№ 10719
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110165256 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ************************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника Й. К. И.,
ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се в *******************************************, с
присъединен абонатен № ******, съществуването на вземане за сумата от
34,31 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер
на 8 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до
19.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2024 г. по ч. гр. д. № 42626/2024 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът *************************, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден
имот, находящ се в *******************************************, с
присъединен абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.
Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от ************************ на потребители за битови нужди,
които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че
1
с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни
сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от ****************** съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й. К. И., ЕГН **********, редовно
уведомен на 02.02.2025 г., не подава отговор на исковата молба, не прави
възражения, нито доказателствени искания. В депозираното възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК Й. К. И., ЕГН **********, е изложил становище, че от началото
на 2018 г. сградата етажна собственост е с прекъснато топлоснабдяване
поради отказ от услугите на ищеца за парно отопление, като част от живущите
са се отказали и от ползването на доставката на топла вода. Касателно
процесния апартамент излага твърдения, че последният е с прекъснато
топлоснабдяване отпреди 2018 г.
В съдебно заседание от 27.05.2025 г., ищецът изрично е заявил, че в хода
на процеса на 25.05.2025 г. е постъпило плащане на процесните суми, поради
което между страните е отделено за безспорно обстоятелството, че 20.05.2025
г. процесните задължения в общ размер на 46,43 лева са погасени изцяло.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Между страните е безспорно, а и се установява от писмените
доказателства / нотариален акт за покупко-продажба от 05.05.2006 г./, че е
налице облигационно отношение с ответника в качеството му на собственик
на топлоснабдения имот, находящ се в г***************** **,
********************* , аб. № ******, както и от изравнителни сметки от
2
трето лице – помагач, че в сградата е извършвана услугата дялово
разпределение в исковия период, както и че е възникнало задължение за
плащане на възнаграждение в претендирания размер.
Между страните е безспорно, че ответникът е платил в цялост
процесните задължения в хода на процеса, което обстоятелство не се оспорва
от ищеца.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като
такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на
исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени
поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата
молба в съда.
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. В заповедното
производство се следват разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени държавна такса в размер на 25 лева и
определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер на 50 лева .
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ************************, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление :
*************************** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
бъде признато за установено, че Й. К. И., ЕГН **********, с адрес в
*******************************************, с абонатен № ******,
дължи сумата от 34,31 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в
*******************************************, с присъединен абонатен №
****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 8 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 21.08.2024 г. по ч. гр. д. № 42626/2024 г. по описа на СРС, 166-и
състав, поради постъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Й. К. И., ЕГН **********, с адрес в
******************************************* да заплати на
************************, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : *************************** сумата в размер на 75 лева
(седемдесет и пет лева ), разноски за заповедното производство и 75 лева (
3
седемдесет и пет лева), разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
****************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4