РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Пловдив, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300500301 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въвзивна жалба от А. Т. против решение №
4260/15.12.2022г. по гр.д.№ 5456/2022г. на ПдРС, І гр.с., с което е отхвърлен иска на
жалбоподателката за това да бъде признато за установено по отношение на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД / преобразувано в АД с ЕИК: *****/, че не му
дължи сумата от 566,22 лева по договор за потребителски кредит № ***** от 05.06.2018г.,
сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са цедирани в полза на въззиваемата
страна. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, погрешно РС е приел, че не са налице доказателства за плащане на
сумата от 566,22 лева, тъй като по делото била налице справка, видно от която извършените
по договора за кредит плащания значително надхвърлят ползвания кредитен лимит.
Изложени са подробни доводи за недействителност, както на целия договор за кредит, така и
в частност на клаузите за възнаградителна лихва и за неустойка. Иска се цялостна отмяна на
обжалваното решение и уважаване на установителния иск.
От въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е
подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 5456/2022г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба
от А. В. Т. против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, с която е
предявен иск по чл.124, ал. 1 от ГПК за това, че ищцата- жалбоподател в настоящето
производство, не дължи на ответното дружество сумата от 566,22 лева по договор за кредит
№ *****, сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, като цедент на вземането. В исковата молба се
твърди, че на 09.03.2022г., с покана за доброволно плащане на изискуемо задължение А. Т.
1
била уведомена за сключения между кредитодателя и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД договор за цесия, имащо за предмет вземане в размер от 566,22 лева по
договора за потребителски кредит от 05.06.2018г. По силата на този договор за кредит тя
била получила револвиращ кредит с кредитен лимит в размер от 100 лева, чрез
международна кредитна карта „Бяла карта“. Кредитът бил предоставен при годишен лихвен
процент от 43,2% и ГПР в размер от 45,9%. Съгласно чл.15, ал.1 от договора,
кредитополучателката се задължила, в случай, че не заплати текущото си задължение на
падежната дата, в срок от три работни дни да предостави обезпечение чрез поръчителството
на лице с осигурителен доход от 1500 лева, което да е работило минимум шест месеца по
същото трудово правоотношение, както и да няма кредитна история и да не е поръчител по
други кредити. Предвидено било, че при непредставяне на такова обезпечение се дължи
неустойка в размер от 10% от усвоената и непогасена главница. Твърди се, че договорът е
изплатен изцяло на „Аксес Файнанс“ООД, в това число главница, възнаградителна лихва и
неустойка. Същевременно се излагат твърдения за недължимост на възнаградителната лихва
и неустойката поради нищожност на съответните клаузи в договора, като противоречащи на
добрите нрави, материалния закон и заобикаляне на закона. Твърди се недействителност на
договора за кредит на основание чл.22 ЗПК.
С подадения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД отговор на
исковата молба се оспорва правния интерес от предявения иск, като се твърди, че договорът
за цесия бил развален по взаимно съгласие. Сочи се също така, че против първоначалния
кредитор „Аксес Файнанс“ООД, на когото било върнато вземането, е предявен идентичен
иск от А. Т., имащ за предмет същото вземане. По подадената от нея искова молба било
образувано гр.д.№ 4147/2022 на ПдРС. По същество на спора се излагат подробни съждения
за неоснователност на възраженията за недействителност на клаузите за неустойка и
възнаградителна лихва, както и твърдението за недействителност на целия договор за
кредит.
На л.27 по първоинстанционното дело е налице заверено копие от „приемо-
предавателен протокол за връщане на вземания, предмет на рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 11.11.2016г. и Приложение № 1“ от 18.04.2022г., в чл.1 от който е
записано следното: „На основание предвидената процедура за връщане на парични вземания
по чл.2.6 във връзка с чл.2.6.9 от Рамков договор за прехвърляне на парчни вземания / цесия/
от 11.11.2016г. и с оглед на заплатената цена по посочените по- долу вземания, както
следва“. Посочената е платената от цесионера цена, а също така, че същата подлежи на
връщане. В чл.2.6. от рамковия договор е предвидена възможност за връщане или
коригиране на цената на продадените вземания. В т.9 е уредена следната хипотеза: „При
извършване на съдебно или извънсъдебно прихващане срещу вземания, включени в
портфейла, предмет на всяко отделно Приложение № 1 към рамковия договор от страна на
задължените лица по вземанията, както и упражняване на други възражения,
противопоставими на продавача от същите лица“. В най- общ смисъл в тази хипотеза се
предвижда връщане на продажната цена на вземането, когато задълженото лице разполага с
основателни възражения против цедента, които възражения препятстват възможността за
цесионера да събере сумата или поне част от сумата по продаденото му вземане.
Невъзможността да бъде събрано вземането е по вина на цедента и именно поради това е
уредена възможност цесионерът да поиска връщане на платената от него цена.
В мотивите към Решение от 1.07.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1046/2004 г., ТК, II т. о. е
прието, че „Договорът за цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането и със съобщаването
му на длъжника“, а също така, че „След този момент цедентът не може да прекратява нито
едностранно, нито по взаимно съгласие договора за цесия, цедентът е загубил вземането си,
той не е материалноправно легитимиран и нищо не може да оттегля, респ. да влияе на
отношенията между длъжник и цесионер. Да се приеме обратното, означава, че цедентът все
още е носител на правата, които е прехвърлил на новия кредитор, което противоречи на
същността на договора за цесия“. От друга страна обаче в Решение № 291 от 18.11.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2193/2014 г., IV г. о. се приема за възможно договорът за цесия да бъде
2
развален поради неизпълнението му, като това категорично е допустимо при неизпълнение
или лошо изпълнение от страна на цедента. Възможно е да се приеме, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД разполага с възможността да развали по видан на
„Аксес файнанс“ООД рамковия договор за цесия по отношение на конкретни продадени му
вземания във всяка една от хипотезите по чл.2.6. от договора. По аргумент от разпоредбата
на чл.87, ал.1, изр.2 от ЗЗД, тъй като договорът за цесия е сключен в писмена форма,
изявлението за развалянето му, също следва да бъде отправено в писмена форма. В чл.9,
изр.3 от рамковия договор за прехвърляне на парични задължения изрично е предвидено, че
за връщане или коригиране на цената на прехвърлените вземания е необходимо цесионерът
да отправи писмена покана до цедента. Такава покана не е налице по делото, при което
липсва яснота относно това по какъв начин и на какво основание следва да е развален
договорът за цесия по отношение на вземането от жалбоподателката. Разваляне на договора
може да настъпи само поради неизпълнение на същия от едната или двете страни по същия,
но не и по взаимно съгласие, както се твърди в отговора на исковата молба. Въпросът не е в
това, дали цесионерът действително е имал основание да развали договора за цесия, а дали е
спазена уредената в закона процедура за развалянето и дали въобще е отправено изявление
за разваляне. При това положение наличието на данни в приемо- предавателния протокол за
постигнато между цедента и цесионера съгласие за връщане на платената цена за вземането
от жалбоподателката не дава достатъчно основание да се приеме, че договорът за цесия
действително е развален по предвидения в чл.87 от ЗЗД ред.
В доказателствена тежест на кредитора е да установи претендираното от него вземане
по основание и по размер, но не и отрицателния факт на липсата на достатъчно плащания,
които да покриват всички негови вземания. Предвид естеството на сключения между А. Т. и
цедента „Аксес файнанс“ООД договор за потребителски кредит- револвиращ кредит, с
предоставен кредитен лимит в определен размер, в тежест на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД е да установи какви по размер задължения са възникнали в
тежест на кредитополучателката / какви суми е теглила тя с предоставената й кредитна карта
и какви лихви и неустойки евентуално са й начислени/. При стандартния договор за
потребителски кредит, когато се предоставя еднократно определена сума, задължението на
кредитополучателя се установява по основание и по размер от самия договор за кредит
и/или от документ за изплащане от кредитодателя на договорената сума. При револвиращия
кредит е възможно както да бъдат ползвани многократно суми в размер на предоставения
кредитен лимит, така и да бъде ползвана само една сума или кредитния лимит въобще да не
бъде ползван. От предоставената от „Аксес файнанс“ООД справка, обективирана в молба на
л.78 по първоинстанционното дело, се съдържа информация единствено относно това какви
негови вземания- по вид и по размер, са погасени с извършени от Т. плащания, но не и
относно броя и размера на теглените от нея суми и съответно- относно непогасения остатък
от вземанията. Липсват и каквито и да било други доказателства относно дължимостта на
сумата от 566,22 лева. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено, като
бъде призната недълживостта на посочената сума.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
жалбоподателката ще следва да бъдат присъдени изцяло направените от нея съдебни
разноски по първоинстанционното дело и в настоящето въззивно производство в размер
съответно от 50 лева и 25 лева за заплатена държавна такса. В полза на упълномощения от
жалбоподателката процесуален представител Адвокатско дружество „Г.“ ще следва да бъде
определено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за завеждането и воденето на
първоинстанционното дело в размер от 300 лева по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
датата на сключване на рамков договор за правна защита и съдействие и упълномощаване от
02.04.2021г., т.е. в редакцията й преди изменението на т.1 с Д.в., бр. 88 от 4.11.2022г.,
допълнително възнаграждение по чл.7, ал.9 от наредбата в размер от 100 лева, както и
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за пълномощника на жалбоподателката по
настоящето дело, адв.К. Й. К., в размер от 400 лева по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4260/15.12.2022г. по гр.д.№ 5456/2022г. на ПдРС, І гр.с., с
което е отхвърлен иска на жалбоподателката А. В. Т. за това да бъде признато за установено
по отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД / преобразувано в
АД с ЕИК: *****/, че не му дължи сумата от 566,22 лева по договор за потребителски кредит
№ ***** от 05.06.2018г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са
цедирани в полза на въззиваемата страна, като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, че
А. В. Т. от гр.*****, ЕГН: ********** не му дължи сумата от 566,22 лева по договор за
потребителски кредит № ***** от 05.06.2018г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД,
вземанията по който са цедирани в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.***** да заплати на А. В. Т. от гр.*****, ЕГН:
********** сумата от 50 лева- съдебни разноски по първоинстанционното дело, и сумата от
25 лева- съдебни разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.*****, да заплати на Адвокатско дружество „Г.“,
БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на управление: гр.***** сумата от общо 400 лева-
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство по
първоинстанционното дело.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.*****, да заплати на адв.К. Й. К. от АК- ****, личен
номер *****, с адрес на кантора: гр.***** адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер
от 400 лева за процесуално представителство по настоящето дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4