Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гергана Коюмджиева | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл.225, ал. 3 от КТ . По изложените в поправената искова молба /л.31-32 от делото/ обстоятелства, ищецът Ц. В. К. с ЕГН *, с адрес : община Б., с. Е. – С. Б. 1., п. код 2726 е поискал да бъде осъден ответника “С.” О., с ЕИК *6, със седалище и адрес на управление : област Б., община Б., с. П., п.код. 2708, представлявано от управителите Б. И. Б. с ЕГН *, Е. И. А., с ЕГН * и И. Б. М. с ЕГН * заедно и поотделно, да му заплати обезщетение за недопускането му на работа като възстановен работник в размер на 6292 лева, за периода от явяването му на 21.09.2009г. до 17.07.2011г., ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. В исковата молба се претендира присъждане на сторените разноски. Твърди се в исковата молба, че с Решение №1939/07.04.2009 г., постановено по гр. дело № 1656/2008 г. на Районен съд – гр. Б. е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 11/20.08.2008 г. на Управителя на „С.” О., с ЕИК *6. Ищецът К. твърди, че със същото решение е уважен и искът му с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ, като е възстановен на длъжността „Пазач” в „С.” О., с ЕИК *6. Твърди се в исковата молба, че на 09.09.2009 г., ищецът получил писмо от РС Б., с което бил уведомен за влязло в сила решение. Ищецът твърди, че в законния двуседмичен срок се явил в „С.” О., с ЕИК *6, за заемане на предишната си работа „Пазач”. Твърди се, че на 21. 09.2011 г., ищецът отишъл в ответното дружество придружаван от А. Е. Й., но управителя Б. И. Б., отказал да го приеме и практически не бил допуснат до района на дружеството. Ищецът К. твърди, че работодателят му се срещнал само с А. Й. , на която обяснил, че не може да го приеме на работа, тъй като срока на договора му е изтекъл, предвид подписаното Допълнително споразумение към него, в което е определен срок от три месеца. Твърди се в исковата молба, че такова допълнително споразумение няма и същото не е представено като доказателство в съдебния процес по отмяна на уволнението от страна на ответника. В съдебно заседание ищецът лично и Ч. процесуалният представител – А.М. А. /особен представител назначен по ЗПП/ поддържа предявения иск. В срок по чл. 131 от ГПК, ответното дружество Ч. управителя си Б. И. Б. е депозирало писмен отговор, в който оспорва изцяло, като неоснователен предявения иск. Ответникът твърди, че текста на чл. 225 ал. 3 от КТ е неправилно приложен, тълкуван и използван от ищеца. Твърди се в отговора, че в случая не са налице предпоставките за прилагането на този законов текст. Твърди се в отговора, че на 24.09.2009г. Ц. В. К., дошъл в дружеството да заеме длъжността „Пазач” в изпълнение на съдебно решение №1939/07.04.2009 г., постановено от Гражданско 1 инстанция дело № *656 по описа за 2008 г., на Районен съд – гр. Б., но управителят на ответното дружество му казал, че не може да го допусне до работа, тъй като е пропуснат срока, в който е трябвало да заеме длъжността си. Управителят на ответното дружество твърди, че е отпратил К., като му казал да дойде към средата на следващата седмица, за да се консултира с юристите на дружеството. Твърди се в отговора, че в последствие ищецът не е дошъл като нямало никакво известие от него до момента на получаването на молба от последния на 28.07.2011 г. за прекратяване на трудов договор, която не била взета предвид от „С. „О., тъй като Трудовия договор е прекратен със Заповед № 11/26.08.2008 г. Твърди се в отговора, че от края на месец септември 2009 г., К. не е показал по никакъв начин, че иска да започне работа на предишната длъжност или на каквато и да е длъжност в ответното дружество, и не е подавал молба за заемане на длъжността. Ответникът твърди, че през 2009г. с жалба на К., сезирал Районна Прокуратура Б. за извършено престъпление по чл. 296 от НК, по която била образувана преписка с В. № 3569/2009 г. по описа на РП – Б.. Сочи се, че в хода на проведените процесуално – следствени действия се установило, че ищецът не е заел работното си място в определения за това срок, като с тези действия е преклудирало правото му да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Твърди се, че е постановен отказ да се образува наказателно производство. В съдебно заседание ответното дружество, Ч. процесуалните си представители А.И. Х. и юрисконсулт В. оспорва предявения иск по изложените в отговора съображения. Ангажира писмени и гласни доказателства. Ответното дружество, Ч. процесуалния си представител А.И. Х. представя писмена защита. На основание чл.214, ал.1 от ГПК в съдебно заседание проведено на 23.02.2012 година, е допуснато изменение на размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за недопускане на работа от 6 290 лева на 6 264. 78 лева. По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са двама свидетели, прието е заключение на съдебно –счетоводна експертиза, приобщено е гр.д.№1656/ 2008г. на РС Б.. Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, а се установява и от приетото лично трудово досие, че ищецът е работил в ответното дружество като пазач, до уволнението му извършено със Заповед № 11/20.08.2008 г. на Управителя на „С.” О.. Видно от приложеното гр.д.№1656/ 2008г. на РС Б., с Решение №1939/07.04.2009 г. на Районен съд – гр. Б. по цитираното дело е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 11/20.08.2008 г. на Управителя на „С.” О., като е уважен и предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ и Ц. В. К. е възстановен на длъжността „Пазач” в ответното дружество. Видно от направеното надлежно отбелязване Решение №1939/07.04.2009 г., постановено гр.д.№ 1656/ 2008 г. на Районен съд – гр. Б. е влязло в законна сила на 22.04.2009г. С писмо от РС Б. връчено му лично С. подпис на 09.09.2009г. ищеца е уведомен на основание чл.34. ал.1 от КТ, че в двуседмичен срок от получаване на съобщението може да се яви, за да заеме длъжността, заемана преди уволнението - „Пазач” в “С.”О.. /л.107 от приложеното гр.д.№1656/ 2008г. на БлРС/ Видно от неоспорена молба В.№ 0026-1664 /23.09.2009г., в последния ден на двуседмичния срок – 23.09.2009г., считано от уведомяването му, ищецът К. сезирал за съдействие директора на Областна инспекция по труда – Б. за това, че при явяването му в “С.”О. на 21.09.2009г., не е допуснат от управителя на фирмата Б. И. Б.. В молбата си ищецът посочил, че управителя Б. приел само придружаващата го г-жа Е. Й., на която заявил, че срока на срочния трудовия договор е изтекъл и не може да приеме възстановения К. на работа. /л.40 от делото/ С писмо изх.№ 0026-1664 от 01.10.2009г. Дирекция ”Инспекция по труда” – Б., изпратила по компетентност на Районна Прокуратура – Б. искане В.№ 0026-1664 /23.09.2009г. на Ц. В. К., предвид наличието на данни за състава на деянието по чл. 172, ал. 2 от НК. /л.41 от делото/ С постановление от 04.03.2010г. Районна Прокуратура – Б. отказала да образува наказателно производство по сигнала на Ц. В. К. и прекратила производството по преписка с В.№3569/2009г. по описа на РП Б.. /л.40-51 от делото/ С молба до Управителя на „С.”О. – Б. от 08.07.2011 г. Ц. В. К. /връчена с обратна разписка/ отправил искане да бъде изготвена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружеството, считано от 17.07.2011г. /л.43-44 от делото/ От приетата ведомост за м.август 2008г. на „С.”О. се установява, че основната заплата на ищеца за последния отработен в ответното дружество месец възлиза на 286лв./ л.73-74 от делото/ За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати двама свидетели. Свидетелка Е. Й., посочи в показанията си, че през месец септември 2009г. гостувала в Б. на ищеца, защато са приятелски семейства. Св. Й. посочи, че е адвокат по професия и Ц. и споделил, че със съдебно решение е възстановен на работа и желае да се върне да работи, тъй като е с малка пенсия. Свидетелката сочи, че отишли двамата с ищеца в ответното дружество на 20 - 21 септември 2009г., като уточнява, че помни датата, защото оставали ден или два до крайния срок в който трябвало Ц. да постъпи на работа. Свидетелката сочи, че при отването им в предприятието, кагато съощили на управителя, че го чака Ц. с адвокат, същия наредил на пазача да допусне само нея, без ищеца. Св. Й. посочи, че управителя я приел, видял съдебното решение което носела, но казал, че при никакви условия няма да приеме на работа К.. Свидетелката посочи, че срещата й с управителя продължила около пет минути, като той бил любезен с нея, но категоричен в отказа си да приеме Ц. на работа. Свидетелката твърди, че по време на разговора за малко влязла и някаква чиновничка, за да покаже, че и те имат това решение. Свидетелка Е. Й., посочи, че след срещата съобщила на чакащия Ц., че управителя не го приема на работа. При разпита си в о.с.з. на 19.01.2012г. Свидетелка Е. Й. разпозна и посочи намиращия се в съдебната зала Б. Б. – управител ответното дружество. Показанията на св. Е. Й. почиват на непосредствените й лични възприятия за факти за коити свидетелства, като относно обстоятелството, че са отишли в предприятието ден –два преди крайния срок в който ищеца следвало да се яви на работа кореспондират на приетата неоспорена молба с В.№ 0026-1664 /23.09.2009г. и на писмо изх.№ 0026-1664 от 01.10.2009г., поради което съдът им дава вяра. В отговора си ответника се признава факта, че отивайки в предприятието, за са заеме длъжноста на която е възстановен, ищеца е бил придружен от госпожа, която се е представила за адвокат. Свидетелката В. А., посочи в показанията си, че работи като счетоводител на фирмата „ С.” О. и познава Ц. К., като бивш служител. Свидетелката А. посочва, че на ищеца е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие за уволнение. Св. А. твърди, че К. и до настоящия момент не е подавал молба за работа, въпреки възстановяването му на старата длъжност от съда. Свидетелката В. А. сочи, че е виждала на портала на дружеството ищеца К., който идвал придружен от една госпожа, като има бегъл спомен, че това се случило след празниците на 21-22 септември. Показанията на свидетелката В. А., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, като взема придвид нейната възможна заитересованост, с оглед обстоятелството, че е служител на ответното дружество. От приетото приетото заключение на извършената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 3 от КТ, за периода, посочен в исковата молба, а именно: от 21.09.2009 г. до 17.07.2001 г. възлиза на 6 264,78 лв. /шест хиляди двеста шестдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/. В констативната част на съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице С. Т., сочи, че размера на договореното трудово възнаграждение на Ц. В. К. съгласно трудов договор №39/ 16.07.2008г. възлизал на 286лв. и съвпадал с минималния осегурителен праг за длъжността. Вещото лице сочи, че размера на обезщетението по чл. 225, ал. 3 от КТ е определен въз основа на правилото установено в разпоредбата на чл.228 от КТ, а именно че като база на обезщетението се взема брутното трудово възнаграждение, получено през календарния месец , преедхождащ възникването на основанието за съответното обезщетение или последното получено от работника или служителя БТВ. Съдът възприема заключението като обективно, комптентно и кореспондиращо с приетите писмени доказателства. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.225, ал. 3 от КТ, за осъждане на ответника -работодател да заплати на ищеца –възстановен работник обезщетение за незаконното му недопускане до работа. Предявения иск е процесуално допустим – налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска – ищецът претендира заплащане на обезщетение за недопускане до работа от работодателя при твърдение за влязъл в сила С. акт, с който уволнението му е признато за незаконосъобразно. По същество: Отговорността на работодателя и на виновните длъжностни лица в предприятието по чл.225, ал.3 от КТ възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: - влязло в сила съдебно решение, с което са уважени искове по чл.344,ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнение и за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност; явяване на работник или служителя в предприятието за изпълнение на работата, на която е възстановен; недопускане на работника или служителя до работа, на която е възстановен от работодателя или негови длъжностни лица; вреда, изразяваща се в пропуснато брутно трудово възнаграждение за същата работа. Относно втората предпоставка – явяване в предприятието за изпълнение на работа, в правната теория и в съдебната практика е възприето становището, че явяването следва да стане в срок по чл. 34. ал. 1 от КТ, а именно в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване, освен при уважителни причини за неспазването на това. В настоящия случай, се установи, че с влязло в сила Решение №1939/07.04.2009 г., постановено от гр.д.№ 1656 по описа за 2008 г., на Районен съд – гр. Б. е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 11/20.08.2008 г. на Управителя на „С.” О., като е уважен и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ, и Ц. В. К. е възстановен на длъжността „Пазач” в „С.” О., с ЕИК *6. Установи се, че на ищецът е изпратено съобщение от съда за възстановяването, съгласно изискванията на чл. 34. ал. 1 от КТ, което е получено от него на 09.09.2009 г. Не се спори, че след възстановяването му от съда, ищецът Ц. В. К. се е явил в ответното дружество -„С.” О. придружаван от А. Е. Й. – обстоятелство признато в писмения отговор на ответника, за да изяви желание да започне изпълнение на работата, на която е възстановен. Фактът на личното явяване на ищеца в ответното дружество се установява безспорно и от показанията на свидетелката Е. Й., която го е придружавала, както и от показанията на св. А., която сочи, че го е видяла на портала на дружеството придружаван от жена. От фактическа страна съществува спор в процеса относно обстоятелството, явил ли се е Ц. В. К. в срока по чл. 34. ал. 1 от КТ в предприятието за заемане на длъжността, на която е възстановен с влязло в сила съдебно решение. Съвкупния анализ на показанията на свидетелката Е. Й. и датата на входиране на молбата на ищеца в Дирекция на Областна инспекция по труда – Б., сочи на извода, че Ц. К. се е явил в ответното дружество на 20 или 21 .09.2009г., т.е. преди изтичане на двуседмичния срок, който започнал да тече на 09.09.2009г., тъй като на 23.09.2009г./последния ден от срока по чл.34. ал.1 КТ/, К. вече е сигнализирал съответната компетентна администрация- ОИТ Б. за недопускането му до работа в ответното дружество. Фактът, че молбата е депозирана на 23.09.2009 г. се установява несъмнено от щемпела върху нея, поставен от Областна инспекция по труда – Б. на регистрационния й номер. Регистрационният номер и дата сочат на извода, че ищецът се е явил преди тази дата в ответното предприятие. Безспорно е установено по делото, че работодателят в лицето на управителя Б., категорично е отказал да приеме на работа възстановения от съда работник Ц. К. и не го е допуснал на работа. /показанията на св.Й., твърденията в писмения отговор, постановление от 14.01.2011г. на ВКП / Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС еднократно отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник на работното му място за изпълнение на съответните на заеманата длъжност трудови функции. За основателността на предявен иск с правно основание чл.225, ал. 3 от КТ, е достатъчно еднократно /в срока по чл.345 КТ/ работника или служителя да се яви и да заяви желанието си да започне работа, като това е достатъчно, за да се счете, че той е изпълнил своето задължение за явяване. /Решение №145/31.05.2011г. постановено в производство по чл.290 ГПК по гр.д.№1186 /2010г., ВКС, ІІІ г.о, докладчик Ценка Георгиева, Решение № 518 от 08.07.2010 г. по гр. дело № 374/2009 г. ІV г.о. докладчик Марио Първанов, решение №245 от 28.06.2010г. по гр.д.№1048/2009г. ВКС ІV г.о. докладчик Ж. Найденова/. Ищецът в процесния случай установи, че в рамките на срока по чл. 34. ал. 1 от КТ се е явил в предприятието, където е следвало да полага труда си, за да започне изпълнение на трудовите си функции по възстановеното трудово правоотношение, като не е допуснат от работодателя до работата, на която е възстановен с влязло в сила решение. При тези обстоятелства и след прилагане на правилата на доказателствената тежест, се налага извода, че са налице предпоставките на чл. 225, ал. 3 от КТ за възникване на правото на обезщетение за недопускане до работа – явяване на възстановения работник или служител в предприятието за изпълнение на длъжността, на която е възстановен на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, поради което настоящия състав намира предявеният иск с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ за доказан по своето основание. От момента когато ищеца като възстановен работник се е явил в срока по чл.345 КТ и не е бил допуснат от работодателя, последния неправомерно не изпълнява вменено му от закона задължение, с което причинява вреди /пропуснати ползи/ и следва да ги заплати. По отношение на размера, съдът възприема заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза, а именно, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 3 от КТ, за процесния период от 21.09.2009 г. до 17.07.2001 г. възлиза на 6 264,78 лв. /шест хиляди двеста шестдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/. Върху този размер се дължи законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на РС Б. държавна такса в размер на 250,59 лева, както и 120 лева възнаграждение за вещо лице платено от бюджетните средства на съда. По изложените съображения и на основание чл. 225, ал. 3 от КТ, чл.78, ал.6 от ГПК, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „С.” О., с ЕИК *6, със седалище и адрес на управление : област Б., община Б., с. П., п.код. 2708, представлявано от управителите Б. И. Б. с ЕГН *, Е. И. А., с ЕГН * и И. Б. М. с ЕГН * задено и поотделно, да заплати на Ц. В. К., с ЕГН * и А. община Б., с. Е., сумата от 6 264.78/ шест хиляди двеста шестдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща обезщетение за недопускане му да изпълнява работата за длъжността, на която е бил възстановен от съда след незаконното уволнение за периода от 21.09.2009г. до 17.07.2011 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба - 03.06.2011г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА „С.” О., с ЕИК *6, със седалище и адрес на управление : област Б., община Б., с. П., п.код. 2708, представлявано от управителите Б. И. Б. с ЕГН *, Е. И. А., с ЕГН * и И. Б. М. с ЕГН * задено и поотделно да заплати по сметка на Районен съд Б., сумата от 250,59 /двеста и петдесет лева и петдесет и девет стотинки/лева, представляваща държавна такса върху уважения иск, 120/ сто и двадесет/ лева, възнаграждение за вещо лице платено от бюджетните средства на съда, както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Решението подлежи на обжалване пред Благоевградски окръжен съд с въззивна жалба, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ : |