РЕШЕНИЕ
№ 2380
гр. Бургас, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120107268 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ПОНС-КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***,
представлявано от П.А. К., против „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ****, представлявано от В.Д.К., с която се
претендира осъждането му за заплащане на сумата от 5 024. 90 лева - главница,
представляваща дължима цена за продажбата на стоки, съгласно фактура №
**********/03.05.2024 г., ведно с обезщетение за забава за периода от 03.05.2024 г. до
23.09.2024 г. в размер на 275. 27 лева, и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба на 24.10.2024 г. до окончателното й
изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществувало между страните търговско правооотношение, свързано с продажбата на
хранителни стоки, съгласно горната фактура, по която от страна на ответника-купувач
останала дължима търсената в настоящото производство сума, тъй като не е заплатил
уговорената и дължима цена за това. Сочи се , че ищцовото дружество е основна
дейност по търговия с хранителни продукти на едро, като между страните били
налице трайни търговски отношения през 2023 -2024 г. и през 2024 г. ищецът доставял
регулярно на ответника стоки, който извършвал от своя страна корабно снабдяване.
1
Правното основание на предявените исковете е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във с чл. 327,
ал. 1 и чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който исковете се оспорват като неоснователни с твърдението,
че не е получавал стоките по процесната фактура и съответно не е разписвал такава.
Сочи се също така, че подписът на получател не бил изпълнен от законния
представител на дружеството, като се оспорва фактурата. Не се оспорва, че между
страните са били налице търговски отношения, като при условията на евентуалност се
излага, че с плащането на сумата от 9 377. 78 лв. на 14.05.2024 г. е погасено и това
вземане. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно фактура № **********/03.05.2024 г. ответното дружество е получило
от ищеца, описаните в същата стоки – хранителни продукти и почистващи препарати,
на обща стойност от 5 024. 90 лв. с ДДС. В същата се изпълнени подписи за
получателя „Валмаройл“ ЕООД – В.К., и за изпълнителя „Понс Комерс“ ЕООД – Я.
С..
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена от ищцовото
дружество, като е включена и в дневниците за продажбите по ЗДДС. Няма данни за
осчетоводяването й от ответното дружество, тъй като фирмата, обслужваща
счетоводството му не може да предостави информация в тази насока, поради липсата
на архив. Съгласно постъпилите данни от НАП ответникът не е включил тази фактура
в дневника си за покупките по ЗДДС и не е ползвал данъчен кредит по тази фактура.
Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено.
Досежно това на ответното няма как да даде заключение, поради липсата на архив. В
съдебно заседание на 16.05.2025 г. вещото лице Б. е разяснило, че не е нарушение на
закона за ДДС ако купувачът не включи фактура в дневниците си за покупки – законът
е предоставил срок от 12 месеца от датата на издаване да бъде включена. Ако не стори
това, купувачът не може да ползва данъчен кредит, т.е. купувачът има избор дали да
осчетоводи или не една фактура.
За установяване изпълнението на задължения на ищеца по договора за продажба
във връзка с доставката на стоките по процесната фактура до кораб „Емона“,
стопанисван от ответното дружество, по делото са ангажирани гласни доказателства.
Свидетелят Г. Й. - бивш служител на ищцовото дружество, към което е работил до
10.10.2024 г., на длъжност „** -**“. Като служител на дружеството бил извършвал
2
снабдяване на кораби със стоки, като фирмата, на която доставяли стоките била
„ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД, като снабдявали няколко техни кораба – „Емона“, „Каварна“,
„Созопол“ и още малко корабче „Джъмбо“. Работата била организира така, че по тяхна
поръчка им доставяли хранителни продукти – месни такива, колбаси, плодове и
зеленчуци, за което свидетелствата и представените по делото заявки за снабдяване.
Служител от тяхната фирма на име М. /фигуриращ в списъка на служители на
дружеството по справката на НАП/ изпращал заявката към техния офис и от там им я
давали на лист, като те подготвяли и изпълнявали доставката. Св. си спомня
процесната фактура, предявена му в съдебно заседание на 09.07.2025 г., и стоката по
нея. Същата била доставена на кораб „Емона“. Спомня си тази фактура, датата, кораба,
тъй като това била една от най-големите поръчки, които са им доставяли. При
разтоварването на стоката същата беше приета от екипаж на кораба, който проверил,
че съответства на заявката и я приел. Фактурата била приета от някой от екипажа, но
не си спомням неговите имена и кой точно бил. Доколкотое запознат, след като
екипажът приемел стоката, въпросният негов представител я предавал при готвача или
при капитана, като представителите на ищцовото дружество им давали фактурата още
при предаването на стоката, след което техният служител М. отивал същия ден или по-
късно, за да получи фактурата и да преведе парите по банков път. Запознат е с това, че
той отговаря за снабдяването и плащанията при тях. За тази доставка на са имали
оплаквания и доставили всичко, както било описано във фактурата. Не е запознат с
това дали е извършено плащане по нея. Св. сочи, че „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД не са
имали претенции към ищцовото дружество за някаква неполучена стока.
Аналогични са и показанията на св. М. М. – служител на ответното дружество до край
на месец май 2024 г., към което също е изпълнявал длъжността **. Св. сочи, че
многократно са правили поръчки към „Понс Комерс“, като те ги снабдявали с
хранителни продукти, перилни препарати и вещи от този род за домакинството. В
голям процент лично свидетелят е давал заявките към фирма „Понс Комерс“, по
електронен път, защото така била организирана работата. Стоките, които поръчвал
ответника били доставяни на самите кораби, от които изхождала поръчката. Корабите
били стопанисвани от „Валмар Ойл“. Екипажите проверявали по стокова разписка
дали е доставено всичко описано в нея. Фактурата идвала заедно със стоковата
разписка, предавала се на капитана, след приемането на стоката, или на друго лице,
натоварено с това, което не винаги било капитана. После фактурите се връщали при
тях разписани на ръка. Стоковата разписка оставала на кораба, а фактурата идвала при
тях. Кораб „Емона“ през месец май 2024 г. също бил стопанисван от тяхната фирма.
Св. заявява, че не му е известно да е имало някакви нередовности във връзка с
доставките през месец май 2024 г., нито оплаквания, във връзка с липсваща стока.
Преди време са се случвали такива неща, но те веднага са били уреждани. Принципът
бил щом фактурата се върне разписана, значи е получена изцяло описаната в нея стока
3
– това е проверено. За доставката от 03-ти май 2024 г. не е имало някакви оплаквания.
Стоката била приета на кораба и не е имало оплаквания във връзка с тази доставка.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Между страните е съществувало валидно търговско правоотношение, което с
свързано с покупко-продажбата на хранителни стоки и почистващи препарати,
надлежно индивидуализирани в процесната фактура. Доказателство за изпълнението
на поетите от ищеца задължения за доставка на описаните във фактурата стоки са
надлежното й издаване и осчетоводяването й от него, както и включването й в
дневниците за продажби по ЗДДС. Това се потвърждава и от събраните гласни
доказателства, кредитирани от съда като съответни и на останалия събран
доказателствен материал. По отношение на тях следва да се отбележи и че
получаването на стоката по фактурата се установява и от показанията на свидетел,
който е бил служител на ответното дружество. В крайна сметка фактурата е разписана
от представител на ответното дружество, като от показанията на свидетелите се
установява организирания начин на работа по даване на заявките и тяхното
изпълнение, издаването на фактурата и нейното разписване, в частност и досежно
процесната такава. Непредоставянето на достъп до счетоводството на ответното
дружеството и липсата на надлежен архив също следва да бъде възприето като
признание на този факт – получаването на стоката. Все пак за пълнота с оглед на
възраженията на ответното дружество, следва да се отбележи, че дори и да се приеме,
че е налице действие от името на търговец без представителна власт, доколкото се
твърди, че фактурата не е разписан от законния му представител, то се налага извода,
че търговецът е потвърдил действията, тъй като не се е противопоставил веднага след
узнаването им. Нещо повече по делото е представена и заявката за доставката на
стоките по процесната фактура, като доставянето им се потвърждава по категоричен
начин от събраните гласни доказателства. В същото време доказателства за плащането
на дължимата сума по процесната фактура не са представени, нито пък са представени
доказателства за погасяване на задължението за плащане чрез някакъв друг способ.
Отделно от това е настъпил и падежа на 03.05.2024 г., при което съдът намира, че са
дължими търсените в настоящото производство главница и лихви, при все че съгласно
чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или
на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Мораторната лихва върху главницата от 5 024. 90 лв. за заявения период от 03.05.2024
г. до 23.09.2024 г. възлиза в търсения размер от 275. 27 лв., съобразно извършеното
изчисление с помощта на calculator.bg.
С горните мотиви съдът намира, че исковете като основателни и доказани
следва да бъдат уважени.
4
При този изход и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 512 . 70 лв. за направените по делото
разноски, съобразно представения списък на разноските, без заплатената такса от 123.
63 лв. за образуване на изпълнително дело, която не съставлява разноски по воденето
на настоящото дело.
Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на
разноските по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда „ВАЛМАР ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ****, представлявано от В.Д.К., да заплати на „ПОНС-
КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***,
представлявано от П.А. К., сумата от 5 024. 90 лв. /пет хиляди двадесет и четири лева
и 90 ст./- главница, представляваща дължима цена за продажбата на стоки, съгласно
фактура № **********/03.05.2024 г., ведно с обезщетение за забава за периода от
03.05.2024 г. до 23.09.2024 г. в размер на 275. 27 лв. /двеста седемдесет и пет лева и
27 ст./, както и законната лихва за забава върху главницата от 5 024. 90 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба на 24.10.2024 г. до окончателното й
изплащане, ведно със сумата от 1 512. 70 лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева и 70
ст. / за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5