Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 516
24.09.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 607 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на К.К.Д., ЕГН : **********,***, подадена чрез адвокат Д.А., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1970-00014 от
04.03.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна, необоснована и
постановена при наличие на съществени процесуални нарушения, като не съответства
на целта на закона. Същата била издадена от некомпетентен орган, била немотивирана,
липсвала й нужната по закон конкретизация и точно и ясно посочване на
фактическите и правни основания за издаването й и разпоредените последици, като
същата не била предвидена в закона. Липсата на ясно и точно изразена воля
нарушавала изискването за форма на административния акт, нарушавала правото на
защита на адресата и правела невъзможен съдебния контрол за законност, както и
до невъзможност същата да бъде изпълнена. С оглед на това оспореният акт бил и
напълно незаконосъобразно издаден, като бил приложен неправилно законът.
Изложената в
заповедта за ПАМ фактическа обстановка била непълна, неточна, противоречива и
невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и
обосновано издаване на акта и приложение на закона. Оспорената заповед била
издадена при неизяснена фактическа обстановка. Изложеното в заповедта не
отговаряло на обективната действителност. С оглед на възприетата в
обстоятелствената част фактическа обстановка било налице неправилно приложение
на закона.
Оспореният
акт бил незаконосъобразен, тъй като не били налице фактическите и правни
основания за издаването му, като била нарушена цялата административната
процедура при съставяне на оспорения административен акт.
С оглед на гореизложеното,
се моли да бъде прогласен за нищожен оспорения акт, а ако съдът прецени, че не
е нищожен, да го отмени изцяло. Моли на жалбоподателя да бъдат присъдени разноските
по делото.
В писмено
становище, депозирано по делото чрез процесуалния представител на
жалбоподателя, жалбата се поддържа и се доразвиват изложените в нея доводи за
липса на компетентност, липса на предмет на произнасяне, липса на мотиви
относно определянето на срока, за който е приложена ПАМ, както и за противоречие
с целта на закона.
Ответникът -
НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ към ОДМВР - ХАСКОВО, не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище по основателността на жалбата. В
придружаващото административната преписка писмо се прави искане жалбата да не
бъде уважавана.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
04.03.2021 г. срещу жалбоподателя К.К.Д.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д, сер.№ 888047
за това, че на 04.03.2021 г. около 01:30 часа в гр.Хасково по бул.“Съединение“ до
аптека „Живакова“ в посока бул.“Г.С.Раковски“ управлява Фолксваген Каравел с
peг.№ Х **** КМ, лична собственост, като при проверката е установено, че водачът
не притежава СУМПС. Посочено е, че с това си деяние К.К.Д. виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. Отбелязано е, че са иззети като доказателство
СРМПС част II № ********* и 2 броя регистрационни табели. АУАН е
подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по акта и от нарушителя, като
от негова страна няма вписани възражения.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1970-000014 от
04.03.2021 г., началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Х. Д.Х. Ч., на
основание чл. 22 от ЗАНН е наложил на К.К.Д. принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца до 1 година, а именно за 12 месеца. Заповедта е обоснована със
съставения АУАН № Д888047/04.03.2021 г. против жалбоподателя за това, че на
04.03.2021 г. около 01:30 часа в гр.Хасково на бул.Съединение (Ленин) като
водач на МПС – „Фолксваген Каравел“ с peг.№ Х **** КМ до аптека
"Живакова" в посока бул.“Г.С.Раковски“ управлява посочения автомобил,
лична собственост, като при проверката е установено, че водачът не притежава
СУМПС. Посочено е, че управлява ППС, без да е правоспособен водач, с което
виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Видно от разписката, инкорпорирана под
текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 16.06.2021
г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу
заповедта е подадена на 17.06.2021 г. в Административен съд – Хасково.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу
подлежащ на оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена
от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална
компетентност, като по отношение на възражението за липса на компетентност и
обосноваваната с този факт нищожност, съдът не възприема изложените от
процесуалния представител на жалбоподателя доводи (още повече, че в писменото становище същите са развити
с оглед длъжността мл.автоконтрольор, каквото не е заеманата от издателя на
процесната заповед длъжност).
На основание
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а
от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 1253з-479/16.11.2020
г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР - Хасково, на основание
Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и чл. 43,
ал. 4, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица
от ОДМВР - Хасково, включително държавните служители от сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР - Хасково (т. 9), да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР,
Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по
осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и
прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради
което с представената по делото заповед се установява и материалната, и
териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно
чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се
издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и
изрично изискването същата да е мотивирана.
В
случая оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК
реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.
Действително в заповедта е вписано като правно основание за издаването й
единствено разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а според тази
разпоредба, в приложимата й редакция (изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от
03.01.2018 г.), действаща към датата на издаване на ЗППАМ, се прилагат
принудителни административни мерки, и по-конкретно прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Тоест, като предпоставка за издаването на
заповед на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство“, законодателят е предвидил множество
алтернативни хипотези, като в процесната заповед не е уточнено конкретното
предложение на приложимата норма. Не може обаче да се приеме, че се касае за
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на процедурата по издаване на
обжалваната заповед, доколкото, макар и в заповедта да не се сочи конкретното
предложение на приложимата законова разпоредба, същото е изписано в заповедта с
думи – управлява ППС, без да е правоспособен водач. В този смисъл следва да се
приеме, че оспореният индивидуален административен акт съдържа фактически и
правни основания, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната й законосъобразност. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“а“
от ЗДвП, като е описано конкретното поведение, послужило като основание за
издаването на заповедта. Видно от посочения текст, е, че налагането на мярката
е обусловено от установяването на едно от алтернативно посочените в нея деяния.
В случая административният орган е приел наличието на първата хипотеза на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение на водача
по чл. 150 от ЗДвП, съгласно който, всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че жалбоподателят е управлявал посочения автомобил на визираните в
акта дата и място, без да е правоспособен водач. Тези факти нито се отричат,
нито са оборени по делото с ангажиране на допустими и относими доказателства. В
представената като доказателство по делото Справка за нарушител/водач е
посочено, че отнемането на СУМПС е "преди миграция", отнето на
13.09.2011 г., като СУМПС, издадено на жалбоподателя, е било със срок на
валидност до 26.01.2016 г. В този смисъл безспорно към датата на извършената
проверка и на издаването на оспорената заповед, жалбоподателят не е притежавал
валидно СУМПС. При тези данни съдът приема за безспорно установено, че е
нарушена забраната по чл. 150 от ЗДвП, като така установеното нарушение е
юридическият факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи на
собственика на моторното превозно средство принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС за определен срок.
За органа,
прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след
като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на
мярката – от шест месеца до една година, като в случая административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока,
която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен
само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната
самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената
заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в
съответствие с целта на закона.
Липсата на
мотиви относно срока на наложената ПАМ не може да се приеме за съществено
процесуално нарушение, както се сочи в депозираната жалба, доколкото в случая
мотивите се извличат от констативната част на оспорения акт и от естеството на
извършеното нарушение, което само по себе си е достатъчно тежко и принципно обуславящо висока степен на
обществена опасност. По този повод следва да бъде посочено, че в
преобладаващата си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган
относно фактическото установяване на нарушенията, включително такива, съдържащи
се в други документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за
определяне срока за налагане на ПАМ, като в случая коментираните обстоятелства,
както и множеството нарушения на ЗДвП от страна на К.К.Д. - 40 броя АУАН, 40
броя НП, 6 броя фишове и 3 броя ЗППАМ, обосноват определянето от
административния орган на максималния предвиден от закона срок за прилагане на
процесната ПАМ. Ето защо, съдът в този си състав намира, че така констатираният
пропуск в конкретния случай няма стойност на съществено нарушение на
процесуалните правила, респективно не представлява самостоятелно основание за
отмяна на оспорения акт.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, съдържа изискуемите реквизити за редовността
му от формална страна, материалният закон е приложен правилно, не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, като не е
налице и несъответствие с целта на закона, което налага отхвърляне на заявеното
в настоящото производство оспорване.
При този
изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователна, а такава от ответната страна не е отправена към съда.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на К.К.Д., ЕГН : ********** ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1970-00014 от 04.03.2021
г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: