Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
гр. Радомир,13.02.2020 г.
Районен съд-Радомир, гражданска колегия, ІІІ-ти
състав, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 612 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от “Ф.Л.” ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** против И.Р.И., ЕГН ********** ***, с който е поискал от съда да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4967.48 лева, от които сумата в размер на 1144.33 лева, представляваща размер на ограничена имуществена отговорност при изработването на поръчка № .-.-… и сумата в размер на 3823.15 лева – дължимо обезщетение за неспазено предизвестие от 85 дни, изчислени на база брутно възнаграждение, както и направените по делото разноски.
С исковата молба са предявени два обективно
кумулативно съединени иска – единият за реализиране по съдебен ред на
ограничена имуществена отговорност пред съда на ответника, като твърди, че
ответникът по небрежност при и по повод изпълнение на служебните си задължения
му е нанесъл процесната вреда, а другият за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие, поради прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, чрез налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”.
В срока за отговор ответникът И.Р.И. чрез пълномощникът му адв. С.И. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск, както и становище за неоснователност на предявения иск. В отговора се сочи, че заповед № 20 от 27.02.2019 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено е оспорена от ответника по съдебен ред, като в тази връзка е постановено решение № …… от 10.09.2019 г. на СРС, което било влязло в законна сила на 25.09.2019 г. Твърди, че не дължи обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.327 от КТ, което е станало преди издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. С. в съдебно заседание проведено на
15.01.2020 г. се е отказал от предявения иск с правна
квалификация чл.221, ал. 2 от КТ, с който е поискал от съда да бъде осъден
ответника да му заплати сумата в размер на 3823.15 лева, представляваща дължимо
обезщетение за неспазено предизвестие за 85 дни, изчислени на базата на брутно
трудово възнаграждение, поради което с протоколно определение от 15.01.2020 г.,
на основание чл.233 от ГПК, съдът е прекратил производството по делото в тази
му част. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
В съдебно заседание ищецът чрез адв. С. поддържа предявеният иск по чл.203, ал.1 във вр. с чл.206, ал.1 от КТ и моли съда да го уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебното
заседание ответника лично и чрез процесуалния си представител адв. И., оспорва
предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същия като му се присъдят
направените по делото разноски по реда на чл.36 от ЗА.
Съдът, като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото трудов договор № 469 от 01.09.2017 г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ответникът е изпълнявал при ищцовото дружество длъжността „бояджия, промишлени изделия“.
От приложеното по делото заявление от 21.02.2019 г. се установява, че ответникът е заявил на ищеца желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от датата на получаване на заявлението, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неизплащане на дължимото му трудово възнаграждение. Не се спори между страните, че същото е достигнало до ищеца на 22.02.2019 г.
Със заповед № 19 от 27.02.2019 г., на основание чл.203, ал.1 вр. чл.205, ал.1 вр. чл.206, ал.1 от КТ и в изпълнение на условията на чл.210, ал.1 и ал.2 от КТ на ответника бил определен размер на ограничена имуществена отговорност в размер на 1144.33 лева за причинена вреда на „Ф.Л.“ ЕООД при изпълнение на поръчка .-.-., която е връчена на ответника на 05.03.2019 г. Под разписката за връчване на заповедта, има саморъчно изписан текст „не съм съгласен със заповедта“. От приложеното по делото „оспорване“ от 21.03.2019 г. се установява, че ответникът е оспорил връчената му заповед № 19 от 27.02.2019 г.
Във връзка с направеното от ответника оспорване на заповед № 19 от 27.02.2019 г., „Ф.Л.“ ЕООД е предявил на 26.07.2019 г. настоящият иск, с който е поискал от съда да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1144.33 лева, представляваща размер на ограничена имуществена отговорност при изработването на поръчка № 023600-45098757-R15.
По искане на ответника по делото е изслушан свидетеля И.Т.Ш., който в показанията си твърди, че е работил при ищеца заедно с ответника в една смяна, на длъжност „бояджия“, като двамата били дисциплинарно уволнени. Сочи, че служебните им задължения включвали боядисване на различни детайли, като описва подробно процеса на боядисване. Твърди, че на изработените от тях детайли бил осъществяван контрол за „качество“ от отдел „Качествен контрол“ чрез измерване дебелината на боята, като сочи, че и самите работници можели да извършат тази проверка чрез уред, който се наричал „дебеломер“. Твърди, че в конкретния случай изработили детайлите с боя „шагрен“, което означавало „кожа“ или „портокалова кора“, като при този вид боядисване, не можело да се гарантира точността на измерването с уреда. Сочи, че след извършване на възложената им поръчка двамата с ответника измерили дебелината на боята на почти всички изработени от тях детайли, и уреда не отчел отклонение, а показал, че всичко е в норма. Твърди, че приключили с изработването на поръчката късно вечерта, по което време нямало служители от „Качествен контрол“, които да проверят дебелината на боята, а тази проверка била извършена на следващия ден, при която било установено несъответствие, изразяващо се в по-ниско покритие на боята, от това което възложителя бил посочил, на две или три врати, но не можа да уточни колко по-ниско е било това покритие, от покритието, което е изисквал възложителя. Сочи, че след установяване на несъответствието не е изработвал отново същата поръчка.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и показанията на свидетеля И. Т. Ш..
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.203, ал.1 във вр. с чл.206, ал.1 от КТ, като ответникът е навел възражение, че искът е предявен след изтичане на давностния срок за неговото предявяване.
Съдът намира възражението на ответника за основателно по следните съображения:
Съгласно чл.358, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, исковете по отношение на трудови спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя се предявяват в едномесечен срок. В настоящия случай, ищецът е предявил именно иск за ограничена имуществена отговорност на служителя – ответника. От приложената по делото заповед № 19 от 27.02.2019 г. се установява, че под нея е изписано саморъчно „не съм съгласен със заповедта“, но тъй като под саморъчно изписаният в заповедта текст не е ясно от кой е вписан, под него няма посочено име и подпис, оставя неясно кой е изписал същият и не може да се приеме, че този текст е изписан именно от ответника. Може само да се предполага кой е изписал саморъчният текст под заповедта, но решението на съда не може да бъде основано на предположения, а на конкретно установени и безспорно доказани факти и обстоятелства по делото. В тази връзка от приложеното по делото „оспорване“ от 21.03.2019 г. се установява по безспорен начин, че ответникът е оспорил заповедта в срока по чл.210, ал.3 от КТ, което не се спори по делото. Поради това за ищецът е възникнала възможността да предяви иск по съдебен ред в срока по чл.358, ал.1, т.1 от КТ –едномесечен срок от възражението на ответника. Искът е предявен на 26.07.2019 г., т.е. след изтичане на срока по чл.358, ал.1, т.1 от КТ. Срокът по чл.358, ал.1, т.1 от КТ е давностен и съдът се произнася за неговото спазване само по възражение на страните, и именно такова възражение е релевирал ответника. С предявяване на иска след изтичане на този срок и направено възражение в тази насока от ответника, то съдът намира, че искът следва да се отхвърли, тъй като искът е погасен по давност и защита на накърненото право не може да бъде осъществена по съдебен ред.
Независимо от горното за пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира процесната заповед № 19 от 27.02.2019 г. за незаконосъобразна, тъй като заявеното от ищеца прекратяване на съществувалото между страните трудово правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ е достигнало до знанието на ищеца на 22.02.2019 г., което не се спори по делото. С оглед на това и при достигане на това заявление до знанието на ищеца то е породило своя потестативен ефект, като е настъпила и правна промяна, изразяваща се в прекратяване на съществувалото трудовото правоотношение между страните, считано от 22.02.2019 г. Тъй като ответникът е отправил до ищеца искане за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, в който случай, както бе посочено по-горе, съществуващото трудово правоотношение се прекратява с едностранно изявление без предизвестие, то същото се прекратява с достигането на изявлението до знанието на работодателя. В този случай е без правно значение, дали работникът е притежавал това потестативно право или не, защото не са налице съответните предпоставки на чл.327 от КТ, а е достатъчно същото да е упражнено добросъвестно. В този смисъл е решение № 289 от 18.11.2014 г., по гр.д. № 1289/2014 г. на ВКС, ІV г.о.
Предвид изложеното процесната заповед, с която ищецът е реализирал ограничена имуществена отговорност на ответника е незаконосъобразна, тъй като същата е издадена на 27.02.2019 г., т.е. след прекратяване от ответника на съществувалото между страните трудово правоотношение – на 22.02.2019 г., поради което и към момента на нейното издаване не е съществувалото между страните трудово правоотношение, поради това че същото е било вече прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 22.02.2019 г. и ищецът не е имал възможността да я издаде, без наличие на съществуващо трудово правоотношение.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че искът се явява погасен по давност, поради което следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски. От приложеното по делото пълномощно на адв. И. се установява, че същата е осъществила безплатна правна помощ, като и в тази връзка е направеното от ответника искане за присъждане на разноски при условията на чл.36 от ЗА. Тъй като адв. И. е осъществила безплатна правна помощ на ответника, то и нейното възнаграждение следва да бъде определено по реда и при условията на чл.38, ал.2 вр. чл.36, ал.2 от ЗА, като дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено при условията на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 577.69 лева, което следва да бъде възложено върху ищеца, с оглед изхода на делото, и което следва да бъде заплатено от ищеца на адв. С.И.М..
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Ф.Л.” ЕООД, ЕИК …, със седалище и
адрес на управление:***, съдебен адрес:*** иск с правно основание чл.203,
ал.1 във вр. с чл.206, ал.1 от КТ против И.Р.И., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1144.33 лева, представляваща размер на ограничена имуществена
отговорност при изработването на поръчка № .-..-R.., като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр. чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата “Ф.Л.” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.И.М. – ПАК с адрес: *** сумата в размер на 577.69 (петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената от нея безплатна правна помощ на ответника И.Р.И..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./