№ 32
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Б.ова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Б.ова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603385 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест и допълнение към протест на прокурор при
СРП срещу присъда от 15.07.2021 г., постановена по НОХД № 4841/2021 г. по
описа на СРС, НО, 93 състав, с която подсъдимият К. П. СТ. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 2 НК за това, че на 02.09.2020 г., в гр. София,
около 23,00 часа на кръстовището на ул. „Леге“ и ул. „Съборна“ извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като на публично място хвърлил стъклена
бутилка срещу служителя на ОСПС-СДВР П.Н.Т., охраняващ мероприятието,
при което последвал удар във визьора на носения от него предпазен шлем,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм –
по време на масов граждански протест, в обстановка отличаваща се с
изключителна обществена чувствителност и изразено недоволство, като с
действията си изразил абсолютно незачитане на правните норми.
С депозираните протест и допълнение към протест се излагат доводи на
несъгласие с първоинстанционния съдебен акт, като се твърди, че същият е
неправилен. Според прокурора, подсъдимият С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 НК, за което му
е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт. Твърди, че по
делото е установено по безспорен начин обстоятелството, че подсъдимият С.
е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
1
изразяващи явно неуважение към обществото, което деяние покрива
обективните признаци от състава на вмененото му за извършено
престъпление. Счита, че от показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява също авторството на деянието за подсъдимия С., който е
показал явното си неуважение към обществото като цяло, защото участието
му в протеста предполага изграждане на гражданска позиция, а не
извършване на непристойни действия. По изложените съображения се моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея се постанови
нова такава, с която подсъдимият С. бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 2 НК.
С депозираните протест и допълнение към протеста не се иска
събиране на нови доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният
съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция,
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа подадения
протест и допълнението към него по изложените в тях съображения. Намира
първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна,
постановена въз основа на неизяснена фактическа обстановка. Моли
въззивния съд да отмени присъдата на първостепенния съд и да постанови
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, за което е предаден на съд.
Процесуалният представител на подсъдимия С., в лицето на адвокат Ж.
моли въззивния протест да бъде оставен без уважение. Според защитата,
неизяснени по делото са останали обстоятелствата по задържането на
подсъдимия. Твърди, че от представения по делото и неоспорен от страните,
видеозапис на протеста, се установява, че подсъдимият е бил задържан след
преследване на кръстовището на ул. „Княз Александър I“ и ул. „Съборна“, в
посока Народен театър „Иван Вазов“, противно на свидетелските показания.
Отбелязва липсата на извършени процесуално-следствени действия по
разпознаване на подсъдимия, както и обстоятелството, че същият не е бил
разпознат в съдебно заседание от свидетелите полицейски служители.
Посочва също така, че никой от разпитаните свидетели не си спомня дали
задържаните лица са били с маски, както и къде точно се е намирал
подсъдимият преди задържането му. Според защитата, от показанията на
свидетелите Г., А., Т. и О. се установява, че същите са се намирали зад
двуреден полицейски кордон, а не в същия като част от него, поради което
счита, че тези свидетели не са имали възможност да възприемат случващото
се пред кордона. Заявява, че в показанията на посочените свидетели не се
съдържат твърдения за това някой от тях да е видял подсъдимия да държи
или хвърля предмет. Допълнително отбелязва, че свидетелите К., Н., Г. и К. са
2
заявили ясен спомен за това, че подсъдимият не е имал в себе си никакви
предмети. Твърди, че по делото не е установено още, кое е лицето възприело
подсъдимия като извършител на противоправното деяние, не е установено
кой и как е разпознал подсъдимия като извършител на същото, както и не са
установени обстоятелствата на самото му задържане. Подчертава, че в хода
на производството не са събрани никакви преки или косвени доказателства,
уличаващи подсъдимия в извършване на престъплението, за което е предаден
на съд.
Процесуалният представител на подсъдимия С., в лицето на адвокат Б.
също моли въззивния протест да бъде оставен без уважение. Споделя изцяло
съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния
съд. Твърди, че дори показанията на свидетелите полицейски служители от
предходната процесуална фаза, прочетени и приобщени към
доказателствения материал не дават отговор на въпроса кой е извършителя на
процесното деяние. Намира за абсурдно всеки един от разпитаните по делото
свидетели да е успял да възприеме едновременно, как четири отделни лица
хвърлят четири различни предмети, с които са ударени четири различни
полицаи, да запомнят, както лицата им, така и самите предмети, при това зад
три метров кордон от щитове.
Подсъдимият К.С. поддържа казаното от своите адвокати и заявява, че
не е пристъпил нито една законова или морална норма.
В своята последна дума на основание чл. 333, ал.2 НПК, подсъдимият С.
моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери
законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е
провела прецизно съдебно следствие и е положила значителни усИ. за
изясняване на правно значимите обстоятелства относими към предмета на
доказване по делото. При пълната служебна проверка на присъдата
въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не
се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята
на съда е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените
фактически констатации.
Районният съд правилно е приел за установено въз основа на
проверените в хода на съдебното следствие доказателства, които са събрани в
хода на досъдебното производство, че от обективна страна подсъдимият С. не
е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение от
Софийска районна прокуратура. В съответствие с изискванията на чл. 14, ал.
1 НПК, районният съд е постановил своята присъда на основата на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като е
счел, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна инкриминираното
3
деяние квалифицирано като престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
Формираното вътрешно съдийско убеждение почива на приетите за
установени фактически положения, които се споделят и от настоящата
инстанция, т.к. са основани на комплексния анализ на събраните по делото
доказателства за обстоятелствата, които са включени в предмета на
доказване. Ето защо, приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е съответна на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Л. Г., П. Т., Б. А., В. О., В. К., К. Г., И. К. и В. Н., дадени на
съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с чл. 1, т. 2
НПК показания на същите свидетели от досъдебното производство,
писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за вземане
на образци за сравнително изследване, план-разстановка, справка за
съдимост, и способите на доказване – заключението на видео-техническа
експертиза, както и всички останали приложени по делото писмени
документи.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ детайлно обсъдените в
мотивите към присъдата на първата съдебна инстанция доказателства, които
са приетите по реда на чл. 283 НПК и не установи възможност въз основа на
тези доказателства да стигне до различни изводи относно фактите по делото.
Независимо от твърденията на държавното обвинение с депозирания протест
и изложеното в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция, то
настоящият съд прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К. П. СТ., роден на 23.03.1995 г. в гр. София, българин, с
българско гражданство, неосъждан, неженен, със средно образование,
работещ във фирма „Д.В.С.Г.“ като служител „Връзки с клиенти“, постоянен
адрес: гр. София, местност ****, ЕГН: **********.
На 02.09.2020 г. вечерта в гр. София се провеждало протестно
антиправителствено мероприятие пред сградата на Народното събрание в
близост до сградата на Президентството. Около 19.30 часа подсъдимият К.С.
отишъл на протеста заедно със свои приятели-свидетелите В. К., К. Г., И. К. и
В. Н.. Пред сградата на Народното събрание бил разположен полицейски
кордон, част от който били полицейските служители - Л. Г., П. Т., Б. А. и В.
О.. Кордонът бил двуредов като свидетеля П. Т. се намирал до колегите си Л.
Г., Б. А. и В. О.. Около 22.30 часа полицейският кордон разделил
протестиращите на две части. Подсъдимият С. останал заедно със свидетеля
В. К., К. Г. и В. Н., а свидетелят И. К. се озовал в близост до метро станция
„Сердика“ като се уговорил по телефона с тях да се срещнат на ул. „Съборна“
до книжарница „Хеликон“. Когато вече се намирали пред книжарницата,
пред тях стояла тълпа от хора, която ги деляла от полицейския кордон. В един
момент хора от тълпата започнали да хвърлят бомбички, бутилки и други
предмети по полицейските служители и да бягат. Свидетелят Б. А. и Л. Г.
били ударени с павета, а свидетелят П. Т. бил ударен със стъклена бутилка по
4
визьора на шлема. Подсъдимият С. и приятелите му също се разпръснали като
подсъдимият тичал до свидетеля И. К.. Свидетелят В. К. също тичал до тях и
видял, че подсъдимия К.С. помага на паднал човек да стане, след което го
изгубил от поглед. Свидетелят В. К., К. Г., И. К. и В. Н. се събрали в
градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ и тъй като не видели
подсъдимия, започнали да му звънят по телефона. Впоследствие разбрали, че
подсъдимият К.С. бил задържан и отведен в сградата на 05 РУ-СДВР.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд
по отношение на това обвинение се споделят изцяло и от настоящия състав,
защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Първата инстанция е събрала и проверила всички възможни доказателства,
необходими за разкриване на обективната истина по делото, като след
коректен и аргументиран анализ на доказателствените източници, е
достигнала до верни крайни изводи, с които настоящият въззивен състав
изцяло се съгласява.
В резултат на извършено самостоятелно доказателствено изследване
въззивният съд намира, че ангажираните в производството гласни
доказателствени средства, които имат основно значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, са били правилно интерпретирани от страна на
контролираната инстанция, като след тяхната съвкупна преценка не се
установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият С. е извършил
вмененото му престъпно посегателство по чл. 325, ал. 2 вр., ал. 1 НК. В този
смисъл настоящият съдебен състав не се съгласява с доводите изложени във
въззивния протест за доказателствена обезпеченост на обвинителната теза.
При преценка на достоверността на показанията на полицейските
служители Л. Г., П. Т., Б. А. и В. О., въззивната инстанция, също както
контролирания съд, констатира, че по време на разпита си тези свидетели
демонстрират липса на конкретен спомен за процесния инцидент, като не
разпознават подсъдимото лице и не го свързват с конкретни събития. Именно
това е наложило първоинстанционният съд да приобщи показанията им,
дадени в досъдебното производство по реда предвиден в чл. 281, ал. 5, вр., с
ал. 1, т. 2 НПК. От прочетените показания на свидетелите от досъдебното
производство се установява, че по повод на провежданите протестни
действия е бил изграден двуредичен полицейски кордон, който е станал обект
на противоправни действия от страна на група от протестиращите лица, които
започнали да хвърлят камъни, павета, стъклени бутилки, метални тръби и
пиротехнически изделия към кордона, в резултат на което свидетелят Т. бил
ударен със стъклено шише по визьора на предпазния му шлем, както и че
всеки един от останалите свидетели полицейски служители също е бил
ударен с някои от гореизброените предмети. В показанията на свидетелите Г.,
Т. и О. се съдържат и фактически твърдения за това, че по повод въпросния
случай са били задържани четири лица, едното от които е подсъдимия К.С..
5
В тази насока въззивният съд приема за законосъобразен извода на
първостепенния съд, който не се е позовал на фактическите твърдения,
съдържащи се в дадените пред орган на досъдебното производство показания
от свидетеля Т.. Внимателния анализ на показанията на свидетеля Т. поставят
под съмнение възпроизведените от него факти, свързани с идентифициране на
извършителя на деянието с подсъдимия С.. Въззивният съд аналогично на
първоинстанционния намира, че достоверността и обективността в
показанията на сочения свидетел се разколебава, от една страна поради
липсата на изложени каквито и да било конкретни факти, изясняващи
конкретното местоположение на подсъдимият в тълпата от протестиращи
лица към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, а от друга
страна предвид липсата на дадено описание на външните индивидуализиращи
характеристики, по които извършителят на деянието е бил възприет от него и
съответно впоследствие свързан с подсъдимото лице. Правилно е
констатирана и друга непълнота в показанията на свидетеля Т., а именно
досежно мястото, на което подсъдимият е бил задържан, както и че същите не
се отличават с конкретика и при изясняване на този правно значим за
обвинителната теза факт, позволяващ на съда да установи начина, по който
подсъдимият е бил отличен от останалите задържани лица.
Въззивният съдебен състав изцяло се съгласява и с изводите на първата
инстанция за наличието на доказателствен дефицит, дискредитиращ
достоверността на показанията на свидетелите О., Г. и А., дадени от
последните пред орган на досъдебното производство. Това е така, защото
нито един от полицейските служители не възпроизвежда в показанията си
индивидуализиращите белези на лицето хвърлило бутилка по свидетеля Т.,
нито изясняват конкретното местоположение на подсъдимия по време на
инкриминираното деяние, респ. мястото, на което същия е бил задържан.
Достоверността в показанията на свидетелите О., Г. и А. е подложена на
съмнение и поради обстоятелството, че полицейския кордон е бил изграден от
две редици, а от показанията на свидетеля Т. се установява, че пред него и
колегите му е имало редица от полицаи. При това положение, следва да се
приеме, че свидетелите са се намирали във втората редица на кордона, което
обстоятелство поражда сериозно съмнение относно възможността им да
възприемат външността на извършителя, като се има предвид и
интензивността на ситуацията, в която са се намирали.
Процесните непълноти в показанията на свидетелите Т., О., Г. и А. не са
били преодолени по време на изслушването на свидетелите в съдебно
заседание, доколкото последните не са могли да потвърдят пред съда, как
точно са се осъществили възприетите от тях събития, като са посочили, че
нямат реален спомен. Свидетелят Т. е заявил, че не може да посочи по какви
белези е запомнил и разпознал подсъдимия като лицето, което го е ударило с
бутилката; заявил е, че не може да посочи къде точно се е намирало лицето,
хвърлило бутилката, нито да посочи местоположението на останалите
задържани лица спрямо полицейския кордон; заявил е, че не може да посочи
6
и мястото, на което подсъдимия е бил задържан. С оглед на горното,
въззивната инстанция счита, че показанията на свидетелите от предходната
процесуална фаза, в частта, в която дават сведения за конкретните действия
на подсъдимото лице, не могат да послужат като сигурна основа за
изграждане на фактическите изводи на съда.
Изхождайки от изложения анализ на показанията на свидетелите Т., О., Г. и
А., съдът не намира основание да не се довери на показанията на свидетелите
В. К., К. Г., И. К. и В. Н., в това число приобщените от досъдебното
производство на основание чл. 281, ал. 5, вр., с ал. 1, т. 2 НПК техни
показания, от които се установява, че четиримата са били съвместно с
подсъдимия С. на протеста, както и че същият не е носил в себе си никакви
предмети. От показанията на посочените свидетели се установяват
доказателствени факти, досежно тяхното местоположение спрямо
полицейския кордон, последвалото разпръскване на протестиращата тълпа
хора от полицейските служители, при което свидетелите и подсъдимия С.
започнали да бягат в посока на Народния театър, както и обстоятелството, че
за последно са видели подсъдимият да помага на паднало лице, а
впоследствие са разбрали, че същия е задържан. Вярно е, че тези свидетели са
приятели на подсъдимия С. и техните показания биха могли да се възприемат,
като заинтересовани от изхода на делото, но именно обсъждането на
доказателствата поотделно и във връзка помежду им, може да потвърди или
да отхвърли информацията, възпроизведена чрез техните показания. В
настоящия казус, твърденията на свидетелите К., Г., К. и Н., че подсъдимия не
е автор на инкриминираното деяние, не са оборени в необходимата и
достатъчна степен, така че да мотивират извод за тяхната недостоверност,
тенденциозност и необективност.
Предвид горното въззивната инстанция намира, че районния съд е провел
едно прецизно съдебно следствие, спазвайки всички процесуални
предпоставки за това и е достигнал до правилни и законосъобразни правни
изводи, като е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият К.С.
не е автор и не е извършил престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
От обективна страна не се установява, чрез събраните в своята съвкупност
доказателства, а и преценени поотделно, фактическите твърдения, посочени
от държавното обвинение в обвинителния акт, инкриминиращи поведение на
подсъдимия С., изразяващо се в непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на
публично място да е хвърлил стъклена бутилка срещу служителя на ОСПС-
СДВР П.Н.Т., при което да е последвал удар във визьора на носения от него
предпазен шлем, като това деяние по своето съдържание да се отличава с
изключителен цинизъм. И това е така, тъй като от анализа на доказателствата
се поражда сериозно съмнение в изложеното от свидетелите Т., О., Г. и А.
относно възприемане и разпознаване на извършителя на деянието в лицето на
подсъдимия С.. В този смисъл, по делото не е безспорно установено, че
именно подсъдимият е хвърлил процесната бутилка, тъй като обвинителните
7
доказателства не са в онази необходима и достатъчна степен на несъмнена
доказаност за авторството на деянието, за да мотивират постановяване на
осъдителен съдебен акт.
В обобщение на гореизложеното въззивният съд приема за напълно
обосновани доказателствените изводи на първостепенния съд. В изложения
смисъл заключението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно,
който е приел, че авторството на инкриминираното деяние с оглед събраните
по делото доказателствени материали, не е установено по категоричен и
несъмнен начин по отношение на подсъдимия С..
След като от обективна страна не се установи по безспорен и несъмнен
начин участието на подсъдимия С. в инкриминираните събития по начина и
механизма описан от държавното обвинение в обвинителния акт, то е
безпредметно обсъждането на субективната страна на престъплението.
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1
НПК направените по делото разноски са оставени в тежест на държавата.
В обобщение на изложените съображения СГС прие протеста за
неоснователен. Подсъдимият е признат правилно и законосъобразно за
невинен, респективно – оправдан по повдигнатото му обвинение. Ето защо
атакуваната присъдата се явява правилна и законосъобразна.
При служебната проверка на обжалваната присъда въззивната инстанция
не констатира нарушение на материалния закон или на процесуалните
правила, както и друго основание за нейната отмяна или изменение, поради
което и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 НПК СГС, НО, ХIII въззивен
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.07.2021 г. постановена по НОХД №
4841/2021 г., по описа на СРС, НО, 93 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8