Р
Е Ш Е Н И Е
№
135
гр.
Враца, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.04.2023
г. /единадесети април две хиляди
двадесет и трета година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАН дело № 62 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.В.М.
***, депозирана чрез адв. Ц.С., против Решение № 3 от 03.01.2023 г.,
постановено по АНД № 971 по описа на Районен съд – Враца за 2022 г. С
оспореното решение е потвърдено НП № 22-0967-000825/06.06.2022 г., издадено от Началник
Група в ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ Враца, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 750,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба са развити
подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, включително поради
необоснованост. Поддържат се изложените и в първоинстанционната жалба
аргументи, че касаторът е лице със 100% ТНР от ТЕЛК, без чужда помощ и полага
ежедневна грижа за родителите си, които също са със 100% ТНР, но с чужда помощ
и лишаването от правоуправление би го затруднило да ги обслужва. Твърди се, че
неправилно АНО, а в последствие и първостепенния съд не са приложили
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая, тъй като всички
обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с останалите нарушение от този вид. Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърденото
с него НП.
Ответникът, Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не взема становище
по касационата жалба. С депозирана на 10.04.2023 г. молба е приложено заверено
копие от Протокол за използване на АТСС от 21.05.2022 г.
Участващият по делото прокурор от ОП - Враца
дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а
решението намира за правилно и отправя
искане да остане в сила.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните по делото се установява, че
административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че
на 21.05.2022 г. в 20:46 часа в гр. Враца по ул. „Илинден“ до бензиностанция
„Делукс“, с посока на движение към бул „Васил Кънчов“, управлява собствения си
лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ***, със скорост от 108 км/ч при
максимално допустима за населено място – 50 км/ч, като след приспаднат
толеларнс за наказуемо е прието превишение от 55 км/ч. Нарушението е установено
със система за мобилен видеоконтрол TFR1-М с фабричен № 611, във видеоклип № 18475, показан и
видян от водача, с дата, точен час и GPS координати. За констатираното е съставен АУАН серия GA, № 588888 от 21.05.2022 г., а
впоследствие е издадено НП № 22-0967-000825/06.06.2022 г. от Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, с което на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП на водача и настоящ касатор е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 750,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца.
За да потвърди НП районният съд е
приел, че АУАН е съставен и НП издадено от материално и териториално
компетентни органи, съдържат предвидените в закона задължителни реквизити, при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е надлежно
индивидуализирано, с вярна правна квалификация и правилно приложена санкционна
разпоредба, съобразно правилото на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Установено е с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която
е преминала техническа проверка и към датата на нарушението – 21.05.2022 г. е
била в изправност. Обсъден е и институтът за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН
и е прието, че не са налице предпоставките за приложението му.
Решението е валидно и допустимо, постановено
в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон.
Наведените с касационната жалба доводи за противното са неоснователни.
Изводите на въззивния съд относно
компетентността на органа, липсата на съществени процесуални нарушения и
правилното приложение на материалния закон при издаването на санкционния акт се
споделят напълно от касационната инстанция и за процесуална икономия не следва
да бъдат преповтаряни.
Противно на изложеното в жалбата, съдът
е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила.
Фактическите констатации
на районния съд са направени след анализ на свидетелските показания, събрани в
хода на съдебното следствие и съдържащите се в преписката писмени
доказателства, приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл. 283
от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. Вътрешното си убеждение съдът е формирал без логически
противоречия и без да изкривява техния истински смисъл и значение. Наличната
доказателствена маса, е била достатъчна за изграждането на несъмнени и категорични
изводи за деятелността на касатора. Съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от
специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително
не е обвързваща за съда, поради което във фазата на съдебно оспорване АУАН се
цени наред с всички останали събрани по делото доказателства. При положение
обаче, че другите събрани по делото доказателства, не само не внасят съмнение
относно описаната в АУАН фактическа обстановка, а напротив – потвърждават
същата, правилно решаващият съд я е приел за установена по несъмнен и безспорен
начин.
Осъществения фактическият състав на
посочената в електронния фиш законова норма на чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена
е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното
нарушение наказание, а именно: за превишаване над 50 км/ч - с глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да се управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая превишението на
максимално разрешената за движение в населено място скорост е с 55 км/ч.
Индивидуализираното нарушение на ЗДвП
не се отличава от останалите от същия вид и не може да се приеме за маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, каквито възражения са изложени във
въззивната и в касационната жалба. Поддържаната теза, че извършителят на
нарушението е лице със 100% ТНР, не оправдава деянието му, а точно обратното, в
по-голяма степен го задължава за спазва правилата за движение. В случая е
налице повишена степен на обществена опасност на деянието, като се има предвид,
че превишаването на разрешената скорост, особено в такива големи стойности, е
сред основните причини за пътния травматизъм и в този смисъл пряко засяга
безопасността, здравето и живота, както на нарушителя, така и на останалите участници
в движението. Тази степен на обществена опасност изключва приложението на чл. 28
от ЗАНН, както правилно е приел РС, независимо дали нарушението е за първи
път.
Достигайки до тези изводи и приемайки
оспореният пред него санкционен акт за законосъобразен, въззивният съд не е
допуснал нарушение на материалния закон и е постановил правилен съдебен акт.
Освен монографията в жалбата, за
правомощията на районния и административния съд, указанията по прилагането на
закона от тези съдилища, както и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, бранейки
се предимно с бланкетни доводи за процесуална незаконосъобразност и
необосновани твърдения за материална незаконосъобразност, базирани на превратно
тълкуване на закона, нито пред въззивната, нито пред касационната инстанция касаторът
е посочил и представил каквито и да било доказателства, оборващи констатациите
в НП, оттам и изводите на районния съд. Това, че е недоволен от санкционния акт
и счита същия за незаконосъобразен, съдът намира за защитна теза, израз на
упражненото право на защита, а не релевантен към случая факт.
Гореизложеното обосновава заключение
за правилност на изводите на въззивната инстанция, които след проведено
процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали потвърждаването
на процесното НП с валидно, допустимо и съответно на приложимия материален
закон решение, което следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него се
явява неоснователна.
От страните по делото не са
претендирани разноски, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този
въпрос.
Воден от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН
Административен съд - Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 03.01.2023 г., постановено по АНД № 971 по
описа на Районен съд – Враца за 2022 г., с което е потвърдено НП № 22-0967-000825/06.06.2022
г., издадено от Началник Група в ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.