№ 404
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ***
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. *** Административно наказателно
дело № 20241110211894 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на пети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 11894 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. А. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-4332-
025217/ 20.10.2023г., издадено от началник група в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на А. А.
А., ЕГН-********** са наложени административни наказания, както следва: по т.1- „Глоба“
в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да упрвлява МПС за срок от 12
месеца, на основание чл.175А, ал.1 от ЗДП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДП
и по т. 2-„Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да упрвлява МПС за срок от
1 месец, на основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДП, за извършено нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1
от ЗДП.
Жалбоподателят-редовно призован, ползва процесуален представител-адв. П. от САК,
който пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. В жалбата са
наведени аргументи за неосъществен състав на нарушение и липса на доказателства,
свързани с извършването му. Въведени са доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на НП. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща представител.
Приложено е писмено становище, в което се изразява становище по същество на
нарушението и неоснователност на жалбата. Изложени са доводи за доказаност
1
осъществените нарушения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатсктото вазнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:
На 27.09.2023 г. мл.автоконтрольор в ОПП – СДВР-акт. Ц. Ц. съставил на ж-ля А. А. А.
АУАН № 240950/27.09.23г. , въз основа на докладна записка, в който отразил, че на дата
07.08.2023г. в 23:50ч. жалпоподателят А. А. е управлявал МПС-л.а ****“ с рег. № *** и се
движел в гр. София, по ул.“Донка Ушлинова“ с посока на движение от ул.“Витошки
камбани“ към ул.“Рачо Петров Казанджията“ и на около 200 метра от кръговото кръстовище
с ул.“Околовръстен път“ не използвал пътя, отворен за обществено ползване по
предназначение и реА.зирал ПТП-самокатастрофирал в бетонно колче, след което напуснал
местопроизшествието, като не установил нанесените щети и не уведомил компетентните
органи на МВР. В акта описаното било квА.фицирано като нарушение на чл. 104б, т.2 от
ЗДП и на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДП. В АУАН № 240950/27.09.23г. било описано, че е съставен
на основание чл. 40, ал.4 от ЗАНН по докладна записка и преписка с вх. № Ц483/23г. Актът
бил връчен на жалбоподателя, който попълнил декларация, в която оспорил
осъществяването на нарушенията.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анА.з
на събраните писмени и гласни доказателства- показанията на акт. Ц. Ц., на св. М. К., св. Р.
Б., св. Г. К., св. *** както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК,вр. чл. 84 от ЗАНН – АУАН;НП; справка – картон на водача, Декларация от
жалбоподателя; Декларация от св. Г. К.; Заповед № 513з-242/12.01.2016г. на директора на
СДВР; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на
министъра на МВР ; Пълномощни и др.
При анА.з на гореизброените доказателства следва да се отбележи, че от показанията на
актъсъставителя Цв.Ц. не се установяват обстоятелствата, изложени в съставения на
27.09.23г. АУАН, във връзка с твърденията, че водачът на л.а*** с рег. № *** неправомерно е
използвал път, отворен за общесдтвено ползване не по предназначение, както и че е
самокатастрофирал и е напуснал мястото на произшествието, което наложи предявяването
на съставения АУАН. Следва да се отбележи, че и след предявяването на акта
актосъставителят не изложи никакви обстоятелства в тази насока. Аналогичен извод се
налага и при анА.з на показанията на останА.те служители на ОПП-СДВ-св. Р. Б. и св. М. К.,
които са посетили мястото на произшествието по сигнал и са съставили докладна записка
(св. Р.Б.) и съответно-св. К. е изготвил Протокола за ПТП. Установява се от изложеното от
св. М. К., че е изготвил Протокол за ПТП и на мястото е бил свидетел очевидец на ПТП-то.
От показанията на св. М.К. съдът прие за несъмнено, че съвмество с Р.Б. са посетели ПТП на
ул“Витошки камбани“, където е имало свидетел-очевидец и е съставил Пропокол за ПТП, но
свидетелят не дава никаква конкретика относно реА.зираното произшествие и
обстоятелствата, които са установили и са намерили отражение в съставения Протокол за
ПТП. Съдът намери, че свидетелските показания очертават фактите, свързани със
съставянето на процесните документи, послужили за издаване на НПР, но не внасят яснота
относно конкретно осъщественото от жалбоподателя, на процесната дата 08.08.23г.
При анА.з на показанията на св. *** съдът прие за правдиво, че на 07.08.23г. преди
полунощ е била заедно с ж-ля А. в управлявания от него л.а*** с рег. № СВ. ***, движили са
се в посока ул“Витошки камбани“, както и че пред тях се е намирал техен познат Ц., който е
управлявал лек автомобил *** и е изгубил контрол върху автомобила, при което е ударил
бетонно колче. От изложеното от нея се установява също, че ж-лят А. е спрял на мястото на
произшествието, а след това и двата автомобила са напуснА. мястото на произшествието.
Съдът констатира, че показанията на св. В. *** са ясни, последователни и нетенденциозно
поднесени, поради което ги кредитира изцяло. Същите се допълват от показанията на св. Ц.
***, който описва, че на процесната дата е управлявал с л.а *** с рег. № *** се е движил на
посоченото в акта място, сочи, че зад него се е движил л.а БМВ“ с номер ***, чиито водач до
момента не е познавал, като на кръговото кръстовище на Околовръстен път, не успял да
2
вземе завоя и се ударил в едно бетонно колче. Св. *** сочи, че след това жалбоподателят е
спрял, за да му помогне, както и че след това са напуснА. мястото на произшествието.
Доколкото изнесеното от св. *** кореспондира изцяло с показанията на св. В. *** и се
допълва от тези на св. П.Н., съдът кредитира показанията му и въз основ на тях прие, че се
установява, че ж-лят А. А. се е намирал на процесната дата и място, но не е извършвал
действия по използване на пътя за обществено ползване не по предназначение, нито чме е
самокатастрофирал.
Очевидецът на произшествието -св. Г. К., описва, че непосредствено преди полунощ се е
намирал на посоченото в акта място и е възприел действията на водач на л.а*** с рег. № СВ.
*** , който е дрифтил и се е ударил в бетонно колче. Свидетелят, сочи, че се е приближил и е
видял няколко лица, които след това са напуснА. мястото, както и че е записал номера на
автомобила и е подал сигнал за произшествието. Свидетелят дава данни, че потвърдил това
пред пристигнА.те служители на ОПП-СДВР и е попълнил декларация. Св. К. не дава данни
за лицето, което е управлявало автомобила и е лаконичен при излагане на непосредствените
си възприятия относно конкретните действия, извършени от водача на този автомобил.
Съдът прие, че показанията му са незаинтересовани, но при пресъздаване на своите зрителни
възприятия е дистанциран относно конкретните действия, които са извършени от водача на
МПС-то, конкретната пътна обстановка, евентуално движението на други автомобил като
основно твърденията са, че е видял, че автомобил *** с рег. № СВ. *** е дрифтил.
Показанията му съдът не разглежда като тенденциозно насочени да обслужват
изключително обвинителната теза, но прие, че от тях не бе установено, че жалбопадателят е
извършил действия, които покриват съдържанието на понятието "използване на път, отворен
за обществено ползване не по предназначение". Съдът счете, че от изложеното от него се
установява присъствието на лекия автомобил *** с рег. № *** на процесното място и
реА.зирано произшествие, което се потвърждва и от показанията на св. *** и св. ***, но не
потвърждава твърдените действия по „дрифтене“ и самокатастрофиране в бетоно колче от
страна тъкмо на жалподателя. В обобщение съдът отчете, че изложеното от св. К. по-скоро
е продуктивано от субективност на възприятията и представлява хипотетичност на
твърденията, като същевремноно противоречи на показанията на останА.те, свидетели
очевидци, поради което намери свидетелстването му за изолирано.
Съдът кредитира събраните писмени докаателства по делото като констатира, че са
изградени в частност на база свидетелските показания на разпитания по делото св. Г. К..
Съвкупният анА.з на приложените към преписката писмени доказателства -протокол за
ПТП, докладна записка на служителите на ОПП-СДВР, декларации, не води до извод за
несъмненост на твърденията, доколкото същите са изградени въз основа на показанията на
св.Г. К., които съдът отчете като изолирани на останА.те доказателства по делото.
Следва да се отбележи, че АУАН, с който се инициира производството, не се ползва в
случая с презумптивна доказателствена сила, доколкото събраните в пълен обем
доказателства го опровергават, поради което при отчитане на нормата на чл.189, ал.2 от ЗДП,
същата се явява неприложима, тъй като за безпротиворечивото възприемане на изложената в
акта обстановка следва същата да намира подкрепа и в други обективни доказателства,
стоящи извън обективирания писмен формат.
При този анА.з съдът намери за недоказано, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състаите на административно нарушение по чл.104б,т. 2 от
ЗДП и по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При извършената служебна проверка съсдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона и в предвидените в ЗАНН давностни
срокове.
Съдът констатира,че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбаподателя. НА.це е нарушение на чл.42, т. 4 и на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
3
нарушенията и обстоятелствата по извършването им не са описани ясно и конкретно,
съобразно въведените правни квълификации- а именно по чл. 104б,т.2 от ЗДП и по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДП. Съгласно разпоредба на чл.104б, т.2 от ЗДП: На водачите на МПС е
забранено да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съгласно чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. От обективна страна в акта и НП е
въведено твърдение, че ж-лят А. А. е използвал пътищата отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
както и че е реА.зирал ПТП, след което е напуснал местопроизшествието, не е установил
нанесените щети и не е уведомил компетентните органи на МВР. В обстоятелствената част
както на акта, така и на НП отсъства ясно описание на конкретните действия, които е
извършил жалбоподателят, като водач на автомобила и с които е нарушил правилото да
използва обществен път не съобразно предназначението за превоз на хора и товари. Съдът
констатира и противоречие между описаната фактическа обстановка, дадената правна
квА.фикация и доказателствата по делото относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Прочитът на АУАН и на НП показва, че словесното описание на вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение не съответства на произтичащото от цитираната правна норма
поведение. Видно от АУАН и от НП е, че се твърди след реА.зирано ПТП жалбоподателят е
напуснал мястото като не е уведомил компетентните органи на МВР. В хода на проведеното
съдебно следствие от показанията на разпитаните свидетели се установи, че е реА.зирано
ПТП, но не бе доказано че е осъществено от жалбоподателя, нито че той е
самокатастрофирал; установено бе и бе че на описаното в акта и НП място са контстатирани
материални щети от това произшествие. АНО носи доказателствената тежест в настоящото
производство и като е издал НП без да анА.зира в цялост фактическата обстановка и
съотнесе доказателствата, приложени към преписката към съответните състави на вменените
на жалбоподателря А. А. за осъществени нарушения, е допуснал съществени процесуални
нарушения, които са довели до съществено ограничаване правото на защита на
санкционираното лице.
По изложените съображения, НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-4332-025217/ 20.10.2023г., издадено
от началник група в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на А. А. А., ЕГН-********** са
наложени административни наказания, както следва: по т.1- „Глоба“ в размер на 3000 (три
хиляди) лева и лишаване от право да упрвлява МПС за срок от 12 месеца, на
основание чл.175А, ал.1 от ЗДП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДП и по т.
2-„Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да упрвлява МПС за срок от 1
месец, на основание чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДП, за извършено нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1
от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4