РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Кюстендил, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520100994 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Нелас – Авточасти“ ООД против
„Мега Консулт“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че по депозирано от ищеца срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 700/2020 г. от описа на РС –
Кюстендил, в хода на което била издадена заповед за изпълнение за сумите, както
следва: 2764,20 лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба
на авточасти, за което била издадена фактура № **********/04.01.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението; 318,65 лв. – мораторна лихва за
периода 42.01.2019г. до 13.03.2020г., държавна такса в размер на 61,66 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 402,00 лв. с ДДС. Сочи се, че длъжникът получил
заповедта на 01.06.2020г., като преди това обаче, на 27.05.2020г. същият платил на
заявителя сума в размер на 2764,60 лв. по процесната фактура. Поради това и
депозирал възражение, по което заявителят (тук ищец) следвало в 3-дневен срок да
представи становище. Депозираното възражение от длъжника било такова по чл. 414
от ГПК, а не по чл. 414 а от с.к., поради което и с Определение № 260190/25.03.2021г.
на КнОС било отменено разпореждане № 2296/14.07.2020г. на РС Кюстендил по ч.гр.д.
№ 700/2020г. за издаване на изпълнителен лист за сумите 463,66 лв. (разноски по
заповедното производство) и 318,65 лв. – мораторна лихва за периода 24.01.2019г. –
13.03.2020г. с оглед провеждане процедурата по чл. 415 от ГПК. Това обусловило и
интереса за ищеца от предявяване на иска в настоящото производство.
1
Сочи се, че с договор за търговска продажба, обективиран във фактура №
**********/04.01.2019 г. ищецът продал на ответника авточасти, описани във
фактурата на обща стойност 2764,20 лв. с ДДС. Стоката, предмет на договора, била
получена от ответника, което обстоятелство същият потвърждавал в депозираната от
него жалба срещу разпореждане № 2296/14.07.2020 г. на КРС. Срокът за плащане по
фактурата бил до 24.01.2019г, но поради липса на изпълнение длъжникът изпаднал в
забава. До датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК същият не бил платил
нищо. Твърди се, че едва след образуване на заповедното производство длъжникът
платил главницата, но не и мораторната лихва нито сторените от заявителя разноски.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено между страните, че „Мега Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление **********, представлявано от управителя Й. Г. П. дължи и
следва да заплати на „Нелас-Авточасти“ ООД, ЕИК: *********, с адрес на управление
гр. София, бул. „Св. Климент Охридски“ № 144, представлявано от управителя Н. Г.
Н., сумата от 2764,20 лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска
продажба на авточасти (резервни части), обективиран във фактура №
**********/04.01.2019г. със срок на плащане до 24.01.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата и мораторна лихва в размер на 318,65 лв., считано от 24.01.2019г. до
13.03.2020г.
Претендират се сторените в заповедното и настоящото производства съдебно-
деловодни разноски.
По реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК ищецът сочи, че не поддържа/оттегля
претенцията за главница, поради което съдът се счита сезиран с искане за установяване
на задължение за присъждане на законната лихва, върху сумата от 2764,20 лв.,
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба на авточасти
(резервни части), обективиран във фактура № **********/04.01.2019г. със срок на
плащане до 24.01.2019г., считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, както и на сумата от 318,65 лв., представляваща
мораторна лихва за забавено плащане на главната сума за периода от 24.01.2019 г. до
13.03.2020 г.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на
отговор. Навежда доводи за нередовност, недопустимост и неоснователност на
заявената претенция. Сочи, че не е получавало процесните стоки, както и документите
за тях, което обстоятелство не пораждало и задълженията им на купувач по сочения
договор за търговска продажба. Отделно, процесната фактура не доказвала
сключването на такъв договор по изложени за това съображения. Всичко това водело
до извод за липса на пасивна легитимация на дружеството по предявения срещу него
иск.
На следващо място, претендираната за главница сума от 2764,20 лв. била
заплатена доброволно от ответника още преди образуването на заповедното
производство.
Твърди се за наличието на повреда в превозно средство, за която в последствие
2
се установило, че се дължи на закупени от ищеца резервни части. Въпреки това
ответникът не направил никаква рекламация нито пък предявил претенции към
„Нелас-Авточасти“ ООД за намаляване на цената. Сочи, се че по молба на последното
и във връзка със счетоводното приключване на 2019г. ответникът потвърдил
въпросното задължение.
Ответникът сочи още, че в срока за доброволно изпълнение без негово съгласие
му била блокирана сметка със суми многократно надвишаващи претендираните суми
по изпълнителното дело като сумата била събрана. Поради това се иска възстановяване
на удържаните на дружеството суми, а именно: 1008,28 лв. (318,65 лв. мораторна
лихва; 463,66 лв. – разноски по гр.д.; 110,50 лв. обикновени такси; 105,87 лв.
пропорционални такси и 9,60 лв. такса по ИД), ведно с мораторна лихва върху горната
сума за времето от 18.11.2020г. до окончателното издължаване.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът основава вземането си на съществували между страните договорни
отношения по повод търговска продажба на авточасти на стойност 2764,20 лв.,
обективиран във фактура № **********/04.01.2019г. със срок на плащане до
24.01.2019г.
Във връзка с извършените доставки по делото е приета като доказателство
самата фактура № **********/04.01.2019г.
Приложено е и ч.гр.д. № 700/2020 г. на КРС, образувано по постъпило на
07.05.2020 г. заявление по чл. 410 от ГПК, по което е издадена Заповед за изпълнение
№ 184/13.5.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съгласно
която "МЕГА КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, следва да заплати на НЕЛАС -
АВТОЧАСТИ ООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата в размер на 2764.20 лв.,
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба на авточасти,
обективиран във фактура № **********/04.01.2019 г., със срок на плащане до
24.01.2019 г., мораторна лихва в размер на 318,65 лв., за периода от 24.01.2019 г. до
13.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението -
07.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и ДТ в размер на 61.66 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 402 лв.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена цена по договор за
търговска продажба на авточасти, обективиран във фактура № **********/04.01.2019
г., със срок на плащане до 24.01.2019 г.
След издаването на посочената заповед – на 27.05.2020 г. по сметката на
заявителя длъжникът заплатил сумата от 2764,20 лв., видно от приложеното
извлечение на л. 16 от делото.
Така дължими останали сумите за мораторна лихва в размер на 318,65 лв., за
периода от 24.01.2019 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението - 07.05.2020 г. до окончателното изплащане - предмет на
установяване в настоящото производство, както и за сторените деловодни разноски.
3
Срещу издадена заповед е постъпило възражение от страна на длъжника
(възприето от съда като такова по чл. 414а от ГПК), който твърдял, че е заплатил
главното задължение. В срока по закон заявителят потвърдил извършеното плащане.
Поради това с Разпореждане № 2296/14.07.2020г., заповедният съд постановил
издаването на изпълнителен лист за сумата от 318,65 лв., за периода от 24.01.2019 г. до
13.03.2020 г., както и разноски в размер на 463,66 лв., въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20207430400868 от описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, р-н на
действие Окръжен съд – Кюстендил.
С влязло в сила Определение № 260190/25.03.2021г. на КнОС, постановено по в.
ч. гр. д. № 54/2021 г. е отменено Разпореждане № 2296/14.07.2020г. на КРС по ч.гр.д.
№ 700/2020г.
Междувременно обаче изп.д. №868/2020г. от описа на ЧСИ Е. Х. е приключено
поради изпълнение на задължението по него (спр. представеното на л. 39 от делото
Удостоверение изх. № 8059/05.07.2021г.), в т. ч. и за сумата от 318,65 лв. преведена за
изпълнение на задължението.
Поради отмяната на разпореждането за издаване на изпълнителен лист КОС
приел, че постъпилото възражение следва да се разглежда като такова по чл. 414 от
ГПК, заради което разпоредил, че се следват указания по чл. 415 от ГПК Спазвайки
дадените указания заповедният съд дал такива на заявителя, който е депозирал
исковата си молба в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал.1 от ГПК
(съобщението за предявяване на иска по чл. 422 ГПК е получено на 23.04.2021 година,
а исковата молба е депозирана в съда на 20.05.2021 година).
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не следва да се обсъждат подробно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта: С оглед естеството на защитата, която се получава по реда
на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението
по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на
установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността
между страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била
издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В случая е налице надлежно
извършено плащане от длъжника след подаване на заявлението по чл.410 ГПК
единствено за главницата по издадената заповед, респ. само за това вземане е отпаднал
правният интерес от предявяването на установителен иск по чл.422 ГПК и такъв иск не
се поддържа. В останалата част е налице посочената идентичност от обективна и
субективна страна, като исковете са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице -
заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо
съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от длъжника.
По основателността: От приетите по делото и неоспорени доказателства се
установява, че между страните по делото са съществували валидни договорни
отношения по повод продажба на авточасти. Във връзка с това била издадена фактура
№ **********/04.01.2019г.
4
Доводите в отговора на исковата молба, че всъщност частите не били получени,
като не било налице доказване на сочената търговска продажба, не следва да бъдат
обсъждани, доколкото предметът на делото не обхваща тези обстоятелства, а
извършеното плащане сочи на извънсъдебно признание в т.см.
Липсва спор, че главницата по фактурата в размер на 2764,20 лв. е заплатена
след издаването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №700/2020 г. на КРС. Досежно
тази сума по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата претенция не се поддържа. В т.см.
съдът е приел, че тя не е предмет на иска – арг. от разпоредбата на чл. 129, ал. 2 във
връзка с ал.1 ГПК, съгласно която се приема за редовна онази искова молба, която
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а по силата на чл. 129,
ал. 5 от ГПК, поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното
подаване. В тази посока трайно установено в съдебната практика по приложението на
чл. 129, ал. 2 от ГПК е, че меродавни за предмета на делото са твърденията в
последната по уточняваща молба на ищеца, тъй като с нея окончателно се отстраняват
нередовностите и съдът провежда процедурата по чл. 131 – 133 ГПК. И след като с
последната си уточняваща молба ищецът е посочил, че не поддържа иска за главница,
респ. го оттегля, за съда няма съмнение, че такъв реално не е предявен, като липсва
необходимост от изрично прекратяване на производството по него по см. на чл. 232 от
ГПК - (аргумент в тази насока и в мотивите на Определение № 332 от 9.08.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 242/2010 г., II г. о, както и на Определение № 457 от 6.12.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4997/2016 г., III г. о, относно уточняването предмета на иска).
Поради горното в тази част заповедта подлежи на обезсилване, но от заповедния
съд по реда на чл. 415, ал. 5 от ГПК, без да е нужно за това изрично сезиране от
длъжника. В т.см. и Тълкувателно решение №4/2013 г. на ВКС.
Досежно иска за установяване дължимостта на вземането за мораторна лихва в
размер на 318,65 лв., за периода от 24.01.2019 г. до 13.03.2020 г., както и законна лихва
от датата на депозиране на заявлението - 07.05.2020 г. до окончателното изплащане:
Предмет на търговските отношения между страните по делото е била, както вече
се посочи, търговска продажба на авточасти, поради което се прилага правилото на чл.
327, ал. 1 от ТЗ. Според него купувачът дължи цената на стоките от датата на
получаването им, респ. от датата на издаването на документа за това. То е
диспозитивно и това дава възможност на страните да уговарят друго в договора
относно това кога да бъде платена покупната цена. Но ако не са уговорили друго,
както е в настоящия случай, купувачът е длъжен да плати цената при предаването на
стоката, респ. на документите, които му дават право да я получи. Тук страните са
приели, че срокът за плащане е 24.01.2019 г. Това е отразено в процесната фактура.
Наведени са доводи за допълнителна уговорка за разсрочено плащане, но писмени
доказателства в т.см. не са ангажирани. С изплащането на сумата по главницата
задължението е признато, като липсва възражение, че документите са били предадени
на датата на съставянето на фактурата, респ. презумпцията на чл.294, ал.1 от ТЗ остана
необорена, още повече, че по арг. от нормата на чл.303а,ал.1 от ТЗ страните по
търговска сделка могат да договарят срок за изпълнение на парично задължение не
повече от 60 дни. В случая плащането е извършено близо година и половина след
издаването на фактурата, респ. дори и да бе установено подобна уговорка, тя би била в
противоречие с цитираната правна норма. Заради това считано от 24.01.2019 г. до
13.03.2020 г. ответникът дължи съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 от
5
ЗЗД обезщетение за забавено плащане (вж. в т. см. и Решение №23/07.02.2011г. на
ВКС по т. д. №588/2010г., II т. о.).
То е в размер на 318,65 лв., изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на
Calkulator.bg, върху дължимата сума от 2764,20 лв. с вкл. ДДС по фактура №
**********/04.01.2019г., за периода от 24.01.2019 г. до 13.03.2020 г.
НО в случая тази сума е била предмет на издадената в производството по ч.гр.д.
№ 700 от описа на КРС за 2020г. Заповед № 184/2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на последната и за същата сума, съдът, с
Разпореждане № 2296/14.07.2020г., е постановил издаването на изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20207430400868 от описа на ЧСИ
Е. Х., рег. № 743, р-н на действие Окръжен съд – Кюстендил. С влязло в сила
Определение № 260190/25.03.2021г. на КнОС, постановено по в. ч. гр. д. № 54/2021 г. е
отменено Разпореждане № 2296/14.07.2020г. на КРС по ч.гр.д. № 700/2020г.
Междувременно обаче изп.д. №868/2020г. от описа на ЧСИ Е. Х. е приключено
поради изпълнение на задължението по него (спр. представеното на л. 39 от делото
Удостоверение изх. № 8059/05.07.2021г.), в т. ч. и за сумата от 318,65 лв. преведена за
изпълнение на задължението към взискателя, по което обстоятелство последният не
спори.
Така, предвид изложеното, съдът намира, че към датата на депозиране на
исковата молба, 25.05.2021г., е налице изпълнение, макар и по принудителен ред, на
задължението за мораторна лихва в размер на 318,65 лв., която сума е преведена на
ищеца като взискател по изп. д. № 868/202г. от описа на ЧСИ Е. Х.. Дори в самата
искова молба е посочено, че „ЧСИ събра от „МЕГА КОНСУЛТ“ ЕООД дължимите
суми за мораторна лихва и разноски“.
Извършеното погасяване на вземането за мораторна лихва в размер на 318,65 лв.
в хода на висящото изпълнително производство обаче, съдът не ще цени като
изпълнение в хода на процеса, обосноваващо отхвърляне на иска като неоснователен и
погасен чрез плащане.
Правното значение на извършеното от длъжника плащане в изпълнителното
производство за исковия процес, който се развива по реда на чл.422 ГПК, е разяснено с
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, т.9. С него е прието, че по
общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от
значение за спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на
чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта
подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по
принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения
съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в
исковия процес. Тази хипотеза за е аналогична на настоящата, доколкото въз основа на
издадения изпълнителен лист сумите, предмет на заповедта по чл. 410 от ГПК, са би
събрани от съдебния изпълнител, макар и в последствие разпореждането за издаването
му, да е било отменено при инстанционната проверка. Значимо в този контекст е
обстоятелството, че правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3
ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за
6
погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на
съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на
осъщественото принудително изпълнение (какъвто не е разглеждания случай).
Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено,
обхваща установяване на факта, че то никога не е съществувало или че е съществувало
от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на
приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в
изпълнителното производство в хипотезата, в която искът за установяване на
съществуването на вземането би се отхвърлил, длъжникът няма да има право на
обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към
момента на осъщественото принудително изпълнение. В този ред на мисли и предвид
изричното разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, съдът счита, че не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в образувания изпълнителен процес.
Поради изложеното и след като вземането, предмет на иска в тази част, е
погасено в хода на изпълнителното производство, вземайки предвид и дадените
разяснения с горепосоченото тълкувателно решение, за съда се налага извод, че това не
може да послужи като основание за отхвърляне на предявените искови претенции.
Принудителното изпълнение вече е реализирано въз основа на постановената заповед
за изпълнение, а съдебното признатото вземане в полза на кредитора не може да
послужи като основание за последващ изпълнителен процес, т.к. отношенията между
страните във връзка със спорното право вече са уредени. Ето защо иска в тази част се
явява изцяло основателен.
Само за прецизност следва да се допълни, че аналогията с правото и практиката
досежно производствата по чл. 417 от ГПК в изложения по-горе смисъл е необходима,
поради липсата на изрична уредба за такива хипотези, касаещи заповедите по чл. 410
от ГПК, (в които производства изпълнителен лист се издава едва след стабилизирането
на заповедта, което в случая е било сторено преждевременно), а и защото като резултат
в конкретния случай те се припокриват.
По претенцията за законна лихва върху главницата от 2764,20 лв., считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (07.05.2020г.) до окончателното й
изплащане:
По аргумент от чл. 214, ал. 2 от ГПК прибавянето на лихвите след завеждане на
исковата молба не е предявяване на отделен иск, поради което не е необходимо да се
уточнява размерът на изтеклите лихви, а е достатъчно съдът да ги присъди от
определена дата, посочена от ищеца, след завеждане на исковата молба. Претенцията
за законна лихва от подаване на исковата молба /заявлението/ макар и да няма характер
на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 от ГПК/, има самостоятелно
материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане. И
тази претенция в случая е предмет на издадената в производството по ч.гр.д. № 700 от
описа на КРС за 2020г. Заповед № 184/2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. Същата обаче излиза извън обективните предели на издадения
изпълнителен лист, поради което и изпълнение на задължението по нея в
производството по изп. д. № 868/2020г. на ЧСИ Е. Х., не е провеждано. При тези
7
доводи, ведно с наличието на останалите предпоставки, общи и специални, съдът
намира претенцията за допустима, поради което ще се произнесе по съществото на
спора.
По делото не се спори, че страните са търговци по см. на ТЗ. Осъществено от
ответното дружество доброволно плащане на сумата за главница на 27.05.2020 г. (спр.
представеното на л. 16 от ч.гр.д. № 700/2020г. на КРС заверено копие на платежно
нареждане), има характеристиката на признание на дълга. Отделно, за последното се
съди и от представеното на л. 38 от делото писмено доказателство, видно от което
ответното дружество сочи неизгодния за себе си факт на дължимост на процесната
сума за главница, за която освен това се твърди, че е и осчетоводена към 31.12.2019 г.
В последния смисъл, с осчетоводяването на фактурата от ответника, на последния са
станали известни действията по покупката на сочените във същата стоки и приемането
им от доставчика. От този момент на узнаването ответникът не се е противопоставил
на действията по покупката на стоките, поради което, следва да се смята, че е
потвърдил същите, както и че е налице признание за получаване на стоката по
фактурата и възникване на задължението за заплащане на цената за нея (В този смисъл
Решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна съдебна
практика). Както вече се изясни презумпцията на чл.294, ал.1 от ТЗ остана необорена,
а по арг. от нормата на чл.303а,ал.1 от ТЗ страните по търговска сделка могат да
договарят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. Тук
плащането е извършено близо година и половина след издаването на фактурата, респ.
дори и да бе установено подобна уговорка, тя би била в противоречие с цитираната
правна норма. Всичко това и установената безспорно забава в плащането на сочената
сума, обосновават основателност на претенцията за законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК (07.05.2020 г.) до окончателното й изплащане, което в
случая е реализирано на 27.05.2020 г. Тя не е конкретизирана по цена, доколкото
обхваща период след сезирането на съда, поради което и не се определя нейният
размер, изхождайки от диспозитивното начало в процеса, макар и това да е възможно в
случая с оглед категоричните данни за извършеното плащане (тя е в размер на 16,12
лв., изчислена с помощта на Calkulator.bg, върху дължимата сума от 2764,20 лв. с вкл.
ДДС по фактура № **********/04.01.2019г., за периода от 07.05.2020 г. до 27.05.2020
г.).
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат в полза на ищеца. Ангажирани са
доказателства за сторени такива в размер на 420 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, както и за платена държавна такса в размер на 61,66 лв. От тях в
тежест на ищеца ще бъде възложена сумата от 25 лв. държавна такса и 420 лв.
заплатено адв. възнаграждение, или общо 445 лв. Заплатената такса над посочената е
недължимо платена и не следва да се възлага на ответника.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12
от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищеца също се следват такива в размер
на 61,66 лв. държавна такса и 402,00 лв. адвокатско възнаграждение. За прецизност
8
съдът ще посочи, че дължимият размер на разноските в производството по ч.гр.д. №
1933/2020г. на КРС е именно определеният от настоящия състав такъв, доколкото
независимо, че главницата е погасена, то това е станало след образуването на
заповедното производство, поради което все пак длъжникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото. Това обсновава и необходимост същият да поеме
тежестта на дължимите в производството разноски в пълен размер. Те обаче в случая
са платени от него (спр. представеното на л. 39 от делото Удостоверение изх. №
8059/05.07.2021г.). Поради това, въпреки че ще бъде постановен осъдителен
диспозитив в този смисъл, не следа издаване на нов изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Мега
Консулт“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление **********, представлявано от управителя Й. Г. П., ДЪЛЖИ И СЛЕДВА
да заплати на „Нелас-Авточасти“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, с
адрес на управление гр. София, бул. „Св. Климент Охридски“ № 144, представлявано
от управителя Н. Г. Н., сумата за законна лихва върху главницата от 2764,20 лв., (в
размер на 16,12 лв., изчислена с помощта на Calkulator.bg), считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
(07.05.2020 г.) до окончателното изплащане на главницата (27.05.2020г.), за която
претенция е издадена Заповед № 184/13.05.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 700/2020 г. на КРС, която
сума представлява неплатена цена по договор за търговска продажба на авточасти
(резервни части), обективиран във фактура № **********/04.01.2019 г., със срок на
плащане до 24.01.2019 г., както и сумата в размер на 318,65 лв., дължима лихва за
забавено плащане на посочената сума от 2764,20 лв. за периода считано от 24.01.2019
г. до 13.03.2020 г. (Позитивният установителен диспозитив не би могъл да доведе до
повторно събиране на сумата, доколкото тя е събрана именно въз основа на
изпълнителното основание - предмет на настоящото производство – Заповед №
184/2020 г. по гр.д. № 700/2020 г. на КРС).
ОСЪЖДА „Мега Консулт“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление **********, представлявано от управителя Й. Г. П.,
ДА ЗАПЛАТИ на „Нелас-Авточасти“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, с
адрес на управление гр. София, бул. „Св. Климент Охридски“ № 144, представлявано
от управителя Н. Г. Н., сумата от 445,00 лв., представляваща сторени разноски в
настоящото производство, както и сумата в размер на 463,66 лв., сторени деловодни
разноски по ч.гр.д. № 700 от описа на КРС за 2020 г., (като последната сума е била
заплатена от ответника, видно от представеното на л. 39 от делото Удостоверение изх.
№ 8059/05.07.2021г.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
9
След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10