Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260066/28.04.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на 14.04.2021 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря
Ю.К., като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 93/2021 год, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е въззивна жалба от А.М.С. с ЕГН ********** чрез процесуалния му представител
адв. Д.Т. срещу решение № 1712/10.12.2020 год по гр.д. № 1646/2020 год на
Окръжен съд - Варна,
г.о. в частта, с която е осъден да заплати на Г.Й.А. от гр.Варна обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 5 000 до 12 000 лв, ведно със законната
лихва от датата на деликта – 01.07.2018 год до окончателното изплащане, както и
в частта за разноските.
Във
въззивната жалба се съдържат оплаквания, че докладът по делото е непълен и
схематичен, съдът не е посочил всички подлежащи на доказване факти и тежестта
за доказването им. Въззивникът счита присъденото обезщетение за прекомерно и
несъответстващо на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Поддържа
възражението за съпричиняване, направено още с отговора на исковата молба. По
изложените съображения моли за неговата отмяна в обжалваната част и
постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
В
постъпилия отговор е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба
и потвърждаване на решението. Оспорва твърденията за съпричиняване.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет
на разглеждане е иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД.
От
събраните доказателства е установено от фактическа страна следното:
С
влязло в сила споразумение по НОХД № 1200/2020 год на ВРС ответникът А.М.С. е
признат за виновен в това, че на 01.07.2018 год в жилище в гр.Варна, ул.
„Тунджа”бл. 17 ет.5, причинил средна телесна повреда на ищеца Г.Й.А.,
изразяваща се в порезни рани в областта на трети и четвърти пръсти на дясната
ръка с увреждане на сгъвна мускулатура и сухожилие, обусловили трайно
затруднение в движението на дясната ръка.
На
посочената дата след нанесен побой от страна на ответника, В.Ф. потърсила закрила в дома на
ищеца. Последният направил опит да помогне за успокояване на ситуацията, но бил
нападнат с кухненски нож от ответника, при което получил наранявания по дланта
на дясната си ръка с прекъсване на сухожилията на мускула – сгъвач на пръстите,
както и по лява предмишница със засягане на мускулатурата и сухожилието,
участващи при разгъване на китката.
Допуснатият
до разпит свидетел А.М.С.,
брат на въззивника, не посочва обстоятелства, различни от вече установените.
Той е заявил следното: „От брат си разбрах, че се е скарал с приятелката си, и
през това време Г. е влязъл в стаята и е ударил брат ми, защото са се карали с
приятелката си”. В тези показания, поради близката родствена връзка с
ответника, се забелязва опит за омаловажаване на поведението на последния, но
по същество не се опровергават останалите доказателства, от които се
установява, че именно след нанесен побой от ответника над приятелката му,
ищецът се е намесил в нейна защита.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
морфологичната характеристика на нараняванията съответства на описания начин,
по който те са нанесени, а именно – в опит за предпазване от нападението с
ръце, включително и чрез захват на острието на ножа.
Засегнатите
мускули и прекъснатите сухожилия в дълбочина на раните на дясната длан и пръсти
са обусловили трайно затруднение във функциите на ръката.В резултат от това са
настъпили контрактури в областта на междуфалангиалните стави на трети и
четвърти пръсти, водещи до непроменяща се принудителна поза и невъзможност за
разгъване и пълното им сгъване към дланта. Променената позиция на пръстите,
съществуваща и понастоящем, води до затруднения във всички действия, в които
участват пръстите на дясната ръка. Намалена е и мускулната сила при движенията
и захвата на увредената ръка. Опитите за преодоляване на описаните деформации,
са свързани с болки, поява на допълнителни наранявания по ръбцовата тъкан на
кожата и обуславят постоянен дискомфорт и неудобства при обслужването, особено
ако пострадалият си служи предимно с дясната ръка.
Във
връзка с получените наранявания на пострадалия е оказана спешна медицинска
помощ с първична хирургична обработка на раните, придружена от гипсова
имобилизация. На следващия ден след инцидента ищецът е бил хоспитализиран и му
е била извършена оперативна интервенция с ревизиране на засегнатите структури в
областта на лявата предмишница и пръстите на дясната ръка. В случая обичайно
самостоятелно възстановяване, що се отнася до прекъснатите сухожилия, не е
възможно.
От
показанията на свидетелката Ц.А. се установява, че в
продължение на два месеца след операцията ищецът не е бил в състояние сам да се
обслужва и се нуждаел от чужда помощ. И до настоящия момент продължава да
изпитва болки, особено когато се налага да движи ръката си, при опит да разгъне или сгъне
пръстите си по кожата му се образуват болезнени мехури. Преди инцидента е бил
общ работник, но в момента не е в състояние да си намери работа.
По
делото е прието и заключение на съдебно-психиатрична експертиза, от което се
установява, че ищецът страда от параноидна шизофрения с десетгодишна давност,
провежда лечение, намира се в медикаментозна ремисия. Преживеният инцидент,
съпътстващите травми и дълготрайните им последици представляват по начало
стресогенни фактори, но към момента на обследването ищецът не е показал данни
за обостряне на симптомите, което може да се отдаде на провежданото лечение и
редовния прием на медикаменти.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. Така дефиниран, фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: увреждащо действие, вреда,
противоправност, вина и причинна връзка между тях.
На
осн. чл. 300 от ГПК по отношение факта на извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца важи задължителната сила на споразумението,
приравнено на влязла в сила присъда.
Елементите
от фактическия състав, които са спорни и подлежат на установяване в гражданския
процес, са настъпилата вреда и причинната й връзка с деянието. Те са установени
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
На
ищеца са нанесени тежки и трайни телесни увреждания, определени от вещите лица
като непоправими. Завинаги е отнета способността му да си служи с дясната ръка,
което освен един постоянен дискомфорт му причинява сериозни болки и страдания.
Пострадалият е млад човек, в трудоспособна възраст, а получените увреждания не
му позволяват да работи и да се издържа от труда си. Продължително време след
злополуката не е бил в състояние сам да се обслужва и се е нуждаел от грижите
на близките си. Единствена причина за това негово състояние е противоправното
поведение на ответника – въззивник в настоящото производство.
Вторият
спорен въпрос касае наличието на съпричиняване.
Разпоредбата
на чл. 51 ал.2 от ЗЗД предвижда възможност за намаляване на дължимото
обезщетение, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.
В
ТР № 1/23.12.2015 год по т.д. № 1/2014 год на ОСТК на ВКС е дадено тълкуване,
според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но
винаги поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.”
Макар
и в друг контекст, свързан със застрахователни правоотношения, цитираното
тълкувателно решение има принципно значение за разкриване точния смисъл на
понятието „съпричиняване”, регламентирано с разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД.
Прилагайки
така даденото тълкуване към разглеждания казус, съдът намира, че в случая
ищецът не е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите. Напротив, той
е пострадал в опит да се противопостави на агресията, проявена от въззивника
срещу едно беззащитно момиче. Не може да се каже, че има пряка причинна връзка
между действията му и вредоносния резултат, защото неговата намеса е имала за
цел да предотврати конфликта, не да го предизвика. В този смисъл действията му
са правомерни и се вместват в понятието „неизбежна отбрана”, дефинирано в чл.
12 ал.1 от НК, а именно – да защити другиго от непосредствено противоправно
нападение. Когато насрещните действия на пострадалия са правомерни и невиновни,
не може да се приеме наличие на съпричиняване.
По
изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора и на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата, в полза на
процесуалния представител на въззиваемия – адв. Д.С., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1/2004 год.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1712/10.12.2020 год по гр.д. № 1646/2020 год на Окръжен съд Варна, г.о.
ОСЪЖДА А.М.С. с ЕГН ********** с
адрес *** (тавански етаж) да заплати на адв. Д.С. от ВАК – процесуален
представител на ищеца Г.Й.А., сумата 890 лв адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при
наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.