№ 266
гр. ****, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. И.ов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100501982 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.268 -273 ГПК.
Образувано е по постъпилите въззивни жалби, както следва:
Въззивна жалба от Н. М. ИВ., представлявана от адвокат Д.М., срещу решение № 261291/
18.11.2020г. по гр.д.№ 15136/ 2018г. на Районен съд****, с което е прието за установено в
отношенията между страните- М.И. К. и Н. М. ИВ., че ищецът е придобил собствеността върху
недвижим имот- втори етаж от сграда със самостоятелен вход, с площ 86 кв.м., с идентификатор
10135.1.304.1, попадащ в УПИ X-14, кв.156 А, по плана на 11 м.р. на гр.****, административен
адрес – улица „****, по силата на наследяване от ****., който е придобил имота по давностно
владение в периода 1975г.- 2015г., на основание чл.124 ГПК. С изложените аргументи отправя
искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се прекрати производството
по делото, поради изчерпан предмет, както и да се одобри постигнатото от страните
споразумение за имота в гр.****, ул.“****. В определен от съда срок представя писмени бележки.
Въззивна жалба от Н. М. ИВ., чрез процесуалния представител адвокат М., срещу
решение № 260332/ 05.02.2021г., с което е отхвърлена молбата за допълване, поправка и изменение
на решение № 261291/ 18.11.2020г в частта за разноските.
Въззиваемата страна- М. ИВ. К., чрез адвокат П.П., изразява становище за
неоснователност на въззивните жалби по изложените в писмен отговор съображения.
Съдът, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани при условията чл.269 ГПК и чл.235 ГПК , констатира :
Районният съд е сезиран с обективно съединени искове на М. ИВ. К. срещу Н. М. ИВ.,
формулирани в т.1-6 от исковата молба.
С определение № 136177/ 01.10.2019г. ВРС , потвърдено с определение № 3352/
19.11.2019г. по в.ч.гр.д.№ 2088/ 19г. ВОС, производството е прекратено по отношение на иска да
бъде признато за установено, че ищецът е собственик на самостоятелна стая с кухненски блок –
гараж с площ 21 кв.м., в гр.****, ул.“****, и по отношение на иска да бъде признато за установено,
че ищецът е собственик на първи етаж със самостоятелен вход , със застроена площ от 78 кв.в., в
1
гр.****, ул.“****
След разделяне на производството от иска за делба и присъединения с него иск за
обезщетение, съгласно протоколно определение от 18.06.2019г., предмет на разглеждане е само
положителният установителен иск, за приемане в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на втори етаж със самостоятелен вход, състоящ се от входно антре, коридор,
кухненски бокс, всекидневна,спалня, тераса, баня и тоалет, с обща площ 84 кв.м., от сграда с
адрес- гр.****, ул.“****.
Обосновава претенцията със следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че баща му ****., починал на 11.10.2015г., и неговата сестра Н. М. ИВ., са
придобили по наследяване в съсобственост недвижими имоти в гр.****, ул.“**** , в УПИ X-14,
кв.156 А, по плана на 11 м.р. на град ****, одобрен със заповед № Г-125/ 21.10.1999г. на кмета на
Община ****.
С решение по гр.д.№ 223/ 1966г. на **** районен съд, в дял на М. ИВ. К., починал на
20.07.1988г., е поставен втори етаж от сградата на ул.“**** с избено помещение № 10, ½ ид.част от
дворното място и от общите части на сградата, и половината от помещение № 9 в избата. В дял
на **** и ****, е поставен първи етаж от сградата на ул. **** избено помещение №8, половината
от избено помещение №9, ½ ид.част от дворното място и от общите части на сградата. С н.а./ 163/
1975г. М. ИВ. К. дарява на децата си ****. и Н.М. ****/ сега И./ собствеността върху първи етаж
от двуетажна жилищна сграда , състояща се от стая, хол, дневна с ниша, клозет-баня, изба и ½
ид.част от избен коридор и подобрения, заедно с ½ ид.част от дворното място, цялото с площ 400
кв.м.
По издаден през 1975г. позволителен билет за гараж ****. построява със собствени
средства самостоятелна стая с кухненски бокс , с площ 21 кв.м., върху които установява
фактическа власт до смъртта си през 2015г., със знанието и без противопоставянето на сестра му
Н.М..
По издадено разрешение за строеж № 38/ 1992г. за основен ремонт на съществуващите
второстепенни постройки и гараж в парцел 14, кв.156А, с обща площ 72 кв.м., построени от ****.,
е изграден първи етаж със самостоятелен вход, ЗП- 72 кв.м., гараж с канал, ЗП-54 кв.м., тоалет с
баня, ЗП 3 кв.м., работилница за инструменти- ЗП 9 кв.м. със самостоятелен вход, и складово
помещение- ЗП 8.40 кв.м., общо със застроена площ 86.40 кв.м. Върху описаната част е установил
фактическа власт до смъртта си през 2015г., със знанието и без противопоставянето на
съсобственика Н.М., демонстрирайки намерението си да придобие правото на собственост върху
обекта.
През 1999г., по архитектурен проект и със собствени средства на И. К. е изградена
надстройка над второстепенните постройки и гараж, с обща площ 72 кв.м., с адрес –гр.****,
ул.“**** която представлява описания в исковата молба втори етаж със самостоятелен вход ,
състоящ се от входно антре, коридор, кухненски бокс , баня с тоалет, всекидневна – първа част, и
втора част пред спалнята, спалня, тераса, с обща ЗП-84 кв.м., върху който е установил фактическа
власт от 1999г. до 2015г., със знанието е без противопоставянето на другия съсобственик.
Ищецът твърди, че след смъртта на баща му ****., е бил лишен от възможността да ползва
описаните имоти, освен втория етаж със ЗП 84 кв.м. С покана до ответника Н.М. е поискал да му
бъде предадено владението върху жилищната сграда , с вход от ул.****, и ползването на ½ ид.ч.
от всички жилищни и нежилищни сгради в имота на ул.“****.
Ответната страна оспорва иска като неоснователен, противопоставяйки насрещни
твърдения за следните факти и обстоятелства: издадените разрешения за строеж и преустройства
са на името на техния баща М. ИВ. К., който със собствени средства е изградил гараж в имота,
преустроен като самостоятелна стая с кухненски бокс , с площ 21 кв.м. Постигнато е споразумение
между ответницата, нейния брак и родителите им, тя и семейството й да ползват първия етаж,
родителите – втория етаж, а семейството на брат й – сутерена. След постигнатата уговорка е
извършено преустройството на гаража, със самостоятелен вход и вътрешно стълбище към
сутерена.С разрешение за строеж № 38/ 1992г. е построена нова сграда на два етажа, гараж на
първия и жилищна сграда на втория, върху съществуващите стари второстепенни постройки и
гараж, от който е запазен само канала. В построяването на сградата със средства и труд са
участвали ответницата, нейния брат и тяхната майка. Построеният гараж е ползван изцяло от брат
й за ремонт на автомобили, със знанието и съгласието на ответницата, до смъртта му през 2015г, а
2
понастоящем от неговия племенник за същата дейност.
Защитата поддържа тезата, че бащата на ищеца не е установявал фактическа власт върху
нито един от имотите в общата им собственост, а ползваният от него имот е със знанието и
разрешението на неговата майка и сестра му- ответник по делото.
По делото е представено в оригинал споразумение , подписано от двете страни по спора на
17.07.2020г., което в т.3 приема, че М.К. е собственик на втори етаж от жилищната сграда със
самостоятелен вход и застроена площ 86 кв.м., от сграда с идентификатор 10135.1.304.1. по КККР
на гр.****, с адрес- гр.**** ,ул.“ **** попадащ в УПИ X-14, кв.156 А, по плана на 11 м.р. на
гр.****, целият с площ 400 кв.м. по нот.акт № 163, при граници и съседи : ул.“****“, УПИ IX-1 и
XI-13, на основание наследяване правото на собственост от ****., придобито от наследодателя в
резултат на давностно владение, осъществено в периода от 1975г. до 2015г.
Решението е постановено по реда на чл.237, ал.2 ГПК, съобразно изявлението на ответника
в т.3 от споразумението, тълкувано като признание за основателността на иска.
Разглеждащият състав приема от фактическа страна следното:
Ищецът **** И.ов К. е единствен наследник на ****., починал на 11.10.2015г. ****. и Н.М.
К.а са деца на М. ИВ. К., починал на ****, наследник на общия наследодател И. К. ****, съгласно
представените удостоверения за наследници.
С решение от 22.12.1966г.на **** районен съд за делба на съсобствен имот,
представляващ дворно място с построената в него сграда на ул.“**** са обособени два дяла, от
които:
- в дял на М. ИВ. К. е поставен втори етаж от сградата , състоящ се от две стаи, хол,
коридор за балкона и избено помещение № 10 , половината от дворното място и от общите части
на сградата, и от помещение № 9 в избата; - в дял на **** и **** е поставен първи етаж от
сградата, състоящ се стая, кухня и хол , избено помещение № 8, половината от дворното място и
от общите части на сградата, Разположението на двата дяла е показано на скиците на л.16-17 от
делото.
Според нотариален акт № 163 / 2.09.1975г. том XXIII, нот. дело 7657/ 1975г., М.К. дарява
на децата си ****. и Н.М. ****, първия етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.****, ул.“****
състоящ се от стая, хол, дневна с ниша , клозет-баня, изба , ½ ид.част от избен коридор, заедно с ½
ид.ч. от дворното място, представляващо дв.14 в кв.156 А по плана на 11.п.р. на гр.****
Собствеността е прехвърлена от **** И.ов К., след смъртта на собствениците по делба- ****
****а починала на 24.02.1975г., и ****, починал на 15.12.1974г., чиито единствен наследник е
дарителят.
По делото са представени - позволителен билет №74 от 13.08.1975г. за строеж на гараж,
издаден на името на М. ИВ. К.; - разрешение за строеж № 38/ 22.06.1992г. на наследници на И. К.
****, за основен ремонт на съществуващите второстепенни постройки и гараж в парцел 14, кв.156
А, 11 п.р.на гр.****, ул.“****. Наследници на И. К. **** към 1992г. са наследниците на неговия
син М. ИВ. К.-****, съпруга, Н. М. ИВ.- дъщеря, и ****.- син.
Страните не спорят, че през 1975г. М.К. е построил гараж в дворното място, на основание
издаден позволителен билет, впоследствие преустроен в жилищно помещение- стая с кухненски
бокс. През 1992г. е извършено преустройство на второстепенните постройки в имота и гаража,
които по начина на изграждането им са част от съществуващата нова сграда в имота.
Становище по предмета на спорното правоотношение е изразено с представеното
споразумение в последното съдебно заседание, тълкувано според съдържанието на т. 3 като
признание на ответника за правно значими факти – придобИ.е на собственост върху описания
самостоятелен обект от жилищната сграда по наследствено правоприемство от ****., а той- въз
основа на осъществявано непрекъснато владение изискуемия давностен срок, периода след 1975г.
до 2015г. Изявлението на ответната страна е мотив на постановеното решение, на основание чл.
237 , ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Следва да се потвърди и оспореното решение № 260332/ 05.02.2021г. , с което е отхвърлена
молбата на ответника за поправка, допълване и изменение на решение № 261291/ 18.11.2020г. по
идентични на изложените в него фактически и правни заключения.
3
На основание чл. 272 ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261291/ 18.11.2020г. и решение № 261291/ 18.11.2020г., с
което е отхвърлена молбата на ****., за поправка и допълване на решение № 261291/ 18.11.2020г.,
постановени по гр.д.№ 15136/ 2018г. на Районен съд****.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4