Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10841 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от И.Ч.Н. искова молба, с която моли ответникът ЗАД „ОЗК
– З.“ АД да бъде осъден да му заплати сумите от 150 000 лева и 34.80 лева,
представляващи обезщетения съответно за претърпени неимуществени и имуществени вреди
от ПТП, настъпило на 23.01.2018 г., ведно със законните лихви от 04.08.2018 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 23.01.2018 г. в с. Брестница на ул. ********* водачът на т.а.
марка „Мерцедес“, модел „814Д“ с ДК № *****Р.Н.К., движейки се в посока гр.
София, ударил пешеходеца И.Н..
Пострадалият
бил транспортиран от екип на Спешна помощ във ФСМП – Тетевен, където се
установила фрактура на лява тазобедрена става. Лечението продължило в МБАЛ
„Проф. д-р Параскев С. – Ловеч“. Провела се оперативна интервенция за закрито
наместване на фрактурата без вътрешна фиксация. След шестдневен престой Н. бил
изписан с подобрение и указания за продължаващо домашно лечение с антикоагулантна терапия до 45 дни от датата на травмата и
прием на обезболяващи. Дали му препоръка да не стъпва на крака и да се
придвижва с помощни средства в продължение на два месеца.
За
проведеното лечение И.Н. заплатил 34.80 лева потребителска такса за болничен
престой.
Пътният
инцидент причинил на Н. внезапно и неочаквано увреждане на здравето, придружено
с множество болки и страдания. Трудно се придвижвал и ограничил социалните си
контакти. Изживял стрес, който се отразил на придружаващите му заболявания –
хипертонично сърце. Настъпили промени и в емоционалното състояние на ищеца:
станал силно раздразнителен, често сменял настроенията си, изпитвал чувство на
безпокойство и притеснение. Променила се походката му и накуцвал. Възстановяването
му продължавало, а за това се нуждаел и от адекватна рехабилитация.
Търпените
болки и страдания от получените увреждания оценява на сумата от 150 000
лева.
Гражданската
отговорност на водача на т.а. „Мерцедес“, модел „814Д“ била застрахована при
ответното дружество, което следвало да му заплати застрахователни обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди. Претендира и законните лихви от 04.08.2018
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва механизма на произшествието и причинната му връзка с описани в исковата
молба увреждания. Счита претендирания размер на обезщетението за неимуществени
вреди за завишен. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, който нарушил нормите на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 04.05.2018 г., към която са приложени констативен
протокол, епикриза, писмо от РУ на МВР – Ябланица, фактура с касов бон за
заплатена потребителска такса и удостоверение за банкова сметка.
***. 432,
ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на т.а. „Мерцедес“, модел „814Д“
с ДК № *****и ЗАД „ОЗК – З.“ АД – обстоятелство, отделено като безспорно между
страните с определение от 20.05.2019 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността
на делинквента.
В
заключението на комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза е
описан механизмът на ПТП, като вещото лице е установило, че на 23.01.2018 г. в
18.55 часа в с. Брестница, по ул. „Васил Левски“ при приближаване на дом № 171
в десния край на платното за движение в посока гр. София се е движил т.а
„Мерцедес“, управляван от Р.Н.К. със скорост около 40 км/ч. В същото време
пешеходецът И.Ч.Н. се движил в десния край на платното за движение в същата посока.
Автомобилът се движил на 35 см от десния бордюр. Водачът К.не възприел
пешеходеца Н. и след като го застигнал, кабината и предната част на каросерията
преминали покрай пешеходеца, без да го ударят. При преминаване на каросерията Н.
се отклонил наляво и тялото му контактувало с дясната каната на товарния
автомобил. Вертикалната греда от средната част на каросерията ударила
пешеходеца в областта на лявата част на таза. От удара Н. паднал на бордюра и
платното, без да бъде прегазен.
Като
причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи действията на водача
на т.а. „Мерцедес“, която не проявил достатъчно внимание при преминаване през
населено място в близост до бордюр и тротоар, който е покрит със сняг и наличие
на растителност и пътни знаци, предупреждаващи за пешеходци.
Причина
за инцидента са и действията на пешеходеца, който се движил в десния край на
платното за движение, вместо по тротоара.
В зоната
на удара нямало улична лампа, но фаровете на т.а. „Мерцедес“ осветявали
пространството вдясно от автомобила напред на разстояние 70 м. Поради това водачът
Р.К.е имал възможност да възприеме от достатъчно далечно разстояние пешеходеца
(при опасна зона на спиране 43 м). Водачът е имал възможност да види Н.,
независимо къде се намира и да го наблюдава, включително да предотврати удара
чрез спиране.
При така
даденото заключение съдът приема за доказано, че водачът на т.а. „Мерцедес“,
модел „814Д“ Р.К.е реализирал противоправно
поведение, като е нарушил задълженията си да прояви внимание и предпазливост
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. К.е могъл
своевременно да възприеме пешеходеца, независимо от местоположението му и да
съобрази поведението си на водач с пътната обстановка. Могъл е и да съобрази,
че след като тротоарът е заснежен, съществува възможност пешеходецът да стъпи
на пътното платно.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач Р.К.за причинените от деянието вреди на ищеца И.Н..
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва
да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от съдебно-медицинската част на комплексната експертиза, че получените от
ищеца увреждания, чието обезщетение се претендира в настоящото производство са
причинени именно от процесното ПТП. Уврежданията се изразяват в счупване на
големия въртел на лява тазобедрена кост. Това е довело до трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Лечението се
изразявало в закрито наместване на счупването под местна анестезия. При
нормално протичане на лечебния процес периодът на възстановяване бил около два
месеца. През първия месец болките имали по-интензивен характер. Възрастта на
пострадалия оказвала влияние върху продължителността на възстановителния период
поради намаляването на общия функционален капацитет. Н. е страдал и от
органични заболявания, невлияещи върху основните функции.
Свидетелят
Ч.Ч., син на ищеца разказва, че в продължение на
месец-два след изписването от болницата баща му бил на домашно лечение. Правил
опити да става, но не се чувствал стабилен. Поради това непрекъснато ползвал
бастун за 5-6 месеца, но въпреки това бързо се изморявал. След смъртта на
съпругата на пострадалия, която му оказвала помощ в ежедневните хигиенно-битови
дейности, грижи за него полагали синовете и дъщерите му.
Н. се
притеснявал, че е в тежест на близките си. Чувствал срам от ползване на чужда
помощ за поддържане на лична хигиена. Променили се и поведенческите реакции на
пострадалия. Станал нервен и агресивен. Преди това се занимавал със земеделска
работа и бил по-общителен.
Съдът
приема, че пострадалият е изпитал интензивни болки за периода от един месец. Лечението
е включвало постелен режим за около седмица, като под местна анестезия е
търпяна операция за закрито наместване на счупването. Данни за настъпили
усложнения не са налице, а други травми в резултат на произшествието Н. не е
получил. Действително, той е страдал от придружаващи заболявания, но те не са
се отразили на основните функции на организма му.
В хода на
производството – на 19.04.2020 г. И.Ч.Н. е починал и на негово място като ищци
са конституирани наследниците му Я.И.К., Ч.И.Ч., Г.И.Ч., М.И.Ч., Н. И.Ч., Т.И.Ч.,
В.И.Ч., Г.И.Ч., Х.И.Ч. и Й.И.Ч..
Като
съобрази гореизложеното, възрастта на пострадалия – 67 г. към датата на ПТП, периода
на търпения дискомфорт от получената при процесното произшествие травма, лимитите
на застрахователните суми, конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 23.01.2018 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са
произтекли вредите, съдът намира, че 10 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява и
обстоятелството, че смъртта на увреденото лице, което претендира репариране на
вредите, е настъпила в период от 2 г. и 3 м. след произшествието.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който пътувал без поставен обезопасителен колан.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Съгласно
чл. 108, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно, а когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани, могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница. В случая безспорно се установи, че
тротоарът на пътното платно е бил затрупан от сняг и обективно не е могъл да се
ползва от пешеходците. Н. обаче е следвало да се движи противоположно на посоката
на движение на т.а. „Мерцедес“. Могъл е и да се предпази от приближаващото
превозно средство след възприемане на шума на мотора му, като се изтегли
максимално вдясно до бордюра. С поведението си пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, като приносът му съдът определя на 1/5.
Дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 8 000 лева. До
този размер искът за репариране на неимуществените вреди е основателен и следва
да бъде уважен. За горницата до 150 000 лева той подлежи на отхвърляне.
Безспорно
се доказаха и имуществените вреди, изразяващи се в заплатена потребителска
такса за болничен престой в размер на 34.80 лева. След прилагане на приноса от
1/5, обезщетението възлиза на сумата от 27.84 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищецът е
сезирал ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение на 04.05.2018 г., но до изтичане на тримесечния
срок ЗАД „ОЗК – Общо З.“ АД не определил и изплатил обезщетения. Законната
лихва следва да се присъди от изтичане на тримесечния срок за произнасяне –
05.08.2018 г.
Обезщетенията от 8 000 лева
и 27.84 лева следва да се присъдят по равно на всеки от наследниците на И.Ч.Н..
Ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от
360 лева държавна такса и 21.33 лева депозит за експертиза по делото,
съразмерно на уважената част от исковете.
На
ищците е била оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния им
представител адв. Р.И.М. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 296.32
лева.
Ищцовата
страна е възразила за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника от 6 000
лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5, чл. 7, ал. 8 и § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.,
възнаграждението възлиза на сумата от 5 556 лева. Извършените по делото
процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на спора не
предполагат определяне на хонорар в размер над минималния от 5 556 лева. На
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска – 5 671.48 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Я.И.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, Ч.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, Г.И.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, М.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, Н. И.Ч., ЕГН **********, с
адрес ***, Т.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, В.И.Ч., ЕГН **********, с адрес
***, Г.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, Х.И.Ч., ЕГН **********, с адрес *** и
Й.И.Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумите от по 800 лева и по 2.78 лева,
представляващи обезщетение съответно за неимуществени вреди и имуществени вреди,
получени от наследодателя им И.Ч.Н., ЕГН ********** от ПТП на 23.01.2018 г., ведно
със законните лихви от 05.08.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
исковете за горниците до пълните предявени размери съответно от 150 000
лева и 34.80 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „ОЗК - З.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 360 лева държавна такса и 21.33 лева депозит за експертиза по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат Р.И.М., с адрес *** сумата от 296.32 лева
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Я.И.К., ЕГН **********,
с адрес ***, Ч.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, Г.И.Ч., ЕГН **********, с
адрес ***, М.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, Н. И.Ч., ЕГН **********, с
адрес ***, Т.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, В.И.Ч., ЕГН **********, с адрес
***, Г.И.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, Х.И.Ч., ЕГН **********, с адрес *** и
Й.И.Ч., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** по 567.14 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: