Р Е Ш Е Н И
Е
№ /11.09.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1398 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№ 28267/18.05.2020г. на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, чрез
пълномощника адв. Н.Б., срещу
решение № 1613 от 31.03.2020г., постановено по гр.дело № 15977/2019г. на
Варненския районен съд, с което е прието за установено, че М.С.М., ЕГН **********,***
не дължи на въззивното
дружество дължи сумата 6325.63 лева, представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
електроенергия за периода от 13.02.2016г. до 13.06.2019г. за обект, находящ се
в гр. *****, кл. № **********, аб. № **********, за която сума е издадена фактура
от № **********/20.09.2019г., на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на чл.200 от ЗЗД. Сочи се, че
извършената проверка е в съответствие с действащите ПИКЕЕ. Отправеното искане е
да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от М.С.М. срещу „Енергоразпределение Север” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6325.63 лева, представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
електроенергия за периода от 13.02.2016 г. до 13.06.2019 г. за обект, находящ
се в гр. *****, клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е
издадена фактура от № **********/20.09.2019 г.
Ищцата твърди, че е клиент на
„Електроразпределение Север“ АД, в качеството си на потребител на електрическа
енергия за имот, находящ се в гр. *****, клиентски № **********, абонатен №
**********. Посочва, че след извършена проверка в имота ѝ ответното
дружество е преизчислило количеството потребена електрическа енергия за минал
период. Оспорва изцяло дължимостта на начислената сума, констатациите в
съставения констативен протокол, както и начина и методиката, по които е
извършена корекцията. Ищцата поддържа, че е заплатила изцяло всички месечни
сметки по партидата, като размерът на начислената ѝ сума е произволно
определен. Счита, че отчетеното в регистър 1.8.3 количество ел.енергия е било
натрупано и към датата на монтажа на процесния електромер. Посочва, че не е
ясно в какъв период и часови диапазон е отчетено същото. Заявява, че ответникът
е нарушил задължението си да осигури на потребителя възможност за контрол на
показанията на електромера. Оспорва реално да е потребено процесното количество
електроенергия. Счита, че не е спазен нормативно определеният срок за предаване
на демонтираното СТИ за експертиза в БИМ. Навежда доводи, че ответното
дружество не е спазило задължението си да извършва регулярна проверка на
измервателните системи. С исковата молба се оспорва наличието на нормативно
предвидено основание за извършване на корекцията, доколкото липсват данни за
неточно измерване/неизмерване на ел.енергия, а в изготвените във връзка с
корекцията документи е отразено, че СТИ отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел.енергия и не е констативна намеса в схемата на свързване
или измерване на електромера. Ищцата
заявява, че СТИ е собственост на ответника и последният има задължение да го
поддържа в изправност. Наред изложеното електромерът не е от типа „смарт“ и не
е с дистанционен отчет, а отчитането по невизуализираната тарифа е недопустимо.
Навежда доводи за погасяване по давност на част от сумата, начислена по
оспорената фактура. Развива съображения, че корекционната процедура въвежда
безвиновна отговорност на потребителите, което е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 82 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на процесното
вземане за потребена електроенергия, като то представлява стойност на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 55 ПИКЕЕ. Ответникът посочва, че
констативният протокол е съставен съобразно изискванията на ПИКЕЕ. Заявява, че
наличието на преминала енергия през тарифа 1.8.3 означава, че същата е
доставена до абоната и потребена от него. Излага, че СТИ е монтирано в
процесния обект на потребление в годината си на производство, същото е било
ново и показанията му са били нулеви към датата на монтажа. Счита за
ирелевантно в кой часови диапазон е натрупана електроенергията, тъй като
стойността ѝ е изчислена в съответствие с чл. 56 ПИКЕЕ. Изразява
становище, че дружеството не е длъжно да осигури възможност за контрол на
показанията по невизуализираните тарифи на СТИ. Заявява, че процесният
електромер е подаден в срок за експертиза в БИМ. Намира за неотносимо към
основанието по чл. 55 ПИКЕЕ възражението на ищеца за липса на механични повреди
и намеса в схемата за свързване на електромера. Излага, че за извършване на
корекцията не е необходимо да бъде констатирано виновно поведение от страна на
потребителя, което да е довело до неточно измерване на количеството потребена
електроенергия. Навежда доводи за неоснователност на възражението на ищеца за
погасяване на вземането по давност. Ответникът твърди, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, като ответното дружество изпълнява
задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена на 13.06.2019г.
техническа проверка в обекта на ищеца е установено, че в регистър 1.8.3 на
електромера има показания за потребена електроенергия, която не е визуализирана
на дисплея, не е отчетена и заплатена от абоната. Съгласно констативен протокол
от извършена експертиза в БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-Русе, е
осъществена намеса в тарифната схема на електромера. На тази основа
„Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на електрическа
енергия, което отразява точното количество неотчетена електрическа енергия след
прочитане на регистър 1.8.3. Ответното дружество заявява, че процесната сума се
дължи на основание чл. 55 ПИКЕЕ, като с оспорената фактура е определена цената
на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на
жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между тях
по повод достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните
мрежи на ответното дружество до процесния обект на потребление, находящ се в
гр. *****, клиентски № **********, абонатен № **********, както и че процесната
сума е начислена като корекция на сметката на ищеца.
От съдържанието на представения по делото констативен
протокол № 1105751/13.06.2019г. се установява, че на посочената дата служители
на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на електромер с
фабричен № 1114021666126621, отчитащ потреблението на електрическа енергия в
горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на един свидетел,
който е подписал протокола. В последния е отразено, че при проверката са
установени следните показания на средството за търговско измерване: 1.8.1 –
001438; 1.8.2 – 010324, 1.8.3 – 036650, 1.8.4 – 000000 и 1.8.0 - 048413.
Посочено е, че електромерът е демонтиран, подменен с нов изправен, и е изпратен
за проверка в БИМ.
Видно от протокол за монтаж №
М1054223/12.02.2016г., демонтираният при горната проверка електромер е монтиран
в обекта на потребление на абоната на 12.02.2016г. с нулеви показания по нощна
и дневна тарифа. В протокола не са отразени показания по останалите тарифи.
От констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 1777/12.09.2019г. на БИМ, ГД „Мерки и
измервателни уреди“, РО – Русе. В него е посочено, че електромерът е предаден
за експертиза в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 507373, придружен
с коментирания констативен протокол, с показания на тарифите: 1.8.1 – 001438.2 kWh и 1.8.2 – 010325.1 kWh. Отразено е, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, като е налице преминала
енергия през тарифа 1.8.3 – 036650.294 kWh, която не е визуализирана на дисплея.
Изготвено е становище за начисление на
електрическа енергия от „Електроразпределение Север“ АД от 19.09.2019г. в
размер на 36650 kWh за период от
13.02.2016г. до 13.06.2019г., както следва: за периода от 13.02.2016г. до
30.06.2016г. – 4186 kWh, за периода от 01.07.2016г. до 06.04.2017г. – 8432 kWh,
за периода от 07.04.2017г. до 30.06.2017г. – 2560 kWh, за периода от
01.07.2017г. до 30.06.2018г. – 10992 kWh, за периода от 01.07.2018г. до
13.06.2019г. – 10480 kWh. Посочено е, че корекцията е извършена на основание
чл. 55 ПИКЕЕ.
Въз основа на цитираното становище е издадена фактура
№ **********/20.09.2019г. за сумата 6325.63 лева.
От приложената към отговора на исковата молба
справка за потреблението за клиентски №
********** към 16.10.2019г. се установява количеството ел. енергия,
отчетено в процесния обект за периода от 03.02.2016г. до 01.09.2019 г. Видно от
представеното извлечение за фактури и плащания към 16.10.2019г., сумата по
процесната фактура не е заплатена.
Видно от приложеното към отговора на исковата
молба уведомление, ведно с обратна разписка, „Електроразпределение Север“ АД е
изпратило на ищцата констативния протокол от извършената проверка, както и
издадената фактура, на 20.09.2019г.
От показанията на свидетеля *****които съдът
кредитира в цялост като логични и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото, се установява, че същият е участвал в извършване на проверката,
резултатите от която са обективирани в КП № 1105751/13.06.2019г. Свидетелят посочва,
че при проверката са установени
показания по невизуализиран регистър на електромера, поради което същият е подменен и изпратен в
БИМ.
По делото са ангажирани специални знания
посредством назначаването на съдебно-техническа експертиза. От заключението на
вещото лице става ясно, че процесният електромер е преминал първоначална
метрологична проверка през 2016г., като метрологичната му годност изтича през
2022г., т.е. към датата на извършената проверка е бил метрологично годен.
Вещото лице изразява становище, че след като показанията по тарифа 1.8.1 и
1.8.2 са били нулеви към датата на монтажа на електромера, то и показанията по
останалите тарифи са били нулеви. Посочва, че показанието от 36650 kWh,
прочетено в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на СТИ. Отчитането при
този електромер се извършва по две тарифи – съответно в регистър 1.8.2 /дневна
тарифа/ и регистър 1.8.1 /нощна тарифа/. Съгласно експертното заключение
наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на същия и по точно –
в тарифната схема. Количеството електрическа енергия, остойностено с процесната
фактура е определено след софтуерно прочитане на регистър 1.8.3, който не е
визуализиран при редовен отчет. Допълнително начисленото количество ел.енергия
не е от редовен отчет и не е изчислено по методика за корекция на сметка.
Същото не е фактурирано и не е остойностено през отчетния период от 13.02.2016
г. до 13.06.2019 г. Изрично вещото лице посочва, че схемата на свързване на СТИ
с електрозахранващата мрежа не е променена.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че не
е възможно да се определи моментът, от който е започнало натрупването в
невизуализирания регистър, съответно датата, на която е извършено
неправомерното софтуерно вмешателство в системата на електромера. Тъй като при
монтажа на електромера показанията по първа и втора тарифа са били нулеви,
прави извод, че същият е бил нов и показанията по другите тарифи също са били
нулеви. Уточнява, че съществува техническа възможност СТИ да бъде настроен да
отчита по която и да е от тарифите.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността
за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но
при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР
/чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в
случая не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на
отчитаната ел. енергия. От констативния протокол се установява, че в деня на
проверката, служители на „Електроразпределение Север“ АД са прочели информацията, записана в невизуализираните
регистри, чрез компютър, снабден със специализирана програма и специален четец
за ел. енергията, записана в търговските регистри на СТИ.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия
по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.
35/30.04.2019г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в
сила от 04.05.2019г., доколкото процесната техническата проверка в обекта на
потребление е извършена на 13.06.2019г. Същите са издадени от Председателя на
КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019г./, в
съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си
същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
В разпоредбата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за
оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството
за търговско измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се
установи наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване. За извършването на тази едностранна
корекция е необходимо извършване на метрологична проверка и съставяне на
констативен протокол при спазване на реда за това посочен в чл.49 ПИКЕЕ, както
и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри,
което да е измерено след монтажа на СТИ.
В тежест на ответника е да установи по изискуемия в закона начин, чрез
пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и
консумирано в обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. В конкретния
случай по делото е представен протокол за монтаж от 12.02.2016г., от който се
установява, че монтирания електромер с фабр. № 1114021666126621 е с нулеви
показатели на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. Липсват данни с какви
показатели са били останалите регистри към датата на монтиране на СТИ,
включително и регистър 1.8.3. Освен това ответното дружество не е спазило процедурата
по чл.49, ал.4 вр. ал.3 от ПИКЕЕ, тъй като е протоколът за извършената проверка
е изпратен на клиента /който не е присъствал лично на нея/ след изтичане на
предвидения 7-дневен срок.
Изложеното обосновава извода, че ответникът не е установил по безспорен
начин законосъобразното извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при
корекционната процедура. Ето защо настоящият съдебен състав намира предявеният
отрицателен установителен иск за основателен и като такъв същият следва да се
уважи изцяло.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв. Воден от
горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1613 от 31.03.2020г.,
постановено по гр.дело № 15977/2019г. на Варненския районен съд, с което е
прието за установено, че М.С.М., ЕГН **********,*** не дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата 6325.63 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 13.02.2016г. до
13.06.2019г. за обект, находящ се в гр. *****, кл. № **********, аб. №
**********, за която сума е издадена фактура от № **********/20.09.2019г., на
осн. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на М.С.М., ЕГН **********,*** сумата от 700
лв.
/седемстотин лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: