№ 21204
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110120542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване на
производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец С. Г. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, чрез адв.Т. Д., със съдебен адрес *** срещу ответник
С.И. към С.О., със съдебен адрес ***, представлявано от Директора, с предявен иск с правно
основание с правно основание чл.357, ал.1 КТ вр. чл.188, т.1 КТ.
По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 ГПК от ответника с вх.
№162183/8.6.2023г./, поради което и на основание чл.140 ГПК съдът следва да насрочи
делото, да прикани страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните
способи за доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл.140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно
заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 6.10.2023г. от 10,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, а на ищеца се
изпрати препис от отговора на ИМ/ОИМ/ на ответника .
НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за
допустими.
1
Съдът на основание чл.140, ал.3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по
делото: производството е образувано по предявен от ищцата срещу ответника иск, с който
се оспорва законосъобразността на Заповед №ССИ23-РД15-73/30.3.2023г., издадена от
ответника в качеството му на работодател на ищцата, за налагане на дисциплинарно
наказание „Забележка“ и се иска нейната отмяна. Посочва се, че заповедта е връчена лично
на ищеца на 4.4.2023г. В заповедта се посочва, че ищцата, в качеството си на служител е
способствала за злепоставяне на ответника пред трети лица, като е образувано адм.нак.
производство срещу фирма, която не е била отговорна за нарушението, като се посочва, че
ищеца е нарушила трудовата дисциплина и чл.187, т.8, пр.2 КТ.
С ИМ се оспорва, че ищцата не е извършила нарушенията посочени в оспорената
Заповед, като се твърди, че с действията си ищеца е предотвратила издаване на наказателно
постановление срещу Е.Д.Т. ЕООД. Оспорва се, че ищеца не е извършвала проверка за
поставен строителен контейнер в тревни площи, не е присъствала на такава проверка, не е
актосъставител, нито е наказващ орган, нито е била свидетел на проверката, затова няма
основание да носи дисциплинарна отговорност, защото не е извършила действие или
бездействие, с което да урони доброто име на работодателя си.
Оспорва се, че не е спазен 2-месечния срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на
дисциплинарно наказание след откриване на нарушението, като се посочва, че не е ясно
конкретизирана датата, на която е открито нарушението извършено от ищцата.Оспорва се,
че най-късната дата за нарушение е 4.1.2023г., т.е. че не спазен срока от 2 месеца.
Оспорва се, че обясненията на ищеца не са взети предвид съгласно чл.195, ал.1 КТ, за
да се прецени дали следва да се налага дисциплинарно наказание.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции и да присъди разноските на ищеца.
ОТВЕТНИКЪТ, в предоставената възможност, в рамките на законоустановения срок е
подал отговор на ИМ с вх.№ 162183/8.6.2023г. в зак.ия 1-месечне срок. Твърди се, че
наказанието е наложено законосъобразно. Посочва се, че срока по чл.194, ал.1 КТ е спазен,
защото дисциплинарното производство е започнало с Доклад № ССИ23-ВК-91-
1036/1/3.2.2023г. на М.М.-началник отдел „Оперативен контрол“. Посочва се, че с
оспорената заповед е спазена и разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ като подробно са посочени
извършител, деяние, нарушение, кога и къде е извършено, и има мотиви за всяко нарушение.
Твърди се, че безспорно е установено от работодателя, че във връзка с получен сигнал в С.И.
с peг.№ ССИ22-КЦ01-11064/29.11.2022г. относно разполагане на строителен контейнер в
зелени площи в жк.Дианабад 5Б, район „Изгрев“, е извършена проверка, обективирана с
констативен протокол № КП-22-0039594, на която е установено, че на посочения адрес, в
зелените площи е разположен контейнер за строителни отпадъци. На 1.12.2022г. г-жа Л. е
изготвила отговор до „Контактен център“ на С.О., регистриран с № ССИ22-КЦ51-
9872/1.12.2022 г. В отговора е посочено изрично, че след извършената проверка не е
констатирано наличие на строителен контейнер в зелените площи на посочения в сигнала
адрес, съответно не е установено извършено административно нарушение. Същевременно,
2
на 5.12.2022г. за същите факти ищцата г-жа С. Л. е съгласувала с подписа си и одобрила
съдържанието на покана с peг.№ ССИ22-КП71 -1234/14.12.2022г. за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение на чл.4, т.2 от Наредбата за обществения ред
на територията на С.О. - ползване не по предназначение на общински имот /зелени площи/
чрез поставен контейнер. Въз основа на тази покана е съставен Акт № 23-08-002/4.1.2023г. за
установяване на административно нарушение. С изготвянето на отговора на сигнала и
съгласуването на поканата за съставяне на АУАН е подведен директора на С.И. да подпише
два документа с противоречащо и взаимно изключващо се съдържание. По този начин тя е
злепоставила доброто име на С.И. пред трети лица и в следствие на това са произлезли
негативни последици за работодателя, като е създадено впечатление за неправилни и взаимо
изключващи се действия от страна на контролния орган. По този начин се накърнява
доверието в институцията и се затруднява осъществяването на правомощията й. От
посоченото е видно, че с действията си г-жа С. Л. виновно е извършила нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, т.8, пр.2 КТ, като въвеждайки работодателя в заблуждение
е уронила доброто му име.
За пълнота следва да се отбележи, че изцяло несъстоятелни са тезите, че щом отговорът
до Контактен център на С.О. е подписан от инж. Н.Н., а поканата за съставяне на акт от
самия директор на СИ г-н И. И., то не са налице два взаимоизключващи се по съдържание
документа. Действително, не лично г-н И. е подписал отговора, но г-н Н. подписва от името
на СИ след изрично оправомощаване от страна на Директора на СИ със заповед № ССИ22-
РД56- 180/21.9.2022г. В настоящия случай г-жа Л. не е наказана, защото е подвела г-н И. в
лично качество, а защото е подведен Директора на СИ като представляващ С.И., съответно
се уронва доброто име на Директора на СИ и самата институция, а не на човека г-н И..
В съставения констативен протокол № КП-22-0039594 е посочено, че отговорно за
извършеното административно нарушение е юридическото лице „Е.Д.Т.“ ЕООД. В
последствие, след съставяне на АУАН се констатира, че фактически отговорното лице е
дружеството „Е.Д.Т. БГ“ ООД. Г-жа Л. обаче е съгласувала поканата за съставяне на АУАН
на грешното дружество и в следствие на това отговорното юридическо лице не е било
санкционирано, а са предприети действия спрямо неотговорното лице. По този начин, тя е
допуснала да се образува незаконосъобразно адмшгастративнонаказателно производство със
съставения АУАН.
В Длъжностната характеристика за длъжността „началник на Районен инспекторат“, в
т.2 от Основни длъжностни задължения е регламентирано, че „Поставя задачи и контролира
работата на старши инспекторите в района“. Също така в т. 1 от Основните трудови
задължения се възлага да „Организира, координира и контролира ежедневната работа на
старши инспекторите в района“, а с т. 3 се възлага началникът на районния инспекторат да
„Следи за спазване изискванията на нормативните актове, отнасящи се до дейността на
С.И.“.
Съставеният № КП-22-0039594, въз основа на който е съставен АУАН на
неотговорното юридическо лице, е от дата 29.11.2022г. Поканата за съставяне на АУАН,
3
съгласувана от ищцата е от дата 14.12.2022г., а самият АУАН е от 4.1.2023г. И въпреки това,
едва на 20.1.2023г. г-жа Л. е разбрала за някакви нередности около това производство и то
след като представители на неотговорното дружество са се свързали с нея. Предвид това,
безспорно ищцата не е осъществявала контрол върху изпълнението на контролните функции
на служителите. Г-жа С. Л. не е проследила дали са спазени изискванията на нормативните
актове при извършената проверка и при образуваното административнонаказателно
производство, в следствие на което същото е опорочено. Следва изрично да се отбележи, че
като началник на районен инспекторат и предвид възложените й от работодателя ръководни
функции по отношение на дейността на районния инспекторат и контролни върху дейността
на инспекторите, тя отговаря за допуснатите от тях грешки, които е пропуснала да отстрани
своевременно, а видно от посоченото по-горе, в продължение на почти три месеца тя не е
предприела никакви действия, защото не е знаела, а като началник на РИ, който контролира
работата на старши инспекторати, е длъжна да знае.
Предвид това, с действията и бездействията си, г-жа С. Л. виновно е извършила
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.3, пр.1 КТ - неизпълнение на възложената
й работа с Длъжностната характеристика.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че неясни остават съжденията в
исковата молба, че ищцата като началник на районен инспекторат, че няма задължение да
върши контролна дейност с инспекторите в района. Видно от длъжностната й
характеристика, освен ръководни функции, тя има и преки контролни функции по
нормативните актове, които са в обхвата на контрола на СИ.
Посочва се, че наказанието е наложено за допуснати нарушения от ищцата на
трудовата дисциплина, съгласно чл.187, т.8, пр.2 и чл.187, т.3 КТ, като са спазени зак.ите
разпоредби на чл.189, ал.1, чл.192, чл.193, ал.1, чл.194 и чл.195 КТ.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявеният иск намира правното си основание в чл.357, ал.1 КТ
вр. чл.188, т.1 КТ.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства: всичко
изложено в ИМ, по отношение на длъжността на ищеца и издаването и връчването на
оспорената заповед.
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са: дали законосъобразно е наложено
наказанието на ищеца, дали са извършени от ищеца действия или бездействия, с които е
нарушил трудовите си задължения, за което е наложено оспореното наказание „забележка“,
т.е. спорни са всички факти в ИМ, по отношение на наложеното наказание.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:
ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:
съществуващо действително трудово правоотношение между страните, а ОТВЕТНИКЪТ- че
законосъобразно е наложил дисциплинарно наказание – спазена е процедурата по чл.193,
чл.194, чл.195 КТ, фактите, описани в заповедта са се осъществили, деянието съставлява
4
нарушение на трудовата дисциплина и е с такава тежест, че обуслява налагането именно на
наказанието „забележка“.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства приложените писмени документи към
ИМ/л.8-39 от делото/ и приложените към ОИМ - Заповед № ССИ23-РД15-73/30.3.2023г.;
Доклад с peг. № ССИ23-ВК91-1036/1/3.2.2023г. на Мирослав М. и приложения: Констативен
протокол № КП - 22 - 002954 и покана с peг. № ССИ22-КП71-1234/14.12.2022г./№22-12-
0001/ - копие - 8 листа; Доклад с peг. № ССИ23-ВК91-1036/20.1.2023г. от С. Л. и
приложения - копие - 7 листа; длъжностна х-ка-7 листа; искане за писмени обяснения по
чл.193, ал.1 КТ с № ССИ23-ВК91-1036/4/13.3.2023г. – 4 листа; писмени обяснения на ищеца
от 15.3.2023г.-3 листа; Заповед от 21.9.2022г.; Заповед от 28.2.2023г.; сигнал от 29.11.2022г.-
2 листа; писмо от 1.12.2022г.; АУАН№ 23-08-002/4.1.2023г.-2 листа; пълномощно за
ответник.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи заверено копие на писмените документи
приложени към ОИМ за ищеца, доколкото такива не са представени, най-късно в о.с.з.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК, защото искането е
изпълнено с ОИМ.
УКАЗВА на страните, че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на ответника, че след подаден отговор по реда на чл.131 ГПК губи
възможността поради преклузия да прави възражения в 1-то по делото о.с.з., които е могъл
да наведе в отговора си.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекрати производството.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
5
Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПЕРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните с призовката за о.с.з.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6