Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 05.12.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 543 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни иск по чл.79 ал.1
пр.1 от ЗЗД за главница в размер на 387,41лв., иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за
неустойки в общ размер на 419,78лв., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД с цена на иска от
75,56лв. за законна лихва за забава върху главницата от 387,41лв. за периода от
08.06.2016г. до 29.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "*" ЕАДсъс седалище гр.*, чрез адв.Ц. от САК, редовно преупълномощена, излага твърдения в ИМ, че с ответника са страни по сключени между тях Договор №М3496492/17.01.2013г. и Договор №М3726180 от 01.08.2013г., които са с рамков характер и имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Твърди, че към Рамков Договор №М3496492/17.01.2013г. е подписан Договор за електронни съобщителни услуги от 26.08.2015г., с който е предоставена пакетна услуга от фиксиран интернет и цифрова телевизия, като въз основа на рамковия договор и предоставената услуга ищецът е издал процесните фактури, описани в Таблица №1 от ИМ на обща стойност от 73,48лв. Твърди, че въз основа на втория Рамков договор с №М3726180 от 01.08.2013г. на ответника са предоставени следните електронни съобщителни услуги: 1/мобилна услуга за тел. №********** - с приложение от 31.07.2015г. към рамковия договор №М3726180 от 01.08.2013г., 2/мобилна услуга за тел.№********** - с приложение към рамковия договор №М3726180 от 01.08.2013г. и 3/предоставен е мобилен телефон Sony Xperia M4 Aqua Black MAT 15 с Договор за продажба на изплащане от 31.07.2015г. Сочи, че във връзка с предоставените мобилни услуги и мобилен телефон ищецът е издал процесните фактури, описани в Таблица №2 от ИМ на обща стойност 313,93лв. Твърди, че във връзка с предсрочното прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги от 26.08.2015г., сключен към Рамковия договор №М3496492/17.01.2013г., ищецът е начислил на ответника неустойки в общ размер на 346,78лв., разпределени, както следва: 134,64лв. /9 месечни такси по 14,96лв./ - за услугата за интернет, част от горепосочения пакет, по сметка №*********/30.11.2016г. и 212,14лв. /9 месечни такси по 12,46лв./ +100лв. за невърнато оборудване/ - за услугата за телевизия, част от горепосочения пакет, по сметка №*********/30.11.2016г. Сочи, че във връзка с предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени към Рамков Договор №М3726180/01.08.2013г., ищецът е начислил неустойки в общ размер на 73лв., разпределени, както следва: -50лв. /4 месечни такси по 12,50лв./ - за мобилни услуги за телефонен №********** по сметка №********* от 11.03.2017г. и -23лв. /4 месечни такси по 5,75лв./ - за мобилни услуги за телефонен №********** по сметка №*********/11.03.2017г. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да установи по отношение на ответника по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 от ГПК съществуването на паричното му притезание за исковите суми за главница в размер на 387,41лв., за неустойки в общ размер на 419,78лв., за 75,56лв. за законна лихва за забава върху главницата от 387,41лв. за периода от 08.06.2016г. до 29.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, предмет на издадена по реда на чл.410 от ГПК Заповед №1776/03.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№3668/2018г. по описа на ВТРС. В СЗ, чрез адв.Ц. от САК, с писмена молба признава ответното твърдение за извършено от ответника в хода на процеса плащане на сумата от 882,75лв., с която в ищцовото счетоводство изцяло е погасена претендираната главница в размер на 807,19лв. и законната лихва за забава, изчислена върху сумата от 387,41лв. за периода от 08.06.2016г. до 29.11.2018г. в размер на 75,56лв. Оспорва ответното твърдение за приложимост на хипотезата по чл.78 ал.2 от ГПК. Претендира направените в исковото и заповедното производства съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран в негова молба от 11.10.2019г.
Ответникът К.Р.А. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира молба с характер на писмен отговор, с който релевира възражение за погасяване на исковите суми, поради извършено от него доброволно плащане в хода на процеса, във връзка с което с отговора представя вносна бележка от 24.07.2019г. за внесена сума в общ размер на 882,75лв. Навежда, че не е станал причина за предявяване на исковете, поради което и на основание чл.78 ал.2 от ГПК моли разноските да се възложат върху ищеца. В СЗ, ответникът лично признава твърдяните в ИМ факти. Заявява готовност за доброволно уреждане на спора, чрез доброволно плащане на законна лихва върху главницата от датата на заявлението до датата на плащането – 24.07.2019 г., както и разноските в заповедното производство, което не е осъществено до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Не претендира съдебни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорен факта, който се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца и ответника са сключени Договор №М3496492 от 17.01.2013г. и Договор №М3726180/01.08.2013г., които са с рамков характер и имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, като отделните услуги и продукти по тях се предоставят въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите. Установи се, че ответникът фигурира в системата на ищеца под индивидуален абонатен № /ID/ *********.
Към рамков Договор Договор №М3496492 от 17.01.2013г. между страните е подписан Договор за електронни съобщителни услуги от 26.08.2015г., сключен е и договор за продажба на изплащане от 31.07.2015г. Със сключения между страните Договор за електронни съобщителни услуги от 26.08.2015г. на ответника е предоставена от ищеца пакетна услуга от фиксиран интернет и цифрова телевизия, като въз основа на Договор №М3496492 от 17.01.2013г. и предоставената услуга ищецът е издал на ответника процесните описани в ИМ в табличен вид в Таблица 1 от ИМ процесни четири фактури на обща стойност 73,48лв. с падежи на фактурите, настъпили преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ЧГр.д.№3668/2018г. по описа на ВТРС в съда /30.11.2018г.
Във връзка с предсрочното прекратяване на Договора за електронни съобщителни услуги от 26.08.2015г., сключен към рамковия договор №М3496492/17.01.2013г., ищецът е начислил на ответника неустойки в общ размер на 346,78лв., разпределени, както следва: 134,64лв. /9 месечни такси по 14,96лв./ - за услугата за интернет, част от горепосочения пакет, по сметка №*********/30.11.2016г. и 212,14лв. /9 месечни такси по 12,46лв./ +100лв. за невърнато оборудване/ - за услугата за телевизия, част от горепосочения пакет, по сметка №*********/30.11.2016г.
Въз основа на втория сключен между страните Рамков Договор с №М3726180/01.08.2013г. на А. са предоставени електронни съобщителни услуги - 1/мобилна услуга за тел. №********** - с приложение от 31.07.2015г. към рамковия договор №М3726180 от 01.08.2013г., 2/мобилна услуга за тел.№********** - с приложение към рамковия договор №М3726180 от 01.08.2013г.
Въз основа на Рамков Договор с №М3726180/01.08.2013г. на ответника е предоставен от ищеца мобилен телефон Sony Xperia M4 Aqua Black MAT 15 с Договор за продажба на изплащане от 31.07.2015г.
Във връзка с предоставените мобилни услуги и мобилен телефон ищецът е издал на ответника процесните фактури, описани в Таблица 2 от ИМ на обща стойност 313,93лв.
Във връзка с предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени към Рамков Договор №М3726180/01.08.2013г., ищецът е начислил неустойки в общ размер на 73лв., разпределени, както следва:
-50лв. /4 месечни такси по 12,50лв./ - за мобилни услуги за телефонен №********** по сметка №********* от 11.03.2017г. и
-23лв. /4 месечни такси по 5,75лв./ - за мобилни услуги за телефонен №********** по сметка №*********/11.03.2017г.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№3668/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена Заповед №1776/03.12.2018г. за изпълнение на парично задължение за исковите суми - за сумата от 807,19лв. главница, сумата от 75,56лв. - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 387,41лв. за периода от 08.06.2016г. до 29.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25лв. направените разноски за ДТ, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове.
След предявяване на настоящите искове, които се считат предявени от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /30.11.2018г./ в рамките на срока за писмен отговор с вносна бележка от 24.07.2019г. ответникът в процеса К.Р.А., превеждайки в полза на ищеца сума в общ размер от 882,75лв., доброволно погасява исковите суми за главница от 807,19лв. /сбор от сумата от стойност на фактурите по Таблица 1 и Таблица 2 в общ размер на 387,41лв. и начислени неустойки в общ размер на 419,78лв./ и за сумата от 75,56лв. - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 387,41лв. за периода от 08.06.2016г. до 29.11.2018г., което, съобразно ищцовите твърдения в молбата му от 11.10.2019г., е отразено счетоводно в "*" ЕАД, като остават непогасени претендираната законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 30.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението - 24.07.2019г. и разноските в исковото и заповедното производства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни искове, предмет на делото, са процесуално допустими, доколкото въпросът съществува ли паричното вземане на ищеца против ответника за исковите суми и погасени ли са чрез плащане, касае основателността на исковете, а не тяхната допустимост.
Разгледани по същество главните искове, предмет на делото, се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Безспорно по делото се установи съществувалата между страните облигационна връзка от сключени между тях процесни Договор №М3496492 от 17.01.2013г. и Договор №М3726180/01.08.2013г., които са с рамков характер и предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, като отделните услуги и продукти по тях са предоставяни въз основа на подписани между страните допълнителни индивидуални договори и приложения към същите. Съобразно признанието на твърдяните в ИМ факти от ответника, ищецът е предоставил на ответника електронни съобщителни услуги и продукти въз основа на сключените между тях процесни рамкови договори и подписани допълнителни индивидуални договори и приложения към същите, за които е издал на ответника по Рамков договор №М3496492/17.01.2013г. процесните фактури по Таблица 1 от ИМ на обща стойност на 73,48лв. за месечни абонаментни такси за пакетна услуга, предоставена по договор за електронни съобщителни услуги от 26.08.2015г., респ. във връзка с предоставените на ответника мобилни услуги и мобилен телефон ищецът е издал на ответника фактури по Таблица 2 от ИМ на обща стойност 313,93лв. или по двама рамкови договора стойността на фактурираните електронни съобщителни услуги и продукти възлиза общо на 387,41лв. Падежите по всички фактури по Таблица 1 и Таблица 2 от ИМ, определен, съгласно т.26.5 от ОУ за мобилни услуги, т.21.5 от ОУ за интернет и т.37.5 от ОУ за телевизия, е настъпил преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Предвид неизпълнение от ответника в определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги, процесните договори за услуги са прекратени едностранно от ищеца и в тази връзка от "*" ЕАДса начислени на ответника неустойки в общ размер на 419,78лв. Общата стойност на фактурираните от ищеца на ответника електронни съобщителни услуги и продукти възлиза общо на 387,41лв., която сума плюс начислените на ответника неустойки в общ размер на 419,78лв. формира исковата претенция за главница общо от 807,19лв. Прибавена към главницата от 807,19лв. дължимата от ответника за допуснатата от него забава в плащането на главницата от 387,41лв. законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 387,41лв. за периода от 08.06.2016г. до 29.11.2018г. в исковия размер от 75,56лв. формира общ исков дълг в размер на 882,75лв.
На основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Настоящите установителни искове, съгласно чл.422 ал.1 от ГПК, се считат предявени от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№3668/2018г. по описа на ВТРС, подадено на 30.11.2018г. Безспорен между страните по делото е и факта на извършено от ответника след предявяване на исковете, а именно на 24.07.2019г. доброволно плащане на общия исков дълг от 882,75лв., предмет на предявените искове, с което е погасил изцяло претендираните главница от 807,19лв. /сбор от 387,41лв. главница плюс 419,78лв. неустойки/ и сумата от 75,56лв. - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 387,41лв. за периода от 08.06.2016г. до 29.11.2018г., предвид което доброволно плащане на исковия дълг изцяло, предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
Доколкото ответникът не е изпълнил на падежа по фактурите от Таблица 1 и Таблица 2 от ИМ паричното си задължение в общ размер главница от 387,41лв., падежирали преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за допуснатата забава и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца претендираната законна лихва върху главницата от 387,41лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 30.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението - 24.07.2019г., предвид което предявената по реда на чл.422 ал.1 от ГПК акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от 387,41лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 30.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението - 24.07.2019г. следва да бъде уважена, като съдът установи съществуването на това акцесорно вземане на ищеца срещу ответника. По повод ответните възражения, че не е станал причина за завеждане на делото, а е погасил дълга от узнаването му, съдът излага, че съгласно чл.26.4 изр. последно от ОУ за взаимоотношенията между "*" ЕАД и абонатите, неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Независимо от изхода по спора и отхвърляне на главните искове, поради погасяване на исковите суми чрез плащане от ответника, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски в исковото производство, доколкото ответникът с поведението си, като не е платил на падежа, настъпването на който предхожда подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, е дал повод и е станал причина за завеждане на делото, предвид което ищцовата претенция за присъждане на направените по делото съдебни разноски в доказан общ размер от 127,20лв. / за вн. ДТ, в т.ч. комисионна за банков превод/ се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като разноските бъдат възложени в тежест на ответната страна.
Неоснователно е ответното възражение за приложимост в случая на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая, противно на ответните твърдения, по изложените по-горе съображения, че не е платил дълга на падежа по фактурите, предхождащ подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и не е налице и признание на исковете, с оглед правопогасяващото ответно възражение за погасяване на исковите суми чрез плащане, поради което не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК за възлагане на разноските върху ищеца.
Ответникът не е претендирал разноски по делото и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Независимо от изхода по предявените главни искове, по съображения, аналогични с тези за присъждане в полза на ищеца на направените разноски в исковото производство, а именно, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№3668/2018г. по описа на ВТРС /за вн. ДТ/, в доказан размер от 25лв.
Ответникът - длъжник не е претендирал разноски в заповедното производство по Чгр.д.№3668/2018г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Р.А. ***, с ЕГН **********, че дължи на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, законната лихва върху сумата от 387,41лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането - 24.07.2019г., предмет на издадена Заповед №1776/03.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№3668/2018г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "*"
ЕАД със седалище гр.* против К.Р.А. по
реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни иск по чл.79 ал.1 пр.1
от ЗЗД за главница в размер на 387,41лв., иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойки
в общ размер на 419,78лв., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 75,56лв.
за законна лихва за забава върху главницата от 387,41лв. за периода от
08.06.2016г. до 29.11.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К.Р.А. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК
*, сума в размер на 127,20 лв. /сто
двадесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща направени по
исковото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА К.Р.А. ***,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД със седалище и адрес
на управление гр.*, ***, с ЕИК *, сума в
размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направени по заповедното
производство по Чгр.д.№3668/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№3668/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......