Присъда по дело №1918/2019 на Окръжен съд - Пловдив

         МОТИВИ по НОХД № 1918/19г. на Окръжен съд - П.

 

         Подсъдимият С.К.К. е обвинен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 вр. чл.115 от НК за това, че на 29.11.2018г.,  в землището на гр.С., община К., обл.П., умишлено е умъртвил Д.И.С. с ЕГН **********, като деянието е извършено с особена жестокост. 

         Подсъдимият С.К. е обвинен още и в извършване на престъпление по чл.206 ал.1 от НК, за това че на 22.11.2018г. в гр.С., община К., обл.П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – л.а.»Фиат брава» с рег. № ****, на стойност 1 210 лева,  собственост на Д.И.С. с ЕГН **********.

         Делото се разгледа от настоящия съдебен състав по реда на гл.27  – чл.371 т.1 от НПК, като подсъдимият К.  признава авторство в причиняване смъртта на Д.С., отричайки обаче умисъл за това. Чрез защитника си и самостоятелно моли  за промяна на квалификацията по първото обвинение при липсата на особена жестокост и относно мотива, като се приеме такава по чл.118 или 115 от НК. Моли за определяне на наказанието му в условията на чл.55 от НК. А по повод на обвинението по чл.206 ал.1 от НК счита себе си за невинен и моли за оправдаването му.

         Прокурорът поддържа обвиненията в съдебното заседание изцяло. Счита че на  подсъдимия следва да се определи за първото обвинение наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като предлага такова от 20 години лишаване от свобода. За това по чл.206 ал.1 от НК предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, при приложение на чл.23 от НК.

         Гражданският ищец и частен обвинител Й.Н., чрез повереника си, моли на  подсъдимия да се определи наказание „доживотен затвор” по първия пункт от обвинението, а за деянието по чл.206 ал.1 от НК да му бъде наложено наказание от 3 години лишаване от свобода. Моли за уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер, като се претендират и разноските, направени по делото.

         Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

         Подсъдимият С.К.К. е роден на ***г. в гр.С., а понастоящем живее в с.З. общ.М. обл.В.Той е българин, български гражданин и е разведен. Има средно специално образование, трудовоангажиран е и е осъждан-реабилитиран.

         Подсъдимият К. е бивш военен - ***, служил от края на 2000г. във Военно формирование ***-К., а по-късно и като „***“ в ПСК при НВУ „В.Л.“ гр. В.Т., откъдето през 2010г. бил дисциплинарно уволнен, поради шофиране след употреба на алкохол. През военната си служба е участвал в  задгранични мисии в А. и И. като зам.командир на взвод и командир на отделение, за което има издадени грамоти и е бил награждаван  от ръководството. А от брака му със св.Н.К., прекратен през 2014г., има две деца, живущи при майка си. След уволнението му подсъдимият работил в борса за храни, в дърводелски цех, а в последствие започнал да се занимава с ремонт и продажба на автомобили и авточасти.

         Пострадалата Д.С., от 2001г., също е била военнослужещ във Военно формирование ***-К., като ***, длъжност „***”, а от 03.09.2018г. е приета със задочна форма на обучение в ПСК при НВУ „В.Л.“ гр. В.Т.. А от брака й със св.А. У., прекратен през 2006г., има син – П.У., живущ при баща си и при баба му и дядо му по бащина линия в гр.Е.

         Към м.ноември 2018г. постр.С.живеела в апартамента на майка си – гр.ищец и частен обвинител св.Й.Н.,***, а св.Н. ***. Към това време подс.К. пък живеел в  постройка на един етаж, без административен адрес, находяща се  източно от гр.С., срещу автосервиз „Н.”***, която била собственост на родителите му.

         Като работещи в едно и също военно поделение подсъдимият и пострадалата се познавали и поддържали помежду си нормални колегиални и приятелски взаимоотношения. Връзката им била прекъсната за времето от заминаването на подсъдимия на работа в сержантския колеж във В.Т. до м.август 2018г., когато пострадалата се свързала с него чрез  „Фейсбук“, изпращайки му покана за приятелство. Двамата подновили контактите и приятелските си отношения - разговаряли по телефоните и се срещали. Постр.С.инициирала тези срещи, за да й помага К. във връзка със задочното й обучение в Сержантския колеж за усвояването на учебния материал. Срещите провеждали или в нейния апартамент, или в дома на подсъдимия.

         Към средата на м.ноември 2018год. Д.С. споделила на С.К., че собствения й лек автомобил „Фиат брава“ с per. № ***бил повреден и не работел както трябва. Разбрали се той да прегледа колата и по възможност да я ремонтира, за което и тя му оставила лекия си автомобил. При тестване на колата от подсъдимия буталата на двигателя блокирали и той я оставил в близост до автосервиз „Н.”. К. преценил, че „Фиат“-ът е доста амортизиран и стойността на евентуалния ремонт на двигателя му би надхвърлила тази на самия автомобил. При това сам решил да предаде колата на Д.С. за старо желязо в пункт „Б.“ срещу съответното заплащане, но без да съобщи на собственичката му и да запази парите за себе си. За това, следобеда на 22.11.2018г. в гр.С., той ангажирал непознатия му отпреди, притежаващ платформа за пътна помощ автомобил „Мерцедес спринтер” св.Н.Ц., като малко преди това, в същия ден, бил предложил на този свидетел за продажба акумулатор за лек автомобил. Автомобилът на пострадалата, с предварително  свалени регистрационни табели от К., бил откаран до пункта за черни и цветни метали на фирма „***” ЕООД, находящ се в индустриалната зона на гр.С.. Там колата била претеглена на кантар от св.В.И.К.- *** в пункта, като на установеното тегло следвало да бъдат заплатени 331,50 лева. За да заплати тази сума на подсъдимия св.К. му поискал големия и малкия талон на автомобила, за да му издаде талон за дерегистрация на същия. К. му заявил, че не ги носи и го помолил да му заплати полагащата се сума на доверие, обещавайки че по-късно ще му донесе исканите документи. Св.К. му се доверил, тъй като познавал подсъдимия отпреди, заплащайки му сумата от 331,50 лева в брой. След това автомобилът бил преметен на друга площадка на пункта, находяща се в местността „Малкият друм“. При това преместване с кран, ламарините на колата били изцяло деформирани. След този ден подсъдимият повече не посетил пункта и не представил исканите документи.

         Въпреки че подс.К. предал колата за скрап, същият скрил това от постр.Д.С., казвайки й, че „Фиат”-ът е отремонтиран и ще може да си го вземе вечерта на на 29.11.2018г., за която дата се уговорили да се видят в гр.С..

         През деня на 29.11.2018г. постр.С.била на работа, като в края на работния ден се чула с колежката си и много близка нейна приятелка св.А.З., с която често пътували заедно от и към поделението, казвайки й, да не я чака да се прибират заедно тази вечер, че колата й вероятно е готова и да пътуват на следващия ден заедно за работа.

         Междувременно, за да доведе пострадалата в този ден до дома си, подсъдимият се свързал към обяд по телефона със свой приятел – св.С.Ч.. Отправил молба да ги  вземе от гр.К. с колата си, него и момичето, за което този свидетел знаел, че е оставила колата си на К. за ремонт, като после ги откара до жилището му в гр.С.. Двамата отново се чули по телефона към 18:00 часа в същия ден - 29.11.2018г., като се уговорили св.Ч. да ги вземе от жилищния блок на ***. Около 18:30 часа Д.С. дошла при паркирания на уговореното място автомобил „Форд“ Транзит“/тип „бус”/, с който пристигнал св.Ч.. Постр.С.била облечена с тъмносиньо анцунгово долнище със светлосини кантове отстрани, тъмна блуза и тъмносиньо шушлеково яке, което се върнала повторно да си вземе от къщи. В ръката си държала прозрачен найлонов джоб с документи, в който се намирали полица на застраховка „Гражданска отговорност“ и малък талон за автомобил, които вещи били възприети от св.Ч.. Докато извършвали пътуването до гр.С. пострадалата казала на подс.К., че трябва да залепят стикера за гражданската отговорност на предното стъкло на колата, тъй като в понеделник следвало да ходят заедно до гр.А. След като пристигнали към 19:00 часа в гр.С. св. Ч. паркирал управлявания от него автомобил пред домашния си адрес - ул.„****“, № *, а пострадалата и подсъдимият слезли от колата и поели в посока на обитаваната от последния къща. Влизайки в постройката се установили в стаята, вдясно от входната врата. В дъното на същата имало ъглов диван с текстилна тапицерия състоящ се от три части,  подредени една до друга, като седалката на най-дългата част била тип ракла, отваряща се чрез повдигане на самата седалка, с размери 130 на 60 см. В средата на стаята, в близост до западната стена имало печка на дърва и въглища.

         В един момент К. съобщил на С. за възникналата повреда на предоставения му от нея лек автомобил и за стореното от него откарване на колата в пункт за скрап. Между двамата възникнал скандал във връзка с това, като в разгара на същия подсъдимият взел решение да умъртви пострадалата. Възползвайки се от познанията си придобити във връзка със военната му служба и специалното обучение, което бил преминал във връзка с подготовката му за задгранични мисии, К. хванал за врата С. с едната си ръка започвайки да я души, а с другата, с отворена длан й нанесъл удар в областта на носа и устата, при което й причинил кръвотечение от двете ноздри и кръвонасядане в дясната половина на долната устна. Непосредствено след това той започнал да стиска врата й и да притиска носа и устата й, с което прекъснал постъпването на въздух в дробовете й. При този му захват пострадалата не успяла да окаже съпротива и след сравнително продължителен период от време, вследствие на кислородна недостатъчност на организма, причинена механично от подсъдимия, изпаднала в безпомощно, коматозно състояние - мозъчна смърт. Тя се свлякла върху ъгловия диван по гръб. Премисляйки извършеното от него К. решил да се разходи навън, за да реши какво да стори по-нататък, при което тръгнал из близките улици на гр.С.. Достигайки до ул.„***“, №*, находяща се на около 1000 метра от къщата му, видял неговия бивш колега и познат св.П.Г. с когото поговорили за кратко. Във  видимо спокойно състояние подсъдимият поискал от свидетеля и получил от него зарядно за телефон.

         По-късно С.К. отново се върнал в къщата си, вече взел решение да прикрие следите от извършеното от него деяние и да напусне гр.С.. В изпълнение на това вдигнал седалката на най-дългата част от  ъгловия диван и поставил вече безжизненото тяло на постр.С.в раклата, находяща се под нея, превивайки леко тялото й, за да се побере вътре. След това, затваряйки отново седалката, завил с отвертка две видии през тапицерията й, в двата края на основата на раклата, като по този начин възпрепятствал свободното й отваряне. След това С.К. набрал номера на телефона на С., но въпреки че същият дал сигнал „свободно“, не го чул да прозвънява. Изгорил и в находящата се в помещението печка носените от пострадалата  документи.

         До сутринта на 30.11.2018г. престоял в имота си, като към 04.00 часа телефонирал на бившия си колега св.М.К., спомняйки си, че този свидетел му бил споделил преди дни за предстоящо му пътуване до гр.С. на тази дата. Уговорили се към 07:00 часа да се чакат на близката до дома на подсъдимия автобусната спирка. Извършили пътуването до столицата с л.а. „Сеат Леон“, собствен на св.К. и управляван от последния. По пътя нищо особено относно състоянието на подсъдимия не направило впечатление на св.К., разказвайки си стари истории като и двамата участници в задграничната мисия в ***. В гр.София се придвижили до бул.„Витошка“, където К. имал уговорена среща и след като паркирал колата на булеварда, двамата се разделили.

         Подсъдимият отишъл при св.В.К., с която преди време били  интимни приятели, посещавайки я в службата й на ул***.  При посещението си К. подарил на К. закупен малко преди това офис стол, който сглобил в офиса й. След края на работния й ден двамата ходили по магазините и на ресторант, като на свидетелката й направило впечатление за подсъдимия, че е спокоен, говорили си и се смеели. По-късно поели към дома на св.К. ***, с намерението К. да преспи в апартамента й, но пред входа на блока двамата се скарали във връзка с предишен техен спор и подсъдимият си тръгнал от нея.

         Престоял следващите два дни в гр.София, след което пребивавал в гр. Кюстендил, в районите на гр.Петрич и Беласица. През този период К. обмислял как да постъпи във връзка с извършеното от него, като взел решение да отиде в с.З., където да се срещне със съпруга на сестрата на  бившата си жена - св.И.Д., който е *** при *** и да му признае какво е извършил. А на 06.12.2018г. този свидетел бил обявил вече подсъдимия за издирване по настояване на майката на последния – св.Т. К..

         В изпълнение на взетото решение, след обяд на 07.12.2018г.,  С.К. се обадил на бившата си съпруга св.Н.К. от мобилния си телефон, казвайки й че е в с.З. и я помолил да му предостави телефона на брат й. Св.К., на която вече се били обаждали полицейски служители при РУ-К. и я били предупредили, ако бившият й съпруг се свърже с нея следва да ги уведоми, сторила това – уведомявайки ги. След това се обадила и на брат си, информирайки го за разговора си с подс.К..

         След като получил обаждането от сестра си, полицейският служител св.Д. уведомил началника на РУ на МВР гр.*** и служител от ГД”Издирване”, за това че подс.К. търси контакт с него. Чувайки се малко по-късно по телефона подсъдимият казал на св.Д., че е станало нещо лошо и поискал среща до заведение, намиращо се извън селото, съгласявайки се на тази среща да присъства и началникът на полицейското управление. По предстоящото били ангажирани, при необходимост от подкрепа и други полицейски служители, между които и св.Ц.М..   При осъществяване на срещата пред св.Д. и началника на полицейското управление подс.К. заявил, че е счупил врата на Д.С. и е скрил трупа й в дивана, тип скрин.        Малко по-късно, пред св.Д. разкрил подробности по извършеното от него, като този свидетел не му е задавал въпроси, намирайки съдействието на подсъдимия като желание от негова страна да сподели и се освободи от насъбралото се в него.

         По-късно, в 17.25ч. на този ден – 07.12.2018г., била издадена заповед от РУ-Мездра за задържането на подс.К., а с последваща заповед за конвоиране бил отведен в ОД на МВР-П., където в 20.35ч. бил задържан с изрична полицейска заповед. В  00:45 часа вече на 08.12.2018г., в присъствието на подсъдимия, започнал оглед на местопроизшествие на обитаваната от него в землището на гр.С. едноетажна къща, при който същият посочил на полицейските органи мястото, където бил трупът на Д.С., за което вече бил разказал по-рано - в раклата на дивана в стаята, където самият той го бил поставил, след като я бил умъртвил. Посочил и намиращата се в стаята печка, заявявайки че в нея е изгорил документите на пострадалата. При извършения оглед на местопроизшествие и последвалия на същата дата оглед на труп били намерени и иззети 2 винта за дърво от ракла на диван, черно шушлеково яке, нокти от двете ръце на убитата, обтривка от шия и гръклян, отвертка с гумирана червено-черна дръжка, видия и проби от петна в епруветка, а при последвалият го оглед на труп били намерени и иззети тъмно-синьо на цвят долнище с надпис „Адидас“, чифт черни на цвят маратонки, два броя чорапи, зелени на цвят, черна на цвят блуза с надпис „I love sleep", черен на цвят потник, бели на цвят гащи, една обеца от жълт метал, две гривни, едната с червени, другата със зелени мъниста, две гривни от червен конец, памучен тампон с обтривка от ануса, памучен тампон с влагалищно съдържимо, памучен тампон с клетъчен материал от букална лигавица и използвана дамска превръзка.

         Междувременно, след като на 30.11.2018г. постр.С.не се явила на работа в поделението, още същия ден на св.З. се обадили колежките й св.Д.М.и св.Л.К., уведомявайки я за това. Тъй като звънели на пострадалата по телефона, но не отговаряла, решили да я потърсят в апартамента й, за който св.З. имала ключ. Същата вечер З. посетила дома на С. със св.К., а на следващия ден го посетила отново със св.М.. И при двете посещения заварили една и съща обстановка – лампите в коридора и хола светели, работели телевизорът, климатикът и кафемашината. Мобилният й телефон бил оставен включен в зарядно устройство на нощното й шкафче. Проверили в джобовете на униформата й, но не открили никакви документи. Лекциите й стояли отворени. Св.З. позвънила от телефона на пострадалата на последното й търсене - „С.”, свързвайки се така с подсъдимия. Той я уведомил, че вечерта на 29.11.2018г. били учили заедно, че тя си била взела колата от ремонт, че той й бил звънял в 21.00ч. и че сега не е в К., а е в гр.С. За всичко това св.З. уведомила потърсилите я военни полицаи. При това било образувано ДП по описа на Военно окръжна прокуратура – П. срещу постр.С.за престъпление по чл.382 НК и същата на 05.12.2018г. била обявена за ОДИ от РС„Военна полиция” – П..

         Съгласно заключението на вещото лице Н.К. по назначената съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства  кръвната група по системата AB0 на течната кръв иззета при оглед на труп в катедра „Съдебна медицина“ на МУ „Св. Георги“ гр. П. от Д.И.С. е В. Два милилитра от течната кръв на Д.С. били изсушени върху стерилна марля за дванадесет часа на стайна температура и опаковани поотделно в хартиен плик, който се прикрепил към експертизата. Иззетите клетки от букална лигавица на Д.С., според експерта, са подходящи за сравнителен материал в изследването по метода на ДНК-профилирането на ядрена ДНК.    По ноктите и поднокътното съдържимо и по иззетата обтривка от шията и гръкляна на трупа на Д.И.С. е възможно да бъдат установени клетки от извършителя, годни за изследване по метода на ДНК-профилирането на ядрена ДНК. По предоставените за изследване видии за дърво и по дръжката и металната част на отвертката е възможно да са останали клетки, годни за изследването по метода на ДНК-профилирането от лицето, което е работило с тях или ги е използвало като пособие. По черното шушлеково яке, видията, черна на цвят блуза с надпис „I love sleep" има наличие на кръв. Кръвта по черното шушлеково яке и черна на цвят блуза с надпис „I love sneep"e човешка. В човешката кръв се доказват „В“ аглутиногени и алфа /а/ аглутинини. Човешката кръв е с кръвна група В /а/ и според експерта може да произхожда от Д.И.С., която е с определена кръвна група В /а/м, както и от всяко друго лице с тази кръвна група. Не се доказало наличието на човешка семенна течност.

         Според заключението на вещите лица С., Б. и Х., по назначената тройна съдебно-медицинска експертиза на трупа на Д.И.С., се установени следните патологични изменения и находки: Манифестна макро и микроскопска картина на тежък асфиктичен процес, състояние след кръвотечение от двете ноздри с налична засъхнала кръв в тях, оскъдно зацапване със засъхнала кръв в дясната лицева половина, повърхностно кръвонасядане на червената ивица в дясната половина на долната устна, палпаторно усещане за повишена подвижност на шията в горния й сегмент, без установени видими травматични увреждания.

         В заключение по отношение на налични травматични увреждания според експертите могат да бъдат посочени травма в областта на носа - от удар или притискане в тази област, както и набелязано кръвонасядане на червената ивица в дясната половина на долната устна, което е получено по същия механизъм - удар или притискане в областта на устната отдясно. Категорично липсват данни за нанесен побой, както и данни за защита от страна на С.. Според експертите по-логично е оскъдните травматични увреждания на лицето да бъдат обяснени с обективно наличните данни за тежко и сравнително продължително ограничаване на постъпването на въздух в организма. Счита се, че по наличните до изследването на трупа данни с категоричност може да се твърди, че смъртта на Д.И.С. се дължи на задушаване в резултат на хипоксия /кислородна недостатъчност/ на организма, развила се е поради процеси на причинена от чужда ръка механична асфиксия.

Налице са данни за причинена смесена /няколко вида съгласно класификацията/ механична асфиксия:

         На първо място има данни за нарушения на мозъчното кръвообращение, което е в резултат на притискане на артериалните и венозните съдове на шията - сънната артерия и яремната вена. Констатираното дава основание да се заключи, че при С. е било налице притискане на тези съдове, което при липсата на видови белези на обесване и загърляне извежда на преден план душенето с ръце, което най-вероятно е било налично по време на цялостния процес по задушаването. Душенето е било с необходимата минимална сила за причиняване на спиране на притока и оттока на кръв към и от мозъка, поради липсата на тежки травми на шийната мускулатура и кости и хрущяли на шията, вкл. подезичната кост. Такова душене е възможно и се среща в практиката.

         На второ място трябва да се отчете налична механична асфиксия от затискане на дихателните отвори - нос и уста. Налице са белези от притискане в областта на тези дихателни отвори, както и данни за зацапване с кръв на якето на С. с пропиване с кръв, изхождащи от носа.     Предполага се и механична асфиксия от пристискане на снагата поради имобилизация на тялото чрез притискане на гръдния кош и корема с цел лишаване на възможност на С. към отбрана и защитни действия.

         Според експертите, на първия етап от действията на дееца, са били налице тези три механизма и начина на причиняване на един резултат, които са довели до развитието на кислородна недостатъчност на мозъка, респ. на всички тъкани.

         Хистопатологичните находки на вътрешните органи дават насоки и за други изводи, като подчертават вече направените. При макроскопското изследване на тъкани от трупа на Д.И.С. се установило: екстремна съдова хиперемия на мозък, сърце, бъбреци, бял дроб, черен дроб, хеморагична диатеза - множество огнищни и конфлуиращи, пресни и стари кръвоизливи в белия дроб, бъбреците и сърцето; некроза на външната 1/3 от бъбречната кора с некротични промени в словевете на мозъчната кора на главния мозък и тежки дегенеративни промени в невроните на продълговатия мозък; тежък оток на бъбречната медула, белия дроб и мозъка; дофузен панацинарен белодробен емфизем с единични съдови тромбози; огнищна вакуолна и хидропична дегенерация в черния дроб, с хепатоцелуларна холестаза, предимно в центровете на чернодробните делчета.

         Описаните тежки патологични органни промени се развиват при генерализирана хипоксия. Основна причина за хипоксията в жизненоважните органи е асфиксия, в подкрепа на което е дифузното свръхраздуване на белодробния паренхим и развитието на панацинарен емфизем от неефективни дихателни усилия и дисрегулацията на мозъчното кръвообращение морфологично представена от наличието както на спазъм, така и от екстремно разширени и кръвонапълнени съдове.

         За да станат видими под микроскоп некротичните промени е необходимо организма да преживее известно време. Преживяемостта е необходима и за образуването на хемосидерин в макрофагите (бял дроб), защото този пигмент се образува само в живи клетки. Дифузните некротични промени на повърхностния слой на двете голямомозъчни хемисфери са представени от необратими изменения (от исхемичен тип) на невроните във всички слоеве на мозъчната кора. Микроскопски се установява и наличието на невронофагия, за която също е неоходимо преживяване на организма. Изключването на функциите на висшата нервна дейност и съзнанието, поради загиването на мозъчната кора, не прекратява основните жизнени функции - дишане и сърдечна дейност, а води до коматозно състояние, в което организма може да преживее известно време.

         Според експертите тези находки дават основание за извода, че е напълно възможно след първоначалните действия, описани по-горе, пострадалата С. да е изпаднала в безпомощно до коматозно състояние, което всъщност е свързано със смърт на мозъчната корда или т.нар. мозъчна смърт. Тя не е давала видими признаци на живот. В този момент смъртта вече е била неизбежна и настъпването на биологичната смърт е била въпрос на време и резерви на организма. Ако се приеме, че С. е била поставена в това състояние в раклата на дивана, а не след настъпването на биологичната смърт към танатогенетичните механизми са прибавени още два: имобилизационна асфиксия при принудителното и превито положение на тялото в раклата на дивана, както и ограниченото количество въздух в затвореното тясно пространство.

         Смъртта на Д.С. трудно може да бъде датирана поради ниската околна температура и забавянето на обичайните процеси на трупно гниене, но експертите считат, че е напълно възможно смъртта да е настъпила на 29.11.2018 г.

         В съдебно заседание вещите лица допълват, че притискането на шията с ръце е един вид от притисканията на шията, заедно с обесването и загърлянето. В случая се касае за притискане с ръце, т.е. удушване. Механизмът, по който настъпват автогенетичните процеси, водещи до смърт, във времето се развиват постепенно, сравнително бързо, но не мигновено. Затова се преминава през някои степени на увреждане на определени функции. На първо място при притискане в областта на шията се притискат основните магистрални съдове, които вървят доста плитко странично от двете страни на шията. Вените са отпред люспести, тънки, много лесно се притискат. Артериите са малко зад тях и по-трудно се притискат, тъй като има мускулна стена и са по-дебели. Ако може да прекратим отока на вените от една сила на 4, 5 кг, то артериите е необходимо една сила от 40, 50 кг, за да прекратим кръвоснабдяването. Сънната артерия, заедно с артерия бизилярис, която е тънка, носи кръв и кислород в мозъка и мозъчните клетки живеят от този кислород. От там се завъртат в един верижен кръг и тази кръв, която отделя кислород, заминава по вените отново в тялото, за да мине по големия кръг на кръвообращение, за да се оксидира отново през белите дробове. При една тотална асфиксия, каквато считат, че има в случая, има едновременно прекратяване и на притока и на оттока, т.е. кислородът, който е бил заедно с кръвта вътре в мозъчните съдове, а оттам и в мозъчните клетки, е изконсумиран. Това става много бързо. Изконсумирането на кислорода води до угнетяване на мозъчните функции, като в литературата не се говори за заспиване, но има специфични техники и умения, които ги владеят някои специалисти в съответната област, при които е възможно, съблюдавайки натиска, силата на притискане и времето на притискане, да предизвикват временно угнетяване, т.е. временно безсъзнателно състояние, което след време ще се възстанови, тъй като кръвотокът не е прекратен. В конкретния случай считат, че срокът на притискане на съдовете е бил достатъчен, за да настъпи т. нар. мозъчна смърт. Мозъчната смърт представлява смърт на мозъчната кора, исторически най-новата структура на човешкото тяло. Тя е изключително нежна и уязвима на кислороден глад. В рамките на 4 до 5 минути клетките на мозъчната кора загиват, сивото мозъчно вещество. Оттук нататък остават корови ядра, които са архаични, на безусловни рефлекси и всъщност човек досущ прилича на жив. В такова състояние животът се поддържам обичайно от апаратура  и то дишането, а сърдечно-съдовата дейност е налична. Тя обаче не е ефективна, силно разредена, може да има ритъмно-проводни нарушения. Дишането също може да има количествени промени, поради което дори и от неспециалист лекар не би могло да бъде установено, че човекът е жив. Имало е на места такива случаи. Настъпилата мозъчна смърт е невъзвратимо състояние. До 1986 г. в България понятието мозъчна смърт го е нямало. Имало е само клинична и биологична смърт. След 1986 г. в Наредба 1 е дефинирано понятието мозъчна смърт, като едно състояние, което всъщност е необратимо, но е могло с годни да  се поддържа пациента на апарат.

         Евтаназията в България е забранена, но по света се стига до едно положение, при което, обикновено близките решават, да бъдат изключени животоподдържащите апаратури, което не е евтаназия, защото този човек няма никакви шансове, при определени критерии, записани в закона да бъде прекратен живота му. Мозъчната смърт не е приравнена към биологичната. Биологичната смърт е окончателна. При  мозъчна смърт може да вземем органи за донорство, при биологичната - не. При мозъчната смърт човекът се води жив. При мозъчна смърт увреждането на мозъка е невъзвратимо. В мозъчна смърт се изпада на место. След изпадане в мозъчна смърт човека трябва да бъде включен на апаратура до няколко минути. В конкретния случай не е имало такава възможност. Ако е имало екип на ЦСМП в стаята е било могло да се подава кислород на ръка с амбу, ама съответно трябва да се осигурява изкуствена вентилация, изкуствено дишане, защото тя не диша, а сърдечната дейност я има. Макар и минимална, тя върши работа. В случая има един вид жив труп. Това са живи трупове, които понякога с години могат да се поддържат. Във всички случаи  резултатът ще е един и същ.

         Съгласно заключението на същите вещи лица, по назначената допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза, най-вероятно смъртта на Д.С. е настъпила в безсъзнателно за нея състояние. В това състояние тя не е могла да чувства, мисли, действа. Смъртта е настъпила постепенно по патогенетичния механизъм, посочен в първоначалната експертиза.

         Ако се фиксират към момента на душенето и причиняването на тежките смущения на сърдечно-съдовата, дихателната и дейността на централната нервна система, поради нарушения и прекратяване на притока на кръв към мозъчните структури следва да се отбележи, че обичайно при жертви, които разбират и усещат действията на нападателя успяват да предприемат действия по защитата си, оказват съпротива, противодействат, при което се формират множество травматични увреждания в областта на устата, носа, лицето, шията и предната повърхност на гръдния кош. В конкретния случай такива травматични увреждания не се установяват. Вероятно хабитусът на К., съпоставен с хабитуса на пострадалата С., както и специалните военни умения на подсъдимия са довели до бързо, до мигновено настъпване на безсъзнателно състояние на Д.С..          Изхождайки от горното експертите считат, че не са налице данни и аргументи за това, че настъпването на смъртта на Д.С. е свързана със свръхмерни и мъчителни болки и страдания.

         Според заключението на вещите лица П., Д. и Д. по назначената по делото тройна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза лице, се установява, че подс. С.К.К. не страда от психично заболяване и не се води на психиатрично диспансерно наблюдение в Център за психично здраве - П.. Според експертите, по време на инкриминираното деяние, С.К. е могъл да ръководи действията и постъпките си. По време на извършеното не е бил в състояние, покриващо категорията на физиологичен афект, което да е било предизвикано от пострадалата. С.К. може да се защитава сам и да дава достоверни показания в хода на досъдебното и съдебното производство. Според експертите може да се приеме, изводимо от личностовите особености на К., съобщеният от него и установен от СМЕ механизъм на извършеното и отношението към него, че е извършил деянието с особена жестокост.

         В съдебното заседание допълват, че при освидетелствания не е налице посттравматично разстройство. Проведено е интервю, по времето на което са проучени биографични данни на лицето, начина по който е функционирал от юношеска възраст, така че естеството на поведенческите му прояви и преди участието му в тези мисии, за които се твърди, че  имат травматично значение за него след това не показва съществено отклонение. Направено е подробно психологическо изследване, което не установява такива признаци. Посттравматичното стресово разстройство е състояние, което настъпва непосредствено след силни стресови преживявания, интензивни и основната му клинична картина е повторно преживяване на случилото се, социално отдръпване, стремеж за избягване на стресовата ситуация. Това са най-съществените признаци. Оосвидетелстваният  е заявил, че след като при една от мисиите имало травматични проблеми, е последвало друго негово участие, което показва, че той не показва стремеж да избягва подобни ситуации. Продължил е военната си служба, която също е в унисон с преживяното, до момента, до който по независещи от него причини, е бил освободен. Посттравматично стресово разстройство в тежки случаи преминава в разстройство на адаптацията. То също има специфична клинична картина, каквито данни не се откриват при направеното изследване. Само показанията на един единствен свидетел не могат да бъдат определящи по становището. В срока, през който е налице това посттравматично разстройство, може да има редица невротични и вегетативни признаци - промяна в апетита, в съня, трудно заспиване или пробуждане през нощта, треперене, изпотяване, сърцебиене, но всички те са в невротичния спектър. Много е трудно да се даде един единствен отговор на това дали, ако не се проведе лечение на постравматичното разстройство, до какво би довело то, защото поначало развитието на постравматичното разстройство зависи от прекалено много фактори. Между тях е естеството на травмата, но също толкова важно значение има личностовата структура, защото едно и също събитие може да е силно травмиращо за дадено лице и може да се преживее сравнително леко от друго. Лечение се налага тогава, когато тези невротични оплаквания са твърде изразени и нарушават функционирането на лицето. Тогава се провежда психиатрично лечение с медикаменти  и психологично консултиране с психотерапевтични методи. В армията разполагат с психолози, които биват включвани в необходимите  процедури, когато се установи, че дадено лице показва признаци на посттравматичен стрес. Въпреки правното звучене на термина „особена жестокост“, не бива да се забравя, че понятието жестокост е преди всичко психологично понятие, като такова то е установено от експертите при изследванията. Вещите лица излагат твърдения, че поведението по време на извършеното деяние спрямо пострадалата, отразява личностови особености на К., сред които значително място заема емоционалната хладина, склонността към доминиране, жестокост и безразличие.

         Съгласно заключението на вещото лице *** по назначената автооценъчна експертиза, средната пазарна стойност на л.а. „Фиат брава“ per. № **** към 22.11.2018г., в състояние на безопасна употреба е била 1210 лева. Средната пазарна стойност на този автомобил, в състоянието в което е намерен при огледа на 28.05.2019г. е била 385 лева. Към момента на огледа, видът в който се е намирала колата, не позволявал да се определи дали същата е била в състояние на безопасна употреба към 22.11.2018г.

         А от заключението на вещото лице К. по назначената съдебно техническа експертиза, се установява водената между подс.К. и постр.С.кореспонденция, запаметена в елекронните устройства – ВД по делото.

         Съдът възприема и кредитира изцяло така представените заключения, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответните области и неоспорени от страните.

         За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се установява от събраните доказателства, които в пълна сила подкрепят направените от подсъдимия самопризнания. Събраните по делото доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора, а именно: от Т.1  ДП-протоколи за оглед на местопроизшествие /л.10, 41, 65, 97, 144, 154, 165, 170/ и фотоалбуми към тях /л.13, 43, 70, 101, 147, 157, 168,172/, протокол за оглед на труп и фотоалбум /л.54, 58/, протокол за оглед на ВД и фотоалбум /л.176, 177/, протоколи за доброволно предаване /л.179-187/;   от Т.2 ДП-експертна справка /л.1/, удостоверение за наследници /л.4, 94/, справка съдимост /л.6/, характеристична справка /л.8/, препис от акт за смърт /л.93/; от Т.3  ДП – заключения по експертизи; от Т.5  ДП-кадрова справка /л.27/, служебни характеристики, служ.картони, кадрови справки, здр.протоколи /л.63- 78/, справка РУ-Кюстендил /л.81/, договор /л.93/, грамоти /л.106 – 108/, протоколи за приемане и предаване ВД /л.109-111/, от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Н.К., В.К., М.К., П.Г., Д.П., М. Д. /К./ и И.Д., както и от приобщените от ДП на свидетелите Й.Н., А. У., Т. К., В. К., З.К., Д.М., Л.К., Н.Ц., А.И.Г., И.Б., А.З., С.Ч., Ц.М., К. Н., Я.К. и З.К.

         От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството му.      

         По делото не съществува спор относно факта, че именно подсъдимият К. е причинил  смъртта на пострадалата С.. В хода му обаче, въпреки самопризнанието за виновно поведение, сам квалифицирайки постъпката си като „варварски акт”, подсъдимият прави опит да лансира пред съда версията, че е бил афектиран по време на извършването му. Изразява несъгласие и относно мотива, както и относно квалификацията по обвинението „особена жестокост”. Отделно от това, счита себе си за невинен по обвинението за сторено деяние по чл.206 ал.1 от НК с оправданието, че искал да изненада пострадалата, като й купи нова кола.

         Горепосочената защитна позиция на подсъдимия К. се опровергава категорично от събрания по делото доказателствен материал. Така  на К. му е била необходима една седмица, за „да си събере мислите”, като непосредствено след предаването си,  и пред полицейските служители от гр.М. и пред тези от гр.К. и гр.П., упорито премълчава за стореното от него с автомобила на пострадалата. В опит да омаловажи постъпката си и явно чувствайки угризения по повод на причината, за да отнеме живот, първоначално е споделял, че  го е сторил без видима причина и без да е имало спор между него и С., че изведнъж нещо му станало, без да е предизвикван от нея, после – че нямал спомен за самото удушване, за да се стигне до това, вече в обясненията си, дадени 5 месеца след задържането му, че се бил засегнал, афектирал, по повод изказване на пострадалата против негов колега. А че въпросът с лекия автомобил го е вълнувал, сочи засягането му от негова страна, споменавайки в лъжа на св.З. по телефона, непосредствено след убийството, че С. си била прибрала колата от ремонта.

         Безсъмнено извода, че поводът за престъпното деяние е лекият автомобил на пострадалата в последвалия по него спор, следва и от самите действия на подсъдимия и пострадалата С.. Установява се от показанията на св.З., че С. е тръгнала към дома на подсъдимия именно, за да си вземе отремонтиран автомобила. С. тръгва с подсъдимия за гр.С., излизайки от дома си именно с целта да си прибере колата от К. и да се върне веднага обратно в дома си в гр.К.. В подкрепа на това са действията й  по оставените включени осветление в апартамента, телевизор и кафемашина, дори обстоятелството, че е тръгнала по блуза към чакащия ги в буса св.Ч.. Телефонът, включен да се зарежда, бил оставен в дома й, както и лекциите й, разтворени, са останали там, противно на  соченото от подсъдимия, че целта им била да учат в неговата къща. Тук е необходимо да се посочат и показанията на превозващия ги св.Ч., който вижда носените от С. документи – малък талон и гражданска отговорност за автомобил. Нещо повече – той дори е чул думите на пострадалата, отправени към подсъдимия, да залепят заедно стикера за гражданска отговорност на стъклото на колата, тъй като нямала такава. Св.Ч. е категоричен, че малко преди да стигнат до дома му в гр.С., пострадалата казала на подсъдимия, че си взема колата и се прибира, на което последния й отвърнал, че ще се приберат заедно, тъй като той щял да ходи на гости в К.. Дори в опита си да заобиколи истинската причина за визитата на С. на 29.11.18г. в дома му, а именно прибирането на колата си, знаейки че вече е отремонтирана, сам подсъдимия си противоречи в своите обяснения, като в тези от ДП излага твърдения, че в телефонен разговор, преди да вземе пострадалата със св.Ч. от дома й, бил й казал, че колата се е счупила и вече у дома му й обяснил какво е сторил с автомобила. А в обясненията си пред съдебния състав сочи:”Д. разбра същата вечер, че колата й е на скрап, когато стана това нещо. Казах й го преди това по телефона. Не е било вътре в къщата”. Доказателствата обаче категорично сочат, че С. тръгва с подсъдимия въпросната вечер, за да си прибере л.а.”Фиат брава”, носейки в себе си документите, необходими и задължителни за управлението му. Още повече, че големият талон, задължителен при дерегистрация на автомобила, не е носен от пострадалата въпросната вечер, а е намерен в дома й при огледа на местопроизшествие от 05.12.18г. от военните полицаи, което пък на следващо основание изключва соченото от К., че той й бил казал да носи в себе си документите на колата, имайки предвид отписването й.

         Впрочем съдебният състав не изключва като възможен, състоял се дали на 29.11.18г. или на друга предишна дата между подсъдимия и пострадалата разговор, касаещ инструктор Р. от сержантския колеж във В.Т.. Но това лице не се явява нито роднина, нито такова от ближните на подсъдимия, за да се коментира дори възражението по предложеното от защитата преквалифициране на деянието по чл.118 НК. Не е налична и тежка обида или клевета, за да е налично и силното раздразнение в случая. Тук следва да се посочи и категоричността на вещите лица по СППЕ относно липсата на физиологичен афект в състоянието на подсъдимия. Вярно е, че твърде голяма част от свидетелите по делото споделят възприятията си за промяна в характера на подсъдимия К., като след уволняването му от военна служба е бил станал нервен, сприхав, раздразнителен, избухлив и агресивен, че чупил и изхвърлял предмети и буйствал в такова състояние. Дори сам в обясненията си подсъдимия сочи:”През последните месеци, преди случилото се, ме обзема внезапен гняв или бяс за съвсем дребни неща”. Това обаче не оправдава в ни най-малка степен действията на подсъдимия в умъртвяване на пострадалата С.. От друга страна пък, явно в подкрепа на изводите на вещите лица по СППЕ за „емоционална хладина”, стоят и показанията на не малка  част от свидетелите, които непосредствено след умъртвяването на пострадалата, определят психичното състояние на К. като спокоен и уравновесен. Така св.П.Г., от когото подсъдимият е поискал зарядно, непосредствено след стореното престъпление, споделя:”Не забелязах да е неспокоен…нито пък ми направиха впечатление приказките му”. А в показанията си св.М.К., возил подсъдимия на сутринта до София, посочва:”Състоянието му беше добро, нормално, нищо особено не ми направи впечатление…си разказвахме стари истории по пътя”.

         А че престъплението е извършено с особена жестокост от подсъдимия, обективирана от начина на деянието, то вземайки предвид времето, необходимо до окончателното задушаване на жертвата  4 – 5 минути, през което с всяка една секунда К. е съзнавал, че доближава жертвата си към смъртта й, но е продължавал с удушването й, прави тази квалификация налична в конкретния случай.

         Що се касае до деянието по чл.206 ал.1 от НК, то К., който притежава фактическата власт върху л.а., владеещ го със съгласието на пострадалата, се е разпоредил като свой и в свой интерес, без знанието на С.. В подкрепа на така приетото, както стана дума по-горе, са налице свидетелските показания на В. К., И.Б. и Н.Ц., както и приложената по делото кантарна бележка. Подсъдимият всячески се е опитвал, в рамките на дни, да скрие от собственика на веща извършените с тази вещ разпоредителни действия. До последно е заблуждавал пострадалата, дори с това че автомобилът й е отремонтиран и може да се го прибере, като в действителност седмица преди това той сам го е продал в пункта за скрап за 331,50 лева. Дори се е разпоредил и с получената сума, давайки 10 лева от нея, според показанията на св.Н.Ц.. Така че съдебният състав прие за несериозни тези негови последващи обяснения, че искал да изненада С. с нов автомобил, че щял да додаде върху получената от пункта сума и да купят нова кола или че дори бил поръчал такава от Австрия. А че подсъдимият не за пръв път действа по този механизъм, набавяйки си парични средства за своя изгода, сочат доказателствата по делото, като за това дава сведения бившата му интимна приятелка св.В.К.. По подобен начин подсъдимият бил  предал двата й телевизора на заложна къща, без нейно знание, получавайки сума от 1 000 лева, но казвайки на тази свидетелка, че бил извършен обир в жилището й в гр.София. Отделно от това, пак без нейно знание, отдал под наем свободния й апартамент в столицата, които му действия станали и повод за раздялата им.

         Предвид на гореизложеното и при така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият С.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 пр.3 вр.чл.115 от НК за това, че на 29.11.2018г. в землището на гр.С., общ.К., обл.П., умишлено е умъртвил другиго - Д.И.С. с ЕГН **********, като убийството е извършено с особена жестокост.

         Престъплението е извършено от подсъдимия умишлено/пряк умисъл/, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е  настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

         Подсъдимият К. е осъществил още от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, за това че на 22.11.2018г. в гр.С., общ.К., обл.П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Фиат брава“ с per. № ***на стойност 1 210 лв., собственост на Д.И.С. с ЕГН **********, която е владеел.

         Престъплението е извършено с  пряк умисъл у подсъдимия, като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е  настъпването на общественоопасните последици и  е целял тяхното настъпване.

         При така посочените правни квалификации и съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции съдът намери, че наказанието което следва да понесе подсъдимият К. за престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 пр.3  вр. чл.115 от НК е необходимо да се определи в условията, визирани в чл.54 от НК. Индивидуализацията на наказанието за това престъпно деяние се прави при превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като такива се преценят признанието за стореното от него и посочване местопрестъплението, съдействие на разследващите органи, неформално изразеното съжаление за извършеното и множеството награди като характеристични данни при носенето на военната служба. Единствено като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство се прецени обремененото му съдебно минало. Категорично обаче съдът не сподели доводите на защитата на подсъдимия за определяне на наказанието в условията на чл.55 от НК. Участието на К. в задгранични мисии и евентуалното им повлияване върху психиката му, следвайки заключението на вещите лица по СППЕ, не би следвало да се третира като изключително състояние в негова полза. А доказателствата, че е бил изключително отговорен боец, живеещ с проблемите на армията, се отчетоха от съда като смекчаващи отговорността му обстоятелства. Съдът определи като най-адекватно наказание за извършеното от К. убийство лишаване от свобода в размер от 16 години. 

         За деянието по чл. 206 ал.1 от НК съдът намери, че наказанието което следва да понесе подсъдимият е необходимо да се определи също при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – в условията на чл.54 от НК. Като такива се преценят множеството награди като характеристични данни при носенето на военната служба, изразеното съжаление за престъпните си действия. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство се прецени  посоченото вече по-горе обременено му съдебно минало. Съдът намери, че най-справедливо в случая е, за това деяние да му бъде определено наказание лишаване от свобода в размер от 2 години.    Съдът определи, на основание чл.23 ал.1 от НК, едно общо, най-тежкото наказание лишаване от свобода в размер от 16 години, което на основание чл.57 ал.1 б.А от ЗИНЗС постанови да се изтърпява от подсъдимия при първоначален „строг” режим.

         На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното общо, най-тежко наказание времето, през което подсъдимият К. е бил задържан, считано от 07.12.2018г. до влизане на присъдата в сила.

        Предявеният от майката на пострадалата – Й.Н.  граждански иск против подсъдимия К. се явява основателен. Й.Н. е преживяла морални вреди, изразяващи се в страдания и мъка от смъртта на своята дъщеря, които вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното от  подсъдимия  К. престъпление. Съдът счита,  че претърпените от майката на пострадалата неимуществени вреди могат да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 120 000 лв. При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и факта, че пострадалата не е живяла в едно домакинство заедно с майка си, но двете са общували твърде често и са си гостували една на друга. За това, до пълния предявен размер от 150 000 лв., съдът отхвърли иска като завишен, макар и доказан по основание.

         Съдът взе отношение и по веществените доказателства по делото, като се постанови връщане, след влизане на присъдата в сила: на свидетеля С.Н.Ч. – мобилен телефон "Самсунг Джей 3" с ИМЕЙ **** златист на цвят; на свидетеля Й.Т.Н. - един брой таблет марка „SAMSUNG" с номер *** с карта памет MAXELL 4 GB, един брой лаптоп марка „SAMSUNG" с номер ***, model code: **** с флашка без номера и марка и обозначения, един брой зарядно устройство за лаптоп с номер ****, един брой мобилен телефон марка REVO номер ***, карта памет с надпис „TOSHIBA", фотоапарат с калъф марка „SONI" и флашка, паспорт"№ *** и здравноосигурителна книжка № ***, СРМПС Част 1 за лек автомобил „Фиат Брава“ с per. № ****; на подсъдимия С.К. - СУМПС с № ***, контролен талон с № ***, кафяв кожен портфейл; ключодържател с прикачени към него чип и секретен ключ; чип ключ за. автомобил, мобилен апарат с ИМЕЙ № *** и множество документи.

Съдът  постанови унищожаване, след влизане на присъдата в сила, на следните веществени доказателства като вещи без стойност: връзка от 1 бр. жълт чип, 1 бр. секретен ключ и ключ за лек автомобил,черно на цвят горнище с качулка; черно на цвят долнище;черно на цвят долнище с надпис „Tasko"; дюшек с бял чаршаф с розови цветчета; тъмно-синьо на цвят долнище с надпис „Адидас"; чифт черни на цвят маратонки; два броя чорапи, зелени на цвят; черна на цвят блуза с надпис „I love sleep"; черен на цвят потник; 1 бр. обеца от жълт метал; памучен тампон с обтривка от ануса;         памучен тампон с влагалищно съдържимо; памучен тампон с клетъчен материал от букална лигавица; използвана дамска превръзка; 2 бр.винта за дърво от ракла на диван; черно шушляково яке; нокти от двете ръце на пострадалата; обтривка от шия и гръклян; отвертка с гумирана червено-черна дръжка; видия; проби от петна в епруветка; 3 броя секретни ключа с надписи „UL-050", „MD" и „3711";секретен ключ с надпис „DEK 7D"; дебитна карта на името на С.К.; глоба с фиш на същото име; 2 броя зарядни устройства; 3 броя икони- малки; запалка в син цвят; сим карта с № ***;       сим карта с № *** на „Теленор"; текстилна чанта, черна на цвят с презрамка с надпис „SPIRIT“; 1 брой зарядно устройство за мобилен телефон с номер ***; един брой сим карта на МТЕЛ с № *** и карта памет Micro SD, марка „SanDisk" 4 GB; обтривка с марлен тампон от петно с кафяво — червеникав цвят; влакна с различна дължина, черна на цвят, шапка, калъфки; покривало тип шалте; калъф; долен чаршаф; черно портмоне със съдържанието в него; калъф за юрган, долен чаршаф, по 1 брой зелена и жълта хавлиена кърпи, синьо трикотажно долнище на анцуг и черна камизолка; бялосиня четка; бялолилава четка; бялорозова четка;  пластика с № ***; пластика с № ***; дебитна карта с № ***;  портмоне; ловен билет и клубна карта; вносна бележка на „Райфайзен банк“; пластика с № ****,         червенокафява пластична материя - 4 броя; 2 броя бележки; четка за зъби електрическа; обикновена бяло лилава; 2 бр. бележки с ръкописен текст; лист с ръкописен текст; бележник; шапка; СИМ карта с № ***; СИМ карта с №***;  СИМ карта с № ***, SD карта 8 GB и пластика с № ***, предпазен калъф на волан;  обтривка от лоста за чистачки; обтривка от лоста за скорост; част от засъхналото пластично вещество, иззето от следа №1, следа №2, следа № 3, следа № 5, следа № 7 и следа № 8 и описани като обекти съответно: № 1, № 2, № 3, № 5, № 7 и № 8 и 74 броя угарки от цигари.

         На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия К. да заплати по сметка на ОД на МВР – П. направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 3 845,62 лв. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – П. сумата от 249.07 лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното производство. На същото основание подсъдимият бе осъден и да заплати на частния обвинител и граждански ищец Й.Н. сумата от 1 200 лв. като направени от нея разноски по делото за адвокатски възнаграждения.Подсъдимият бе осъден и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 4 800 лева по сметка на Окръжен съд – П..

 

          

         Причини за извършване на престъплението  - ниско правосъзнание и незачитане на най-ценното човешко благо – живота.

         Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

        

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                                        ЧЛЕН СЪДИЯ: