№ 531
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502829 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу
решение № 263306/ 21.05.2021г. на СГС, ГО, 6 състав, постановено по гр.д.
№ 7616/12г., с което срещу него е уважен иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100 000лв. до размер от
150 000лв.
Жалбоподателят твърди, че в атакуваната от него част
първоинстанционното решение е необосновано по отношение на присъдените
размери на главница и лихви. Не са представени доказателства, които да
обосноват значително по размер обезщетение, което е и прекомерно с оглед
на датата на настъпване на произшествието 05.08.2011г. Гласните
доказателства не съдържат удостоверяване на обстоятелства, които да
обосноват паричния еквивалент на присъденото обезщетение, нито
изпълняват целта на закона. В случая, независимо, че ищецът и починалата,
са свързани с родствена връзка, не са събрани доказателства за
действителното естество и трайно съдържание, за конкретния, индивидуален
и строго личен характер на поддържаните по между им отношения. От
мотивите на съдебния акт не става ясно кои факти от значение за спорното
1
право и поради кои връзки между тях, са обусловили определянето на
размера за обезвреда. По делото е изготвена съдебно- психологическа
експертиза, събрани са гласни доказателства. Съдът е приел, че загубата на
майката представлява психотравмиращо, стресово събитие, свързано със
силна душевна болка. Но не е обсъдено, че към момента на произшествието,
ищецът е живяла в гр. *** с баба си и дядо си, че няма промени в съня и
храненето, че се е адаптирала добре, че има добра среда, развила се е като
отлична ученичка и в момента следва в НБУ. Вещото лице – психолог е
направил извод, че катастрофата и изживяната с нея загуба е преживяна. При
определяне на размера на обезщетението не е съобразена икономическата
конюктура в страната към момента на настъпване на ПТП. Към него
минималната работна заплата за страната е била 240 лв. Счита, че искът за
законната лихва е неоснователен, тъй като ищецът не е посочила банкова
сметка. Ответникът изпада в забава след като е уведомен и се представят
всички необходими документи, включително и банкова сметка. Не
представянето на такава се счита за забава на кредитора според чл.380, ал.3 от
КЗ. Претенцията за лихви е погасена по давност на основание чл.111 от ЗЗД.
Затова моли въззивният съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да отхвърли предявените искове над сумата от 100 000 лв. до
уважения размер от 150 000лв. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор Л.Т. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Решението на СГС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за обезщетение за
неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Л.Т. твърди, че е законен
наследник на П. Б. Т.. Тя е починала на 05.08.2011г. при ПТП. На тази дата в
гр. София, около 01.00ч. лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, управляван
от Л. Р. С., се движи по бул. „България“ в посока от бул. „Акад. Иван Гешов“
към бул. „Г. Делчев“. В района на автобусна спирка „пл. Ручей“ № 1306
участва в ПТП с попътно движещия се лек автомобил „БМВ 323 CI“ с рег. №
***, управляван от Б. В. А.. И двата автомобила са напуснали пътното платно
2
вдясно и блъснали намиращите се на тротоара пешеходци, един от които е П.
Т., починала в линейката на път за УМБАЛСМ „Пирогов“. Образувано е
наказателно производство. И двете МПС, участвали в произшествието, са
имали валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество. Ищецът изключително тежко е преживяла смъртта на майка си,
когато е била на 13 години. Преживяла е емоционален шок, който няма да
забрави и болката ще я съпътства винаги. Тази загуба ще я лиши занапред от
майчина ласка и подкрепа, каквато не би могла да получи от никой друг.
Затова ищецът моли съда да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв., в едно със
законната лихва от датата на ПТП до окончателното му изплащане.
Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е направил
искане за спиране на делото на основание чл.229, ал.1 ,т.4 от ГПК до
приключване на наказателното производство. Оспорил е иска по основание и
размер. Оспорва твърдението, че починалата се е намира на тротоара
непосредствено преди ПТП. Оспорил е Констативния протокол № К
719/05.08.2011г. в частта, относно причините и обстоятелствата за пътния
инцидент. Счита, че в тази част той е частен документ. Направил е
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата П. Т., изразяващо се
в това, че тя се е намирала на неопределено място. Сочи, че тя е имала
възможност да забележи приближаващите се автомобили, да съобрази
тяхната скорост на движение и да предотврати удара. Оспорва смъртта й да е
в пряка връзка с пътното произшествие. Счита, че искът е завишен по размер
и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва твърденията за
претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания, тяхната
продължителност и интензитет. Оспорва искането за присъждане на лихва от
деня на инцидента, тъй като не е подавана претенция за изплащане на
обезщетени преди подаване на исковата молба, както и уведомление за
настъпило събитие по чл.8 от НЗЗ/отм/ нито от водача, нито от увреденото
лице. С молба от 01.09.2020г. ответникът е направил възражение за
погасяване на иска по давност, както и на този за присъждане на лихва за
забава от датата на настъпване на произшествието.
Безспорно е, че на 05.08.2011г. е настъпило описаното в исковата
3
молба произшествие. За него е съставен констативен протокол № К-
719/05.08.2011г. и протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата.
Не се спори, че при инцидента е настъпила смъртта на П. Б. Т..
Ищецът Л.Т. е неин законен наследник като нейна дъщеря – удостоверение
за наследници № 2987/29.08.2011г., удостоверение за раждане от 17.03.1999г.
Не се оспорва, че с влязла в сила присъда на 17.07.2020г. по нохд №
2857/10.01.2017г. на СГС, НК е признат за виновен за пътното произшествие,
станало на 05.08.2011г., Б. В. А. като водач на лек автомобил „БМВ 323 CI“ с
рег. № *** и при него по непредпазливост е причинил смъртта на П. Т..
Не се спори, че за лек автомобил „БМВ 323 CI“ с рег. № *** има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество. В тази връзка са представени справка от Гаранционен
фонд и застрахователна полица, от които се установява, че тя е била валидна
за периода 18.02.2011г. до 17.02.2012г. Това обстоятелство е признато за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Допуснатата автотехническа експертиза е посочила механизма на
произшествието, мястото на катастрофата, причината за настъпването й,
предотвратимостта на удара. Вещото лице е установило, че пешеходецът П.
Т. се е движела по десния тротоар попътно на лек автомобил БМВ. Според
експертизата, скоростта на лек автомобил „Ауди“ преди и към момента на
удара е била 92 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил БМВ е била
86 км./ч. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и
безпристрастно, основаващо се на науката и опита на експерта.
От заключението на медицинската експертиза се установява, че
смъртта на П. Т. е настъпила от тежка съчетана травма, която е във връзка с
ПТП. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.
Съдът възприема заключението като компетентно и обосновано.
В хода на съдебното дирене е допусната психологическа експертиза. Тя
е дала заключение след диагностична среща на вещото лице с ищеца на
13.01.22г. Преживяната смърт на майката представлява психотравмиращо,
стресогенно събитие от висок порядък, което е оказало негативно отражение
в психическото, физическото и социално развитие на ищеца. Възникнали са
4
негативни емоционални преживявания- силна душевна болка, чувство на
тъга. Към момента на изследването първоначалния емоционален шок,
емоционалната истерия, подтиснатото настроение, плачливост, емоционална
отдръпнатост и дистанцираност са намалели и отшумели с времето, както
към момента на изследването са отшумели напълно. С изключение на
изразеното чувство за значима загуба, частична изолираност и
раздразнителност. Към настоящия момент не се установява актуална
психотична или невротична симптоматика. Засилила се е самоизолацията от
обкръжението, която не е по отношение на поведенчески прояви, а по
отношение на споделяне и себеразкритие. Тези психологически прояви към
момента не са изразени в степен да нарушават функционирането й в
социалната и личната сфера. Катастрофата и загубата са преживени от
ищеца. Към настоящия момент са преминати етапите на траурна реакция и е
постигнато функционално интегриране на събитието от ищеца.
Съдът възприема заключението като компетентно, обективно и
безпристрастно, основаващо се на науката.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д. е дядо на ищеца. Той е изявил желание да свидетелства
и заявява, че починалата П. Т. е негова единствена дъщеря. Внучката му
живее с него и съпругата му в гр. ***, кв. „ ***“. Л. е живяла само с майка си
на квартира в кв. „***“. Същият ден в 8.30ч. Л.Т. е разбрала за случилото се
от полицията. Смъртта на майка й й се е отразила много зле. Променила се е
напълно. Към датата на депозиране на показанията ищецът е била ученичка в
7ми клас. Ищецът вече е започнала да се връща към нормалния живот.
Свидетелят и съпругата му избягват да говорят за инцидента.
В съдебното заседание на 26.01.2021г. е депозирала свидетелски
показания А. Д., баба на ищеца. Тя е заявила, че майката на Л. й е дъщеря.
До десетгодишната възраст на внучката са били заедно с баща й. Когато е
била на 12 години родителите й са се разделили и тя е заживяла с майка си .
Ищецът е била привързана към майка си, имали са силна връзка. Свидетелят и
съпругът й са живеели в гр. *** и Л. всяко лято е идвала при тях. Когато е
починала дъщеря й свидетелят и съпругът й са се преместили в гр. *** и
вече 10 години живеят в града. Дядото на ищеца е починал и свидетелят и
ищеца живеят заедно. През годините двамата са се грижели за нея. Двете с
5
Л. говорят за майка й. В началото тя е била много спокойна, но после са
разбрали, че се е затворила в себе си. Била е много общително дете, но е
станала мълчалива, не е била весела. В дома им постоянно идват съученички
на ищеца.
Свидетелят С. е очевидец на ПТП. Пътувал от бул. „Акад. Гешов“ по
бул. „България“ посока към бул. „Г. Делчев“. На светофара на бул. „Акад.
Гешов“ е спрял на червен сигнал и след това е тръгнал по бул. „България“.
Бил е в средната лента. Тогава е забелязал, че има автомобил след него, който
е предприел изпреварване и след завоя срещу бензиностанция „Шел“ на бул.
„България“ свидетелят е настъпил бус – лентата, защото този автомобил го е
изпреварвал. В следващи момент е видял фаровете на автомобила и е
натиснал спирачките. Той е бил изключително близо и С. е натиснал
спирачките, колата му се е извъртяла, тъй като е възникнал удар. Скоростта
му на движение е била около 70 км/ч. и при натискане на спирачката колата
му се е завъртяла. След това си е отворил очите и е видял какво се е случило.
Видял е само искри от автомобила, тъй като явно със задницата му е минавал
през кошче и то я е одирало. Отново си е затворил очите, защото си е мислел,
че колата ще се счупи и ще се нарани. Не е отпуснал спирачката докато
колата не е спряла. След това си е отворил очите и е разбрал, че е жив. След
това е излязъл от колата, огледал се е . Погледнал е момчето, отишъл е до
него и му е казал да излиза. При самия удар и преди това погледа и
вниманието му е било насочено в движението по пътя, който е бил много
мокър поради обилен валеж по време и преди това. За пешеходците е разбрал
след катастрофата. Те са се намирали в близост до колата на момчето.
Колите са излезли от пътя, преминали са през тротоара и са се озовали в
тревната площ между дърветата. Хората са лежали на 5-6 метра от другата
кола. Те са били на 10 м. от платното за движение. Свидетелят е забелязал
автомобила, когато вече е бил завил по бул. „България“ и след това е видял
фаровете в страничното огледало. Примигването им от едната лента, когато е
минал зад него, не е видял дали подава мигач. Спомня си, че по затревеното
пространство е имало кошче, което предполага, че е ударил със задната част
на колата си. Част от нея е била изхвърчала на спирката. Помни и счупеното
дърво. Не си спомня да е имало части от пътни знаци. Били са той и водача
на „БМВ“-то. Не знае с колко километра се е движел другият автомобил.
Видял е в лявото огледало, че ще го изпревари. Точно при да го удари е
6
видял, че предната част на колата се придвижва към левия му калник и
веднага е натиснал спирачката, хванал се е здраво за волана и се е стегнал
максимално, тъй като е видял, че ударът е неизбежен. По този начин колата
му е спряла до известна степен. Мисли, че е ударил другата кола в
страничната врата. Ударът се е осъществил между предната част от
страничната броня в ляво и фара. Свидетелят е карал на право и другата кола
е навлязла в неговото платно и не е имал възможност да реагира. Според
свидетеля, тъй като е било мокро, то и самата кола може да е поднесла,
защото е станало много внезапно. Не счита, че другият водач нарочно е
завъртял волана и го е ударил. Според него е имало занасяне.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетелите Д. ги кредитира при условията на чл.172 от ГПК поради
близкото родство с ищеца.
Първоинстанционният съд е уважил иска частично. В отхвърлителната
тази част решението е влязло в сила, както и в частта, в която претенцията е
уважена за сумата от 100 000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите или неговият застраховател. Пострадалият
или претендиращият обезщетение от смърт на близък, може да предяви иска
за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по
задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Застрахователят по нея
7
отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства. В негова тежест е да установи и
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя – ответник.
По делото те са установени. На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието за това, дали то е извършено, неговата противопрваност и
виновност, както и по отношение на дееца. Не се спори, че има спрямо
виновния водач Б. А., както и че за автомобила, който е управлявал е имало
сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при
ответника. Ето защо той е пасивно легитимиран да отговоря по предявения
иск.
Спори се относно размера на неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже фактите, от които черпи за себе си благоприятни
правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова ищецът е
длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и
относими доказателства, претърпените от него болки и страдания, в какви
отношения е бил с починалия и как смъртта му му се е отразила.
Не е спорно, че ищецът има своя биологичен произход от починалата
П. Т. и попада в кръга от лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и е
материалноправно легитимиран да предяви иск за вреди от смъртта на
починалия си родител. Ищецът е носител на субективното материално право,
8
което защитава и предявява в исковия граждански процес. За да определи
обезщетението за неимуществени вреди за детето, съдът съобрази ниската
му възраст, в която е претърпяло загубата на своя родител. Неговата
изключително важна роля в живота му, като и значението, което майката има
за развитието на детето- психическо и физическо, за формирането му като
личност, за изграждането на ценностните категории за добро и зло, за
справедливост и междуличностно общуване. Ролята на майката в живота на
ищеца Л.Т., която е била непълнолетна към момента на смъртта й, както и
рисковете от липсата й при нейното израстване като личност, обуславят
бъдещето й като личност. Отсъствието на майката може да има значимо
неблагоприятно въздействие не само върху съзряването й в емоционален и
психосоциален план, но и за изграждането на представата за семейство. В
генезиса и формирането на психичния апарат при подрастващите деца
родителските фигури имат базова роля. В света на детето родителите са
първообраз на авторитет, подреденост и правила, с които то трябва да
съобразява действията си. Майката е основна фигура в осигуряване и
задоволяване на широк кръг от потребности на всяко дете- здравни и битов
комфорт. В хода на процеса е установено, че основна грижа за ищеца до
смъртта си е полагала П. Т.. След новината за смъртта й тя се е затворила в
себе си, станала е мълчалива, а преди това е била много общително дете.
Двете са имали много силна връзка./ св. Д./ Психологическата експертиза,
направена на ищеца в настоящия момент, когато е на 21 г., отразя
последиците от преживяната загуба. Според експерта тя е преживяла силен
емоционален шок, негативни емоционални преживявания- силна душевна
болка, чувство на тъга. Първоначално е имала емоционална истерия за
няколко часа, след това подтиснато настроение, плачливост, емоционално
отдръпване и дистанцираност. В момента не се установява актуална
психотична и невротична симптоматика, а само психологически последици-
чувство на непредотвратима загуба, както и понижен праг на
раздразнителност. Засилила се е самоизолацията от обкръжението, но не по
отношение на поведенчески прояви, а по отношение на споделяне и
себеразкритие. Това обаче към момента не нарушава функционирането й в
социалната и лична сфера. Катастрофата и свързаната с нея загуба е
преживяна. Смъртта на майка й е било сериозен психотравмиращ и
стресиращ фактор с дългосрочен ефект. Към момента са преминати етапите
9
на траурна реакция и е постигнато функционално интегриране на събитието
от ищеца. Поради това справедливото обезщетение за неимуществените вреди
на Л. Т. от смъртта на майка й е 100 000 лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2011г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение на ищеца от 100 000 лв. представлява 416 минимални работни
заплати за страната за 2011г./240 лв. МРЗ до 31.08. 2011г./ и 171 средно
месечни заплати при 582, 68 лв. средно месечна работна заплата за страната
за месец август на 2011г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
на стандарт на страната към праворелевантния момент.
По отношение на присъдената лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
Тъй като в отменения КЗ няма изрична разпоредба за началния момент
на лихвата върху обезщетението от непозволено увреждане, то следва да се
приложи общия закон. Според чл.84, ал.3 от ЗЗД за задължение от
непозволено увреждане длъжникът се счита в забава и без покана. Т.е. от
този момент вземането на увредения става изискуемо и лихвата се дължи от
увреждането. Ответникът е направил несвоевременно възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД по отношение на
вземането за лихва. Тази императивна норма се отнася и по отношение на
законната лихва върху парично вземане от деликт. Но като преклудирано не
следва да бъде разгледано. За пълнота следва да се посочи, че исковата молба
е предявена на 28.05.2012г., с което е прекъснато течението на погасителната
давност на основание чл.116, б. „б“ от ЗЗД. Следва да се посочи, че за
настоящата претенция намира приложение отменения Кодекс за
застраховането, затова и непредставянето на банкова сметка по смисъла на
чл.380, ал.3 от КЗ не поставя ищеца, в качеството му на кредитор, в забава,
както се твърди в жалбата.
10
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която е уважен искът по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 100 000лв. до уважения размер от
150 000лв., Решението трябва да се отмени в частта, в която жалбоподателят
е осъден да заплати държавна такса по сметка на СГС над сумата от
4000лв., както и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. Ц. над сумата от 2 756лв. Решението
следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати
разноски за вещи лица над сумата от 260лв. по сметка на СГС.
По отношение на разноските.
И двете страни са направили искане за присъждане на такива.
С оглед изхода на спора пред въззивния съд на жалбоподател се дължат
разноски за САС в размер на 1000лв., а за СГС от 85лв.
Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция на застрахователя, тъй като по делото не са представени
доказателства, че такова е заплатено.
На адв. Ц. не трябва да се присъжда възнаграждение по реда на чл.38
от ЗАдв. пред въззивния съд с оглед изхода на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263306/ 21.05.2021г. на СГС, ГО, 6 състав,
постановено по гр.д. № 7616/12г., с което е уважен иск на Л. К. Т. по чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
100 000лв. до уважения размер от 150 000лв., както и в частта, в която ЗК„
Лев Инс“ АД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на СГС над
сумата от 4000лв., както и в частта, в която това дружество е осъдено да
заплати адвокатско възнаграждение на адв. Ц. над сумата от 2 765лв. и
разноски по делото по сметка на СГС над сумата от 260 и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Л. К. Т., гр. София срещу ЗК „Лев Инс“
11
АД, гр. София с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ над сумата от
100 000 лв. до уважения им размер от 150 000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. К. Т., ЕГН **********, гр. ***, бул. „***“ № 35, ет.4, ап.13
и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „ ***“ № 85, ет.4, ап.10 чрез адв. Н. Ц. да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51Д сумата от 1000 лв./ хиляда лева/ разноски по делото пред САС и
85лв./осемдесет и пет лева / разноски по делото пред СГС.
Решението е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е уважен за
сумата от 100 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен до пълния
предявен размер.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12