ПРОТОКОЛ
№ 440
гр. Пловдив, 10.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Галина Гр. Арнаудова
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Стефани К. Черешарова
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600465 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:41 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем Р. И. Г., се явява лично, доведен
от Ареста – Пловдив, и със защитника си адв.З. Т., с пълномощно по делото.
По делото е приложено ЧНД №2191/24 г. по описа на ОС –
Пловдив, с предмет чл.223 от НПК - разпит на свид. Р. А. Д.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Т.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ, след съвещание, намира, че са налице основанията за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания. Да се приложи изисканото ЧНД.
Адв.Т.: Нямам искания за отводи. Нямам други искания. Да се
приложи ЧНД-то.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Нямам искания да отводи. Да се приложи
ЧНД-то.
СЪДЪТ, след съвещание, и с оглед изявленията на страните
намира, че следва да се приложи по делото ЧНД № 2191/24 г. по описа на ОС
– Пловдив, поради което
1
О П Р Е Д Е ЛИ :
ПРИЛАГА към материалите по делото ЧНД № 2191/24 г. по описа
на ОС – Пловдив
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
Адв.Т.: Нямам други искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Нямам искания.
СЪДЪТ, след съвещание, намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам, че жалбата на адв. Т.
срещу определението на ОС, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо Р. Г., е неоснователна, и като такава ви моля
да я оставите без уважение.
Считам, че правилно и законосъобразно ОС е преценил, че са
налице всички законови предпоставки по чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение. ДП, въпреки че е в изключително начална
фаза - деянието е извършено на 01.10. т.г., към момента са събрани достатъчно
доказателства, въз основа на които може да бъде направено обосновано
предположение, че обв.Г. е извършил престъплението, за което е привлечен
като обвиняем.
Безспорно е извършен разпит на свидетел, очевидец, и пред съдия,
който вие приехте в днешното съдебно заседание. Към момента обаче има
един предходен разпит на този малолетен свидетел, който моля да
кредитирате, тъй като той е извършен непосредствено след извършване на
деянието и считам, че с оглед това, показанията на това 10-годишно дете са
били по-пресни, впечатленията му са били по-ясни и съответно е изложило в
свободен разказ това, което е възприел. Освен това, в потвърждение на
казаното от първоначалния му разпит е факта, че обвиняемият не е останал на
местопроизшествието, а органите на реда са го намерили в дома му, а
ремаркето на няколкостотин метра от мястото на извършване на деянието.
Заявеното от този свидетел пред съдия, че „бате Р.“ е помогнал, не се подкрепя
от останалите доказателства по делото. Разпитани са свидетели, които са били
там. Установено е кой е подал сигнал на телефон 112, и това в никакъв случай
не е обв.Г..
Считам, че са налице доказателства и за по-тежка квалификация за
извършено деяние, а именно, безспорно има един загинал и едно лице с
телесна повреда, и безспорно е също така, че обвиняемият избягал от
местопроизшествието. По никакъв начин е неизчакал органите на полицията,
не е подал сигнал на 112, за да каже, че се е случило ПТП и че има пострадали
по това ПТП, които се нуждаят от медицинска помощ. На
местопроизшествието са останали части от това ремарке, което той лично, с
помощта на детето, което се е возило с него, го преместили на няколкостотин
2
метра, за да заличи следите от участието в деянието.
Възраженията на адв.Т., които е направила пред първата инстанция
в производството по чл.64, са подробно обсъдени, анализирани от съда и аз
изцяло се солидаризирам с тях. Тези възражения са преповторени и в жалбата,
с която вие сте сезирани. Поради тази причина няма да се спирам подробно на
тях. Както вече казах, взети са отношения от ОС при първоинстанционното
производство, взето е отношение по тези възражения, изискванията на ад.Т. за
прецизна квалификация са извън тези, които законодателят изиска от
прокуратурата. След изготвяне на експертизите, когато се установи
механизма, тогава ще могат да бъдат посочени конкретни норми от ЗДвП, с
които да се запълни бланкетния състав на нормата чл. 343 от НК. Към
настоящия момент не може да се иска от прокуратурата да посочи конкретно
всички, ясно доказани, отделно експертизи, само са назначени, но не са
изготвени.
Предвид всичко изложено, ще ви моля да оставите жалбата без
уважение и да потвърдите определението на ОС – Пловдив, като правилно,
законосъобразно и мотивирано.
Адв.Т.: Уважаеми съдии, моля да уважите жалбата ми.
И след допълнителния разпит пред съдия на свид.Р. Д., считам, че с
още по-голяма степен може да бъде игнориран изводът, че от събраните по
делото доказателства може да се направи обоснован извод, че моят
подзащитен е извършил престъплението.
В първоинстанционния съд направих възражение за това, че при
изброяване на нарушенията му в предявеното му обвинение, са описани
такива, които не се подкрепят от доказателствата по делото.
Първото нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП за това, че не е
контролирал МПС. Само ще ви кажа, че видно от протокола и снимковия
материал на протокола за оглед, не се вижда по неговия автомобил въобще да
има някакви деформации. Тоест, този автомобил няма как да е имал някакво
съприкосновение с другите автомобили - на загиналия и на ранения човек,
който в момента е в болница.
На второ място, и по чл.20 ал.2 от ЗДвП относно всички
обстоятелства, които следва да вземе предвид водачът при избор на скоростта,
от разпита пред съдия на свид.Д., очевидец, както го нарича
първоинстанционният съд, се установи, че не с 80 км/час, както е записано в
първоначалния компрометиран, за мен, разпит в ДП, а се е движил с 60 км/час,
момчето беше категорично, че „бате Р.“, тоест, обв.Г. не е изпреварвал нито на
отиване, нито на връщане някакъв автомобил. Едва в пледоарията на
прокурора ние можахме да се ориентираме горе-долу дали водачът Г. е
извършил някакво нарушение или не. Съдът казва - нормата е бланкетна, не
била длъжна прокуратурата да изброи всичките нарушения. Съгласна съм, но
най-важното, което би следвало да е нарушил, дори и като някакво
предположение, не е написано. Е, как тогава да се направи извод, че този
човек може да разбере в какво е обвинен?! В пледоарията се говори за едно,
3
съдът казва, че не е необходимо да се посочат нарушения. Защо?! Как ние
бихме могли да се защитим по този начин. И все пак благодаря на
прокуратурата, че реши да разпита допълнително този малолетен свидетел –
той не е на 10 години, а на 13 години, защото иначе нямаше как да ви убедя, че
това, което каза пред самия съд малко под формата на обяснения моят
подзащитен, е вярно.
Останалите му две нарушения, които са по чл.123 т.1 и т.2, първо за
това, че не се е обадил на органите на МВР, той е тръгнал да дава първа
помощ и това е видно от показанията на разпитаните свидетели Ш., Ш. и Х.,
и той е разбрал от Ш., че тя вече е подала сигнал. Трябва ли и той да подаде
сигнал?!
Едно нещо наистина е нарушил - че е напуснал
местопроизшествието преди да дойдат органите на МВР, но това му
нарушение не е причината за катастрофата, която виждате с какви тежки
последици е. Между двете коли - С. и С., е имало страхотен челен удар, в
който моят подзащитен не е участвал. Предполагаме, че от този удар е
засегнато ремаркето му, но това тепърва ще се изяснява, но нещо, с което той
да е станал причина, както се твърдеше – неправилно да е изпреварил, засякъл
пътя на едната кола, без да се каже коя, и какво е станало, такова нещо като
доказателства няма.
Съдът в първата инстанция изключително кредитира този
компрометиран разпит на свид.Д., малолетния свидетел. Самият той в разпита
си пред съдия сам, по собствено желание заяви, че бил удрян три пъти по
врата, ритан, наричан е циганин и са му подхвърляли реплики от рода, че
обвиняемият го гледал гол в къщи и по пътя са се целували. Представяте ли си
- каква наглост?! И цялото РУ в Х. знае за този натиск, и аз, разбира се, ако ми
се разреши да получа на време разпит, ще сезиран съответните органи за това.
От всички събрани доказателства по делото - било то протоколи за
оглед, било то разпити на свидетели, аз считам, че и от последния разпит на
свид.Д. пред съдия не може да бъде направен обоснован извод, че обв. Г. е
станал причина за ПТП. Няма как да установим някаква връзка между
станалото произшествие и неговите действия като водач - една скорост от 60
км/час, дори и от 80 км/час, когато се движиш праволинейно, не може да е
причина за това една насрещно движеща се кола да удари за тебе друга кола.
Още повече при удар отзад - кой водач е виновен?!
По отношение на другата предпоставка, на която се спря съдът - че
има опасност да извърши друго престъпление, като дори
първоинстанционният съд посочи конкретно, че ако е с по-лека мярка за
неотклонение обв.Г. можел да повлияе на този свид.Р. Д.. Е, свидетелят е
разпитан пред съдия, и питам - по какъв начин може да му повлияе?! По какъв
начин може да повлия нататък по разследването, да повлияе на автоексперта
или пък нещо друго да стане. Ами, напуснал е произшествието – да, така е.
Ремаркето не е избутано на 100 метра, не знам прокуратурата от къде черпи
тези сведения, а е съвсем в близост до пътя, защото иначе на ръка едно
ремарке няма как да се избута толкова далеч. Не бива аргументът, че делото е
4
още в съвсем начална фаза, да се приеме изцяло в ущърб на обвиняемото лице.
Ами, лош закон, но закон. След като законодателят е решил по този начин -
още на четвъртия ден да се прави искане за постоянна мярка за неотклонение,
би следвало прокуратурата да си свършат работата, както е необходимо до
този момент. Моят подзащитен даде подробни обяснения в първата инстанция,
че това негово отклонение от местопроизшествието се дължи на един
човешки страх, защото самият той не е бил уверен дали отзад светлините на
ремаркето му работят. И какво го е укрил?! Оставил го е на едни паркинг, до
един ресторант, на съвсем открито място, където може да се види от всички.
Виждате, че по отношение на това, за втория автомобил, в който е
смъртния случай, самият автомобил е бил извън пътното платно и дори видно
от разпитите на полицаите Ч. и И., при обход на местопроизшествието са
видели втория автомобил и загиналия човек. Направих възражения в първата
инстанция, че ако за единия водач К. има що-годе някаква медицинска
документация, от която няма как да е видно характера на телесната повреда,
то няма, освен протокол за оглед и свидетелските показания на полицаите,
няма никакъв друг документ, че другият водач, на С.-то е загинал.
Но, да се върна на това дали моят подзащитен може да извърши
престъпление, ако му определите по-лека мярка за неотклонение. Само едно за
сега административно нарушение, каквото е отклоняването от
местопроизшествие, аз не считам, че следва да се приема безприкословно, че
той би направил това, и защо да го прави, защото виждате, че той няма
никакво участие в това ПТП. Свид.Д. описа движението на червената кола,
която ту е влизала в тяхната лента, ту е излизала, и накрая ударила ремаркето.
Каква вина може да има Г. в този случай, че да ходи и да уговаря свидетели?!
Моля да имате предвид всичко това нещо, да имате предвид
изключително добрите характеристични данни за моя подзащитен. Той е един
много уважаван служител в ** с. П.. Дълги години е бил служител на О. К..
Всички го познават и виждате холко хора се подписват в негова защита. Тези
хора много знаят какво представлява този човек и дали би могъл да извърши
друго престъпление или не. В крайна сметка, хора сме, всеки може да изпадне
в такава ситуация, а страхът си е едно основно човешко чувство.
Повече няма да говоря, а ще моля да приемете, първо, че от
събраните до този момент доказателства няма как да се направи обоснован
извод, че той е извършил престъплението, и на второ място, че от събраните по
делото доказателства, а самият свид.Д. не потвърди думите, че той го е
уговарял какво да казва и какво да не казва пред полицаите, моля да приемете,
че няма реална опасност да се укрие, защото има постоянен адрес, защото се
грижи за тежко болна възрастна майка и няма опасност да извърши някакво
друго престъпление, защото се разбра какво е било неговото участие в това
произшествие.
Ще моля да определите каквато и да е друга мярка за неотклонение.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. /за лична защита/: Искам да ви благодаря на
всички. 33 години карам деца и ученици. Никога не съм имал ПТП, никога не
съм бил осъждан След като ме помоли директорката на ** да закарам
5
мръсните одеала на баня, закарахме ги, върнахме се. Аз си карах с 60 км/час и
този човек ме удари отзад. Аз нямам никаква вина. Този, където ме
разпитваше, ми каза – „Ако не кажеш, че си правил маневра, ще ти избия
ребрата. Тази нощ сънува ли о. П., че отиваш при него.“. И аз бях сигурен, че
са заплашвали и този ученик, където беше при мен. Аз го оставих на центъра.
След като ме удари този бус отзад, първият човек, който помогна, бях аз. Аз
му отворих вратата, той беше кървав по ръцете и аз му дадох вода, измих го по
ръцете. Казах му да се хване за мен, за да излезе. Вече спряха коли и от
едната, и от другата страна. Една жена каза, че ще се обади на 112, да не го
вдигам от седалката, защото при удар може да му е станало нещо. Аз го питам
– „Какво направи, щеше да ме удариш.“, и той ми вика – „Един камион ми
попречи пътя.“. Аз му казах, че не съм видял камион. Аз, като се движих на
право с 60 км/час, срещу мен камион нямаше. След като дадохме кръв и урина
в Бърза помощ в К., същото казва и в линейката - че някакъв камион му бил
попречил, а то камион нямаше. Той директно се заби. Искам самата истина да
се каже. Нищо повече. Това е. Аз за 33 години нито произшествие не съм
направил, нито нищо.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Искам само да гледам майка си. Ако трябва,
тук ще стоя. Нямам претенции, каквото кажете. Искам истината. Друго не
искам.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.З.Т., защитник на Р. И. Г.,
обвиняем по досъдебно производство № 133/2024г. по описа на сектор „**,
срещу протоколно определение № 1489/05.10.2024г. на Окръжен съд
гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2175/2024г. по описа на същия съд, с
което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия.
В жалбата се излагат доводи, че не са налице кумулативните
основания за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо обвиняемия Г.. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последния.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата
и изложените в нея съображения.
Обвиняемият Г. се присъединява към казаното от неговия защитник
и иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
6
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като
правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира
за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Пловдив е
приел, че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане
мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Г..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните
доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към деянието по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.”б” вр.
ал.1, б.“б“ и ”в” вр. чл.342, ал.1 от НК, за което е привлечен към наказателна
отговорност. В подкрепа на този извод са събраните гласни, писмени и
веществени доказателства. Законодателят борави с понятието предположение
и не изисква тази безспорност и категоричност, която е задължителна, когато
съдът решава въпросите по чл.301 от НПК при постановяване на присъдата
си.
При анализиране на показанията на свидетеля Р. Д., пътувал в лекия
автомобил, управляван от обвиняемия, дадени пред разследващия орган и
пред съдия по реда на чл.223 от НПК, се установяват значителни
противоречия, които поради естеството на настоящото производство не могат
да бъдат изяснени. Поради това твърденията му, закрепени и в двата
протокола за разпит, следва да се имат предвид при преценка налице ли е
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия Г. към вмененото
му деяние.
С оглед бланкетния характер на нормата на чл.343 от НК и
началния етап на разследване неоснователно е възражението на защитата
относно неизяснения механизъм за настъпване на ПТП. Ирелевантни са и
критиките към пледоарията на наблюдаващия прокурор за този механизъм. В
случая от значение е вмененото с постановлението по чл.219 от НПК
обвинение, срещу което обвиняемият трябва да организира защитата си.
На следващо място, касае се за тежко престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от пет
до петнадесет години, както и лишаване от правоуправление.
Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена
вменената деятелност, общественоопасният резултат, изразяващ се в
настъпила смърт на едно лице и причинена средна телесна повреда на друго,
положителният резултат за употреба на наркотични вещества от проверка с
техническо средство, последващото поведение на обвиняемия Г., множеството
нарушения на правилата за движение по пътищата като водач на МПС,
7
обоснован е изводът на първостепенния съд, че се касае за деяние с висока
степен на обществена опасност и е налице реална опасност обвиняемият да
извърши престъпление.
За разлика от контролирания съд въззивният състав намира, че е
налице и такава да се укрие с оглед факта, че последният е напуснал
местопроизшествието и се е опитал да отклони разследването от себе си.
Доводите на защитата за чисто съдебно минало, постоянен адрес,
трудова ангажираност, добри характеристични данни на обвиняемия Г. не
водят до оборване на горните изводи. Тези за здравословното състояние на
майка му, които са с давност от 2021г. и няма доказателства да са обострени,
също. В случая общественият интерес е с приоритет над личния.
С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на
обществена опасност на деянието, настоящата инстанция намира, че целите
визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за неотклонение
„задържане под стража”. Те не биха се постигнали с по-лека, каквото е
становището на защитника на обвиняемия Г..
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави
без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1489/05.10.2024г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2175/2024г. по описа на
същия съд, с което спрямо Р. И. Г., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № 133/2024г. по описа на сектор „**, е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.28 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8