Р Е Ш Е Н И Е
№.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети януари, през две хиляди и двадесета година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №1238 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл. 357,
ал.1 КТ, вр. чл.1, вр. чл.6
от Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при
международни автомобилни превози на товари и пътници от „Б ******“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу С.Г.Т., ЕГН ********** *** за
осъждане на ответника да заплати сумата от 356,10 лева съставляваща левовата равностойност на 182,07 евро, представляващи надплатено обезщетение при командировка в чужбина, за периода 02.09.2016г. – 17.11.2016г., ведно със законната лихва
за забава считано от депозиране
на исковата молба в съда – 10.09.2018г. до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ответницата е заемала при ищеца длъжността
„шофьор на тежкотоварен автомобил -12 и повече тона“, като със
заповед №36/17.11.2016г. трудовото правоотношение е прекратено между страните по взаимно съгласие.
Твърди, че за периода
02.09.2016г.-17.11.2016г. ответницата
е била командирована в чужбина за осъществяване
на превози по маршрути Германия, Белгия, Франция и Холандия, като при предаване на камиона 12.11.2016г. – 17.11.2016г.
не е дала
отчет за изразходваните средства при приключване на командировката си, при което ищецът
в качеството й на работодател
е надплатил сумата от 356,10 лева съставляваща левовата равностойност на 182,07 евро – командировъчни средства.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва
по основание и размер. Не се оспорва, че страните са се намирали обвързани
в ТПО, което е прекратено, както и че за
процесния период ответницата
е била командирована в чужбина. С отговора на исковата молба прави възражение за
прихващане на претендираната от
ищеца сума със сумата от
633,75 лева, съставляваща левовата равностойност на 325 евро, съставляващи дължими и незаплатени квартирни пари за периода
02.09.2016г.-12.11.2016г., за общо
72 дни.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представен е по делото трудов
договор №64/01.09.2016г., от който се установява, че между страните е
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ответницата е заемала при
ищеца длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил -12 и повече тона“.
Със заповед №
2016042/01.09.2016г. ответницата е командирована в чужбина, за срок от 72 дни,
за периода 02.09.2016г.-12.11.2016г., като в командировъчната заповед са
посочени дължими 35 евро дневни пари.
Със заповед № 36/17.11.2016г.
трудовото правоотношение е между страните е прекратено.
Прието по делото е заключение по
съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д. П., в която се посочва, че дължимото
съобразно Наредба за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при
международни автомобилни превози на товари и пътници обезщетение на
ответницата за командировка, за периода 02.09.2016г.-17.11.2016г. възлиза на
2152,50 евро, а реално изплатеното й такова възлиза на 2334,57 евро, като
разликата изплатена на страната за същия този период възлиза на 182,07 евро.
Представено по
делото е решение № 141/30.10.2017г., постановено по гр. дело № 700/2016г. по
описа на Районен съд – Балчик.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата
на чл.215 КТ е озаглавена обезщетение при командировка. Съобразно същата в
полза на работника или служителя, освен брутно трудово възнаграждение се дължи
и плащане за пътни, дневни и квартирни, при ред и условия определени от МС. Характерът на това плащане,
което представлява дължимо от работодателя обезщетение, се приема и в
практиката на ВКС и в случая тази обективирана в Решение № 114/09.05.2016г.,
постановено по гр. дело № 6100/2015г. на ІІІ г.о., Решение 123/14.03.2011г.,
постановено по гр. дело № 1167/2010г., на ІV г.о., Решение №153/15.07.2013г.,
постановено по гр. дело № 495/2012г. на ІІІ г.о., така и в най – новата практика
на ВКС – Определение №5/06.01.2020г., постановено по гр.дело № 2495/2019г. на
ІV г.о.
Разпоредбата на чл.271, ал.1 КТ
установява правилото, че добросъвестно получените от работника или служителя
суми по трудово възнаграждение и обезщетение не подлежат на връщане.
Разпоредбата е приложима, както по отношение на всички получени от работника
или служителя плащания имащи характер на трудово възнаграждение, така и по
отношение на всички дължими обезщетения, които се следват на последния.
Доколкото плащането по реда на чл. 215 КТ по същността си е обезщетение за
времето на осъществяване на трудово правоотношение по време на командировка на работника и
служителя, то и същото се подчинява на уредените в разпоредбата на чл.271, ал.1 КТ правила. Последните от своя страна уреждат принципа на добросъвестност у
работника или служителя, която се предполага от законодателя. Това правило
обосновава извода, че до установяване на противното, т.е. до доказване на неговото
знание относно липсата на основание за
получаване на сумата, добросъвестно получената сума не подлежи на връщане. При тази нормативна уредба се създава обозрима
презумпция, която установява защитна спрямо работника или служителя функция по
отношение на получените от последния суми в изпълнение на трудовото му
правоотношение. Тежестта да установи наличието на знание при получаване на тази
сума, която не му се следва е на работодателя.
В конкретния казус от данните по
делото се установява, че страните са се намирали валидно обвързани по силата на
трудово правоотношение, по силата на което ответницата е заемала при ищеца длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил -12 и повече тона“. Това правоотношение е
прекратено със
заповед №36/17.11.2016г.,
както по време на неговото действие и в частност за периода 02.09.2016г.-17.11.2016г., ответницата е била командирована в чужбина при изпълнение на служебните си задължения. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза на
в.л. Д.П., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено се
установява, че за процесния период на командировка на ответницата се дължат
2152,50 евро командировъчни пари. Тази сума се получава, като за 30 дни от
общия период на командировка от общо 72 календарни дни, дължимите дневни пари
се изчислят на база 35 евро на ден, а за останалите 42 дни следва да се приложи
намалената по Наредбата ставка от 26,25 евро на ден. За процесния период в
продължение на 72 дни вещото лице установява, че общия размер на плащанията под
формата на командировъчни дневни пари възлиза на 2334,57 евро, установена е разлика
в размер на 182,07 евро, чиято левова равностойност възлиза на 356,10 лева.
С оглед възникналото между
страните ТПО и заеманата от ответницата длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил
-12 и повече тона“, приложение намира Наредба за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при
международни автомобилни превози на товари и пътници. Съобразно
посочения подзаконов нормативен акт дължимите в полза на работника или
служителя дневни командировъчни пари за първите 30 дни възлиза на 35 евро, а за
следващите след тези първи тридесет дни, тази сума се редуцира с 25%, при което
за всеки един следващ ден се дължи сумата от 26,25 евро на ден. При спазване на
приложимия нормативен акт, за процесния период на ответницата се дължат 2152,50
евро дневни командировъчни пари.
Фиксираните
размери на дължимите командировъчни пари, съобразно законодателната уредба на
чл. 215 КТ третира единствено минимално дължимите от работодателя в полза на
работника или служителя обезщетения при командироване. С други думи
законодателя урежда само и единствено долната граница на размера на дължимото
обезщетение при командировка. Размера посочен в приложимата Наредба за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при
международни автомобилни превози на товари и пътници не може да бъде
разглеждан, като максимално дължимото плащане от работодателя по това перо.
Няма пречка същия да заплати обезщетение и в размер надвишаващ определения от
цитираната наредба минимален размер на обезщетението, като в случай, че стори
това получената от работника или служителя сума ще бъде получена от последния
на напълно добросъвестно основание.
Със заповед за
командировка от 01.09.2016г., за процесния период на командировка от
02.09.2016г.-12.11.2016г., ищецът в качеството му на работодател е определил
дължими командировъчни дневна пари в размер на 35 евро на ден. В този акт на
работодателя липсва диференциране на размера на дължимите плащания за първите
30 дни, съответно за останалите след този период до края на командировката. При
така изложеното се налага извода, че със заповедта си, с която ответницата се
командирова в чужбина, работодателят и ищец в производството по делото е
определил дължими дневни пари в размер над минимално определения от закона, за
период от 42 дни. Установи се, че не само работодателят е определил завишен
размер на дължимите дневни командировъчни пари, но е и изплатил на работника
процесната сума, дължима на това основание. При тази фактическа обстановка се
поставя въпроса дали получавайки тази сума от 182,07 евро, ответницата е
знаела, че същата не й се следва. Съдът намира, че доказателства по делото,
които да опровергават презумпцията за добросъвестност при получаване на
процесната сума липсват. Тежестта за оборване на презумпцията за
добросъвестност бе на ищеца – работодател, който в хода на процеса не установи
знание за недължимост на средствата, които ответницата е получила под формата
на дневни пари. Не само не установи знание, но и напротив от доказателствата по
делото се установи, че за целия период на командировка, работодателя е
определил обезщетение по чл.215 КТ в размер на 35 евро, без да се позове на
възможността, която му е дадена за следващите след първите 30 дни, да
командирова страната при намален размер на дължимите й дневни пари с 25%, която
възможност му дава горецитираната наредба. Съдебно – счетоводната експертиза
установи, че за заплащане на процесната сума под формата на дневни
командировъчни пари са представяни съответните пътни листи, посочени в Справка №1
към заключението на в.л. П.. От това следва, че е неоснователно възражението на
ищеца, че сумата подлежи на връщане поради това, че не е дала отчет при връщане
на превозното средство на работодателя. Отделно от това съдът посочва, че
липсата на отчет за свършена работа от командирования работник или служител е
основание за незаплащане на дължимото му обезщетение, но не и основание за
последващо искане за връщане на вече платеното. Следва да бъде посочено и че
няма спор, че фактическото пребиваване на ответницата в чужбина е продължило за
периода посочен в командировъчната заповед, поради което изплатеното на това
основание в повече не подлежи на връщане, доколкото не се установява
недобросъвестност при получаване на сумата от последната.
От
доказателствата по делото съдът приема, че за пръв път на страните е станало
известно, че е допуснато изплащане на командировъчни пари в размер над
минималния такъв, след изготвяне на заключение по съдебно – икономическа
експертиза допусната по гр. дело № 700/2016г. на Районен съд – Балчик. С
решение по това дело е отхвърлен иск на настоящата ответницата за заплащане на
незаплатени командировъчни за периода 01.11.2016г.-17.11.2016г., в размер на
819 лева. Установяване надплатена сума под формата на командировъчни пари в
съдебен процес, който се развива след прекратяване на трудовото правоотношение
между страните не оборва презумпцията за добросъвестност на ответницата при
получава на процесната сума. Липсва идентичност на предмета на спора, за който
е сезиран Районен съд - Балчик, респ.
настоящия спор пред ВРС. Пред първия предмет на спора е претендирано
от работника незаплатено обезщетение
за командировка. Предмет на настоящия спор е претенция за връщане на заплатено,
но в повече обезщетение при командировка. Предвид различния предмет на делата
липсва отрицателна процесуална предпоставка, която да обоснове недопустимост на
настоящия иск, поради което същия макар и допустим, съдът намира за
неоснователен по същество.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че предявения иск от „Б ******“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** срещу С.Г.Т., ЕГН **********
*** за осъждане на ответника да заплати сумата от 356,10 лева съставляваща левовата равностойност на 182,07 евро, представляващи надплатено обезщетение при командировка в чужбина, за периода
02.09.2016г. – 17.11.2016г., ведно със законната лихва
за забава считано от депозиране
на исковата молба в съда – 10.09.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
В исковото производство
ответницата релевира искане за присъждане на разноски, на осн. чл. 38, ал.1,
т.2 ЗА, която хипотеза урежда предоставянето на безплатна адвокатска помощ на
материално затруднено лице. Посочения текст на чл. 38 ЗА дава възможност на
адвоката да предоставя безплатна правна помощ, и в случай че лицето, на което е
била предоставена така помощ му бъдат уважени претенциите, то насрещната
страна, която се явява задължена за разноски, следва да бъде осъдена да заплати
възнаграждение за процесуално представителство на адвоката предоставил
безплатната правна помощ, като съдът определя размера на възнаграждението
съобразно Наредба №1/09.07.2004г. В посочената хипотеза е и съдебната практика
по приложимостта на чл. 38 ЗА в случая обективирана в определение № 528/20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. II т. о. ВКС и определение
№ 148/13.06.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. II т. о. ВКС. Съгласно тази практика липсата на изрично уговорен размер на адвокатското възнагражедение, когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не е основание за отхвърляне на искането за присъждане
на възнаграждение. С оглед на това и доколкото в договора за правна
помощ не е посочен изричен размер на адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде определен в съответствие с минимума по Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, а именно сумата от 300 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля предявинят иск от „Б ******“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу С.Г.Т., ЕГН ********** *** за
осъждане на ответника да заплати сумата от 356,10 лева съставляваща левовата равностойност на 182,07 евро, представляващи надплатено обезщетение при командировка в чужбина, за периода 02.09.2016г. –
17.11.2016г., ведно със законната лихва за забава считано
от депозиране на исковата молба в съда – 10.09.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн.
чл. 357, ал.1 КТ, вр. чл.1, вр.
чл.6 от Наредба за
служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при
международни автомобилни превози на товари и пътници.
осъжда „Б ******“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на
адвокат Ю.А.Д., с адрес на упражняване на дейността гр. Варна, ул. Д. №*, ет. *,
вписана в Единен регистър на адвокатите с №**********, в качеството й на
процесуален представител предоставил безплатна правна помощ на ответника С.Г.Т., ЕГН ********** ***, в производството по гр. дело №
1238/2019г. на Варненски районен съд, сумата от 300 (триста) лева, определено от съда възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: