РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. В.П., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100198 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по обективно кумулативно съединени
осъдителни искови претенции с правно основание чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр.
чл. 84, ал 3 от ЗЗД, предявени от Д. Д. Х. и М. Д. Х. срещу Община В.П. за осъждане на
ответника да заплати на ищците сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в непозволено увреждане на имот на ищците
с идентификатор 23340.501.425 по КК на с. Д., Община В.П., ул.“Д.“№5, което увреждане се
състои в увреждане на покривната конструкция на сграда с идентификатор 23340.501.425.2
на стойност 8600 лв. и увреждане на общата стената на същата сграда със съборената сграда
в общинския ПИ идентификатор 23340.501.427 (бивша сграда с идентификатор
23340.501.427.1 по КККР на същото село) на стойност 200 лв., както и в непозволено
увреждане на обща ограда между ПИ 23340.501.425 и ПИ 23340.501.427 по КККР на с.Д.,
Община В.П. на стойност 200 лв., които непозволени увреждания са извършени на
18.02.2023г. в изпълнение на Заповед №РД-00-451/02.11.2022г. на Кмета на Община В.П.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 28.03.2024г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 1271.88 лв.,
представляваща изтекла законна лихва върху главницата от 9000 лв., считано от датата на
настъпване на увреждането - 18.02.2023г. до датата на завеждане на исковата молба -
28.03.2024г.
Ищците излагат, че на 18.02.2023г., в изпълнение на Заповед №РД-00-451/02.11.2022г. на
Кмета на Община В.П., издадена на основание чл.196 и чл. 195, ал.6 от ЗУТ, било
извършено премахване на самосрутваща се паянтова жилищна сграда, построена в ПИ с
идентификатор 23340.501.427 по КККР на село Д., Община В.П., като ПИ и сградата с
идентификатор 23340.501.427.1 са собственост на Община В.П.. Сочат, че за отговорник по
изпълнението на премахването на сградата е определен кмета на с.Д. - В.И.В., който от своя
1
страна е възложил дейностите по техническото премахване на сградата на свои роднини - на
брат си Свилен И. Вичев и на неговия син (племенник на кмета) - Атанас Свиленов И..
Поддържат, че в съседство с горепосочения общински имот, в който се е намирала
премахнатата сграда, се намира техният собствен поземлен имот с идентификатор
23340.501.425 по кадастралната карта на с. Д., в който имот е построена сграда с
идентификатор 23340.501.425.2, едноетажна, с площ от 52 кв.м. Допълват, че тази тяхна
сграда е разположена на границата на двата поземлени имота (техния и общинския) и има
една и съща обща стена с премахнатата общинска сграда.
Акцентират, че общинската сграда от много време не била стопанисвана и била оставена
да се саморазруши, като лошото й състояние нанесло вреди и на тяхната собствена сграда,
тъй като покривът на общинската сграда, събаряйки се постепенно, започнал да руши и
покрива на тяхната сграда и да става причина за навлизането на влага от дъждове и сняг и в
част от тяхната сграда, както и по общата стена.
Релевират, че при събаряне на общинската сграда наетите от кмета на с. Д. лица
извършили събарянето без да притежават необходимите знания, умения и квалификация и
без да разполагат с технически предписания от Гл.архитект на Община В.П. за начина на
премахване на сградата, каквито предписания според ищците са изискуеми съгласно чл.197
ал.2 от ЗУТ и общинската наредба.
Твърдят, че при разрушаване на общинската сграда са нанесени щети на тяхната сграда,
изразяващи се в съборена обща ограда, съборена стена на сградата на ищците откъм
общинския имот, повредена стена на сградата на ищците откъм друг съседен имот, частично
съборен покрив на тяхната сграда и цялостно нарушена геометрия на конструкцията на
сграда, като считат, че тези щети са толкова значителни, че сградата им е застрашена от
самосрутване.
Навеждат, че препис от Заповед №РД-00-451/02.11.2022г. на Кмета на Община В.П. не им
е бил връчван, в нарушение на чл.196, ал.4 от ЗУТ. Настояват, че при издаване на заповедта
не е спазена и разпоредбата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ, съгласно която назначената от кмета на
Общината комисия събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и
изслушва заинтересованите лица, доколкото не са били изслушвани от тази комисия, а за
събарянето на общинската сграда узнали едва на 18.02.2023 год. Акцентират, че не е спазена
и нормата на чл. 197, ал.2 от ЗУТ, тъй като технически предписания за премахването на
конкретния обект - общинската сграда - не са били издадени от Гл. архитект на Община В.П.
и не са връчени на лицето, отговарящо за изпълнението на заповедта. Настояват, че
премахването на тази сграда е извършено в противоречие с Наредбата за принудителното
изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от
тях на територията на Община велики П., приета от Общинския съвет в гр. В.П., която
наредба се прилага и за строежи, които попадат в разпоредбите на чл.195, ал.4, 5 и 6 от ЗУТ.
Поддържат, че не е спазена и предвидената в чл. 5 ал.1 от тази наредба процедура,
предвиждаща, че в едноседмичен срок от съставяне на констативния протокол съответните
специалисти от отдел “ТСУ” провеждат предварително проучване относно начина на
изпълнение на заповедта на кмета на Община В.П. по чл. 195, ал. 4, 5 или 6 на ЗУТ, срока,
необходим за изпълнението й, подлежащите на извършване видове и количества строително-
монтажни работи (СМР) и необходимите за заплащането им финансови средства (по
изготвена количествено- стойностна сметка), като резултатите от проучването би следвало
да са оформени в протокол (Приложение № 2), който се представя на Кмета на общината или
на оправомощеното от него лице.
Твърдят, че не е спазена и процедурата по чл.6 от Наредбата относно избор на
изпълнител, който да извърши премахването.
Сочат, че липсва съставен протокол за състоянието на обекта преди започване на
2
принудителното изпълнение на заповедта на кмета на Общината В.П. по чл. 195, ал. 4, 5 или
6 на ЗУТ (Приложение № 3), каквото е изискване е въведено в чл. 9 от наредбата, като при
премахването на обекта не са присъствали нито представители на общинската
администрация, нито на МВР.
Акцентират, че лицата, които са извършили премахването на сградата не са технически
правоспособни и нямало ръководител на цялата операция по премахването, както изисква
чл. 11 от наредбата.
Обръщат внимание, че посочената заповед е връчена за изпълнение на кмета на село Д.
на 03.11.2022г., срокът за нейното изпълнение е 30.11.2022г., но тя е изпълнена едва на
18.02.2023г. в неработен ден - събота.
Ищците излагат, че извършването на събарянето на общинската сграда от технически
неправоспособни и некомпетентни лица е довело до значително разрушаване на тяхната
собствена сграда до степен, че същата е застрашена от самосрутване. Твърдят, че сградата
им, в настоящото й състояние, не е годна за ползване, опасна е, а нейното възстановяване е
трудно осъществимо. Акцентират, че преди 18.02.2023 год. сградата им, макар и стара, е
била здрава и се е ползвала от ищците, като последно бил ремонтиран частично покривът
преди около 2-3 години.
Сочат, че са сезирали Районната прокуратура - гр. Ш., ТО- гр. В.П., но с постановление
от 14.06.2023г. по преписка №1063/23г. по описа на РП-Ш., ТО- В.П., прокуратурата
отказала да образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено
умишлено престъпление от лицата, извършили събарянето и нанесли щети на сградата на
ищците.
Излагат още, че било образувано частно гр.дело № 619/2023г. по описа на РС – В.П. по
чл.207 и сл. от ГПК за обезпечение на доказателства, в хода на което била назначена
съдебно-техническа експертиза. Допълват, че вещото лице е оценило нанесените щети на
тяхната сграда, но сочат, че са налице и други значителни щети, свързани с увреждания по
стената на тяхната сграда откъм съседен имот ПИ с идентификатор 23340.501.426, които не
са включени в заключението на СТЕ, тъй като на експерта не е била поставяна такава задача.
Обръщат внимание, че вещото лице е оценило щетите по сградата, изразяващи се в
равностойността на сумата, необходима за възстановяването й, на 8600 лв., и то при условие,
че това възстановяване би било извършено веднага след нанасянето на щетите, т.е.
последните са оценени към датата 18.02.2023г. Освен това, оценката на щетите по
заключението включва само сумата, необходима за възстановяването на покрива, а не и на
щетите по стените на сградата на ищците и на оградата към общинския имот. Считат, че
действителната сумата за възстановяване на щетите е по-голяма и възлиза на общо 9000
лева, от които 8800 лв. – разноски за възстановяване на щети по сградата (8600 лв. за
възстановяването на покривната конструкция на сградата и 200 лв. за възстановяването на
общата стена на сграда с идентификатор 23340.501.425.2 със съборената сграда в общинския
ПИ (бивша сграда с идентификатор 23340.501.427.1) и 200 лв. за възстановяването на
общата ограда между ПИ 23340.501.425 и ПИ 23340.501.427, която обща ограда не е част от
сградата, но е част от поземления имот на ищците.
В допълнителна уточняваща молба, съобразно указанията на съда, ищците са
конкретизирали по пера претенцията си за нанесени имуществени вреди върху собствената
им сграда, построена в техния ПИ към датата 18.02.2023г., както следва:
Ремонт на покрив:
-Направа на дървена коруба за спускане на керемиди от покрива на сградата - 60 лв.;
-Спускане на керемиди - 30 лв.;
-Демонтаж на дъсчена обвивка - 84 лв.;
-Демонтаж на дървена покривна конструкция - 350 лв.;
3
-Направа на тухлена зидария от пл.тухли за стена и дървени колони - 582 лв.;
-Направа на нова дървена покривна конструкция - 4000 лв.;
-Направа на дървена обшивка на покрив - 840 лв.;
-Монтаж на битумизирана мушама върху дъсчена обшивка на покрив - 420 лв.;
-Монтаж на керемиди на покрива върху дървени летви - 2100 лв.
-Изхвърляне на строителни отпадъци от помещение - 30 лв.;
-Натоварване на строителни отпадъци на МПС ръчно - 30 лв.;
-Превоз на строителни отпадъци в депо - 75 лв.
Или общата сума за ремонт на покрива според ищците възлиза на 8600 лв.
Ремонт и възстановяване на стената на сграда с идентификатор 23340.501.425.2 със
съборената сграда в общинския ПИ идентификатор 23340.501.427 - 200 лв.
Ремонт и възстановяване на обща ограда между ПИ 23340.501.425 и ПИ 23340.501.427 и
покриването й с керемиди - 200 лв.
Молят исковата им претенция да бъде уважена в цялост, като претендират присъждане
на съдебните разноски, сторени по делото.
В последното по делото открито съдебно заседание с протоколно определение на осн.
чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявената от ищците срещу Община
велики П. искова претенция с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, посредством
увеличаването й, като същата следва да се счита предявена за сумата от 19380,00 лева,
вместо първоначално предявените 9000,00 лева, включваща:
- Пазарна стойност на сграда с идентификатор 23340.501.425.2 по кадастралната карта и
кадастрални регистри на с. Д., Община В. П., обл. Ш., която съобразно заключението на СТЕ
е негодна за ползване и подлежи на събаряне - 15 000 лв.
- Разходи за ремонт на оградата между собствения на ищците ПИ 23340.501.425 и
общинския ПИ 23340.501.427 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Д.,
Община В. П., в размер на 840 лв.
- Разходи за цялостното събаряне на сграда с идентификатор 23340.501.425.2 по КК на
с.Д., Община В. П. – в размер на 3 540 лева.
Съдът е допуснал изменение и на предявената акцесорна претенция с правно основание
чл. 86 от ЗЗД, посредством увеличаването й, като същата следва да се счита за предявена за
сумата от 2782.81 лв. вместо първоначално претендирания размер от 1271,88 лв., начислена
за периода от датата на настъпване на увреждането - 18.02.2023 г. до датата на завеждане на
исковата молба - 28.03.2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции по основание и по размер. Не отрича, че със Заповед № РД-00-
451/02.11.2022г. на кмета на община В.П. е разпоредено премахване на самосрутваща се
паянтова жилищна сграда в ПИ с идентификатор 23340.501.427 по КККР на с. Д., поради
това, че същата е представлявала потенциална опасност за живота и здравето на гражданите.
Акцентира, че в цитираната заповед кмета на с. Д. е определен за отговорник по
изпълнението, а не като лице на което се възлага самото техническото премахване.
Настоява, че от датата, на която е постановено Постановлението, с което прокуратурата
отказва да образува досъдебно производство (14.06.2023г.) до датата, на която е инициирано
съдебното производство по чл. 207 от ГПК по чгд. № 619/2023г. по описа на Районен съд
В.П. срещу община В.П. (края на 2023 год.) е изтекъл значителен период от време, в който
ищците са имали възможност да предявят претенциите си по исков ред.
Обръща внимание, че според заключението на приета като доказателство съдебно-
техническа експертиза по ч.гр.д. № 619/2023г. по описа на Районен съд В.П. сградата с
идентификатор 23340.501.425.2 собственост на ищците е над 100 годишна. Вещото лице е
4
констатирало, че ремонт на покрива на сградата не е правен, „дървенията долу“ не е
укрепвана, покривното покритие с керемиди не е подменяно, а дървените елементи са
амортизирани от дървояди и изгниване. Допълва, че според експерта самата сграда е била
много амортизирана вследствие естеството на конструкцията и дългия експлоатационен
срок, както и, че преди да се извърши твърдяното нарушение е била налице някаква
деформация.
Счита, че наведените доводи от страна на ищците не сочат по несъмнен начин
причинната връзка между деянието и вредата, тъй като не е установен точният момент на
премахването на сградата общинска собственост, тъй като видно от Заповед № РД-00-
451/02.11.2022г. срокът за изпълнение е 30.11.2022г., а съгласно твърденията на ищците
премахването е осъществено на 18.02.2023г. Допълва, че община В.П. не е възлагала
дейности по премахване на сградата общинска собственост на роднини на кмета на с. Д., в
каквато насока са твърденията на ищците.
Предвид всичко гореизложено, счита, че исковите претенции са неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
В последното по делото открито съдебно ответникът изпраща процесуален
представител, който заявява, че поддържа отговора на исковата молба и настоява исковите
претенции да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните няма разногласие, а и от приложения Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти по обстоятелствена проверка № 53, том II, дело 566/1990 г. от 14.12.1990 г.
на съдия при Районен съд – В.П. се установява, че Р.М. Д. и Я.Х.М. са признати за
собственици на подробно описания недвижим имот – дворно място от 520 кв.метра,
урегулирано от 540 кв.метра, находящо се в село Д., общ. В.П., Варненски окръг, застроено с
къща, стопански постройки и гараж, при граници: улица, Петър Велев и парцел на РТК,
съставляващо парцел VI – 425 от кв. 7 по плана на село Д..
Няма спор между страните, а и от приложената Скица на ПИ № 15-220157/27.02.2023 г.,
изд. от СГКК – Ш. става ясно, че процесният недвижим имот с идентификатор
23340.501.425 по КК на с. Д., Община В.П., ведно с построените в него сгради, е идентичен с
описания в горепосочения нотариален акт, като Р.М. Д. е собственик на ¼ ид.част от правото
на собственост, а Я.Х.М. – на ¾ ид.части.
Съгласно Удостоверение за наследници № 28/02.04.2002 г., изд. от дл. лице при с. Д.
Я.Х.М. е починала на 26.11.2001 год. Отразено е, че дъщеря й Р.М. Д. е починала преди нея и
е наследена по заместване на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗН от своите деца Д. Д. Х. и М. Д. Х.
(ищци по делото).
От ангажираното Удостоверение за наследници изх. № 5712/04.12.2023 г., изд. от дл.
лице при община Ш. е видно, че Р.М. Д. е починала на 28.10.2001 год. и е оставил свои
законни наследници Д. Д. Х. и М. Д. Х. (нейни деца).
Страните не спорят, че съседният на ищците имот, представляващ ПИ с идентификатор
23340.501.427 по КК на с. Д., Община В.П., в който е била построена сграда с
идентификатор 23340.501.427.1, е собственост на община В.П..
В т. 2 от Заповед № РД-00-451/02.11.2022 г. Кметът на Община В.П. е наредил на
собственика на самосрутваща се паянтова жилищна сграда, построена в ПИ с
идентификатор 23340.501.427 по КК на с. Д., Община В.П. – община В.П., да премахне
същата, като разноските по събарянето на сградата и почистването на терена са за сметка на
Кметство село Д., а като отговорник по изпълнението на премахването на сградата е
посочен кметът на село Д.. Определен е срок за изпълнение на заповедта 30.11.2022 год.
5
Видно от отразяването на задната страница на заповедта, същата е била връчена на кмета на
село Д. лично на 03.11.2022 год., което обстоятелство не е оспорено от ответника.
Към настоящото гражданско дело е приложено ч.гр.д. № 619/2023 год. по описа на РС –
В.П., развило се по реда на чл. 207 и сл. от ГПК, по което е била назначена СТЕ, неоспорена
от страните, вещото лице по която е дало категорично заключение, че носещата конструкция
на сграда с идентификатор 23340.501.425.2 по КК на с. Д., Община В.П., собственост на
ищците, е нарушена, вследствие събарянето на сграда с идентификатор 23340.501.427.1 по
КК на с. Д., Община В.П., собственост на ответната община. Експертът е допълнил, че от
събарянето на горепосочената сграда (18.02.2023 год.) до изготвяне на експертизата през
мес. януари 2024 год. е изминала почти 1 година, като атмосферните влияния, на които е бил
изложен имотът на ищците са допринесли за увеличаване на щетите по сградата и оградата.
Според вещото лице е налице опасност от самосрутване на сградата на ищците. Подробно са
изброени констатираните увреждания в имота на ищците, като според вещото лице по-
голямата част от тези увреждания по сградата и оградата на ищците са настъпили в резултат
на премахването на сградата на ответната община. Според вещото лице сградата на ищците
следва да бъде съборена, тъй като не може да бъде възстановена, но могат да се запазят част
от стените на сутерена, като се направи укрепване. Вещото лице е изчислило, че стойността
на ремонта на увредената сграда, ако е бил извършен към датата на увреждането, би
възлизал на 8600 лева. В открито съдебно заседание експертът е посочил, че вероятно е
имало напуквания по другите кирпичени стени на сградата преди интервенцията, предвид
обстоятелството, че сградата е много стара, но счита, че към настоящия момент, вследствие
събарянето на съседната сграда, покривът на сградата на ищците е усукан, което е довело до
възникване на допълнителни пукнатини и деформации. Експертът е констатирал също, че
дървените греди са отслабени, поради наличието на дървояди и изгниване. Според вещото
лице ремонт на сградата не е бил правен в близките години.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните по делото, процесната сграда е построена преди повече от 100
години. Експертът е констатирал, че стените са носещи, иззидани са от кирпич, укрепен с
дървени елементи, а основите и вкопаната част от стените на сутерена са иззидани от камък.
Установил е на място, че над сутерена и над етажа е изграден дървен гредоред, покривът е с
дървена носеща конструкция и покритие от „цигански керемиди“. Според вещото лице
общото техническо състояние на процесната сграда към датата на огледа е много лошо, тъй
като покривната конструкция и калканната стена, както и оградатата между имотите, са
нарушени. Тъй като са незащитени от атмосферните влияние, с течение на времето носещата
конструкция на сградата и оградата ще се компрометират още повече. Експертът е уточнил,
че в тази част полувкопаният сутерен е с променена геометрия и нарушени дървени
елементи. Поддържа, че възстановяването на сградата към момента е невъзможно и същата
подлежи на събаряне, като е определил пазарната й цена във вида, в който е била преди
18.02.2023 год. в размер на 15000 лева. Пазарната стойност на целия поземлен имот на
ищците, ведно с построените в него сгради преди 18.02.2023 год., вещото лице е определило
в размер на 55000 лева. Според вещото лице сумата, необходима за цялостно възстановяване
на уврежданията (покривна конструкция на сградата, обща ограда и обща стена) възлиза на
9200 лева, включващи 8600 лева – за възстановяване на повредите по процесната сграда и
600 лева – за възстановяване на оградата към дата 18.02.2023 год., респ. 840 лева – за
възстановяване на оградата към датата на изготвяне на заключението. Независимо от
горното, в открито съдебно заседание вещото лице излага, че посочените строителни работи
няма да са достатъчни за възстановяване състоянието на сградата преди 18.02.2023 год., тъй
като е минал дълъг период от време, през който кирпичените стени и дървен материал са
били изложени на атмосферните влияния, вследствие на което са загубили голяма част от
6
експлоатационната си годност. Вещото лице е категорично, че геометрията на сградата е
нарушена и сградата е до такава степен деформирана, че е необходимо да се разруши до
ниво сутерен. Счита, че при новото изграждане не биха могли да се ползват старите
материали, тъй като дървените елементи са негодни, а здравите керемиди са твърде тежки и
биха натоварили прекомерно новата конструкция.
По назначената допълнителна СТЕ, заключението по която също не е оспорено от
страните по делото, вещото лице е изброило необходимите СМР по вид и стойност по пера
за цялостно възстановяване на сградата до степен на завършеност груб строеж, освен тези,
които са били предмет на първоначалната СТЕ, като общата сума на всички СМР е 21396
лева. Вещото лице е изчислило, че необходимата сума за изхвърляне на отпадъци и
възстановяване на покрив и ограда към датата на изготвяне на заключението възлиза на
13460 лева, или общата сума за възстановяване на втория етаж от сградата е определена в
размер на 34856 лева. Експертът инж. Й. е уточнила в откритото съдебно заседание, че е
приела, че каменната зидария на сутерена е с достатъчна здравина, предложила е най-
здравата възможна конструкция към момента от стоманобетон, като счита, че е възможно да
се постави и метална конструкция и евентуално дървена носеща конструкция или сглобяема
конструкция, които биха били евентуално по-евтини и по-бързо изпълними, но е
категорична, че задължително следва да се излее бетонна плоча над сутерена.
По делото е била назначена и приета още една съдебно-техническа експертиза,
заключението по която също не е оспорено от страните по делото. Вещото лице инж. Я.-Г. е
посочила алтернативни начини за ново изграждане на втория етаж (над сутерена) на
процесната увредена сграда на ищците. Констатирала е, че сградата е в лошо техническо
състояние, съществува опасност от самосрутване и няма възможност да бъде възстановена.
Установила е, че основите на сградата са от суха каменна зидария, запазените стени в
сутерена и етажа са с нарушена геометрия, както и каратаванът (между сутерена и етажа) от
дървени греди и дъски, покривът е частично разрушен. Категорична е, че върху сутерена не
може да се монтира постройка от дърво или метал, тъй като каменните основи не са
достатъчно здрави, за да понесат такова натоварване, нито е възможно да се поставят
контейнери върху каратавана, поради силната му деформация. Според вещото лице на първо
място следва съществуващите каменните основи да бъдат укрепени с бетон, да се поставят
нови колони и греди и върху тях ще съществува възможност да се монтира сгробяема
метална или дървена конструкция за възстановяване на етажа на сградата. Вещото лице е
изчислило, че общата сума за укрепване на сутерена възлиза на 7956 лева. Стойността на
монтажа на едноетажна постройка лек тип (дървена или метална конструкция), която да
бъде поставена над сутерена възлиза на 20020 лева. Експертът е изчислил и размера на
разходите за цялостното събаряне и премахване само на сутеренния етаж, в т.ч. разходите за
изхвърляне на строителните отпадъци – 1314 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели -
Н. Д. Н. и Р.В.Т. (дъщеря на ищцата), водени от ищците.
Св. Н. Д. Н. твърди, че е присъствал по време на събарянето на съседната къща. По
негови спомени сградата била съборена с трактор с гребло. По време на интервенцията
поддала и сградата, собственост на ищците, като покривът се изменил, поднесъл на една
страна и се усукал, паднали и керемиди от него. Спомня си, че между двете сгради се
получила дупка, като предполага, че са били с обща конструкция, имало и съборена ограда.
Сочи, че къщата била съборена на задушница – събота, на 18.11.2023 год. Свидетелят
излага, че не познава хората, които са били ангажирани да съборят къщата, собственост на
общината, но същите нямали униформи или други отличителни белези, от които да е видно
на коя фирма са служители. На място не присъствали и полицейски служители. Споделя, че
собствениците на имота периодично ходят да го наглеждат.
7
Св. Р.В.Т. сочи, че съседната сграда, собственост на общината, била съборена на
задушница в събота – на 18.02.2023 г. Излага, че от центъра на селото се виждал червен
трактор багер, с който се осъществявала интервенцията. Свидетелката незабавно отишла на
място и забелязала, че багерът бил навлязъл в наследствения имот на майка й и вуйчо й,
покривът на тяхната сграда бил свален частично, гредите били изкривени, общата стена
между сградата на общината и сградата на майка й и вуйчо й била срутена и имало паднали
керемиди. Твърди, че не е видяла да се извършва ръчно събаряне. Свидетелката веднага се
обадила на майка си, тъй като вуйчо й бил извън града. Споделя, че на мястото имало 10-15
човека и никакво полицейско присъствие. Категорична е, че хората, които осъществявали
събарянето на сградата в съседния имот, собственост на общината, нямали никакви
отличителни белези, от които да е видно, че са били общински служители, не ги познава и не
е провеждала разговор с тях. Допълва, че преди събитията от 18.02. увредената сграда на
майка й и вуйчо й била в задоволително състояние, но в момента е в окаяно такова. 4-5
години преди 18.02. бил извършен основен ремонт на покрива. Излага, че тази сграда не се
обитава често, но била в добро състояние. Свидетелката заявява, че след събарянето на
съседната сграда, процесната сграда също претърпяла увреждания, тъй като двете сгради
имали обща конструкция – покривът бил частично съборен, изкривил се, общата ограда
също била увредена, вътрешната стена била съборена.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции с правно основание чл.49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа.
Следователно отговорността по чл. 49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия,
която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. Отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и обективна (безвиновна) - той отговаря за действието или
бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа.
За да бъде така предявената искова претенция основателна в тежест на ищците по делото
е да установят следните обстоятелства: 1. наличие на твърдените имуществени вреди; 2. че
тези вреди са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа (в частност
премахване на паянтова жилищна сграда с идентификатор 23340.501.427.1, построена в
общински имот с идентификатор 23340.501.427); 3. Че вредите са причинени от изпълнителя
вследствие на противоправно деяние (действие или бездействие) при или по повод на
възложената работа; 4. вид и размер на претърпените вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника, т.е. в тежест на
ответника е при условията на обратно пълно доказване да опровергае презумпцията за вина.
Страните по делото не спорят, а и от ангажираните писмени доказателства безспорно се
установи, че са собственици на съседни имоти – ответната община е собственик на имот с
идентификатор 23340.501.427 по КККР на с. Д., а ищците – на имот с идентификатор
23340.501.425 по КККР на с. Д..
С окончателния доклад по делото съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е издадена Заповед № РД-00-
451/02.11.2022г. на кмета на община В.П., с която е разпоредено премахване на паянтова
жилищна сграда с идентификатор 23340.501.427.1, построена в общински ПИ с
идентификатор 23340.501.427 по КККР на с. Д., както и че посочената сграда е премахната.
Основният спорен момент по делото е дали при разрушаването на сградата с
8
идентификатор 23340.501.427.1, построена в общински ПИ с идентификатор 23340.501.427
от ответника са причинени вреди върху сградата с идентификатор 23340.501.425.2,
собственост на ищците, каквато е ищцовата теза, или претендираните от ищците вреди не са
в причинно-следствена връзка с предприетото разрушаване на паянтовата жилищна сграда
от ответника, каквато теза застъпва ответната страна. Спорен е и въпросът кога е извършено
разрушаването на сградата на ответника – на 18.02.2023 год., която дата се сочи от ищците
или по-рано – до 30.11.2022 год., както твърди ответникът, без да сочи конкретна дата, на
която процесната Заповед е изпълнена. Страните спорят и досежно законосъобразността на
действията по изпълнение на процесната заповед.
За изясняване на последните 2 спорни въпроса съдът с определение № 273/19.06.2024
год. задължи ответната община да представи цялата преписка във връзка с издаване на
процесната Заповед № РД-00-451/02.11.2022г. на кмета на община В.П., като надлежно я
предупреди за последиците по чл. 161 от ГПК при непредставяне на изисканите
доказателства. Независимо от горното, ответникът не представи изисканата преписка с
мотив, че такава не съществувала. Настоящият съдебен състав, обаче, намира тези твърдения
на ответната община за несъстоятелни. Премахването на строежи е сложна процедура, която
преминава през няколко различни етапа, свързани с назначаване на комисия от Кмета на
общината, оценка на състоянието на строежа, за което тази назначена комисия изготвя
протокол (чл. 196, ал. 1 от ЗУТ), събеседване със заинтересованите лица, отправяне на
предложение от страна на тази комисия до кмета на общината строежът да се поправи,
заздрави или да бъде премахнат (чл. 196, ал. 2 от ЗУТ), издаване на заповед от кмета на
общината (в конкретния случай е издадена заповед по реда на чл. 196, ал. 3, вр. чл. 195, ал.
6, т. 1 от ЗУТ – за премахване на сграда, собственост на общ. В.П., която е станала опасна за
здравето и живота на гражданите и е застрашена от самосрутване), одобряване на план за
управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците (чл.
196, ал. 3 от ЗУТ), съобщаване на заповедта на заинтересованите лица с оглед възможността
същата да бъде обжалвана от последните (чл. 196, ал. 4 от ЗУТ). Безспорно всички тези
етапи следва да бъдат обективирани в различни документи предхождащи процесната
Заповед или изготвени след нея и обединени в една преписка. Нещо повече, в приложената
Заповед е отразено, че има изготвен констативен протокол от 15.07.2022 год. на назначена от
Кмета на осн. чл. 196 от ЗУТ комисия, но тези документи (констативен протокол и акт, с
който е назначена комисията, като част от изготвената преписка), въпреки указанията на
съда, не са представени по делото. В заповедта е посочено, че отговорник по изпълнението
на премахването на сградата е кметът на село Д. – В.И.В., но предвид непредставяне на
преписката липсват данни на кого кметът на село Д. е възложил изпълнението на заповедта
– фактическото премахване на сградата. Независимо от това, по делото липсва спор, че
сградата с идентификатор 23340.501.427.1 е била премахната от лица, на които кметът на
селото е възложил техническото й премахване, въпреки, че съгласно показанията на
разпитаните свидетели, които са еднопосочни, лицата, които са били ангажирани с
изпълнение на заповедта не са притежавали отличителни белези, от които да може да се
достигне до извод, че са служители на общината. Твърденията на ищците, че сградата е била
премахната от роднини на кмета на село Д., останаха недоказани, доколкото и двамата
разпитани свидетели по делото споделят, че не познават лицата, които са присъствали при
премахването на сградата.
Не бяха ангажирани доказателства от страна на ответника, оборващи твърдението на
ищците, че сградата на общината е била съборена на 18.02.2023 год., като в тази връзка
следва да се има предвид, че фактът, че в Заповедта е вписан срок за изпълнение на същата
30.11.2022 год. не удостоверява, че заповедта е била изпълнена на горепосочената дата.
Същевременно от показанията на водените от ищците свидетели се установи, че сградата с
9
идентификатор 23340.501.427.1 е била премахната месеци след 30.11.2022 год. Свид.
Таракчиева, чиито показания съдът прецени при условията на чл. 172 от ГПК и не намира
основание да не кредитира, доколкото кореспондират на останалите събрани по делото
доказателства, сочи, че общинската сграда е била премахната на задушница, на 18.02.2023
год. в събота. Свид. Н. също сочи, че сградата е била премахната на задушница, в съботен
ден, но сочи друга дата 18.11.2023 год., която не следва да бъде взета предвид, тъй като
влиза пряко противоречи на изказването на свидетеля (в средата на месец ноември няма
задушница, същевременно Голяма задушница през 2023 год. се е отбелязала на 18.02.,
събота). По всяка вероятност се касае за допусната техническа грешка при изготвяне и
проверка на протокола от съдебно заседание.
Установи се от събраните по делото доказателства, че за ищците действително са
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собственото им имущество
(покривна конструкция и увредена стена на сграда с идентификатор 23340.501.425.2 и обща
ограда, поставена между техния имот и този на общината).
Установи се също така от заключенията по изслушаните СТЕ, че увредата е причинена
от противоправно действие на лица при изпълнение на възложената им от ответника чрез
кмета на село Д. работа, доколкото премахването на сграда с идентификатор 23340.501.427.1
е предприето от ответната община в качеството й на неин собственик и в това си качество е
възложила чрез кмета на село Д. премахването й на съответен изпълнител.
В тази връзка следва да се имат предвид разясненията, дадени в ППВС № 9/1966 г.,
съгласно които отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на
които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по
непредпазливост причиняване на вредата. Върховният съд изтъква, че в някои случаи се
касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила
и от характера на възложената работа (в този смисъл е и решение 166 ОТ 10.03.2010 г. по гр.
д. № 4284/2008 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Според решение № 964 по гр.д. № 124/1964 г. на І
ГО, за да е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат от
виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо отговорността на
ответника, а решение № 131 от 1967 г. на ОСКГ приема, че отговорността по чл. 45 и 49 от
ЗЗД не се презумира, като вината е само един от елементите от фактическия състав при
непозволеното увреждане и само тя се презумира.
В конкретния случай ответникът не изпълни доказателственото си задължение да
представи доказателства досежно законосъобразността на действията по изпълнение на
процесната заповед. Изисканата от съда преписка във връзка с издадената Заповед № РД-00-
451/02.11.2022г. на кмета на община В.П. не беше представена от ответника (който имаше
задължението да я предостави), като по делото няма данни и кои лица са премахнали
сградата, т.е. липсва информация относно това дали тези лица са притежавали необходимите
познания, опит и техника за качествено изпълнение на възложената им задача, няма данни
по какъв начин и въз основа на какви критерии тези лица са били определени да изпълнят
заповедта. Не беше представена абсолютно никаква документация, от която да може да се
достигне до извод, че са били спазени правилата за качествено извършване на възложената
работа. Напротив, самият факт, че процесуалният представител на ответника твърди, че
административна преписка във връзка с процесната Заповед на кмета на общ. В.П. не е
съставяна води до извод, че не са спазени нормативните изисквания за законосъобразно
премахване на сградата на ответника, изпълнителят очевидно е допуснал отклонение от
възложената дейност и е засегнал сграда, находяща се в съседен имот, която не попада в
10
обхвата на заповедта за събаряне. Всичко това в крайна сметка е довело до увреждане
имуществото на ищците. В заключение съдът приема, че ответникът не успя при условията
на обратно пълно доказване да опровергае презумпцията за вина.
По изложените по-горе доводи, съдът приема, че първите три предпоставки за
основателност на исковата претенция са доказани.
По размера на имуществените вреди съдът приема следното:
Както по-горе се посочи, от ангажираните по делото доказателства безспорно се
установи, че при премахване на сградата, собственост на ответника, определена като
представляваща потенциална опасност за живота и здравето на гражданите, е увредена и
процесната сграда на ищците.
Още в първото си заключение инж. Й. поддържа, че сградата на ищците е в лошо
техническо състояние, като вследствие премахването на съседната сграда, очевидно в разрез
с всякакви строителни правила и норми, цялата югозападна част на сградата на ищците (тази
която е граничила с премахнатата сграда) е била деформирана, като е била нарушена
носещата й конструкция. При първия оглед вещото лице е констатирало, че половината от
кирпичената стена е съборена, половината от покрива липсва, нарушена е геометрията и
конструкцията на сградата като дървените вертикални и хоризонтални елементи са счупени
или деформирани, върху оградата между двата имота също има нанесени щети. Достигнало
е до извод, че има опасност сградата да се самосрути. Лошото състояние на сградата, обаче,
се дължи и на още няколко фактора – на първо място, сградата е много стара - на близо 100
години. В тази връзка следва да се има предвид, че приблизителният експлоатационен срок
на сградите е от 50 до 100 години (чл. 10 от Наредба №3/2004 г. за основните положения за
проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях). На второ място,
по тази сграда не са били правени ремонти (в тази насока съдът се доверява на заключението
на вещото лице Й., дадено в рамките на ч.гр. д. № 619/2023 год. по описа на Районен съд –
В.П.). На трето място, вещото лице категорично посочи, че е констатирало наличието на
дървояди по гредите на сградата, чието появяване безспорно не е в причинно следствена
връзка с премахването на сградата, собственост на ответната община. Инж. Й. посочи, че
дървените греди са били отслабени отпреди, поради въздействието на дървояди, тъй като
сградата е много стара, а гредите не са били обработени по никакъв начин, за да се
предотврати появата на дървояди. Категорична е, че дървената конструкция е „много
амортизирана точно от дървояди и изгниване“. На четвърто място, за констатираното
изгниване на дървената конструкция, както и за част от установените при всеки следващ
оглед на имота увреждания, които не са пряко свързани с интервенцията от 18.02.2023 год.,
вина безспорно имат и ищците, които от 18.02.2023 год. до настоящия момент не са
предприели абсолютно никакви мерки с грижата на добри стопани да запазят имуществото
си от допълнително увреждане в резултат на атмосферните влияния. На това обстоятелство
изрично е обърнала внимание неколкократно инж. Й. в хода на производството по ч.гр.д. №
619/2023 год. по описа на ВПРС и по настоящото исково производство.
По изложените по-горе доводи, според настоящия съдебен състав размерът на
действително претърпените от ищците вреди е установен от първата съдебно-техническа
експертиза (относно сградата) и от втората СТЕ (относно оградата), неоспорени от страните
и приети като обективно и компетентно дадени, тъй като вещото лице е изчислило сумите,
които са необходими за възстановяване на уврежданията върху процесната сграда и общата
ограда между двата имота ако беше извършен ремонт веднага след увреждането – общо 9200
лева, до която сума исковата претенция е основателна и доказана, а за горницата следва да се
отхвърли. В тази връзка, вещото лице инж. Й. е съобразило факта, че могат да се запазят
основите и вкопаната част от стените на сутерена, които са иззидани от камък (инж. Я.-Г.
предлага каменните основи да се укрепят с бетон). При изготвяне на всички експертизи
11
огледите на имота са били извършвани известен период от време след процесната
интервенция (този период е бил най-къс при първата СТЕ – 11 месеца и най-дълъг при
последната СТЕ – 2 год. и 2 месеца) и съответно част от констатираните вреди не се намират
в причинно-следствена връзка с действията на ответната община, а се дължат на
обстоятелството, че ищците не са предприели необходимите действия да ограничат вредите
по собствения си имот.
По отношение претенцията за лихва:
Нормата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД предвижда, че при непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Както по-горе се посочи, съдът приема, че вредите са
причинени на 18.02.2023 год.
При съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК и приетият за основателен размер на
ищцовата претенция настоящият съдебен състав намира, че акцесорното вземане на ищците
към ответника е основателно за сумата от 1311,68 лв., като за горницата до пълния предявен
размер от 2782,81 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Съобразно изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищците сумата от 2777,30 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски на първа инстанция по настоящото гр. дело, както и разноските по ч.гр.д. №
619/2023 год. по описа на ВПРС, съобразно нормата на чл. 209 от ГПК, за заплатено
адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждения за вещи лица, съобразно
уважената част от исковите претенции.
Ответникът не е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, нито е
представил доказателства за направата на такива, поради което разноски не следва да бъдат
възлагани в тежест на ищците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община В.П., ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр. В.П., общ.
В.П., обл. Ш., ул. „Б.С.“ № 58, представлява от инж. Я.С.Й. - кмет ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД на Д. Д. Х., ЕГН: **********, с пост. адрес:
гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., ул. „Ц.О.“ № 14, ет. 5, ап. 27 и М. Д. Х., ЕГН: **********, с пост.
адрес: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., бул. „П.“ № 49 сумата от общо 9200 лева, представляваща
причинени имуществени вреди, изразяващи се в непозволено увреждане на имот с
идентификатор 23340.501.425 по КК на с. Д., Община В.П., ул.“Д.“№5, собственост на
ищците, което увреждане се състои в увреждане на покривната конструкция на сграда с
идентификатор 23340.501.425.2 и увреждане на общата стената на същата сграда със
съборената сграда в общинския ПИ идентификатор 23340.501.427 (бивша сграда с
идентификатор 23340.501.427.1 по КККР на същото село) на обща стойност 8600 лв., както
и в непозволено увреждане на обща ограда между ПИ 23340.501.425 и ПИ 23340.501.427 по
КККР на с.Д., Община В.П. на стойност 600 лв., които непозволени увреждания са
извършени на 18.02.2023г. в изпълнение на Заповед №РД-00-451/02.11.2022г. на Кмета на
Община В.П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 28.03.2024г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за горницата над присъдената сума от 9200 лева до пълния предявен
размер от 19380 лева, като неоснователна и недоказана.
12
ОСЪЖДА Община В.П., ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр. В.П., общ.
В.П., обл. Ш., ул. „Б.С.“ № 58, представлява от инж. Я.С.Й. - кмет ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД на Д. Д. Х., ЕГН: **********, с пост. адрес:
гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., ул. „Ц.О.“ № 14, ет. 5, ап. 27 и М. Д. Х., ЕГН: **********, с пост.
адрес: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., бул. „П.“ № 49 сумата от 1311,68 лева, представляваща
мораторна лихва върху присъдената главница от 9200 лева, начислена за периода от
18.02.2023 год. до 27.03.2024 год., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
присъдената сума от 1311,68 лева до пълния предявен размер от 2782,81 лева, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Община В.П., ЕИК: ....... ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Х., ЕГН: ********** и М. Д.
Х., ЕГН: ********** сумата от 2777,30 лева – съдебно деловодни разноски на първа
инстанция и в производството по ч.гр.д. № 619/2023 год. по описа на Районен съд – В.П.,
съобразно уважената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 209 от
ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Ш.ски окръжен съд.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители,
на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
13