Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
11.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на дванадесети
март две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1344 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 59, ал. 9 вр. с ал.2 от СК.
Ищцата Г.К.Г.
с ЕГН ********** *** твърди, че с решение № 399 от 01.08.2011 г. по гр.
дело № 260/2011 г. по описа на КрлРС бил прекратен бракът ѝ с ответника и на него било
предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака им
дете Л.. На ищцата било определено да осъществява лично отношения с детето при
режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9:00ч. на
съботния ден до 18:00ч. в неделния ден, както и един месец през лятото, който
да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. До настъпване на
фактическата раздяла между страните се стигнало, след като и двамата заминали
за В.. Ответникът не пожелал да останат там, а ищцата решила да се установи в
чужда държава, за да учи и потърси професионална и житейска реализация. След
развода им ответникът се установил да живее за постоянно в гр. П.. Грижите по
отглеждане на дъщеря им Л. били изцяло поети от неговите родители. Оттогава и
до сега Л. живеела в тяхното жилище и основно те се грижели за нея. Още след
настъпване на фактическата раздяла с ответника неговите родители решили, че
трябва да „накажат“ ищцата за това, че не пожелала да се завърне в България със
сина им, че останала в А.. За съжаление те правели това чрез детето ѝ, като препятствА. по всякакъв начин
личните ѝ контакти с
Л., настройвала я срещу нея и майка ѝ. Обичайна
практика била, в случаите, когато ищцата е в България, родителите на ответника
да не позволяват на Л. да се вижда с майка син дори в дните, определени за
лични отношения с детето. Криели я от ищцата, нарочно заминавали на някъде
така, че да не може да я намери. По същия начин постъпвали и с майката на
ищцата, която била принудена да заведе дело за да получи и тя режим на лични
отношения с Л.. Бабата и дядото правели всичко възможно, за да саботират така
определения режим на лични отношение на майка ѝ
с детето. А в последно време този режим на практика бил единствената възможност
за ищцата да се види и чуе с дъщеря си по скайп. Още по-трудно било с
предоставената ѝ възможност да
взема Л. за един месец през лятото. Всяко нейно пребиваване в България през
този сезон се превръщало в нескончаема „битка“ с бабата и дядото, за да се види
с детето. Ищцата сключила втори брак в А., от който имала родени още две деца.
Дъщеря ѝ, М., била все
още много малка, родена била през месец февруари 2017 г., но синът ѝ, А., вече бил на шест години и ходел
на училище. Поради тази причина ищцата била силно ограничена по отношение на
времето, през което може да пребивава
през лятото в България. Лятната ваканция на детето била в периода от 26-ти юли
до 04 септември. Т.е. през този период от време ищцата можела да дойде в
България, да вземе дъщеря си Л. при себе си, да прекарат част от ваканцията ѝ заедно, да я заведе на почивка. Това
било и времето, през което Л. би могла да има истински пълноценен контакт със
своите брат и сестра. Особено фрапантно било поведението на ответника и
неговите родители през изминалото лято на 2018 г. По образуваното от мен
изпълнително дело № 90/2012 г. на ДСИ при КрлРС , още в началото на лятото
ищцата поискала съдът служебно да извърши проверка за наличие на трудово
правоотношение на ответника по делото, както и при нилчие на такова - същият да
посочи и представи доказателства за това, кога ще ползва платеният си годишен
отпуск. По делото постъпила информация от НАП, че ответникът по делото не е
страна по трудово правоотношение. Въпреки това от името на ответника по делото,
чрез неговия баща, С.Й., по изпълнителното дело постъпило становище, че Л. ще ѝ бъде дадена през месец юни. Ищцата
била убедена, че този отговор постъпил, защото бащата на ответника бил наясно,
че през юни за ищцата било невъзможно да дойде в България заради учебната
година на сина ѝ. След като
подала възражение по изпълнителното дело, ДСИ насрочил датата, поискана от
ищцата за предаване на детето. В отговор на това бащата на ответника го
„назначил“ в своята фирма, ЕТ „Т.-С.Й.“ и от датата на неговото назначение в
явно и грубо нарушение на разпоредбата на чл.155 ал.2 от КТ го „пуснал“ в
платен отпуск точно през периода, за който поискала да вземе Л.. ДСИ при КрлРС
отменил насроченото предаване на детето и за съжаление П.ски окръжен съд с едно
абсурдно незаконосъобразно и немотивирано свое определение потвърдил този отказ
на ДСИ. Съгласно разпоредбите на Семейния кодекс родителите имали равни права и
задължения. Недопустимо било единият родител да ограничава личните отношения на
другия родител с детето. Трайната съдебна практика на съдилищата приемала за
противоправно поведението на единия родител, насочено към това да настрои
негативно детето към другия родител и да ограничава личните контакти. В
настоящия случай ответникът със своето поведение позволявал неговите родители
да правят именно това - те не само всячески препятствали личните ѝ контакти с Л., но и я настройвала
против ищ6цата. Забелязвала как въпреки неистовите усилия от нейна страна да
има контакт с дъщеря си и да я взема за определения един месец през лятото, те
я настройвали срещу ищцата, като я заблуждавала, че майка ѝ не я е търсила, че не иска да я взема. Можела само да предположи
какво се говори в тяхното семейство по неин адрес, защото в малкото случаи, при
които успявала да се види с дъщеря си, тя била много притеснена, видимо
уплашена, резервирана. Наред с това счита, че дъщеря ѝ има право, а това било и нейно
задължение, да осигури нормални отношения между нея и нейните брат и сестра, за
да се изградят между трите деца нормални отношения като между брат и сестри. От
трайното противоправно поведение на ответника и неговите родители на практика
страдала най-вече Л.. Не зная дали всички те си давали сметка, че нараняват Л.,
че тя расте травмирана и обременена с техните абсурдни амбиции да „накажат“
ищцата. Счита, че е крайно време да бъде поставен край на тяхното разиграване и
най-вече на тормоза, на който те подлагала системно дъщеря ѝ. Ответникът не проявявал никаква воля
доброволно да разрешат с него споровете относно начина, по който тя би могла да
реализира личните си отношения с дъщеря си. Тя вече била голяма, навлизала във
възраст, в която се нуждаела от по-интензивни и по-нормални отношения с майка
си. Счита също така, че вече е крайно време и за това, определеният ѝ режим на лични отношения с Л. да бъде
разширен по начин, даващ възможност не само на тях двете да контактуваме повече
и по-пълноценно, но и за това Л. да има такива контакти и със своите брат и
сестра.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да измени постановените с решение № 399 от
01.08.2011 г. по гр. дело № 260/2011 г. по описа на КрлРС мерки по отношение на
детето Л.И.Й. с ЕГН **********, родено от брака на
страните, като измени режима на лични отношения между майката и детето както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа на
съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, един месец през лятото през периода
от 28-ми юли до 28-ми август, през четните години – цялата коледна ваканция,
през нечетните години – великденската ваканция.
Ответникът
И.С.Й. с ЕГН ********** *** оспорва иска. В срока за отговор заявява следните
факти: учудвал се как лицето Г.К.Г. продължавала чрез своя пълномощник адв. Е.П.
да си служат с лъжи и преиначаване на фактите. Разбирал, че така наречените
„адвокатски прийоми“ са насочени да предадат драматизъм на случая, но фактите
доказвали друго. Истина била, че двамата заминали за В. с цел да работят, за да
подобрят финансовото си състояние. В исковата си молба бившата му съпруга
посочвала, че мотивът да се разделят 3 месеца след пристигането им била, че тя
искала да „учи и се реализира там“. В действителност тя му изневерявала с
турския си работодател, където работела. В този момент ответникът станал
излишен. Доколкото знаела, ищцата имала две деца от работодателя си. Ако това
имала предвид като житейска реализация, то тя наистина се реализирала. Ищцата
твърдяла, че има брак, но той виждал, че още носела моминската си фамилия - Г..
Относно твърдението ѝ, че
ответникът искал да я „накаже“ като възпрепятствал свиждането с дъщеря им, това
било долна лъжа. „Наказан“ имало, но не майката, а дъщеря му Л.Й., която ищцата
лишила от майчини ласки и внимание. Тя не помислила на какво изпитание подлага
детето в толкова крехка възраст 13 години, а предпочела да задоволи своите
егоистични желания. Как се чувствала Л. в детската градина, когато на 8-ми март
всички деца празнували със своите майки и рецитирали стихове за тях. Налагало
се госпожите в градината да сменят обръщението, „мила мамо“ с „мила бабо“
(отнасящо се за майката на ответника). Не можел да промени как „наказвал“
ищцата тези осем години раздяла да се вижда с детето, като тя си идвала само
веднъж в годината в рамките на около месец. Ако това било истина, защо не
сезирала компетентните органи, за да докаже това свое твърдение. Отговорът бил
прост, защото отново лъжела. В молбата си тя цитирала семейния кодекс, където
всеки родител има равни права и задължения. Това било така, но ответникът я
питал къде са нейните задължения. Досега тя търсела само правата си. Нима тя
мислела, че грижите за едно дете се състоят в това да си плащаш издръжката и да
се виждаш един месец в годината. Тя също твърдяла, че не може да осигури
нормални отношения с природените брат и сестра на Л.. Нямало как да стане това,
когато не си научила двете си деца на български език, за да може да контактуват
по между си. Дъщеря му живеела и учела в България, където официалният език бил
български, а не турски. Между другото, когато през 2017 г. ответницата си дошла
в България, тя затваряла Л. в другата стая, за да може децата ѝ да спят спокойно, когато Л. видяла
майка му се затичала през сълзи и рекла да я вземе, защото не иска да стои при
майка си и другата и баба (с която живеели на 10 м един от друг), държали я по
цял ден затворена вкъщи, за да помага в отглеждането на другите 2 деца, без да
я пуснат 30 дни да излиза и играе със свои приятели. Ищцата твърдяла, че не може да заведе детето
на почивка. Искал да я попита за тези 8 години тя да посочи през коя година и
кой месец и в кое населено място завела детето на море? Отговорът - всеки може
да се досети – бил никога. Най-фрапантен бил случая от 2018 година, когато
майка ѝ не пожелала
да се срещне с дъщеря им. Нямало да влиза в детайли, защото изп. дело № 90/2012
на ДСИ при КрлРС щяло бъде приложено по това дело. Само щял наблегне на факта,
че госпожата тълкувала решенията на КрлРС и ПОС като „незаконосъобразни и
немотивирани“. Доколкото бил запознат, решенията та българския съд не се
коментират, а се изпълняват. В запитването си за тази година, бившата му
съпруга пожелала, в удобно за нея време, да вземе детето им. В периода, който
тя искала, съвпадал с почивката им на море. Нямало как да лиши детето от
удоволствието, което то изживява през това време, защото единствено щастието на
Л. имало смисъл за неговия живот. Ответникът заявил, че през времето от
20.07.2018 г. до 20.08.2018 г. ще бъде в отпуск и през останалото време от
лятото, майка ѝ може да
избира кога да се вижда с детето. Сега разбирал, че има някакви причини тя да
не може да се вижда с детето. А тази причина била, че майката Г.К. е била на
Курбан Байрям в Т.. Тя ако искала да види детето им, имала тази възможност, но
предпочела празника в Т.. Въпрос на морал. Относно нападките за неговите
родители, само щял да напомни, че благодарение на тях Л. е пълен отличник в
училище и е възпитано и учтиво дете. А за новите и изисквания за коледни и
другите ваканции, тя досега имала възможност да ги осъществи, само че трябвало
да си идва в България, нещо, което досега не правила. Не смятал да иска
свидетели, защото те щели да бъдат лъжесвидетели. Не чувал някой да обсъжда
личните си проблеми на площада пред очевидци. Другото било лъжа, а тя се
наказвала.
От събраните
по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът установява от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск
за промяна в мерките по упражняване на родителските права, вследствие настъпила
промяна в обстоятелствата. По делото не се спори и се установява от приетото
като доказателство гр. дело № 260/2011 г. по описа на КрлРС, че страните са
бивши съпрузи, че от брака си имат родено едно дете – Л. и че с влязло в
законна сила решение № 399 от 01.08.2011 г. по гр. дело № 260/2011 г. по описа
на КрлРС бракът между съпрузите е прекратен, че упражняването на родителските
права върху детето Л. е предоставено на бащата И.Й., като е постановено майката
да осъществява лични отношения с детето си при режим: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, за времето от 9:00ч. на съботния ден до 18:00ч. в
неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата.
Майката
основана иска си със следните настъпили промени в обстоятелствата, при които е
бил постановен режимът на лични отношения между нея и детето: ответникът живее
постоянно в град П., а детето се отглежда от баба си и дядо си по бащина линия
в град С.; понастоящем молителката има две родени деца от последващ брак, което
я препятства да се прибира в България съобразно графика на платения отпуск на
бащата; и основният аргумент за промяна в обстоятелствата се стои в това, че
бащата, респективно – неговите родители, тенденциозно създават пречки да
осъществява дори така определения режим на лични отношения с детето през летния
сезон. За конкретна пречка сочи, че бащата през лятото на 2018 г. е бил без
работа, след като тя заявила пред ДСИ периода, в който желае да види детето си,
че ответникът бил назначен на работа при баща си, в качеството му на едноличен
търговец и веднага след това бил пуснат в отпуск точно през периода, през който
майката можела да си дойде. Това създало пречка да осъществи отношения с детето
си. Сочи също, че поради учебните занятие на детето си А. и регламентираната му
лятна ваканция през периода от 26-ти юли до 04-ти септември, няма друга
възможност да осъществява личните си отношения с детето Л..
Ответникът, в
отговора на исковата молба не въвежда конкретни възражения срещу така заявените
промени в обстоятелствата, същият сочи факти, относими към времето, когато е
бил разглеждан брачния процес. Позовава се на начина, по който майката е
осъществявала контактите с детето си през предходни години в летния сезон и
отношенията между дъщеря му и нейните брат и сестра. В
писмена защита моли съда да отхвърли иска като недоказан. Счита, че не
се установява промяна в обстоятелствата, при които са постановени мерките за
упражняване на родителските права, като излага конкретни съображения – и при
постановяване на брачното решение, и понастоящем ищцата живее във В., а
ответникът – в град П.; и към постановяване на брачното решение, и понастоящем,
ответникът бил подпомаган от родителите си в отглеждането на Л.; недоказани
останА. твърденията да е създавал препятствия на майката през лятото на 2018 г.
да осъществи среща с детето.
Съдът намира
възраженията на ответника за липса на промяна в обстоятелствата, при които са
били променени марките в частта им, касаеща местоживеенето на страните към 2011
г. и към настоящия момент, както и в частта им, касаеща местоживеенето на
детето Л. при баба си и дядо си по бащина линия, за основателни. От приетото
гр. дело № 260/2011 г. по описа на КрлРС и от събраните в настоящия процес
гласни и писмени доказателства, че установява, че мерките относно упражняването
на родителските права са постановени при същите обстоятелства – майката е
живяла в чужбина, там живее и сега, бащата е започнал работа и живял в град П.,
такова е положението и понастоящем, за Л. са се грижили нейните баба и дядо по
бащина линия и това във времето не се е променило.
Съдът намира
за доказана заявената промяна в обстоятелствата, свързана промени в личния
живот на майката (раждането на две деца по последващ брак и техния режим, даващ
й възможност да се прибере в България през летния сезон, както и заявената
промяна, касаеща създаване на препятствия от страна на бащата, поради следното:
От
представените два броя удостоверения за раждане се установява, че ищцата е
майка на още две деца – А., роден на *** г. и М. – родена на *** г. Установява
се от представените удостоверения и писма, че детето А. е ученик в училище
У.Л., и че за календарната 2018 г. лятната ваканция е започнала на 26.07 и
приключила на 04.09.
От приетото
като доказателство изпълнително дело № 90/2012 г. се установява, че същото е
образувано от ищцата в настоящия процес по изпълнителен лист от 15.05.2012 г.,
издаден въз основа на решение по гр. д. 260/2011 г. по описа КрлРС, в частта
му, с която е регламентиран режимът на лични отношения между майката и детето
Л., а длъжник по изпълнителното производство е бащата на Л. и ответник в
настоящия процес. На 02.04.2018 г. ищцата е подала молба до ДСИ К., с която е
поискала ДСИ да извърши служебна справка за наличие на трудово правоотношение
на длъжника, както и информация от него в кой период на лятото ще ползва
платения си годишен отпуск. Съобщението
то работодателя е върнато с отбелязване, че длъжникът е напуснал местоработата
си. В отговор на поставеното запитване от 03.05.2018 г., ответникът вместо да
посочи периода, през който ще ползва платен годишен отпуск (което към момента
на депозирането му е било невъзможно, защото същият не е бил в някакво
правоотношение), сам е посочил датите, на които ще предаде детето на
майката - от 22 юни до 22 юли. На
15.05.2018 г.майката е подала нова молба до ДСИ с конкретни възражения срещу
депозирания отговор, и с искане за справка в НАП за осигурител/работодател. От
справката се установява, че ответникът няма сключени трудови договори към
17.05.2018 г., същото е регистрирано като едноличен търговец. По делото има
постилали други молби от двете страни, с които отново са направени възражения и
ответникът отново е заявил (на 18.06.2018 г. и 07.07.2018 г.) датата, на която
е готов да предостави детето на майката, като е уведомил ДСИ, чрез през периода
от 20.07 до 20.08.2018 г. ще бъде с детето си на почивка на море, планина,
планирал и други развлечения, без да посочи период на платения си годишен
отпуск. Молбите съдържат и обвинения към ДСИ, че е изпълнил задълженията си по
закон да определи дата за предаване на детето, несъвпадаща с отпуска на бащата,
защото той бил посочил датата, на която е готов да предаде детето. С отговора от 02.07.2018 г. ответникът е
представил пред ДСИ заповед № 1, с която работодателят му – ЕТ „Т. – С.Й.“ е
наредил поради намаляване обема на работа, всички служители на едноличния
търговец да ползват платен годишен отпуск в периода от 20.07-20.08.2018 г., а
тези, които нямат платен отпуск, да ползват неплатен. В същата заповед не се
съдържа информация ответникът какъв точно отпуск е ползвал през посочения
период, имал ли е право на платен годишен отпуск и за колко дни. Изготвена е
нова справка в НАП, от която се установява, че ответникът е сключил трудов
договор на 18.06.2018 г. с посочения едноличен търговец. Във връзка с тази
справка, ищцата е обжалвала постановлението на ДСИ за отмяна предаването на
детето на посочената от нея дата, като с решение № 1079 от 26.07.2018 г. по
ВГрД № 1682/2018 г. ПдОС е потвърдил постановлението на ДСИ К.. Същият подход
на бащата, той да определя времето, през което майката да вземе детето си, се
забелязва и от становищата му досежно летия сезон през годините, предхождащи
2018 г. Съдът споделя доводите на ищцата, че нейно право е да определи времето,
през което ще осъществи режима на лични отношения с детето в рамките на летния
сезон, като понастоящем ограничението, с което следва да се съобрази, е само
платеният годишен отпуск на бащата.
По делото са
изслушани в качеството на свидетели бабата по майчина линия и дядото по бащина
линия. В показанията си св. Г. сочи, че дъщеря й се прибира в България веднъж
годишно, всяка година през летния сезон. Сочи през кой период е на училище сина
на ищцата, както и възможностите на майката да пътува до страната. Установява
се, че през лятото на 2018 г. ищцата си е дошла в България с другите си две
деца за около 25 дни, от 21.07. За цялото време бабата и майката не успели да
видят Л., освен веднъж случайно на улицата (около 24-ти, 25-ти юли) и детето
споделило, че ще ходи на море с другите си баба и дядо в края на юли. По делото
не е спорен факта и се установява от всички доказателства, че възходящите на Л.
и по двете линии живеят в непосредствена близост. Самото дете сочи, че ако
пожелае, ще отиде да види баба си, но обичайно спазвало определения режим с нея.
Не се случвало да ходи извънредно у тях. В показанията на свидетелката се
съдържа информация относно начина, по който детето Л. контактува с майка си и
тя съответства на фактите, които ищцата твърде, без съдът да се съобразява с
оценката на ищцата „за наказание“, „настройване“ и т.н.“. Г. сочи също,и
показанията й кореспондират и със заявеното от детето при изслушването му в
съдебно заседание, че Л. разговаря с брат си, двамата си говорят на английски и
български, и че А. говори доста добре български език. Установява се също, че за
бабата има определен отделен режим на лични отношения с детето, който понякога
не се спазвал и всичко зависело от бабата и дядото по бащина линия, които
полагА. преките грижи за Л. още от раздялата на родителите й, а понякога – от
работното време на свидетелката. В показанията си св. Й. сочи, че майката се
прибира веднъж годишно в България, че до момента не е водила Л. никъде на
почивка и че ежегодно и надлежно уведомяват чрез ДСИ за времето, през което
майката може да осъществява личните си отношения с детето (бащата лично или
свидетелят като негов пълномощник). Свидетелят сочи също, че през миналото лято
веднъж завели Л. на море веднъж за седем дни и веднъж за пет дни. В останалата
им част показанията на свидетелите касаят различията им в оценките на това, кое
е добро за детето, както и на впечатленията им от начина, по който общуват те
самите и всеки от родителите с детето и съдът не ги обсъжда. В процеса не са
въвеждани основания за вредно родителско влияние върху детето от страна на
родителите. Твърденията на ищцата касаят основно поведението на бабата и дядото
по бащина линия, а ответникът , сочи като родителски провинения въпроси, които
съдът е обсъждал в брачния процес и които понастоящем не подлежат на
разглеждане, както и факти, които са без правно значение относно времето, през
което ищцата била в Т., езикът, който говорят децата й, фамилното й име.
Изслушано
лично, детето Л. заявява, че се чувства добре в С., сочи времето, през което
общува с баща си и начина, по който осъществява връзка с майка си. Детето
разказва как е прекарало през лятото на 2018 г. като сочи, че доколкото знаела
„миналото лято имаше определена дата на
мама, но тя не дойде“. Л. заявява още, че режимът, определен от съда за срещи
с майката е напълно достатъчен и че ще е доволна, ако се вижда с майка си през
определеното от съда време, че до момента не е изявявала желание да я посети в
А. и че в С. ѝ харесва.
Настоящият
съдебен състав намира, че тези разрешенията, дадени в т. 5 във вр. с т. 2 от
ППВС № 1/12.11.1974 г. намират приложени и при действащото законодателство.
Съгласно задължителните указания, под „изменение на обстоятелствата” се
разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при
родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение,
като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки,
при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето;
посочено е и че съзнателното задържане на детето след влизане в сила на
решението, с което е предоставено упражняването на родителските права и е
определен режима относно упражняването им и на лични контакти и издръжката,
както и създаването на пречки за изпълнението на това решение, не съставляват
основание за нови мерки в полза на виновния родител. Макар в конкретния случай
да се касае до иск само за промяна във времето, през което майката може да
осъществяла лични отношения с Л., съдът намира, че е настъпила такава промяна в
обстоятелствата, която води и до промяна във вече определените марки.
В решение №
331 от 01.11.2013 г. по гр. дело № 2181/2013 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че
променените обстоятелства могат да се отнасят до родителските, възпитателските
или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до
желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права
и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която
живеят децата след решението, до жилищните, битовите и материалните условия и
т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дА. комплексът от тези
обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на
ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и
искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо
основание и се вземат предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали
релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда
е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима
на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне
възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на
двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да
общува и с двамата си родители. По тази причина по принцип мерките за лични
отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се
стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и
приятелския кръг на майката и бащата.
В настоящият
процес се установява, че правото на Л. да контактува с майка си и нейната
естествена потребност от това, са ограничени от една страна от обективни
обстоятелства – майката трайно живее в чужбина, създала ново семейство и има
две други деца, като възможността й да общува с детето се свежда до летния
сезон и то в ограничен период от последната седмица на месец юли но началото на
месец септември, от друга страна – с определения понастоящем режим на лични отношения,
същата е ограничена от правото на бащата да си избере времето за ползване на
платен годишен отпуск, като и ищцата, и детето следва да се съобразят с неговия
график и от този график зависи дали те ще имат възможност да прекарат заедно
поне известен период от време през лятото. От една страна майката сама е
избрала местоживеенето си, т.е. ограничила е възможностите си са контакти с
детето, от друга, същата не е преставала да прави опити да осъществява контакти
с него, поне по времето, когато е възможно. Понастоящем се установява и не се
спори, че Л. и ищцата не са се срещА. лично от лятото на 2017 г., детето е вече
единадесет годишно, от женски пол, бащата също трайно отсъства от ежедневието
му, макар да е активен участник в живота му, защото л. живее с неговите
родители. При това положение и според настоящата инстанция в изключителен
интерес на Л. ще бъда същата да има възможност да бъде с майка си през част от
летния сезон, и тази част да не зависи от волята на бащата да ползва платения
си отпуск, а да бъде фиксирана с определени дати. Отделно, в неин интерес ще
бъде да контактува с брат си и сестра си, като единствената възможност затова е
през лятото. Астрономическото лято започна около 20-21 юни и приключва на 20-21
септември, лятната ваканция на децата в България за ученици до 8 клас, започва
на 15 юни, а за гимназисти – на 01.07. за да определи най-подходящото време,
което детето да прекара с майка си през летния сезон, съдът следва да се
съобрази с тези дати, както и с установените с писмени доказателства
възможности на майката да си дойде в България.
При
определянето на лични отношения на детето с неотглеждащия родител, съдът не е
задължен да се съобрази с неговото желание, а по собствена преценка да определи
най-подходящите мерки, като държи сметка, както за интересите на детето, така и
за тези на другия родител и неговите възможности да прекара време с детето си
през летния сезон. В конкретния случай съдът следва да съобрази и факта, че Л.
има едноутробни брат и сестра и в неин интерес е да общува и с тях. Съдът
намира, че най-справедливо е да посочи
конкретни дати през лятото, като майката ще има право да вижда детето си за 3
седмици (21 календарни дни), а не за един месец и това бъде всяка година през периода от 28.07 до 18.08.
включително. Това дава възможност на бащата да планира летните си отпуски и
почивки през почти целия месец юли, в края на месец август и началото на
септември, като същевременно ще даде възможност на Л. пълноценно да общува с
майка си, брат си и сестра си. Основателно се явява искането съдът да постанови
Л. да прекарва с майка си и част от ваканциите си през учебната година –
коледна и пролетна – за всяка от тях през година, като искането следва да се
уважи така, както е посочено в исковата молба. За да постанови такова решение,
съдът отчита отдалеченото местоживеене на майката и възможността да пътува за
срещи с дъщеря си, когато е определен по-дълъг период от време, през който
двете да прекарат заедно.
ОТНОСНО
разноските:
Тъй като се касае са спорна съдебна
администрация (посочено и в мотивите по т.1 от ТР 1/2016 от 03.07.2017 г. на
ОСГК на ВКС), разноски не се присъждат.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ,
на основание чл. 59, ал.9 вр. с ал.2 от СК, мерките относно упражняването на
личните отношения с малолетното дете Л.И.Й. с ЕГН **********, родено от брака
на Г.К.Г. с ЕГН ********** *** и И.С.Й.
с ЕГН ********** ***, определени с решение № 399 от 01.08.2011 г. по гр. дело №
260/2011 г. по описа на КрлРС, както следва:
ПОСТАНОВЯВА
майката Г.К.Г. с ЕГН ********** *** да
осъществява лични отношения с детето Л.И.Й. с ЕГН ********** при режим: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9:00ч. на съботния ден
до 18:00ч. в неделния ден; три седмици през лятото през периода от 28.07 до
18.08. включително; цялата коледна ваканция през всяка четна година; цялата
великденска ваканция през всяка нечетна година.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.