено е оперативно лечение по спешност,
медикаментозна терапия, превръзки/л.17/.
Тези амбулаторни листове опровергават изнесеното в
съдебната експертиза, че по отношение на ищеца е извършена еднократна
оперативна интервенция и е било извадено само едно чуждо тяло-стъкло. Де факто
от медицинските документи по делото се установява, че за периода от 20.08.2015
г. до 02.10.2015 г. /месец и половина/ ищецът е претърпял повече от една
оперативни интервенции- 3 бр. съгласно представените документи. С последната
епикриза е определено и медикаментозно лечение в дома с прием на лекарства за
период от 30 дни, т.е. до 01.11.2015 г./л.18/.
С оглед гореизложеното справедливия
по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на
обезщетението следва да бъде съобразен освен с травматичните увреждания на
ищеца, техния интензитет, така и с остатъчните последствия в психичното здраве
на пострадалия, които водят до отклонение от нормалната жизнена дейност на
пострадалото лице. Установи се по делото, че инцидента е повлиял, както на
личния му живот така и на професионалния. Работата на ищеца /въззиваем/ е била
свързана със служебни командировки и той след ПТП дълго време не е можел да
шофира; следвало е съпругата му да шофира вместо него. Правилно СРС е приел също,
че ищеца е търпял и продължавал да търпи и психически травми с оглед събитието
и настъпилата смърт на човек от произшествието.
Затова и съдът намира, че справедливо
обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД и при прилагането на критериите за
справедливост визирани в ППВС № 4/23.12.1968 г., е такова в размер на 10 000 лв. Първоинстанционният съд е определил
обезщетение именно в този размер.
Обезщетението по чл.226, ал.1 КЗ, отм. е било присъдено
ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП - 20.08.2015 г. до окончателното изплащане, така както е
поискано в петитума от ищеца.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение не следва
да бъде променено и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
Въззивникът претендира разноски, но такива
с оглед изхода на спора не му се следват.
Въззиваемият
претендира разноски и такива пред настоящата инстанция са сторени- изразяващи
се в адв.възнаграждение за процесуално представителство в размер на 850 лв.
По
възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения, минималният размер на
адв.възнаграждение при цена на иска в размер на 10 000 лв. е 830 лв. При
това положение и с оглед извършените от пълномощника на въззиваемия,
процесуални действия, възражението се явява неоснователно.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
273103 от 20.11.2017 г., постановено от СРС,
І ГО, 24 с-в, по гр.д.№ 55631 по описа за 2016 г. , поправено с
решение № 528882 от 08.11.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Е.И.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв-Д.
К., сумата в размер на 850 лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника – УМБАЛ „Св.Анна“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: