Решение по дело №160/2020 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 188

09.06.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Хайгухи Бодикян

 

при секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело №160 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Директора на Териториална дирекция „Тракийска“ – Пловдив (правоприемник на Митница Пловдив), подадена чрез пълномощника Златина Бояджиева - главен юрисконсулт  в Агенция „Митници“, против Решение № 18/17.01.2020г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 66-22-1566/26.09.2019г., подадена от Директора на ТД “Тракийска“ – Пловдив, срещу Разпореждане № С190026-035-0232317/28.03.2019г., издадено от Главен публичен изпълнител в Отдел “Събиране“ при ТП на НАП - Пловдив.

В жалбата се твърди, че административният орган при прекратяването на вземането издал немотивирано, неоснователно и необективирано разпореждане, в което липсвала фактологията, довела до съставянето му и до прекратяване на производството по принудителното изпълнение на публични вземания по изпълнителното дело, установени с изпълнителните титули – Наказателно постановление №554/2013г., с главница 63 665 лева, и Наказателно постановление №1774, с главница 441.30 лева, на Агенция Митници. Отбелязва се, че от оспореното решение било видно, че са били извършени справки относно собствеността на вещите на длъжника по изпълнителното дело – Т. А.В., като в решението се правел извод, че лицето не притежава движимо и недвижимо имущество или доходи, респ. не извършва икономическа дейност на територията на Р. България, поради което било прието наличие на невъзможност да се предприемат изпълнителни способи за събиране на публичните вземания, като дългът бил приет за несъбираем. Предвид последното се счита, че направено проучване в сектор КАТ – Пътна полиция от ОДП за регистрирани МПС, било абсолютно неактуално, тъй като справката от там била издаден повече от година и половина от дата на разпореждането за прекратяване. Поради това се изтъква, че е напълно възможно през този период да са настъпили промени в имущественото състояние на длъжника. Идентични изводи можело да бъдат направени и по отношение на справката от Община Харманли, Дирекция „МДТ“, отнасяща се до недвижимото имущество на длъжника. Отбелязва се също, че не са посочени данни към кой момент били изпратени запорни съобщения до банките и към кой момент били отговорите по тях. Нямало и данни към кой момент били направени справките в Централния регистър на особените залози към Министерството на финансите. Същото се отнасяло и за справката от ОД „Земеделие“. Посочва се, че всички останали справки са от месец март, при което те не били достатъчни за целите на чл.225, ал.1, т.4, пр. последно от ДОПК, най-малкото защото за всички справки можело да се каже, че не били актуални към момента на произнасянето, тъй като не носили категорична и достоверна информация, за да можело да се направи извод за несъбираемост на вземането. Въз основа на изложените в жалбата аргументи се прави крайния извод, че не са били осъществени всички процесуални действия, респ.  не били събрани всички необходими доказателства за използване на способите за принудително изпълнение, предвидени е ДОПК. Твърди се, че с приемането на обратното административният орган постановил неправилен акт. По изложените съображения се иска отмяна на същия. С писмена молба, жалбата се поддържа. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП - Пловдив, в представено чрез пълномощник писмено становище, моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществената юрисконсултска защита. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, се посочва че предприетите действия от публичния изпълнител и изводите, до които достигнал за да определи задължението като несъбираемо, са правилни. Смята се, че същият извършил щателно проучване на финансовото състояние на база, на което прекратил и съответното принудително производство. Като неоснователни се определят наведените от жалбоподател оплаквания за неактуалност на справките, тъй като от разпореждането и позиционираните справки под №15 било видно, че същите били актуални към датата на издаване на съответното разпореждане от публичния изпълнител.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, че Агенция Митници, ТД „Тракийска“ има качеството на взискател по изпълнително дело №26060000661/2006г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, с длъжник Т. А.В., за задължения произтичащи от Наказателно постановление №554/21.08.2013г. (с което на ф. л. е наложена глоба в размер на  63 665 лева) и Наказателно постановление №1774/22.08.2012г. (с което на ф. л. е наложена глоба в размер на 441.30 лева)Изпълнителен лист по НОХД 425/01.07.2013г., НП №26/24.01.2013г., НП №89/25.09.2013г., Фиш№ ВО843385/31.08.2012г., ФИШ № ВО842892/20.09.2012г., ФИШ №ВО843403/13.09.2012г. и ФИШ № НИ540/13/20.02.2013г.

След извършени действия по производството по събиране на  всички публични задължения по горецитираното изпълнително дело, Главен публичния изпълнител в Отдел “Събиране“ при ТП на НАП – Пловдив издал Разпореждане № С190026-035-0232317/28.03.2019г. за прекратяване на принудителното изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК. За да постанови акта си Главеният публичния изпълнител е приел, че цялото публично вземане от лицето Т. А.В. в размер на 74 696.30 лева, в това число главница и лихви 0 лева, е несъбираемо, поради липса на данни за доходи, имущество или активи на длъжника, след като извършил подробно проучване. Във връзка с това проучване в разпореждането е посочено, че към 27.06.2018 г. в сектор КАТ – Пътна полиция на ОДП длъжникът няма регистрирани МПС; към 06.07.2018г. в Дирекция МДТ към Община Харманли длъжникът няма декларирано недвижимо имущество; От отговорите на изпратените до централните управления на всички банки в Р. България запорни съобщения било видно, че лицето нямало открити банкови сметки; В централния регистър на особените залози към Министерството на финансите нямало вписани залози; В ОД „Земеделие“ – Хасково нямало информация за притежавана от лицето земеделска техника; Към 08.06.2018г. в МФ Д „ПОК“ нямало регистрирана собственост върху земеделски земи; Към 27.03.2019г., след справка в ТР и www.brra.bg., не били установени дялове или акции на задълженото лице в търговски дружества; Към 27.03.2019г. в Имотния регистър нямало вписана на името на ЗЛ недвижими имоти; Към 28.03.2019г., след направена справка и запитване в Регистър „Кораби“ на ИА „Морска администрация“ се установило, че лицето не притежава плавателни съдове; Не се установила и собственост на въздухоплавателно средство към дата 27.03.2019г.; Не се установили и предоставени от ЗЛ земи; Към 28.03.2019г., след направена справка и информационната система на НАП не се установило лицето да получава доходи; Към 27.03.2019г. нямало и регистриран трудов договор; След извършена справка за притежавани активи, не се установили данни за банкови сметки и движимо и недвижимо имущество към 28.03.2019г.

От цитираните в Разпореждане № С190026-035-0232317/28.03.2019г. справки и документи по делото са представени: Справки от интернет страницата на НАП от 28.03.2019г. за лицето Т. А.В. за: трудови договори, обобщени данни по ГДД чл.50 от ЗДДФЛ, свързани лица, имущество, декларирани заеми от ГДД, регистрация по ЗДДС и публичен регистър за процеса на приватизация на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /л.45-48/; Справка за банкови сметки и сейфове на физическо/юридическо лице от 27.03.2019г.; Справка от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ; Справка по лице от Службата по вписванията – Харманли; Справка „свързани лица“от НАП от 27.03.2019г.; Справка за трудови и осигурителен доход, актуална към 26.03.2019г.; Справка публичен регистър за процеса на приватизация на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол от 01.11.2018г.; Справка по партида от централен регистър на особените залози, актуална към 01.11.2018г.; Писмо изх.№ АР-02-06-1542/15.06.2018г. от ОД „Земеделие“ - Хасково; Удостоверение за декларирани данни изх.№УД000452/03.07.2018г. /л.55 гръб/ от Дирекция „МДТ“ при Община Харманли; Писмо с изх.№ 12-2112/31.05.2018г. от Дирекция „поземлени отношения и комасация“ при Министерството на земеделие, храните и горите /л.58/; Запорно съобщение изх.№С180026-120-0000828/06.03.2018г. до Централен депозитар – София /л.59/. Представени са също, разпореждане за присъединяване изх.№ 0661/2006/000004/20.05.2015г. /л.43и сл./, Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице изх.№ С190026-134-0000824/28.03.2019г. /л.34-37/ и др.

Разпореждане № С190026-035-0232317/28.03.2019г. за прекратяване на принудителното изпълнени, съгласно чл.225 от ДОПК, издадено от Главен публичния изпълнител в Отдел “Събиране“ при ТП на НАП – Пловдив е било оспорено от ТД „Тракийска“ към Агенция „Митници“ пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, който с Решение №439/05.11.2019г. прекратил производството по жалбата. Цитираното решение е било оспорено пред Административен съд – Хасково, който с Определение №116 от 30.12.2019г., постановено по ч.адм.д. №1346/2019г. го отменил и върнал преписката на административния орган за разглеждане на жалбата по същество.

На 17.02.2020г. Директорът на ДТ на НАП – Пловдив издал оспореното Решение № 18/17.01.2020г., с което е оставена без уважение жалба  с вх. № 66-22-1566/26.09.2019г., подадена от Директора на ТД “Тракийска“ – Пловдив, срещу Разпореждане № С190026-035-0232317/28.03.2019г., издадено от Главен публичен изпълнител в Отдел “Събиране“ при ТП на НАП - Пловдив. В административния акт органът е посочил, че публичният изпълнител е предприел множество действия за установяване на имущественото и финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични регистри относно осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане на изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Въз основа на тези справки, административният орган е стигнал до извода, че е налице невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания и дългът е несъбираем.

Решение № 18/17.01.2020г., е изпратено за съобщаване на ТД „Тракийска“ към Агенция „Митници“, с писмо изх. №66-22-1566/20.01.2020г., като по делото данните относно датата на получаване на писмото сочат 03.02.2020г., видно от известие за доставяне.

Жалбата против решението е подадена на 04.02.2020г. чрез ТД на НАП - Пловдив.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По допустимостта: Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С оглед събиране на публичното вземане по изпълнително дело №26060000661/2006г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, с длъжник Т. А.В., за задължения произтичащи от Наказателно постановление №554/21.08.2013г. (с което на ф. л. е наложена глоба в размер на  63 665 лева) и Наказателно постановление №1774/22.08.2012г. (с което на ф. л. е наложена глоба в размер на 441.30 лева)Изпълнителен лист по НОХД 425/01.07.2013г., НП №26/24.01.2013г., НП №89/25.09.2013г., Фиш№ ВО843385/31.08.2012г., ФИШ № ВО842892/20.09.2012г., ФИШ №ВО843403/13.09.2012г. и ФИШ № НИ540/13/20.02.2013г., публичният изпълнител е приложил изцяло способите за принудителното изпълнение и предприел всички действия във връзка с установяване наличие на движимо или недвижимо имущество и доходи на длъжника на територията на Република България.

Видно от приложените към административната преписка доказателства е установено следното:

В регистъра на НАП за получени доходи от лицето Траян Влаев не са установени такива получавани от лицето към 27.03.2019г., както и регистриран трудов договор.  От изготвената справка е видно, че лицето няма декларирани недвижими имоти и пътни превозни средства (данните са основани на предоставени данни на НАП от общините и КАТ).

От извършена справка в Информационната система на НАП е установено, че лицето няма регистрирана икономическа дейност, в резултат на което няма регистрация по ЗДДС, няма осигурявани лица и просрочени задължения.

От извършена справка в Имотен регистър към Агенцията по вписванията по посочения служебен номер на лицето е установено, че не са регистрирани недвижими имоти.

От извършена справка в Търговския регистър е установено, че няма регистрирани данни за това лице.

С оглед констатираните факти и обстоятелства публичният изпълнител, в изпълнение на правомощията си по чл. 226, ал.2 от ДОПК, е съставил Протокол с изх.№ С190026-026-0010185/28.03.2019 г., съгласно който е квалифицирал вземанията по обсъждания изпълнителен титул като несъбираеми по смисъла на чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК.

При тази фактическа обстановка е издадено процесното Разпореждане с изх.№ С160026-035-0340904/30.11.2016 г. на публичния изпълнител, с което на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК публичният изпълнител е прекратил образуваното изпълнително производство. Изложил е съображения, че лицето не притежава активи на територията на Република България, срещу които може да се насочи принудително изпълнение, същото е напуснало територията на страната, без да са налице данни за завръщането му, а постоянният му адрес е в Република Турция. Посочено е още, че тъй като лицето не е гражданин на страна член на Европейския съюз не може да се приложи процедурата за административно сътрудничество с държави членки на ЕС при събиране на публичните вземания.

Жалбоподателят е обжалвал въпросното разпореждане на публичния изпълнител пред горестоящия в йерархията административен орган – Директорът на ТД на НАП - Пловдив, който с обжалваното в настоящото производство решение е оставил без уважение жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител.

Съдът при извършената служебна проверка констатира, че административното производство по постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от ДОПК от материално компетентен орган, и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт, който е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В случая съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме на следващо място, че фактическите констатации на органите по приходите са истини, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена и целта, която преследва закона с издаване на актове от категорията на процесния такъв. Спор по установените факти не се формира между страните по делото. Спорът е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство касаят правилното приложение на материалния закон, като спора се концентрира най-общо във въпроса налице ли са предпоставките по чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания спрямо длъжника и актуална ли е събраната информация от публичния изпълнител към момента на издаване на Разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство.

В тази насока е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК предвижда прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните вземания, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. Действително, в случая от данните по приложената административна преписка, се установява, че публичния изпълнител е предприел съответните действия за установяване на имущественото и финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични регистри относно осъществявана икономическа дейност, притежавани доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника, на територията на Република България, с оглед прилагане на изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Въз основа на извършените проверки е установено обаче, че се касае за длъжник Т. А.В.  с адрес в гр.Х.не притежава каквото и да е движимо или недвижимо имущество или доходи, нито е регистрирал извършването на икономическа дейност на територията на Република България. Очевидно е при това положение, че в случая е налице обективна невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК спрямо длъжника.

 Оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл, а именно, че публичния изпълнител не е изчерпал в необходимата пълнота всички изпълнителни способи, преди да обяви вземанията за несъбираеми, са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Спорът относно актуалност на справките извършени от публичния изпълнител при издаване на оспорения акт е неоснователен. Законът не поставя подобно изискване за дата на справките непосредствено предхождаща датата на издаване на разпореждането за прекратяване.   

При това положение изводът на публичния изпълнител, че вземането по изпълнителния титул е несъбираемо, с оглед на което е прекратил производството по принудително изпълнение на публичните вземания спрямо посочения длъжник, в съответствие с разпоредбата на чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК, е фактически и правно обоснован.

В случая жалбоподателят не ангажира доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от органите по приходите изводи, като от страна на взискателя не се сочи, нито се установява от данните по делото да са налице доходи или имущество на длъжника, върху които да е възможно да се насочи принудителното изпълнение на публичните вземания.

Като е изложил съображения в този смисъл, Директорът на ТД на НАП – гр.Пловдив е постановил решението си в съответствие със закона. Крайният извод е, че решението му, с което е оставена без уважение жалбата на взискателя Териториална дирекция „Тракийска“ – Пловдив към Агенция Митници /правоприемник на Митница Пловдив/ срещу разпореждането на публичния изпълнител за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните вземания поради несъбираемостта им, е правилно и законосъобразно, поради което и ще следва да бъде оставено в сила. Това налага извод за неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

 При посочения изход на спора, на ТД на НАП гр. Пловдив, се дължи възнаграждение по осъществената юрисконсултска защита. Производството по чл. 266-  чл. 268 от ДОПК е особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – в размер на 100 лв.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Директора на Териториална дирекция „Тракийска“ – Пловдив (правоприемник на Митница Пловдив), подадена чрез пълномощника З.Б. - главен юрисконсулт  в Агенция „Митници“, против Решение № 18/17.01.2020г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 66-22-1566/26.09.2019г., подадена от Директора на ТД “Тракийска“ – Пловдив, срещу Разпореждане № С190026-035-0232317/28.03.2019г., издадено от Главен публичен изпълнител в Отдел “Събиране“ при ТП на НАП – Пловдив за прекратяване на производството по принудително изпълнение, с което на основание чл. 225, ал.1, т.4 от ДОПК.  

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, представляващи разноски по осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

 

СЪДИЯ: