Р Е Ш
Е Н И Е № 260009
Град Несебър, 14.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 305 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.А.К., против Наказателно постановление № 422163-F399741 / 06.02.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за необосновано и за незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Отрича да е извършил вмененото му административно нарушение. Оспорва правната квалификация на нарушението, тъй като не ставало ясно коя от хипотезите на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18 / 1312.2016г. на МФ е приложена и че за първи път в Наказателното постановление (НП) е посочено, че е нарушен чл.25, ал.1 от същата Наредба. Този начин на определяне на правната квалификация нарушава правото на защита на жалбоподателя. Излага съображения за маловажност на извършеното деяние. Позовава се и на липсата на посочване дали е разпечатан КЛЕН по време на проверката и на разминаването в астрономическото време на касовия апарат и дали въз основа на това контролната покупка не е отчетена с час, различен от твърдения в протокола и в акта за установяване на извършеното нарушение. Счита НП за антидатирано, а оттам и издаването му след 6-месечния срок по чл.34 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита нарушението за безспорно доказано, а твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения не са допуснати.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 05.08.2018г. за времето от 20:44 часа до 23:02 часа П.Г.П.и В.А.М., двамата на длъжнот “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД “Фискален контрол”, са извършили проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство в търговски обекта – супермаркет “Линде”, находящ се в град Свети Влас, местност “Козлука”, ПИ 11538.13.925, за който са имали предварителна информация, че се стопанисва от “К.” ООД, а за резултатите от проверката съставили протокол за извършена проверка серия АА № 0373332 / 05.08.2018г. Според съдържанието на протокола проверката е започнала с контролна покупка на 1 брой минерална вода “Банкя” на стойност 0,80 лева, платени в брой от “инспектор по приходите” Петър Петров, за която не е бил издаден фискален бон от фискалното устройство (ФУ) в търговския обект. След легитимация на органите по приходите пред задълженото лице, от 2 броя ФУ в търговския обект са били изведени дневни финансови отчети: 1 брой “Х” отчет № 0068159 / 05.08.2018г., и 1 брой “Z” отчет № 0005410 / 05.08.2018г. Оборотът по изведения “Х” отчет е 3 233,63 лева; служебно въведени 100 лева, служебно изведени 1371,10 лева, касова наличност 1741,39 лева. Към момента на проверката второто ФУ не е работило, като е , като е бил заявено от управителя на дружеството, че същото е резервно. Х. Антонов К. – управителят на “К. “ООД, е изброил действителната наличност на паричните средства в касата за работещого към момента ФУ пред органите по приходите.
Действителната наличност на паричните средства в касата е била в размер на 1 478,70 лева, а видно от “Описа на паричните средства в касата за ФУ с инд № DT313773, № ФП 02313773, е имало и плащане чрез ПОС-терминал 548,14 лева.
Плащането при контролната покупка на 1 броя минерална вода “Банкя” е било прието от М.Д.М.– касиер; контролната покупка е извършена на 05.08.2018г в 20:44 часа, а изведеният от ФУ КЛЕН е бил за периода от 20:35 часа до 20:55 часа на 05.08.2018г.
Разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 1 414,39 лева, фактическата наличност в касата е в размер на 1 478,70 лева, сумата на паричвните средства в началото на работния ден са в размер на 100 лева, а от касата са изведени 1 371,10 лева. По този начин е констатирана разлика в размер на 64,31 лева.
Наредено е било на управителя на дружеството Х.А.К., да се яви лично или чрез упълномощено лице на 07.08.2018г. в 14:00 часа в сградата на ТД на НАП – Бургас за представяне на договор за наем на търговския обект, справка за всички заети лица в търговския обект, както и за съставяне и връчване на АУАН, включително и на Мехмед Дюнаямид Мехмед.
На 13.08.2018г. в сградата на ТД на НАП – Бургас се е явил управителят на “К.” ООД – Х.А.К., в чието присъствие е бил съставен АУАН № F399741/13.08.2018г. от В.А.М. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, за това, че при извършена проверка на 05.08.2018г. в 20:44 часа в търговски обект – супермаркет Линде, находящ се в град Свети Влас, местност Козлука, ПИ 11538.13.925 и стопанисван от “К.” ООД с ЕИК ***, е извършена контролна покупка на 1 брой минерална вода “Банкя” на стойност 0,80 лева, платени в брой. За извършената покупка, след приемане на плащането не е издаден фискален бон от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел: “DATECS FR 2000-KL” с инд. № DT313773 и фискална памет № 02313773. Плащането е прието от М.Д.М.на длъжност касиер. Видно от разпечатан КЛЕН за периода 05.08.2018г./20:35 часа – 05.08.2018г./20:55 часа от фискалното устройство в тъговския обект няма рагистрирана продажба с час 20:44 часа за сумата от 0,80 лева. За извършената проверка и направените констатации е съставен протокол № 0373332 / 05.08.2018г. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Освен от актосъставителя и от управителя на “К.” ООД, актът е подписан и от двамата свидетели, присъствали при съставянето на акта.
При съставянето на акта управителят на дружеството Х.А.К. е вписал възраженията си, а според неговата версия минералната вода е била маркирана на друга сметка и че това е било видно от КЛЕН-а; изразява несъгласието си, поради ниската стойност на закупената стока, която е била под 1% от оброта и при положение, че в обекта е имало стока за около 60 000 лева, която обаче предстояла да бъде бракувана.
Разпитан в качеството му свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката, като уточнява, че след извършената контролна покупка, при която не е издаден фискален бон в продължение на няколко минути, през които проверяващите първоначално са напуснали обекта, след влизането отново в него, първо са се представили на продавача, който ги е обслужил при контролната покупка, а след това и на управителя на обекта, който е представител и на дружеството, което го стопанисва.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 ат ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да обжалва НП, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 20.02.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 26.02.2020г.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно е ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда, предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от ЗАНН реквизити. В същия подробно и точно е индивидуализиран както нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена и съответстващата му правна квалификация. Актът е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на предоставените му от закона правомощия и съобразно делегираните му права с представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. В него е посочено нарушението – търговецът не е издал фискална касова бележка от регистрираното в обекта ФУ при извършена контролна покупка преди началото на проверката в обекта.
Погрешна е позицията на жалбоподателя за неспазване на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление – актът е съставен на 13.08.2018г., а наказателното постановление е издадено в рамките на този срок – 06.02.2019г.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че е неясно коя от двете хипотези на ал.1 на чл.25 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е приложена при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП. Както актосъставителя, така и наказващият орган са посочили като нарушена разпредба чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18:13.12.2006г. на МФ, поради което съдът приема, че квалификацията на нарушението е пълна и конкретна.
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът на издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр.106 от 2006г.). Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превд по смисъла на Закона за пощенските услуги, като за целите на тази наредба “фискално устройство”, “търговски обекти” и “фискална касова бележка/фискален бон/” са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.
Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвид в чл.25 от наредбата, ал.1 на която гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставени услуги. А ал.3 от чл.25 от наредбата е категоричен: Фискална касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 (какъвто несъмнено е търговецът-жалбоподател) са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадена фискална касова бележка.
В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки или услуги, но тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация на чл.118, ал.4 от ЗДДС и по прилагане на посочения член от закона (чл.12 от Закона за нормативните актове), следва да се ползват съществуващите в ЗДДС легални дефиниции. В чл.6 и чл.9 от ЗДДС е дадено легално определение на термините “доставка на стоки” и “доставка на услуги”, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно събитие се определя от чл.25 от ЗДДС. В чл.2 на този текст се съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена, а в ал.3 и ал.4 се съдържат други специфични правила за определяне на възникване на данъчното събитие, като в случая е приложимо това по ал.3, т.1 – датата на фактическото предоставяне на стоката.
Административно наказващият орган проведе успешно доказване в съдебната фаза на фактите и обстоятелствата по делото, касаещи извършването на нарушението и неговия автор въз основа на официалните документи и разпита на актосъставителя, който потвърждава констатациите в тях, поради което и при липса на ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства в обратна насока и направените от него, респ. негови служители, присъствали на проверката, на факти, правят фактическата обстановка категорично и несъмнено установена.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, административно наказващият орган правилно е определил размера на имуществената санкция, предвидена в чл.185, ал.1 от ЗДДС, в минималния предвиден такъв – 500 лева.
Ето защо съдът намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно, включително и в частта му относно размера на наложената Имуществена санкция, както и че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон, поради което постановлението следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по тълк. дело № 1/2007г. на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения, е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценка за маловажност на деянието. След като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба и е определил санкцията в размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, не следва да се обсъжда обстоятелството дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи, но дори и да не е довело до неотразяване на приходи, а сумата от продажбата на стоката в размер на 0,80 лева да се вижда ниска, само това не е достатъчно да се приеме, че с деянието не се засягат обществени отношения, предмет на регулиране с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
Страните не са направили разноски по делото, не претендират заплащане на такива, поради което и съдът не следва да се произнася по присъждането на такива разноски.
Мотивиран от греизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление № 422163-F399741 / 06.02.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на “К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х. Андоов К., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена “Имуществена санкция” в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: