№ 527
гр. София , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503317 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд
срещу решение № 4020/07.07.2020г. на СГС, ГО, 5 състав, постановено по
гр.д. № 1438/18г. в частта, в която са уважени искове по чл.288, ал.1, т.2, в.
„в“ от КЗ/отм/ на К. Л. К. и Г. И. К. над сумата от 110 000 лв. до уважения
размер от 200000 лв., присъдена като обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от К. Л. К. и
Г. И. К. в частта на присъдена лихва за забава, а от Й. В. А. в частта, в която
предявеният от нея иск е отхвърлен над 60 000лв. до пълния предявен размер
200 000лв., както и в частта на присъдената лихва.
Жалбоподателят Гаранционен фонд твърди, че в обжалваната част
първоинстанционното решение е необосновано и несправедливо. Счита, че е
нарушен принципът на справедливостта, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Съдът
не е съобразил икономическата конюктура в страната, нивата на
застрахователно покритие. Счита, че обезщетения от по 110000лв. са
справедливи да обезщетят претърпените от ищците К.и неимуществени
вреди.
1
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и
постанови друго, с което отхвърли предявените искове от К. Л. К. и Г. И. К.
за неимуществени вреди над сумата от 110 000 лв. до уважения размер от 200
000лв.
Жалбоподателите – ищци смятат, че в обжалваните от тях части
решението на първоинстанционния съд е неправилно. За отношенията
между Й.А. и починалият И. К. са събрани показанията на М. К.. Двамата са
били заедно на семейни начала в с. ***, когато Й.А. се е прибирала в
България. А И. К. е заминал за гр. Чикаго, САЩ, където е живеел в нейния
дом. От приетата по делото психиатрична експертиза се установява, че
вследствие на трагичната загуба на годеника си Й.А. е преживяла остър
емоционален стрес, продължил седмица с подчертано набелязано напрежение
и изразяващ се в напрегнатост, тревожност, безизходност, мъка и
угнетеност. В последствие това състояние е продължило като е прераснало в
протахирана адаптационна реакция, продължила половин година. През това
време е било затруднено трудовото й, семейно и социално функциониране.
Съдът не е взел предвид, че Й.А. и починалият И. К. е трябвало да се оженят
след няколко месеца. Съдът не е взел предвид, че с писмо от 15.03.2018г.
Гаранционният фонд е направил извънсъдебно признание на иска като е взел
решение да й изплати обезщетение в размер на 105 000лв. Съдът не е взел
предвид застрахователните лимити при определяне на обезщетенията.
Жалбоподателите поддържат, че законната лихва се дължи от 17.11.2016г.,
когато ответникът е отказал плащане.
Затова жалбоподателите К.и молят въззивния съд да отмени решението
на СГС по отношение на законната лихва като върху обезщетенията за
неимуществени вреди и я присъди от 17.11.2016г., а Й.А. моли въззивиня
съд да отмени решението в обжалваните от нея части като уважи изцяло
предявения от нея иск в едно със законната лихва от 17.11.2016г.
Ищците в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния им представител оспорват жалбата на Гаранционния фонд.
Поддържа, че в обжалваната част решението на СГС е правилно,
законосъобразно и обосновано. Съдът е взел предвид всички факти и
2
обстоятелства, имащи отношение към определяне на размера на
обезщетението.
Гаранционен фонд не е взел становище по жалбата на ищците.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.558, ал.5, във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „в“
от КЗ . В исковата ищците К.и и А. твърдят, че на 11.05.2016г. около 18.20ч.
на път I-3 гр. Бяла- гр. Ботевград е причинена смъртта на И. К. К., син на К. и
Г. К.. Починалият е живял на съпружески начала с Й. В. А.. Ив. К. е
управлявал лек автомобил „Фоксваген Пасат“ с рег. № ******** като в
района на с. Обнова, движейки се в посока гр. Русе е настъпило ПТП с МПС
марка „Мерцедес Бенц“, модел 1840- влекач с рег. № ********и полуремарке
„Кьогл“ с рег. № ******** с водач А. Р.. Последният е нарушил правилата за
движение по пътищата, защото се е движел с несъобразена скорост, навлязъл
е в лентата за насрещно движение и се е ударил в автомобила, управляван
от И. К. и е причинил смъртта му. Ищците К.и са преживели изключително
тежко загубата на своя син с когото са били в много близки отношения.
Преди пет години те са изгубили при ПТП и другия си син. За да се съвземат
от шока тогава основна роля е имал Ив. К.. Той е бил тяхната единствена
опора. Съвместното им съжителство е било изпълнено с разбирателство и
топли чувства. Целият им живот като родители вече е променен, изпразнен от
съдържание и надежда. Те са разчитали на сина си не само духовно, но и
материално, мечтали са за деня, в който ще го видят женен. Ищецът Г. К. е
била в силен шок от новината за смъртта на сина си, довела я е до тежка
депресия. Връзката между родител и дете е не само биологична, но и духовна,
способна да преодолее всички препятствия. Ищецът Г. К. постоянно ходи
на гроба на загиналия си син и го оплаква, придружена от баща му К.К..
Последният е дълбоко покрусен, не намира никакъв смисъл да живее.
Потънал е в скръб и си спомня с носталгия и отчаяние дните, в които
семейството им е било щастливо. Двамата ищци нямат опора, нещо, за което
да се захванат, за да продължат напред. Ищецът Й.А. е живяла на съпружески
начала с И. К.. Разбирали са се чудесно и са били взели решение да се
3
оженят. Месец преди ПТП са подали документи за сключване на граждански
брак. Сватбата е била насрочена за 30.07.2016г. Научавайки за смъртта на И.
К. тя е изпаднала в шок, довел до тежка депресия. Смъртта му е оставила в
съзнанието отпечатък за цял живот. И до момента Й.А. не се отърсила от
случилото се. С писмо от 25.05.2015г. ищците са били уведомени от
НББАЗ, че за МПС марка „Мерцедес Бенц“, модел 1840- влекач с рег. №
********и полуремарке „Кьогл“ с рег. № ******** е издадена зелена карта
от ЗК ААSВТА Baltik Insurance Compani Litguanian Branch, чиито официален
кореспондент за България е АВУС- България ЕООД. С писма от 26.10.2016г.
и от 14.09.2017г. последното ги е информирало, че литовската
застрахователна компания не е потвърдила наличието на валиден
застрахователен договор, а е заявила, че за МПС няма валидна застраховка.
На 25.08.2016г. ищците са депозирали претенция пред Гаранционния фонд за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която е образувана
щета. С писмо от 17.11.2016г. ответникът е отказал да плати такова. Затова
ищците молят съда да осъди ответника да им заплати по 200 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от тях, в едно със
законната лихва, считано от 25.08.2016г. до окончателното плащане.
Претендират разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Предявените претенции не
кореспондират с трайната съдебна практика и принципа за справедливост,
икономическите условия в страната и стандарта на живот. В допълнителен
отговор ответникът е заявил обстоятелства, които не оспорва.
От приетите по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум се установява,
че на 11.05.2016г. е настъпило ПТП.
Безспорно е, че при ПТП е починал И. К. К..
От представения акт за смърт от 13.05.2015г. се установява, че той е
оставил като свои законни наследници ищците Г. И. К. и К. Л. К.- негови
родители.
Не се спори, а и от представените към исковата молба декларации по
4
чл.9, ал.1 от СК, изходящи от Й.А. и И. К. се установява, че те са заявили
искане за сключване на граждански брак на 30.07.2016г.
От приетата съдебномедицинска експертиза на труп от 12.05.2016г. се
установяват причините за смъртта на И. К..
Не се спори, че с писмена претенция от 25.08.2016г. ищците са
поискали от ГФ да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, но с
писмо от 17.11.2016г. са получили отказ.
Във връзка с твърденията за липса на валидна застраховка гражданска
отговорност за МПС марка „Мерцедес Бенц“, модел 1840- влекач с рег. №
********и полуремарке „Кьогл“ с рег. № ******** са представени писмени
доказателства.
Безспорно е, че с влязла в сила присъда по нохд № 1143/17г. на
Окръжен съд- гр. Плевен А. Р. е бил признат за виновен за това, че на
11.05.2016г. е реализирал ПТП като е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на И. К..
Прието е за безспорно настъпването на ПТП и неговия механизъм,
противоправността на деянието, неговият извършител и вината му, както и че
отговорността на виновния водач не е била застрахована по застраховка
„гражданска отговорност“. Страните е спорят относно връзката между
деянието и вредоносния резултат.
По делото са допуснати психиатрични експертизи.
Вещото лице е освидетелствало ищците К.и на 15.05.2019г., като е дало
заключение за актуалното им състояние. За тях е възникнала внезапна
психотравмираща ситуация довела до остър емоционален стрес, изразяващ се
в напрежение, тревожност, изненада от загубата на детето им, безисходност,
зашеметеност. След острия емоционален стрес те са преживели
посттравматично стресово разстройство. Нарушени са трудовото, семейно и
социално функциониране, както и невъзможност за планиране на бъдещето.
Острият емоционален стрес е бил около месец за Г.К. и една седмица за К.К..
При прегледа им специалистът е установил интензивна флуктоация на
5
преживяванията с повишено ниво на тревожност, загуба на увереност,
засилена психическа потребност от усещане за подкрепа на близките и
защита от неблагоприятни външни въздействия. Смъртта на сина им е в
причинно – следствена връзка с острия емоционален стрес и последвалото
посттравматично разстройство.
Й.А. е била освидетелствана на 16.12.2019г. Според вещото лице
смъртта на И. К. й е причинила остър емоционален стрес, продължил една
седмица, характеризиращ се с напрежение, угнетеност и мисловно
предъвкване на психотравмиращата ситуация. След това ищецът е била в
състояние на протрахирана адаптационна реакция Около половин година е
било затруднено характерното й трудово, семейно и социално
функциониране. Към настоящият момент се установява ситуативна
тревожност и угнетеност при възпроизвеждане на травмиращата ситуация. В
процеса на разговора се разведрява и споделя планове за бъдещето.
Изградила е добро ниво на адаптиране и жизнено функциониране.
Протрахираната адаптационна реакция е отшумяла.
Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни и
неоспорени от страните. Те са основани на науката и професионалния опит
на вещото лице.
Заключението на автотехническата експертиза е дала заключение за
допустимата скорост в процесния участък, за скоростта на двете МПС,
опасната им зона на спиран и предотвратимост на удара от страна на Ив. К.. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като обективно, компетентно и
обосновано.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят К. заявява, че с Й.А. са съседи и я познава от малка.
Приятелски семейства са. Тя и И. са имали добри приятелски
взаимоотношения. Й. от доста години живее в Чикаго, а И. е бил три или
четири месеца там и тогава връзката им е станала по- стабилна. След като И.
К. се е върнал от Чикаго са решили да се сгодяват. Насрочили са и дата за
6
сватба. И. си е бил дошъл в деня на катастрофата. Тогава е бил ходил за
годежния пръстен. Й.А. редовно идва в България. Колата на И. е била
постоянно пред дома й. Такива отношения са поддържали над 2-3 години
Разбирали са се. Тя е била на погребението на И.. Била е потисната. Й.А.
живее с родителите с в Чикаго от 12 години. Тя редовно идва в България
през лятната и зимната ваканция. Майка й също е идвала, но не и баща й.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващите на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
СГС е уважил исковете изцяло исковете на Г. и К.К. и частично този на
Й.А..
Решението е влязло в сила в частта, в която исковете за неимуществени
вреди са уважени за по 110 000лв. по отношение на Г. и К.К.и и за 60 000 лв.
за Й.А.. В уважените части решението е влязло в сила. Пред въззивния съд
нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно обжалване са субективно и обективно
съединени искове по чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1 ,т.2,б. „в“ от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
относно правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК,
с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Първоинстанционното решение в обжалваните части е валидно и
допустимо.
Предвидена е възможност Гаранционният фонд да изплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт
или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на страната
и е причинено от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено. Разпоредбата на чл.557, т.2, б „в“ от КЗ предвижда ангажиране
на отговорността на Гаранционния фонд, когато е настъпила смърт или
7
телесни увреждания, причинени на територията на страната от МПС, което
обичайно се намира на територията на трета държава и за което няма
гранична застраховка или сертификат „зелена карта“. Сертификатът „зелена
карта“ е унифициран международен документ, който удостоверява, че
притежателят му има сключена и валидна застраховка „ Гражданска
отговорност“. Той покрива отговорността на собственика и водача на МПС в
трета държава в случай, че са причинени имуществени и неимуществени
вреди на трети лица. Системата „Зелена карта“ създава условия за
пострадалите при ПТП лица да бъдат обезщетени за причинените им вреди от
МПС с чужд регистрационен номер. Във всички хипотези на чл.557 , ал.1 от
КЗ предпоставка за ангажирана на отговорността на Гаранционния фонд е
липсата на сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност“. От
доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че за
собственика и водача на МПС с регистрация в чужда държава, причинил по
непредпазливост смъртта на И. К., няма сключена и валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на ПТП. Това предпоставя
възможността пострадалите лица или другите правоимащи лица да ангажират
отговорността на Гаранционния фонд. Предпоставка за предявяване на иск
пред съда за вредите е пострадалият да е поискал обезщетение пред него
при условията на чл.380 и чл.496 от КЗ и той да му е отказал или увреденият
не е бил съгласен с размера му. Това обуславя допустимостта на иска,
предявен от пострадалия спрямо ГФ, тъй като изтичането на тримесечния
срок е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на
правата му пред съда, предвидена в специален закон. От доказателствата по
делото се установява, че ищците са поискали от ответника изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, но той им е отказал. Фактическият
състав, при осъществяването на който, ГФ отговаря, обуславя неговата
пасивна материалноправна легитимация по възникналото правоотношение от
деликт. Той е носителят на задължението да обезщети имащите право на
обезщетение лица.
Основателността на иска е обусловена от наличието на предпоставките
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- действие или бездействие, то да е
противоправно, вреда и причинна връзка между тях, вина. По тях няма
спор, а и по отношение на деликвента има влязла в сила присъда, която е
8
задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието.
От събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установява, че Гаранционният фонд е пасивно
материалноправно и процесуалноправно легитимиран, да отговаря по
предявените искове.
К. и Г. К. извеждат своето субективно материално право от факта, че те
са родители на починалия И. К.. С ППВС№ 4/25.05.1961г. и ППВС №
5/24.11.1969г. се определя кръга на лицата, които имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък.
Това са низходящи, възходящи и съпруга. Второто постановление разширява
този кръг. Ищците К.и са възходящи на загиналия си син и са от кръга на
лицата, имащи право да поискат и получат обезщетение за неимуществени
вреди, причинени им от неговата смърт.
Въззивният съд, с оглед посоченото в жалбата, следва да се произнесе
единствено по размера на обезщетението за неимуществени вреди и началния
момент, от който се дължи законната лихва.
Първоинстанционното решение е влязло в сила за част от претенциите,
поради което е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на
механизма на произшествието, както и че смъртта на И. К. е в причинна
връзка с ПТП, наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД. По тези
обстоятелства няма спор между страните.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
9
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. В случая ищците следва да докажат, че от смъртта на И. К. са
претъпели твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Връзката
между родители и деца е изключително емоционална и носи в себе си
взаимна привързаност, обич, уважение, подкрепа между тях. Прекъсването й,
особено когато е внезапно, поражда силни чувства на болка и скръб от
загубата. За ищците К.и смъртта на техният син е довела до тежки
изживявания, още повече, че те губят и друг син при пътен инцидент. От
приетите заключения на психиатричните експертизи се установява, че и
двамата са изживели остър емоционален стрес, продължил при Г. К. около
един месец, а при Кр. К. около седмица. Той е довел до посттравматично
стресово разстройство с нарушение на трудовата дейност, семейно и
социално функциониране, невъзможност за планиране на бъдещето. Три
години след инцидента, вещото лице – психиатър, е установило, че при тях
има интензивна флуктуация на преживяванията с повишено ниво на
тревожност, загуба на увереност, засилена психологична потребност от
подкрепа на близките. Трагичният инцидент е установил при ищците
трайно психично състояние, което те не могат да преодолеят и към
настоящия момент. Те срещат трудности в общуването, негативната
емоционалност надделява. Изживяното от тях посттравматично стресово
разстройство вероятно ще остане пожизнено. Със смъртта на техния син те
са загубили своята надежда, вяра и опора за в бъдеще, всичко хубаво, което са
очаквали да се случи в неговия и техния живот. Отнето им е щастието и
радостта. Настоящата инстанция намира за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 150 000 лв. за всеки един от тях.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2016г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/ Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
10
обезщетение на ищците К.и от 150 000 лв. представлява 357 минимални
работни заплати за страната за 2016г./420 лв. МРЗ за 2016г./ и 159 средно
месечни заплати при 942 лв. средно месечна работна заплата за страната за
месец май на 2016г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
стандарт на страната към праворелевантния момент.
По иска на Й.А..
Тя извежда своето субективно материално право от факта на фактическо
съжителство с починалия И. К.. ППВС 5/24.11.1969г. включва в кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт и
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия. От
показанията на разпитания свидетел се установява, че те са имали такова
съжителство, което я определя като правоимащо лице да получи обезщетение
поради болките и страданията, които са били предизвикани от смъртта на И.
К.. От писмените доказателства по делото се установява, че те са искали да
сключат граждански брак като сватбата е била с определена дата- 30.07.2016г.
Пътният инцидент е попречил да се осъществи това събитие в живота им. От
психиатричната експертиза, изготвена след освидетелстване на Й.А., се
установява, че смъртта на Ив. К. й е причинил остър емоционален стрес за
около седмица. След него психотравмиращата ситуация е преминала в
протрахирана адаптационна реакция. Около половин година тя е имала
затруднено трудово, семейно и социално функциониране. Към момента на
прегледа, осъществил се три години след ПТП, се установява тревожност и
угнетеност при възпроизвеждане на травмиращата ситуация. Но в процеса
на разговор Й.А. се разведрява. Може да се приеме, че тя е възстановена от
изживяната травма, има свои планове за бъдещето, изградила е добро ниво на
адаптиране и жизнено функциониране. С оглед на тези констатации на
вещото лице съдът приема за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 60 000 лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2016г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
11
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/ Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение на ищеца Й.А. от 60 000 лв. представлява 142 минимални
работни заплати за страната за 2016г./420 лв. МРЗ за 2016г./ и 63 средно
месечни заплати при 942 лв. средно месечна работна заплата за страната за
месец май на 2016г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
стандарт на страната към праворелевантния момент.
Въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е
постановено при грешна правна квалификация, а именно спорът е разгледан
по отменения КЗ, вместо по този, който е сега действащ с оглед годината на
настъпване на застрахователното събитие. Това прави съдебният акт
неправилен, но тъй като съдебният акт на СГС е влязъл в сила частично и по
трите иска, то въззивният съд счита, че следва да отбележи само в
диспозитива, че исковете са разгледани на основание чл.558, ал.5 във вр. с
чл.557, ал.1 ,т.2, б. „в“ от КЗ.
Въззивният съд счита, че следва да отмени първоинстанционното
решение над сумата от 150000 до 200000лв. по отношение на исковете,
предявени от ищците К.и и да го потвърди по иска на Й.А..
По исковете за законна лихва.
Спорен е началният момент, от който тя трябва да бъде присъдена. В
обжалваното съдебно решение тя е с начален момент 26.11.2016г., т.е. три
месеца след подаване на извънсъдебната писмена застрахователна претенция.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ лихвата за забава на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 от КЗ. А според тази
разпоредбата тя се дължи от две дати: с изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или с изтичането
на срока по чл.496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106,
ал.3 от КЗ. Законът определя точният момент, от който застрахователят,
респективно ГФ, дължи законна лихва за забава, поради което друг, различен
12
от тях не може да има, в случая от момента на отказа да се изплати
застрахователно обезщетение. В тази част решението трябва да се потвърди.
Решението трябва да се отмени в частта, в която в полза на СГС е
присъдена държавна такса над сумата от 14 400лв., както и в частта, в която
ГФ е осъден да заплати разноски по делото над 84, 78 лв. Решението трябва
да се отмени и в частта, в която в полза на адв. Ст. Ч. е присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. над сумата от 5 972, 40лв. за
исковете на Г. и К.К.и.
По разноските.
На жалбоподателя- ответник се дължат разноски пред въззивния съд за
отхвърлената част от исковете на Г. и К.К.и в размер на 2083, 33 лв./ 3600лв.
държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение/ за САС и 100лв.
за СГС/юрисконсултско възнаграждение/
На адв. Ч. се дължи адвокатско възнаграждение по исковете на Г. и
К.К.и за интерес от 80 000 лв. пред САС в размер на 2 736лв. с ДДС. Не се
дължи адвокатско възнаграждение за защита по иска на Й.А., доколкото
жалбата й не е уважена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4020/07.07.2020г. на СГС, ГО, 5 състав,
постановено по гр.д. № 1438/18г. в частта, в която са уважени исковете на Г.
И. К. и К. Л. К., разгледани по чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б „в“ от
КЗ, над сумата от по 150 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени
вреди на всеки един от тях до уважения размер от 200 000лв, както и в
частта, в която в полза на СГС е присъдена държавна такса над 14 400 лв. и
разноски над 84, 78 лв., както и в частта, в която в полза на адв. С.Ч. е
присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. над сумата
от 5 972, 40 лв. за защита по исковете на Г. И. К. и К. Л. К. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
13
ОТХВЪРЛЯ искове, предявени от Г. И. К. и К. Л. К., с. ***, общ. Л.,
обл. П. срещу Гаранционен фонд, гр. София с правно основание чл.558, ал.5
във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б „в“ от КЗ над сумата от 150 000лв. до 200 000 лв.
за всеки един от тях като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявените искове от Г.
И. К. и К. Л. К. са уважени за сумата над 110 000 лв. до 150 000 лв. за всеки
един от тях, както и в частта, в която е отхвърлен искът на Й. В. А. над сумата
от 60 000лв. до 200 000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта на присъдена законна лихва по
реда на чл.497 от КЗ по отношение на предявените искове.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв. С.С. Ч., ЕГН
**********, гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4 сумата от 2 736лв./ две
хиляди седемстотин тридесет и шест лева/ адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗАдв. за защита по исковете на Г. И. К. и К. Л. К. пред
САС.
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН********** и К. Л. К., ЕГН ********** и
двамата с адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № ** и със съдебен
адрес: гр София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4 чрез адв. С.Ч. да заплатят на
Гаранционен фонд, гр. София, ур. „ Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата от 2083,
33 лв. / две хиляди осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ разноски
по делото пред САС и 100лв./ сто лева/ разноски за производството пред
СГС.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15