ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47957
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело
№ 20231110134479 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от длъжника (фирма), чрез процесуалния му представител
адвокат Г. В за допълване на Определение № 16732/18.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. №
34479/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, с
което издадената в полза на заявителя (фирма) против молителя Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.08.2023 г. е обезсилена, в частта за разноските,
като в полза на молителя бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 400
лева за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
В срокът по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна по искането поддържа, че размерът
на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение отнесен към незначителната
правна и фактическа сложност на производството се явява прекомерен. В отговора са
изложени доводи, че съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. при
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от праговете по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното
Молбата за допълване в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК
от легитимирана страна за допълване на съдебен акт, с който съдът не се е произнесъл по
въпроса за разноските съгласно заявеното от молителя искане, обективирано в молба
депозирана ведно с възражението по чл. 414 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по
същество молбата се явява частично основателна, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по исканията за разноски, като без значение е
1
вида на акта, с който приключва делото. В разглеждания случай издадената срещу молителя
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е обезсилена на основание чл.
415, ал.5 ГПК, поради което длъжникът има право на разноски съгласно възприетото от
въззивната инстанция становище, намерило израз в Определение № 1292/16.02.2022 г.
постановено по в. ч. гр. д. № 13860/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-A състав. Обезсилването
на издадената заповед за изпълнение е основание да се приеме, че кредиторът – заявител с
действията си е довел до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното
производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
При определяне на размера на разноските, които да бъдат възложени в тежест на
заявителя, следва да бъде съобразено своевременно заявеното от (фирма) възражение за
прекомерност на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение, като при
определяне на размера на дължимите разноски съдът не е обвързан от размерите, разписани
в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съгласно разясненията дадени с Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022 г. В
случая производството не се характеризира каквато и да е правна или фактическа сложност,
поради което уговореният и заплатен хонорар се явява прекомерен. Заповедното
производство е формално, като отправеното до съда искане за издаване на заповед за
изпълнение следва да бъде по образец утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за
утвърждаване на образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съгласно утвърдените
образци ведно със заповедта на длъжника се изпраща и бланка за възражение, съдържаща
указания за попълването й. Предвид изложеното възнаграждението на процесуалния
представител на длъжника за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да бъде
намалено до сумата в размер на 50 лева, наложила се в съдебната практика / Определение №
1292/16.02.2022 г. постановено по в. ч. гр. д. № 13860/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-A
състав и диспозитива на Определение от 24.08.2017 г. по ч. гр. д. № 10252/2017 г. по описа
на Софийски градски съд, IV А състав/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 16732/18.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. №
34479/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав,
КАТО:
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.(адрес)
да заплати на (фирма), ЕИК *********, със съдебен адрес в гр. (фирма), на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК, сумата в размер на 50 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3