Р Е Ш Е Н И Е
19.10.2017г.гр.Пазарджик,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
при секретаря Иванка Панчева., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1458 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Правно основание на иска чл. 439 от ГПК
Производството по делото е образувано по
предявена от ищеца искова молба, в която се твърди, че ищецът В.П. ***
е длъжник по изпълнително дело № 169/2015г по описа на ЧСИ С.Т., рег.№ 830, с
район на действие- Пловдивски окръжен съд. Задължението й произтичало от
качеството й на солидарен длъжник/поръчител/ по необслужван банков кредит от
13.02.2009г, предоставен от банка ДСК ЕАД на кредитополучателя Р.В.М.от село
Граф Игнатиево,ул.Хр.Ботев"№ 10,област Пловдив.
Изпълнителното дело било
образувано по молба вх.№ 2820/ 30.07.2015г. на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,п.к. 1505,
район Оборище, бул."Княз А.Дондуков" № 19,ет.2, представлявано от И.Г.
Д.-М.- изпълнителен директор въз основа на Заповед № 12295/21.10.2011г. и
Изпълнителен лист от 28.10.2011г., издадени от Пловдивски районен съд по
ч.гр.д. № 17508/2011г.
Съгласно изпълнителния лист
ищцата дължала на „Банка ДСК" ЕАД , ЕИК ********* град София, респ. на ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД сумата от 5 374.85 лева/ пет хиляди триста
седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/, от които: главница по
кредит в размер на 4 036.93 лв.; договорна лихва - 1 232.53 лева за периода от
01.06.2010г. до 11.10.2011г.; законна лихва от 11.10.2011г. до изплащане на
вземането; съдебни разноски 105.39 лв. /2% ДТ/ за издаване на изпълнителен
лист, както и сумата от 301.27лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В молбата си до ЧСИ Т. ответното
дружество твърдяло, че на 25.04.2012г. било сключило договор за
покупко-продажба на вземания/цесия/ с „Банка ДСК ,, ЕАД , съгласно който същата
му прехвърлила описаното по-горе вземане с всички привилегии и обезпечения и
др.принадлежности в т.ч. изтеклите лихви и следователно то се явявало неин
частен правоприемник. Именно в това си качество е инициирал изпълнителното
производство.
На 30.03.2017г ищцата била
уведомена от работодателя си, че със запорно
съобщение изх.№ 1514/21.03.2017г от ЧСИ С.Т., рег.№ 830 бил наложен запор върху
трудовото й възнаграждение.
С жалба до Пловдивски окръжен съд
била оспорила действията на ЧСИ С.Т., а с настоящия отрицателен установителен иск оспорвала вземането на ответника по
делото поради изтекла погасителна давност.
Твърди, че първоначално
започналата да тече обща 5 годишна погасителна давност за вземането била
прекъсната с образуване на заповедното производство по ч.гр.д.№ 17508/2011г по
описа на Районен съд Пловдив, в което били издадени Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 28.10.2011г.
От издаването на изпълнителния
лист била започнала да тече нова 5 годишна погасителна давност, чийто срок бил
изтекъл на 28.10.2016г.Тази именно 5 годишна давност не била прекъсвана по
отношение на ищцата и с нейното изтичане се било погасило по давност вземането
на ответника.
За времето от образуване на изп.дело № 169/2015г. до 21 март 2017г. взискателят
- ответник не бил поискал извършване на принудителни действия по отношение на
ищцата, а първото принудително действие било осъществено от ЧСИ С.Т. на
21.03.2017г, т.е. след релевантната дата 28.10.2016г, когато вземането на цесионера е било погасено по давност.
Твърди се,че отделно основание за
уважаване на настоящия иск било сключеното между ответника и кредитополучателя
- длъжник Р.В.М.извънсъдебно споразумение от 28.07.2014г, с което той новирал задължението си към цесионера
- ответник, без съгласието на поръчителя П./ чл.107 ЗЗД/. С това действие на
Минков се била осъществила хипотезата на чл.124, ал.1 от ЗЗД, тъй като съгласно
тази правна норма подновяването на задължението на един солидарен длъжник
освобождавало останалите съдлъжници.
Гореизложеното, както и
обстоятелството, че прекъсването на давността по отношение на длъжника или
отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя/ чл.148 ЗЗД и чл.
125 ЗЗД/, обуславяли правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск.
Оформен е петитум,
съдът да се произнесе с решение, с което да признае за за
установено по отношение на ответното дружество „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,п.к. 1505,
район Оборище, бул."Княз А.Дондуков" № 19, ет.2, представлявано от И.Г.
Д.-М.- изпълнителен директор, че вземането му предмет на изпълнителен лист от
28.10.2011г. и на изпълнително дело № 169/2015г. по описа на ЧСИ С.Т., рег.№
830, район на действие - Окръжен съд Пловдив е погасено по давност по отношение
на В.П.П. ЕГН ********** и не подлежи на принудително
изпълнение.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от страна на ответника, с който се твърди, че в случай, че
съдът счете предявеният срещу „ОТП Факторинг
България" ЕАД иск за допустим, то същият да бъде отхвърлен като
неоснователен, предвид на факта, че не е налице изтекла погасителна давност за
вземането.
Съгласно Договор за кредит за
текущо потребление №11/16758245 от 13.02.2009г., „БАНКА ДСК" ЕАД била
предоставила на Р.В.М. ЕГН **********, кредит в размер на 5 000 лева, при
условия, подробно уговорени в договора за кредит, обезпечен с поръчителството
на В.П.П., ЕГН: ********** с договор за поръчителство
от същата дата. „БАНКА ДСК" ЕАД била изпълнила задълженията си по договора
за кредит, като предоставила на кредитополучателя сумата от 5 000,00 лева.
Кредитът бил усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя Р.В.М.
ЕГН **********. Срокът за издължаване на кредита бил 60 месеца от датата на усвояване,
при падежна дата за заплащане на месечните вноски 1-во число на месеца и краен
срок на издължаване 13.02.2014г. Поради забава в плащането на дължимите месечни
вноски от страна на кредитополучателя, на основание т.19.2 от Общите условия,
кредитът станал автоматично предсрочно изискуем на 01.06.2010 г.
На 11.10.2011 г. “Банка ДСК“ ЕАД
подало до Районен съд - Пловдив заявление по чл.417 от ГПК за издаване на
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение. Образувано е ч.гр.д. №
17508/2011г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVII гр.с., по което са
издадени Изпълнителен лист от 28.10.2011 г. и заповед за незабавно изпълнение
№12295/21.10.2011г., по силата на който Р.В.М. ЕГН **********, в качеството му
на кредитополучател и В.П.П., ЕГН: **********, в
качеството й на поръчител, са осъдени да заплатят солидарно на "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК121830616 сумата в размер на 4036,93 лева - главница, ведно
със законната лихва върху нея от 11.10.2011 г. до окончателното изплащане, сумата
от 1232,53 лева - дължими лихви за периода от 01.06.2010 г. до 11.10.2011 г.,
както и сумата от 105,39 лв. - направени разноски по делото за ДТ и 301,27 лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
По силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.04.2012г., сключен между „БАНКА
ДСК" ЕАД и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България" ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване
в Търговския регистър под №20121115101316) било придобило вземането на „БАНКА
ДСК" ЕАД срещу длъжниците Р.В.М. ЕГН **********,
в качеството му на кредитополучател и В.П.П., ЕГН: **********,
ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности, за което
същите са уведомени по реда на чл. 99 от ЗЗД, с писма, получени на: 22.05.2012
г. за кредитополучателя и на 22.05.2012г. от поръчителя, получено лично.
След прехвърлянето на вземанията
по договора за цесия, длъжниците били търсени от
страна на „ОТП Факторинг България" ЕАД, както по
телефоните, посочени в договора за кредит и договора за поръчителство, така и
на адресите, посочени отново в същите. Съгласно Общите условия към Договора за
кредит, в задължение на длъжниците било да уведомят
кредитополучателя при промяна в местоживеенето си.
На основание чл. 429 от ГПК цесионерът, като частен правоприемник на цедента се ползвал от издадения в полза на „БАНКА ДСК"
ЕАД Изпълнителен лист и бил активно легитимиран, да образува изп.дело № 169/2015г. по описа на ЧСИ С.Т., per. № 830, район на действие - Окръжен Съд - Пловдив срещу
кредитополучателя и ответника по настоящото произвдоство
с молба с вх. №2820/30.07.2015г.
Твърди се, че аргументите на
ищцата, че от 28.10.2011г. - дата на издаване на изпълнителния лист и заповедта
за незабавно изпъление, до налагането на запор върху
трудовото й възнаграждение по образуваното изпълнително дело през 2017г. за
изтекла погасителна давност били неправилни, тъй като само по себе си всяко
насрочване на опис, запор, възбрана или дори молба от взискателя
за извършването му прекъсвало давността (арг. чл.
433, ал.1, т.8 ГПК- непоискването от страна на взискателя
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години води до перемиране на изп.дело). Поради
тази причина, погасителната давност и по отношение на кредитополучателя и на
поръчителя била прекъсната с молбата за образуване на ИД, в която било поискано
налагането на запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжниците, налагане на възбрана на притежаваните от тях
имоти и налагане на запор на регистрираните на тяхно име МПС-та. Като към
30.07.2015 г. ( дата на входиране на молбата за
образуване) давността по отношение и на двете лица се считала за прекъсната.
Причината за неналагане на
обезпечителни мерки по изпълнителното дело била, че веднага след получаване на
поканите за доброволно изпълнение (връчена на ищеца лично на 13.01.2016г., като
заповедта за изпълнение била влязла в законна сила, кредитополучателят Рангел
Минков бил депозирал възражение срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение. В следствие на депозираното възражение по ч.гр.д.№17508/2011г. по
описа на РС-Пловдив, XVII гр.с. в качеството на правоприемник на „Банка
ДСК" ЕАД на 12.02.2016г. ответното дружество било депозирало искова молба
срещу същия, с правно основание чл. 422 от ГПК, за което било образувано
гр.д.№1733/2016г. на РС-Пловдив, II гр.с. По същото била постигната
извънсъдебна спогодба, като на 25.08.2016г. било сключено споразумение между
„ОТП Факторинг България" ЕАД от една страна и Р.В.М.от
друга. Със споразумението бил договорен не само дългът към ответното дружество,
но и заплатените от същото суми за държавна такса и експертиза по образуваното
дело.
През това време не са били
предприемани изпълнителни действия поради течащото исково производство. Веднага
след уведомяване на ЧСИ С.Т. за сключената спогодба, изпълнитеното
производство било продължило и бил наложен съответния запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата. Запорът бил наложен през м. Април 2017 г., поради
което не били налице основания за наличие на изтекъл двугодишен период на
бездействие на кредитора от дата на депозиране на молбата за образуване.
Доколкото преди налагане на запора не са налице основания за прекратяване на
изпълнителното дело въз основа разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК по
отношение на ищцата, то запорът бил законосъобразен, валидно наложен и имал
прекъсващо давността действие по отношение на поръчителя.
Оплакванията на ищцата относно
действията на съдебния изпълнител били неправилни, тъй като ЧСИ бил наложил
запор върху трудовото възнаграждение на В.П. в „Интерфуд
97" ЕООД, ЕИК: *********, от където по изп.дело
бил получен официален отговор, че същата била осигурена на под минималното
трудово възнаграждение за страната и към този момент не могжели
да й бъдат правени удръжки, което само по себе си не било основание за вдигане
на наложения запор, тъй като във всеки един момент, трудовото й възнаграждение
можело да бъде увеличено и удръжките от него да са законосъобразни.На следващо
място твърдението на ищеца, че със сключеното между Рангел Минков и „ОТП Факторинг България" ЕАД извънсъдебно споразумение от
28.07.2014г. е новирано задължението на
кредитополучателя без съгласието на поръчителя е невярно. Споразумението е
сключено по повод изискуемо вземане на взискателя,
произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление 11/16758245 от 13.02.2009
г. и се явява своеобразно продължение на взаимоотношенията на кредитора и длъжниците по договора, но не и учредяване на изцяло ново
задължение. Когато са водени преговорите с кредитополучателя по кредита, са
водени такива и с поръчителя - ищец в настоящото производство. Същата е търсена
многократно на посочените в договора за кредит телефонни номера и адреси, като
след проведени разговори с кмета на с. Граф Игнатиево са намерени координати за
връзка с майката на поръчителката. Намерена е информация за новия й адрес в
с.Калугерово и както в телефонните разговори, така и при посещението на адрес
от служител на „ОТП Факторинг Б-я" ЕАД, същата е
заявила, че не желае да плаща задължението и се е укривала. С това свое
поведение тя е препятствала възможността на кредитора да сключи посоченото
споразумение и с нея, което по никакъв начин не я освобождава от отговорността
й на поръчител. Противното би означавало ищцата да черпи права от собственото
си противоправно поведение, целящо да увреди взискателя.
Моли се съдът да остави без
уважение предявения срещу „ОТП Факторинг
България" ЕАД отрицателен установителен иск,
като молим да постановите решение, с което да отхвърли изцяло същия като
неоснователен и недоказан.
Претендират се сторените по
делото разноски в настоящото производство, в това число юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, съгласно Наредба за
заплащане на правната помощ.
Приложени
са писмени доказателства.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
както и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор за кредит за
текущо потребление №11/16758245 от 13.02.2009г., „БАНКА ДСК" ЕАД е
предоставила на Р.В.М. ЕГН **********, кредит в размер на 5 000 лева, при
условия, подробно уговорени в договора за кредит, обезпечен с поръчителството
на В.П.П., ЕГН: ********** с договор за поръчителство
от същата дата. „БАНКА ДСК" ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за
кредит, като предоставила на кредитополучателя сумата от 5 000,00 лева.
Кредитът е усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя Р.В.М.
ЕГН **********. Срокът за издължаване на кредита е 60 месеца от датата на
усвояване, при падежна дата за заплащане на месечните вноски 1-во число на
месеца и краен срок на издължаване 13.02.2014г. Поради забава в плащането на
дължимите месечни вноски от страна на кредитополучателя, на основание т.19.2 от
Общите условия, кредитът станал автоматично предсрочно изискуем на 01.06.2010
г.
На 11.10.2011 г. “Банка ДСК“ ЕАД
подало до Районен съд - Пловдив заявление по реда на чл.417 от ГПК за издаване
на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение. Образувано е ч.гр.д. №
17508/2011г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVII гр.с., по което са
издадени Изпълнителен лист от 28.10.2011 г. и заповед за незабавно изпълнение
№12295/21.10.2011г., по силата на който Р.В.М. ЕГН **********, в качеството му
на кредитополучател и В.П.П., ЕГН: **********, в
качеството й на поръчител, са осъдени да заплатят солидарно на "БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК121830616 сумата в размер на 4036,93 лева - главница, ведно
със законната лихва върху нея от 11.10.2011 г. до окончателното изплащане,
сумата от 1232,53 лева - дължими лихви за периода от 01.06.2010 г. до
11.10.2011 г., както и сумата от 105,39 лв. - направени разноски по делото за
ДТ и 301,27 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.04.2012г., сключен между „БАНКА
ДСК" ЕАД и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България" ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване
в Търговския регистър под №20121115101316) е придобило вземането на „БАНКА
ДСК" ЕАД срещу длъжниците Р.В.М. ЕГН **********,
в качеството му на кредитополучател и В.П.П., ЕГН: **********,
ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности, за което
същите са уведомени по реда на чл. 99 от ЗЗД, с писма, получени на: 22.05.2012
г. за кредитополучателя и на 22.05.2012г. от поръчителя, получено лично.
На основание чл. 429 от ГПК цесионерът, като частен правоприемник на цедента се ползвал от издадения в полза на „БАНКА ДСК"
ЕАД Изпълнителен лист и образувал изп.дело №
169/2015г. по описа на ЧСИ С.Т., per. № 830, район на
действие - Окръжен Съд - Пловдив срещу кредитополучателя и ответника по
настоящото произвдоство с молба с вх.
№2820/30.07.2015г.
Установено е, че от 28.10.2011г.
- дата на издаване на изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпъление, до налагането на запор върху трудовото възнаграждение
на ищцата П. на 30.03.2017г със запорно съобщение
изх.№ 1514/21.03.2017г от ЧСИ С.Т., рег.№ 830
са изминали повече от шест години. Действително с молба за образуване на
изпълнително дело №169/2015г. по описа на ЧСИ ****е поискано от взискателя – ответник в настоящото производство налагане на
запор на трудовото възнаграждение на ищцата, което действие само по себе си
прекъсва погасителната давност, но от искането за извършване на принудително
действие от съдебният изпълнител до самото му реално налагане в настоящият
случай се е стигнало едва на 30.03.2017г. През този период от време съгласно ТР
І2 от 2015г. на ОСГТК на ВКС искането за предприемане на принудително
изпълнение, което не е последвало от реално такова не е достатъчно условие за
прекъсване на давността. С оглед на изложеното пазарджишкият районен съд счита,
че предявеният иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК се явява изцяло основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата
на чл.119 ЗЗД, с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла. С оглед на това, ищцата не дължи и сумите, представляваща начислени такси и
разноски по изп. дело № 169/2015г. по описа на ЧСИ С.Т., per. № 830 по описа на КЧСИ.
На осн чл. 78, ал. 1 ГПК
ищцата има право на поискани и доказани разноски под
формата на платена държавна
такса в размер на 231.26лв. и 600лв. сторени разноски
за адвокатско възнаграждение..
Мотивиран от така
изложените съображения, Пазарджишкият районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
че по отношение на
дружество „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град София,п.к. 1505, район Оборище, бул."Княз
А.Дондуков" № 19, ет.2, представлявано от И.Г. Д.-М.- изпълнителен
директор, вземането му предмет на изпълнителен лист от 28.10.2011г. и на
изпълнително дело № 169/2015г. по описа на ЧСИ С.Т., рег.№ 830, район на
действие - Окръжен съд Пловдив е погасено по давност по отношение на В.П.П. ЕГН ********** *** не подлежи на принудително
изпълнение.
На основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК и
чл.119 от ЗЗД, с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, представляващи начислени такси и
разноски по изп. дело № 169/2015г.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София,п.к. 1505, район Оборище, бул."Княз А.Дондуков" № 19, ет.2,
представлявано от И.Г. Д.-М.- изпълнителен директор да заплати на В.П.П.
ЕГН ********** *** сторените от нея съдебно деловодни
разноски в размер на 231.26лв. ДТ и 600лв. сторени
разноски за адвокатско възнаграждение..
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: