Р
Е Ш Е
Н И Е №1480
гр.Пловдив,11.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение ,І гр. с.,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гр.д.№1596 по
описа за 2019 г. ,за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Е.А.М., ЕГН **********, с адрес-***, чрез упълномощения процесуален
представител адв. В.Д., против Прокуратурата на Република България, с адрес-
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която е предявен иск с правна квалификация чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
14.02.2016г. ищецът бил задържан от служители на РУ- МВР гр. *** за срок до 24
часа, като му била извършена пълна полицейска регистрация, от която се
почувствал изключително унизен. На следващия ден с прокурорско постановление М.
бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Същият бил задържан за срок от 72 часа, след което от
РП-*** било внесено искане в **РС за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража”. С определение по ч.н.д № 153/2016г. по описа на РС-***,
III състав, потвърдено от ОС – *** по ч.н.д. №
495/2016г., спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ .На 17.02.2016г. било извършено претърсване на жилището на ищеца в ***,
на което свидетели станали голяма част от съседите, а инкриминирани вещи не
били открити. На 14.05.2016г. М. бил приведен от ареста в Затвора в ***,
откъдето бил освободен на 18.05.2016г. Ищецът депозирал молба за изменение на
взетата спрямо него мярка за неотклонение, която РС-*** уважил и с определение
по ч.н.д. №489/2016г. изменил мярката от „задържане под стража“ в „подписка“
.Така общата продължителност на неговото задържане възлизала на 3 месеца и 4
дни. С постановление за частично прекратяване от 13.06.2016 г. по ДП
№163/2016г. по описа на РУ-МВР гр. ***, пр.пр. №352/2016г. по описа на РП – ***,
наказателното производство против Е.М. било прекратено. Ищецът сочи, че по
повод задържането и престоя му в ареста и затвора, извършените
процесуално-следствени действия, полицейската регистрация е изпитал унижение и
срам, почувствал се смазан психически и се страхувал от постановяването на една
евентуална осъдителна присъда спрямо него, тъй като нямал изградени престъпни навици.
Дори след прекратяване на наказателното производство, поради понесения
психически тормоз, не могъл да спи. Станал раздразнителен, нервен, сприхав.
Чрез упражнената спрямо него репресия били нарушени основни негови човешки
права – правото на труд, на свободно придвижване и пътуване, на свободен личен
живот. Случилото се отразило негативно на отношенията с неговите близки,
съседи, приятели, които се отдръпнали и отчуждили, отнасяли се с недоверие към
него поради повдигнатото му обвинение в извършване на тежко умишлено
престъпление. Ищецът твърди, че с поведението си не е станал причина за
настъпване на описаните по-горе морални вреди, които претърпял във връзка с
повдигнатото му обвинение и незаконното му задържане, а напротив – същите са
непосредствена последица от действията на ответника.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови
решение, с което да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на
ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение и задържането в ареста
за период от 3 месеца и 4 дни, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в законна сила на постановлението за частично
прекратяване на наказателното производство- 22.06.2016г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски. Допълнителни съображения по спора са развити в
писмена защита на адвокат Д.- пълномощник на ищеца.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответната страна -Прокуратурата на Република България, чрез
ОП – ***, с който се оспорва заявената искова претенция изцяло по основание и
размер. Ответникът поддържа, че не следва да се кредитира твърдението на М. за
изживян силен невро-психологически стрес във връзка с повдигнатото му обвинение
в тежко умишлено престъпление доколкото, видно от представена справка за
съдимост, ищецът е с обременено съдебно минало и осъждан неколкократно, при
това за престъпления със сходна квалификация като повдигнатото му обвинение по
ДП №163/2016г. по описа на РУ на МВР- ***. Към момента на привличането му като
обвиняем, М. вече е бил криминално проявен и дори след освобождаването му и
прекратяване на процесното наказателно производство същият е извършил други
престъпления, за които са налице влезли в сила съдебни актове с наложено
наказание „лишаване от свобода“. По повод ищцовите твърдения за изпитан страх
от постановяване на евентуална осъдителна присъда, Прокуратурата сочи, че
наказателното производство не е достигнало съдебна фаза, а е било прекратено
още на етап досъдебно производство. Ответникът се позовава на чл.5,ал.1 от ЗОДОВ и моли Прокуратурата да бъде изцяло освободена от отговорност, тъй като
ищецът сам е дал повод за наказателно преследване, а в условията на
алтернативност моли отговорността да бъде намалена съобразно ал. 2 на същата
норма. Твърди още, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер, не
отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в страната, на
съдебната практика в аналогични случаи, както и на критерия за справедливост,
заложен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва акцесорния иск за присъждане на законна лихва,
като при евентуално уважаване на претенцията се позовава на частичното й погасяване
по давност съобразно чл.111,б. „в“ от ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Безспорно е по делото и се установява от приложеното
досъдебно производство /БП/ №163/2016г., че последното е образувано срещу Т. С.
Д. и Е.А.М. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, т.5 във вр. чл. 194, ал.1,
вр. чл. 28, ал.1 от НК. Със заповед от 14.02.2016г. ищецът е задържан, на
основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, за срок от 24 часа. С постановление от
15.02.2016г. същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, т.5 и т.7 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.28, ал. 1 от НК- за това,
че на 14.02.2016г. в ***, *** област, повторно, в немаловажен случай, след като
е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, сговорил се
предварително с Т. Д., чрез използване на техническо средство е отнел чужда
движима вещ-мобилен телефон марка „Самсунг“, от владението на И. Ч., ***
гражданин, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. С
постановление на РП-*** от 15.02.2016г. М. е задържан за срок от 72часа. На
17.02.2016г. пред **РС е входирано искане на Районна прокуратура-*** по
чл.64,ал.1 от НПК за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо Т. Д. и Е.М.. С определение на съда от същата дата, постановено по
ч.н.д.№153/2016г., потвърдено с протоколно определение на *** от 23.02.2016г. по
в.ч.н.д. №495/2016г., е била взета по отношение на обвиняемите предложената мярка за неотклонение. На
17.02.2016г. е извършено по реда на чл.161,ал.1 от НПК претърсване и изземване
в жилището, обитавано от М.-***, с оглед изземване на веществени доказа-телства,
имащи значение за разследваното престъпление. На 04.05.2016г. разследването е
приключило със заключително мнение за изпращане на ДП на РП-*** за предаване на
съд обвиняемите Д. и М.. По повод искане на последния за изменение на
наложената му мярка за неотклонение е образувано ч.н.д. №489/2016г. на **РС, по
което с определение от 14.05.2016г. съдът е изменил взетата мярка за неотклонение
от „задържане под стража“ в по-лека такава, а именно „подписка“. С постановление
на РП-*** от 13.06.2016г. ДП №163/2016г.
е частично прекратено срещу обвиняемия М., тъй като обвинението спрямо него е
недоказано, и е отменена взетата мярка за неотклонение-подписка. Постановлението
е получено на 14.06.2016г. от пълномощника на М.- адвокат Н. и е влязло в сила
на 22.06.2016г.
Установява се от представената по делото служебна
бележка рег.№СА-***/***г. на ГД“ИН“, че Е.А.М. е задържан в Ареста-*** на
15.02.2016г. по ДП №163/2016г. и на 14.05.2016г. е приведен в Затвора-***.
Видно от писмо на ГД“ИН“ от ***г., ищецът е постъпил в
Затвора *** на 14.05.2016г. като обвиняем по ДП №163/2016г. на РУП-*** и е
освободен на 18.05.2016г. Освен това същият е постъпил в Затвора-*** на 15.08. 2018г.
за изтърпяване на общо наказание лишаване от свобода по нохд № 2093/2018г. на
РС-*** и нохд №177/2019г. на РС-*** и е освободен на 13.02.2019г.
От приетата справка
за съдимост на Е.М. се установява, че същият е осъждан по нахд№7867/2007г. на ***районен
съд за престъпление по чл.343 Б, ал.1 от НК; нохд № 243/2009г. на *** районен
съд за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК; нохд № 244/2013г. по описа на РС-***
за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1
вр. с чл.20, ал.2 НК; нохд №2093/2018г. на РС-*** за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, т.5 и т.7 НК във вр. с чл.194,
ал.1 вр. с чл.20,ал.2 НК; нохд
№177/2019г. на РС-*** за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 НК във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 и
чл.20,ал.2 НК.
По делото е допусната съдебно-психологична експертиза,
с вещо лице А.З., от чието заключение се установява, че не са налични трайни
негативни следи върху психиката на ищеца в резултат на воденото против него наказателното
производство, същият е продължил своя нормален житейски ритъм. Посочено е, че твърденията за причинен стрес по време на
производството не обосновават тезата на нарушено функциониране, а следва да се
приемат като нормална човешка реакция на напрегнатост и притеснение на лице, постановено в подобна
ситуация. Коментирано е, че образуването на всяко наказателно производство е
естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения, безпокойство и
тревожност, но в случая не се установява наличието на особено негативна реакция
спрямо ищеца. Не се установява и отрицателните изживявания да са увредили сериозно
психическото и здравословното състояние на М..
В подкрепа на твърденията за причинени на ищеца
неимуществени вреди в резултат на воденото наказателно производство по делото
са събрани и гласни доказателства посредством показанията свидетелите В. С. П.
и Р. Б. Б..
Свидетелят В. П. твърди, че познава ищеца от около
10-12 години, знае, че през 2016г. същият е бил задържан в ареста в *** за
престъпление-кражба, което не е извършил. Видели се след освобождаването на М.
през май или юни 2016г. Ищецът бил отслабнал, бледен, стресиран, съсипан,
затворен и тревожен. Споделил, че хората в квартала, където живее, го отбягват,
съседите не гледат добре на него.
Показания в тази насока депозира и свидетелят Б., който
заявява, че познава ищеца от много години, в приятелски отношения са. Известно
му е, че през 2016г. Е. е бил задържан за около три месеца в ареста в ***.
Срещнали се след освобождаването му, ищецът бил много отслабнал, нервен, свит.
Свидетелят сочи, че съседите на Е. се отнасяли с него пренебрежително, гледали
на него като на престъпник, като предполага, че отношението им се е променило
след като са го видели с белезници.
При така установените фактически обстоятелства и
събрани доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, на
която се основава претенцията на ищеца, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани,
от незаконно обвинение в извършването на престъпление, в случаите, когато
образуваното наказателно производство е било прекратено, поради това че деянието
не е извършено от лицето, какъвто е и настоящият случай. Отговорността на
държавата има обективен характер, възниква при наличието на предвидените в
специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на виновно
поведение от страна на конкретното длъж-ностно лице, причинило с поведението си
вредата /чл.4 от ЗОДОВ/.
Фактическият състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предполага доказване от страна на ищеца на следните предпоставки-
незаконно обвинение в извършено престъпление и претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от неправомерните действия на ответника.
По делото не е формиран спор между страните, че против
М. е образувано наказателно производство, в хода на което му е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като досъдебното производство е приключило с
постановление за прекратяването му от 13.06.2016г. Безспорно е, че ищецът, в
качеството си на обвиняем, е търпял и наложената му ограничителна мярка
„задържане под стража” -първоначално за срок от 72 часа, а след това и до
18.05.2016г. При тези данни и доколкото досъдебното производство е завършило с
прекратяване, то следва да се приеме, че повдигнатото обвинение е било
незаконосъобразно, поради което е налице и незаконност на процесуалните
действия, свързани с наказателното преследване на ищеца, а това поражда
задължение за ответника да обезщети увредения за причинените му вреди.
Въз основа на събраните гласни доказателства се
установи, че ищецът е търпял неимуществени вреди, които са в причинно-следствена
връзка с воденото наказателно производство. От показанията на свидетелите П. и
Б. стана ясно, че повдигнатото обвинение и особено наложената мярка ”задържане
под стража” са се отразили негативно върху физическото и емоционалното
състояние на М., причинили са му притеснения, той се затворил в себе си,
отслабнал много. Макар депозираните в тази насока показания да не са особено
конкретни, същите следва да се кредитират, като кореспондиращи помежду си и
основаващи се на непосредствените впечатления на свидетелите от състоянието и
поведението на ищеца след освобождаването му от ареста. Що се отнася до
заявеното от последните, че в резултат на незаконното обвинение ищецът е бил
дискредитиран сред съседите си, то съдът не дава вяра на показанията им,
доколкото същите са изградени единствено на предположения и на споделеното от М..
Следователно, налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на държавата, чрез Прокуратурата на Р България, за репариране на
претърпените от ищеца вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът следва
да се съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл.52 ЗЗД, и да отчете
конкретните факти -характера и вида на претърпените вреди, тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното производство, отражението на
наказателното преследване върху обвиняемия.
В случая се установи, че срещу ищеца е водено наказателно производство в
продължение на около четири месеца, вследствие на което за него са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, безпокойство, неудобства,
същият се променил физически-отслабнал. Негативно е рефлектирала върху правната
му сфера и наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”,
предизвикала ограничаване на основните му конституционни права –на лична
свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване и т.н. При преценка
размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че престъплението, за което
е повдигнато обвинение, е тежко по см.
на чл.93, т.7 от НК / за него е предвидено наказание лишаване от свобода от
една до десет години/, но също и че продължителността
на наказателното преследване не е надхвърлила пределите за „разумен срок”.
Наред с това, следва да се отчетат още наличните данни, че М. е бил осъждан и
за други престъпления, видно от приложената по делото справка за съдимост,
което означава, че интензитетът на страданията му е значително по-нисък от този
на лице, по отношение на което за първи път се води наказателно производство. Имайки
предвид съдържанието на доказаните вреди, причинени на ищеца, периода на наказателното
преследване, тежестта на обвинението и взетите мерки на процесуална принуда, съдът
намира, че на същия следва да се присъди обезщетение в размер на 3 000лв., като
за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 30 000лв., искът
ще се отхвърли, като неоснователен. Не се доказаха по делото всички твърдени от
ищеца вреди. Не се събраха доказателства за настъпването на конкретни
неблагоприятни последици от твърдяната полицейска регистрация. Не се установи в
резултат на провежданото разследване ищецът да е бил смазан психически, да не е
могъл да спи, да е станал раздразнителен, нервен и сприхав. Според заключението
на съдебно-психологичната експертиза, което съдът кредитира, като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, негативните изживявания на
ищеца, изразяващи се в стрес, притеснения, тревоги, не са довели до увреждане
на психическото и здравословното му състояние, нито са нарушили функционирането
му. Липсват по делото и доказателства наказателно производство срещу М. да е
станало обществено достояние, извън кръга на неговите познати, а също и да са
настъпили за ищеца съществени и трайни промени в социалното общуване. Освен
това, представената справка за съдимост на М. съдържа данни за водени срещу
него и други наказателни производства, приключили с осъждането му, при което не
може да се направи извод, че същият се е ползвал с добро име и авторитет, които
да са пострадали от конкретното обвинение.
Не са налице основания за намаляване на определения
размер на дължимото обезщетение, с оглед направеното от ответника възражение по
чл.5 от ЗОДОВ. При доказателствена тежест, лежаща върху ответника, същият не
установи в хода на производството, че ищецът със собствените си действия е
причинил увреждането .Не се доказва и хипотеза на съпричиняване на вредните
последици от страна на пострадалия. Липсват данни ищецът да е допринесъл за увреждането си-
напр. да е направил самопризнания, да се е укрил или по друг начин да е
възпрепятствал служебните задължения на съответните органи, при което следва да
се приеме, че не са изпълнени пред-поставките по чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ за
изключване или намаляване отговорността на ответника.
На основание чл.84,ал.3 във вр. с чл.86
от ЗЗД, върху определеното обезщетение в полза на ищеца следва да бъде
присъдена и законната лихва.
Според ТР №3 от 22.04.2005г. на ВКС по
т.д.№3/2004г. на ОСГК-т.4, вземането на пострадалото лице за обезщетяване на
вредите възниква в хипотезата на постановяването на прекратяване на
наказателното производство от влизане в сила на постановлението за прекратяване,
като от този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране на отговорността на държавата.
С оглед на това, основателно се явява
възражението на ответника, заявено в отговора на исковата молба, че част от
претенцията за лихви е погасена по давност, която е тригодишна съгласно
чл.111,б.”в” от ЗЗД. В случая постановлението за частично прекратяване на
наказателното производство от 13.06.2016г. е влязло в сила на 22.06.2016г., а
исковата молба е депозирана в съда на 15.07.2019г., при което следва да се
приеме, че вземането за лихви за забава е погасено по давност за периода от
22.06.2016г. до 15.07.2016г. Затова, върху дължимото обезщетение, на основание
чл.84,ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, в полза на ищеца ще се присъди обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от 15.07.2016г. до окончателното
изплащане на сумата. В останалата част -за периода 22.06.2016г.-15.07.2016г.
акцесорното искане следва да се отхвърли, като неоснователно.
С оглед изхода на правния спор и съгласно чл.10,ал.3
от ЗОДОВ, на ищеца се дължат направените по делото разноски, като се
претендират такива, съобразно представен списък по чл.80 ГПК- за внесена
държавна такса -10лв. и заплатено адвокатско възнаграждение-1000лв.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
-за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца, което съдът
намира за неоснователно. В случая, с оглед защитавания материален интерес -30 000лв.
и съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото
възнаграждение се изчислява на сума в размер на 1430 лв., а заплатеният за
упълномощения адвокат хонорар е 1000лв. и затова не са налице предпоставки за
намаляване на последния. Доколкото предявената претенция се уважава частично- в
размер на 3 000лв., то дължимото адвокатско възнаграждение, определено
съразмерно на уважената част на иска, възлиза в размер на 100лв. //3000лв. х
1000лв./:30000лв./.Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в
размер на 110лв., от които 10лв.-за внесена държавна такса и 100лв.–за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес- гр.София,
бул. ”Витоша” №2, да заплати на Е.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, сума в
размер на 3 000 /три хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно
производство – досъдебно производство №163/ 2016г. по описа на РУ-МВР ***,
пр.пр. №352/2016г. по описа на РП – ***, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4, т. 5 и т. 7 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, което досъдебно
производство е прекратено с постановление от 13.06.2016г. на Районна
прокуратура- ***, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от 15.07.2016г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.М.
против Прокуратурата на Р България иск за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 3 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., както
и искането за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 22.06.2016г. до 15.07.2016г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес- гр.София,
бул. ”Витоша” №2, да заплати на Е.А.М. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от
110 /сто и десет/лв. –направени по делото разноски, от които 10 лв.-за внесена държавна
такса и 100лв. –заплатено адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно
уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: