Р Е Ш Е Н И Е
№
260877 17.06.2021
г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на двадесети май
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Радостина Тавитян
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 8577 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на Д.К.А. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.
Н.Б.-А., против ПИРГОС ТРЕЙД 2003 ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. Г.Б., п.к. ****, представлявано от П.В.В. – управител, с която се
иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
трудова злополука осъществена на 02.01.2018 г., при която е починал бащата на ищцата
К.Г.Я., с ЕГН **********, ведно с лихва за забава от датата на смъртта
02.01.2018 г. до подаване на исковата молба и законната лихва от предявяване на
иска – 31.12.2020 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се
твърди, че бащата на ищцата К.Г.Я. /починал на 02.01.2018 г./ е бил в трудово
правоотношение с ответника по силата на трудов договор и е заемал длъжността
“***”. На 02.01.2018 г. е настъпило ПТП, при което е Я. е починал и инцидента е
бил признат за трудова злополука с разпореждане № ***от *** г. на НОИ. Твърди се, че причина за настъпилото ПТП е
неизправност в ремаркето, като се сочи, че на 25.12.2017 г. Я. гостувал на
своята дъщеря Д.А. и споделил своите притеснения относно проблем с управлението
на ремаркето, което е преминало ремонт на 23.12.2017 г., но въпреки това
проблемите не били отстранени. Излагат се твърдения за претърпени болки и
страдания в следствие на загубата на близък. Представени са писмени
доказателства. Иска се допускане на СТЕ.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който претенцията се оспорва като неоснователна. Не се оспорва съществуването
на трудово правоотношение с починалия и фактът, че злополуката е призната за
трудова с цитираното разпореждане на НОИ. Излагат се съображения за това, че
починалият не е бил в близки отношения със своята дъщеря, като се твърди, че те
не са поддържали връзка и респ. ищцата не е претърпяла сочените в исковата
молба неимуществени вреди. На следващо място се оспорват твърденията, че починалият
е споделил за неизправност в ремаркето, както и че е гостувал на ищцата на
Коледа и дните след това. Посочва се, че ремаркето е било изправно и дори е
използвано за придвижване след инцидента. Като причина за настъпване на ПТП се
сочи несъобразената скорост и проявена груба небрежност от страна на водача при
товаренето и укрепването на товара. Твърди се, че за дружеството са произлезли
значителни материални щети в резултат на проявената от К. груба небрежност.
Ангажирани са пимени доказателства. Иска се допускане на СТЕ.
Предявените искове са с
правно основание чл. 200 КТ и чл 86 ЗЗД.
Направените възражения са с
правно основание чл. 201, ал. 2 и ал. 1 КТ Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В случая
по делото е безспорно и се установява от представените писмени доказателства,
че между К.Г.Я. и Пиргос Трейд ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по
което Я. е работил като “***”. Не се спори, че ищцата е дъщеря на пострадалия К.Я.
По делото
е безспорно, че на 02.01.2018г. е настъпила трудова злополука с участието на
ищеца, по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Същата е несъмнено установена по
надлежния ред, с нарочен акт – разпореждане № ***от *** г., представен по
делото. Видно от разпореждането от НОИ и протокола от 13.02.2018 г.,
назначената комисия е установила, че на 02.01.2018 г. е настъпило ПТП на км.
84+ път II-79, посока Б. - С., при което К. Я. управлявал влекач марка МАН, с рег. № ***, с ремарке
рег. № *** и изпълнявал заявка за превоз на квадратна заготовка /кнюпел/ от
пристанище БМФ *** до ***, с. Д. Около 10.44 ч. натоварен за втори курс за
деня, при крайната табела на гр. Д., водачът загубил управление върху автокомпозицията,
навлязъл /пресякъл/ лентата за насрещно движение и допуснал самостоятелно ПТП в
лявата крайпътна канавка. От ударите в кабината на камиона е получил множество
травми, изпаднал в кома и бил откаран в Спешен център. Вследствие на тежкия хеморагичен
и травматичен шок К. Я. получил сърдечен арест, а в 15.21 ч. бил регистриран
летален край. За инцидента е бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица №
***г. от дежурен при ОД на МВР гр. Б..
От
приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че при управлението
на автомобила водачът се отклонил от праволинейното движение и се насочил
наляво към насрещната лента за движение, преминал през левия банкет,
крайпътната канавка и навлязъл в зелената площ, като се ударил по храстите и
дърветата. От ударите в дърветата настъпили деформации по кабината на влекача.
Натоварените на ремаркето кнюпели се придвижили напред по пода и част от тях
пробили задната стена на кабината на влекача, преминали през кабината и
изпаднали от другата страна. В момента на преустановяване на движението,
скоростта на превозното средство е била 60 км/ч. Произшествието е възникнало в
преходен участък между населеното място с ограничение на скоростта от 50 км/ч и
извън населеното място с ограничение на скоростта за този тип превозни средства
от 70 км/ч. Констатирани са били неизправности по пода на полуремаркето, за
които вещото лице е посочило, че не оказват влияние върху възникване на ПТП-то.
Няма данни относно разположението и начина на укрепване на товара в конкретния
случай, нито за броя на натоварените кнюпели. Експертът е посочил, че с оглед
рязкото спиране, дори и коланите не са в състояние да удържат товара от
придвижване надлъжно по посока на движение на превозното средство.
Придвижването на кнюпелите, при удара на влекача в дърветата със скорост от 60
км/ч, е било непредотвратимо, независимо от това дали са били или не са били
укрепени с колани. Не е бил извършен оглед на гумите и няма данни техническото
им състояние към момента на инцидента.
По делото
са разпитани като свидетели И.С.А. – съпруг на ищцата и Т.Г.Я. – брат на
починалия, както и Д.В.В.– съпруга на управителя на ответното дружество и
Т.Р.В.– колега на починалото лице.
От
показанията на свид. А. се установява, че в деня на инцидента е получил
обаждане от племенника на съпругата му и когато са отишли до болницата са
видели да качват К. в реанимацията, който към този момент е бил в кома, на
командно дишане и с доста рани. Отпратили ги да чакат вкъщи, след което около
15 ч. от болницата се обадили да съобщят, че е починал. Свидетелят посочва, че
К. е бил много добър шофьор с дълъг стаж и международен опит, не е
злоупотребявал с алкохол. Съпругата му доста тежко е приела смъртта на баща си, чиято липса се
усеща у тях и към момента. Уточнява, че
често са се виждали, по телефона са говорили и са си помагали, като починалият
е бил в добри отношения със семейството и децата си. Последно се видели на
25.12.2017 г., когато К. споделил, че е имал проблем с гумата на камиона, но не
уточнил какъв, закарал го в сервиз.
Свидетелят
Я. посочва, че разговарял с К. последно на 01.01.2018 г. За катастрофата научил
от свид. И. А., но когато отишли до болницата брат му бил в шокова зала.
Отношенията на К. с дъщеря му Д. посочва като много добри, той понякога се
грижил за децата, помагали си кой с каквото може. Уточнява, че дъщеря му
(ищцата) много тежко понесла смъртта на баща си.
От
показанията на свид. В. се установява, че управителят на дружеството П. се
грижил и помагал на своя служител. В началото, когато започнал работа К.
изглеждал неподдържан и не добре живеещ, обитавал полусутерен без никакви
условия. Постепенно с помощта на работодателя си той успял да си купи обувки и
пералня. Свид. посочва, че на К. не му тежал начина на живот, колкото това, че
дъщерите му не се грижат за него и липсата на отношения с тях. Споделял, че му
е мъчно, че не може да вижда внуците си, че няма връзка с най-близките си хора
и те не могат да му простят. Свид. уточнява, че от много години К. не живеел
със съпругата си.
Свидетелят
В. посочва, че е познавал К. като колега шофьор и е работил по същия маршрут,
като е превозвал кнюпели от пристанището по поръчки на П.С.. Минал покрай
мястото на инцидента около 20 мин. след катастрофата, но не видял следи от
спукана гума или изтекло масло по асфалта. Посочва, че К. е дългогодишен шофьор
и е познавал добре маршрута. Доколкото знае той живеел под наем в края на кв.
М.р., идвал с мръсни дрехи на работа, неподстриган и според свидетеля е нямало
кой да го поддържа. Споделял, че няма пералня. Не се оплаквал от заболявания.
Съдът, като взе предвид установената фактическа
обстановка, достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважена
претенцията по чл.200 КТ е необходимо да бъде установено съществуването на
трудово правоотношение, настъпването на трудова злополука при или по време на
работа, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.
Съдът
приема, че по делото е установено несъмнено, че пострадалият работник към
момента на увреждането се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество,
че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите му функции, злополуката
е призната за трудова по надлежния ред (с разпореждане № ***от *** г), както и
че в резултат на нея е настъпила смъртта на водача на автомобила. Следователно,
по делото са доказани предпоставките по чл.200 КТ за ангажиране на обективната
и безвиновна отговорност на ответника – работодател, да възстанови вредите,
понесени от смъртта на пострадалото лице, в резултат на настъпилата трудова
злополука.
По
отношение на механизма на настъпване на вредите съдът съобрази данните от
представеното разпореждане на НОИ, като орган по чл. 60, ал. 1 КСО, което
представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова
злополука и е официален удостоверителен документ за установените в него факти.
Същите кореспондират с писмените доказателства приложени в ДП № ***. по описа
на IV РУ ОДМВР
Б. Съдът кредитира също така и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебна авто-техническа експертиза, като обективно и пълно изготвено,
съответстващо на събраните по делото писмени доказателства. От същото по делото
е несъмнено установена причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
смъртта на водача на автомобила, като според експерта предвид силния удар
независимо от укрепването на товара и наличната преградна стена, придвижването
на кнюпелите напред /по посока на движение/ е било неизбежно. Вследствие на
получените множество травми от навлизането на кнюпелите в купето, и
преминаването им напред извън автомобила, водачът е получил множество
наранявания, от които и починал.
При тези
изводи съдът приема искът за доказан по своето основание. Касае се за настъпили
в случая най-тежки по своя резултат неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване, съгласно дадените задължителни указания с постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума
на ВС. За определяне размера на причинените неимуществени вреди, респ.
интензитета на претърпените болки и страдания от страна на ищцата, вследствие
от загубата на нейния баща, съдът кредитира показанията на свидетелите А. и Я.
От същите се установява поддържането на добри отношения между ищцата и нейния
баща. Макар и свид. В. да посочва, че К. е страдал от липсата на добри
отношения и грижи в семейството, съдът приема, че това не изключва болката от
загубата на родител. Превес следва да бъде даден на показанията на свидетелите
с преки впечатления за живота на починалия и семейството му. Внезапната смърт
на родителя и изпитаният шок и стрес от това се преживяват трудно и до
настоящия момент, за което свидетелства А.. Това се е отразило на
психоемоционалното състояние на ищцата, която е загубила моралната и
емоционална връзка със своя баща. С оглед на тези обстоятелства съдът приема,
че неимуществените вреди от загубата на най-близък човек са неизмерими с пари -
какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, то няма да компенсира
вредата. При съобразяване на характера на преживените болки, страдания и
душевни терзания и установеното във връзка с личните и семейни отношения на
ищцата с нейния баща, справедливото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД следва да
бъде определено в размер на 45 000 лв. За горницата до пълния заявен
размер от 60 000лв. съдът приема иска за недоказан.
Не са налице
предпоставките за пълното изключване на отговорността на работодателя по чл.
201, ал. 1 КТ, доколкото по делото не е установено пострадалият да е причинил
инцидента умишлено, като е искал или допускал настъпване на увреждането, респ.
умишлено да е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда.
С оглед
частичното уважаване на главната претенция следва да бъде обсъдено и наведеното
от работодателя възражение с правно основание чл. 201, ал. 2 ГПК, за намаляване
отговорността на работодателя. За да е налице съпричиняване следва със своето
поведение пострадалият, в нарушение на правилата за безопасност на труда да е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат поради груба небрежност.
Това означава липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност; неполагане на грижа,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. В случая не се установява по делото ищецът с поведението си да
е пренебрегнал основни правила за безопасност на движението и труда. Недоказани
са твърденията за управление на товарния автомобил с несъобразена скорост,
предвид установеното от заключението на в.л. Т., че участъкът на настъпване на
ПТП е преходен с разрешена скорост 50 км/ч към 70 км/ч, а водачът се е движил с
60 км/ч. Свидетелите еднозначно посочват, че пострадалият не е злоупотребявал с
алкохол и по делото няма данни за такова нарушение. Според вещото лице
независимо от укрепването на товара вредоносният резултат би настъпил, поради
което доводите за нарушения във връзка с товара също са неоснователни.
Причинителят на вредите отговаря за онези вреди, които са в причинна връзка с
неговото виновно поведение, а в случая не се установяват действия на
пострадалия, които да бъдат поставени в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. По изложените съображения съдът приема, че не е налице груба
небрежност, която да налага намаляване на определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 45000 лв.
С оглед
основателността на иска предявената акцесорна претенция по чл. 86 вр. чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането до подаване на
исковата молба, съдът намира за основателна. Съгласно чл. 200 КТ работодателят
отговаря за всички причинени на работника вреди, като отговорността му настъпва
от датата на увреждането според чл. 212 КТ, който препраща към общите правила
на деликта. Прилагайки разпоредбата на чл.162 ГПК, съдът определи размера на
дължимата лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от 45000
лв. за посочения период от 02.01.2018 г. до 30.12.2020г. в размер на
13 675 лева.
Предвид
изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на ответника следва да бъде възложено
заплащането на държавна такса в размер на 2347 лв. Също така, ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски от общо
2197.50 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
Съгласно
нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, поради което съобразно представения списък в
тежест на ищеца следва да се постави плащането на сумата от общо 575 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПИРГОС ТРЕЙД 2003 ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
с. Г.Б., п.к. ****, представлявано от П.В.В. – управител, да заплати на Д.К.А. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 45 000 лв.
(четиридесет и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди
от смъртта на нейния баща
К.Г.Я., с ЕГН **********, вследствие на трудова злополука осъществена на 02.01.2018 г., както и лихва за
забава от датата на увреждането до 30.12.2020 г. в размер на 13 675 лв. (тринадесет хиляди
шестстотин седемдесет и пет лева), ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 2197.50
лв. (две хиляди сто деветдесет и
седем лева и петдесет стотинки) – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над уважения размер от 45000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева), до пълния предявен размер от
60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.К.А. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
ПИРГОС ТРЕЙД 2003 ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Г.Б.,
п.к. ****, представлявано от П.В.В. – управител, сумата от 575 лв. (петстотин седемдесет и
пет лева), представляващи направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ПИРГОС ТРЕЙД 2003 ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
с. Г.Б., п.к. ****, представлявано от П.В.В. – управител, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 2347 лв. (две
хиляди триста четиридесет и седем лева) – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /П/
Вярно с оригинала: РТ