Р Е Ш Е Н И Е
№
6/9.1.2018г.
гр.
Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Т. С.и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик – С.
Я., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 852 по
описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на Б.Н.З.
***, подадена чрез адв. В.П., допълнена с молба с вх. № 4928/22.11.2017г., като
се иска осъждане на ОДМВР гр. Пазарджик да заплати обезщетение в размер на 1000
лева за претърпени неимуществени вреди и в размер на 404 лева за претърпени
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт отменено НП №
002/04.06.2014 г., издадено от началника на Сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик,
ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗДД, считано от 17.12.2015г. до датата
на завеждане на исковата молба, както и законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане на сумите по осъждането. Исковата
молба първоначално е била разгледана от Административен съд Пазарджик по адм.
д. № 191/2016г., който се е произнесъл с Решение № 276/02.06.2016г. Решението е
било оспорено от ищеца по делото пред Върховен административен съд. С решение №
13036/31.10.2017г. по адм. д. № 8088/2016г. Трето отделение на Върховен
административен съд обезсилва първоинстанционното решение и връща делото за
ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик при изпълнение
на указанията, дадени в мотивите на решението.
В
изпълнение на съдебно разпореждане ищецът прави своите уточнения с допълнена с
молба с вх. № 4928/22.11.2017г. Ищецът уточнява, че след връчване на
АУАН № 572669/24.05.2014г. започва административнонаказателното производство и
издаване на процесното наказателно постановление № 002/04.06.2014г. От
провеждането на административнонаказателното производство, започнало с АУАН и с
издаване на отмененото наказателно постановление, са търпените психически
изживявания – тревожност, безсилие срещу сторената неправда, притеснения и
безпокойства, гняв и отчаяние, учестено сърцебиене, потене, треперене, слабост
в крайниците, плашещи мисли, високо кръвно налягане, болки в мускулите,
стегнатост по тялото, главоболие, безсъние, липса на апетит. Неимуществените
вреди са претендирани в размер на 1000 лева. Имуществените вреди са в размер на
400 лева адвокатски хонорар и 4 лева държавна такса за издаване на заверен
препис от Решение № 717/25.11.2015г. по НАХД № 1654/2015г. на РС-Пазарджик. В
открито съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат П., който поддържа
изцяло иска. Претендират се разноски съгласно представен списък.
Ответната
страна - Областна
дирекция на МВР Пазарджик, представлявано от директор, в писмен
отговор, оспорва изцяло иска, като се излагат възражения, че заплатеният адвокатски
хонорар не може да бъде квалифициран като вреда, произтичаща от
незаконосъобразен административен акт, а претендираните неимуществени вреди
остават недоказани. Иска се от съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за основателност на
претенцията за 404 лева, направени разноски за адвоката и заплатена държавна
такса. По отношение на иска за неимуществени вреди – същият не се доказва.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа:
Видно
от данните по делото Наказателно постановление № 002/04.06.2014г.
година на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик, с което на ищеца
Б.Н.З., ЕГН **********, е наложена глоба в размер 1000 за нарушение на чл. 63,
ал. 1 от ЗМВР (отм.) и на основание чл. 275, ал. 1 от З МВР (отм.), е отменено
с Решение № 717 от 25.11.2015 година на Районен съд – Пазарджик, постановено по
НАХД № 1654 по описа за 2015 година. Делото е приложено към настоящото дело.
В производството по НАХД № 1654/2015
година на Районен съд – Пазарджик ищецът, в качеството на жалбоподател в
производството, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат. От представения договор за правна защита и съдействие
на лист 12 от НАХД № 1654/2015 на РС – Пазарджик се установява, че е
уговорено възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева, като в
пълномощното е записано, че платената сума е 400 лева, от които в брой са 400
лева.
В производството по адм. д. №
191/2016г. по описа на Административен съд Пазарджик, което също е приложено
към настоящото дело, са разпитани двама свидетели – Ц. С. С.– съпруга на ищеца,
и Ф. С. Я.– племенник на ищеца. Свидетелката С. казва, че полицаи са донесли
документ и 1000 лева глоба и Б. бил много притеснен. Той нямал пари и се
притеснявал. Наел адвокат. Свидетелят Я. също споделя, че ищецът е нямал пари,
за да плати глобата и е бил притеснен.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Искът е предявен пред компетентен съд, предвид
т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища.
Искът се явява допустими, като
предявен срещу юридическото лице, от състава на което е органът, от чийто
незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото
производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК/.
Б.З. иска осъждане на ОДМВР гр.
Пазарджик да заплати обезщетение в размер на 404 лева за претърпени имуществени
вреди в резултат на незаконосъобразен акт отменено НП № 002/04.06.2014 г.,
издадено от началника на Сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, ведно със законната
лихва по чл. 86 от ЗДД, считано от 17.12.2015г. до датата на завеждане на
исковата молба, както и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното плащане на сумите по осъждането
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от
ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността
не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ -
незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на
административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. №
2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
В процесния случай е безспорно установено и
страните не спорят по въпроса, че Наказателно постановление № 002 от 04.06.2014
година на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик, е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 717 от 25.11.2015 г. на Районен съд
– Пазарджик по НАХД № 1654/2015г. С оглед на изложеното съдът счита, че е
налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ, а
именно – отменен незаконосъобразен административен акт.
Относно
факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на
възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на
наказателното постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай от представения в
оригинал по НАХД № 1654/2015 на Районен съд Пазарджик адвокатско пълномощно, е
видно, че е уговорен размер на възнаграждението от 400 лева. Предвид факта, че
в адвокатското пълномощно е посочено, че уговореното възнаграждение е платено в
брой, може да се приеме, че вписаното в него има характер на разписка. По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е доказано
настъпването на вреда. По НАХД № 1654/2015 на Районен съд Пазарджик е приложена
и вносна бележка за заплатена сума от 4 лева държавна такса за издаване на
заверен препис от решение, която съдебно-деловодна разноска също е направена при и по повод
обжалване на наказателното постановление и образуваното дело.
Налице е причинна връзка между
отменения незаконосъобразен акт и вредата. Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита и
държавна такса са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните
права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно
постановление.
Поради
доказаност на основната претенция доказана се явява и акцесорната такава за
присъждане на законната лихва върху присъдената сума. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението по чл. 86 от
ЗЗД, във
връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД има
акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото
безспорно е налице по делото.
Ищецът прави искане за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на решението по НАХД №
1654/2015 на Районен съд Пазарджик до датата на завеждане на исковата молба и
законна лихва от завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане. Законната лихва върху
присъдената сума с оглед т. 4 от ТР по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС се дължи от
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове. Съдът е длъжен да се съобрази с т. 4 от ТР по ТД №3/2004г. на ОСГК на
ВКС, с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
съгласно който тълкувателните решения
и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. Следователно
законна лихва се дължи от 17.12.2015г. - датата на влизане в сила на решението,
с което е отменено наказателното постановление. Предвид това, направеното
искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва върху сумата от 404
лева се явява основателно и следва да бъде уважено.
Ищецът е предявил и
искане за осъждане на ОДМВР гр. Пазарджик да заплати
обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразен акт отменено НП № 002/04.06.2014 г., издадено от началника
на Сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, ведно със законната лихва по чл. 86 от
ЗДД, считано от 17.12.2015г. до датата на завеждане на исковата молба, както и
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане
на сумите по осъждането. В хода на съдебното дирене пред настощия
съд не са представени доказателства за наличието на претърпени неимуществени
вреди, което доказване е в тежест на ищеца. За да подлежат на обезщетяване,
вредите следва да са до толкова сериозни, че да могат окажат съществено влияние
върху поведението на едно лице и да променят неговите обичайни норми на
поведение. В случая такива не са налице. От показанията на разпитаните по
делото свидетели не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца
конкретни вреди, които да са непосредствена последица от издаването на
отмененото наказателно постановление, а други доказателства за установяването
им по делото не са ангажирани. От тези свидетелските показания, настоящият
съдебен състав не установява надлежно обективното състояние на ищеца, посочено
в исковата молба, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията.
От събраните по делото доказателства не се установява наличието на втория
елемент за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно
наличие на неимуществени вреди, претърпени от ищеца. В случая обстоятелствата,
на които ищецът е основал иска си за причинени неимуществени вреди, са останали
недоказани по делото, поради което в тази част искът ще следва да бъде
отхвърлен.
Предвид
неоснователността на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1000 лева, съдът приема за неоснователна и претенцията за присъждане
на законната лихва върху тази сума по съображение за акцесорност на вземането
за лихва.
Предвид
основателността на исковата претенция за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, и неоснователността на иска за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, при спазване на разпоредбата на
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът по делото ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част на
иска и внесената държавна такса. Претендираните разноски пред настоящата
инстанция е за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като съобразно
уважената част на иска в размер на 404 лева от общо 1404 лева, следва да бъдат
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 144 лева и държавна
такса от 10 лева.
С оглед
разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно която при ново разглеждане на
делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във
Върховен административен съд, с изхода на делото и разпоредбата на чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ, ответникът по делото ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част на иска (в размер на
404 лева от общо 1404 лева) и внесената държавна такса. Изчислено съразмерно
подлежат на присъждане разноски в размер на 144 лева за заплатен адвокатски
хонорар и 10 лева държавна такса в производството по адм. д. № 191/2016г. по
описа на Административен съд Пазарджик; разноски в размер на 144 лева за
заплатен адвокатски хонорар и 5 лева държавна такса в производството по адм. д.
№ 8088/2016г. по описа на Върховен административен съд.
Водим
от горното, Административен съд – Пазарджик, VI състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик, да заплати на Б.Н.З. ***, сумата от 404 /четиристотин и четири/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за изплатено адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие в производството по АНД № 1654/2015 год. по описа на
Районен съд - Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.12.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.Н.З. *** срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Пазарджик иск в частта за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2015
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик, да заплати на Б.Н.З. *** сумата от 154 (сто петдесет и четири) лева за направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски,
сума от 154 (сто петдесет и четири) лева за направените съдебно-деловодни
разноски по адм. д. № 191/2016г. по описа на Административен съд Пазарджик,
сума в размер на 149 (сто четиридесет и девет) лева за направените
съдебно-деловодни разноски по адм. д. № 8088/2016г. по описа на Върховен
административен съд.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 17314 от 17.12.2019 г. по адм. дело № 2069/ 2018 г. на ВАС- Трето отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от
09.01.2018 г., постановено по адм. дело № 852/2017 г. по описа на
Административен съд Пазарджик в обжалваната му част, с която е отхвърлен
предявения от Б. Н. З., от срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Пазарджик иск в частта за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в размер на 1000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.12.2015 г. до окончателното й изплащане и са му
присъдени разноски по делото в общ размер от 457 лева (четиристотин петдесет и
седем) лева.
Решението е окончателно.