Решение по дело №14/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20207260700014
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

333/07.07.2020г., гр. Хасково

                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                    Председател: Ива Байнова                            

                                                                                           Членове: Павлина Господинова

                                                                                                            Антоанета Митрушева

при секретаря Дорета Атанасова.………………...……….........................……в присъствието на

прокурора Елеонора Иванова…………….............……................…………………………....като разгледа докладваното от  Председателя  АНД (К) 14 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К.И.А. *** , с посочен съдебен адрес:***, офис 7, подадена чрез пълномощник, против Решение №152/04.11.2019г., постановено по АНД №549/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Касаторът счита, че решението е неправилно и необосновано. Потвърждавайки като законосъобразно наказателното постановление, съдът постъпил неправилно и в разрез с фактите по делото и със закона. Не била оценена адекватно от съда установената фактическа обстановка, както и не бил направен правилен анализ на събраните доказателства. Не отговаряли на действителността изводите на съда за наличие на вина у жалбоподателя за извършването на визираното в НП нарушение, както и за осъществяване от негова страна на изпълнителното деяние на същото. От анализа на гласните доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя, както и от останалия доказателствен материал, се установявало, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е пътувал за Р. Турция заедно със свидетеля Е. П. Двамата тръгнали от ромската махала в гр. Пловдив за Р. Турция, за да продадат закупени от тях електронни цигари. Установило се, че всеки от двамата спътници самостоятелно и в различно време закупил от гр. Пловдив определено количество различни по вид електронни цигари, а именно – свидетеля П. – 30 броя, а жалбоподателя – 20 броя. При преминаване на митнически пункт „Капитан Андреево“ митнически служители открили въпросните електронни цигари. Въпреки, че станало ясно, че откритите цигари са на двамата пътуващи, митническите служители обяснили, че ще съставят акт само на шофьора на автомобила – К.А., тъй като иначе трябвало много повече да пишат, а жалбоподателя и спътника му да чакат с часове на границата. Според касационния жалбоподател показанията на свидетеля Паскалев и обясненията на жалбоподателя следвало да се кредитират с доверие, тъй като същите били непротиворечиви, обективни и издържани от житейска гледна точка. И двамата съвсем непринудено обяснили какво се е случило пред първоинстанционния съд, без да прикриват дори обстоятелствата, които били в тяхна вреда. Обстоятелствата, които се установили, водели до извода за извършено нарушение и от двамата пътуващи и всеки от тях  следвало да понесе отговорността си поотделно. От друга страна се установило, че АУАН бил съставен от митнически служител жена, която не била посочена като актосъставител и по делото липсвали каквито и да е данни за самоличността ѝ и компетентността ѝ да съставя АУАН. Това обстоятелство пък водело до извода и за наличие на недостатъци от формална страна в административно-наказателното производство. Моли за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.

В допълнително подадена чрез пълномощника молба се сочи, че се поддържа подадената касационна жалба. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендира се да бъде осъдена насрещната страна да заплати на жалбоподателя разноските пред двете съдебни инстанции.

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане в полза на ТД Южна морска към Агенция „Митници“ на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното Решение №152/04.11.2019г., постановено по АНД № 549 по описа за 2019 година на Районен съд – Свиленград, е потвърдено Наказателно постановление №214/2019 от 30.07.2019г., издадено от Заместник-директор на Териториална Дирекция Южна морска, с което се отнемат в полза на Държавата от К.И.А., на основание чл.233, ал.6, във връзка с чл.233, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) електронно устройство за употреба със специално изработени тютюневи стикове, модел „IQOS TM 24P“ – 30 комплекта, електронно устройство за употреба със специално изработени тютюневи стикове, модел „IQOS 3 Multi“ – 20 комплекта, със стойност 4000.00 лева (пункт I от НП), налага се на К.И.А., на основание чл.233, ал.1 от ЗМ, административно наказание „глоба“ в размер на 4000.00 лв., която глоба представлява 100 % от стойността на стоката по пункт I от НП (пункт II от НП) и се отнема в полза на Държавата, на основание чл.233, ал.8 от ЗМ лек автомобил марка „Volkswagen Sharan”, с регистрационен номер РВ…..СТ, 1 брой регистрационен талон и 1 брой контактен ключ, със стойност в размер на 3400.00 лева, собственост на С. М. К.(пункт III от НП).

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен начин, че К.И.А. е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, а наложеното наказание е правилно определено. Посочил е, че НП е законосъобразно и правилно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките – предмет на нарушението, както и правилно и в унисон с разпоредбата на чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет  в полза на Държавата лекият автомобил.

Решението е правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

В случая правилно е прието, че процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е проведена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Съответен на установените по делото факти и събраните по делото доказателства е и изводът на съда, че касаторът е осъществил състава на описаното в акта и в НП нарушение като деянието не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Споделят се и изводите относно правилната индивидуализация на наложеното на наказание и относно постановеното отнемане в полза на държавата на лекия автомобил, послужил за извършване на нарушението. 

Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. В оспореното решение на същите е даден обоснован и адекватен на събраните поделото доказателства отговор. В подкрепа на изводите си за законосъобразност и правилност на атакуваното НП районният съд е изложил пространни и подробни мотиви, които касационната инстанция изцяло възприема и по аргумент от разпоредбата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК не е необходимо да преповтаря.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални нарушения. Не са налице твърдените в жалбата касационни основания, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на производството, основателна е претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнагрждение, което съдът определя в размер на 80 лева за настоящата инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.  Същото следва да се присъди в полза на Агенция „Митници“ в качеството й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", в чиято структура се намира издателят на потвърденото с оспореното решение наказателно постановление.  

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 , изр.1, предл.1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №152/04.11.2019г., постановено по АНД №549/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА К.И.А. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис 7, ЕГН ********** , да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                         Членове: 1.                         

 

 

                                                                               2.