№ 1085
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500949 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 262, ал. 3, вр. чл. 274 и следващите
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК: *********, против Разпореждане № 4393 от 23.02.2022 г.,
постановено по гр. дело № 15469 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което
е върната подадената от жалбоподателя частна жалба вх. №80715/23.12.21г.
против постановеното по същото дело определение №10339 от 03.12.2021 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че държавната такса е внесена в
срок и с това е отстранена констатираната нередовност на въззивната жалба,
като счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при
непредставяне в срок на доказателства за внасяне на дължимата държавна
такса следва да се приложи санкцията по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Отправя
искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на
районния съд за продължаване на процедурата по администриране на
подадената частна жалба.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с материалите по делото, намира за
установено следното:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Против определение №10339 от 03.12.2021 г., постановено по гр. дело
№ 15469 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., е подадена частна жалба с вх.
№80715/23.12.2021г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********. С разпореждане №452 от 07.01.2022 г., постановено по същото
дело в закрито съдебно заседание, първоинстанционният съд е оставил
жалбата без движение до представяне на документ за внесена държавна такса
по сметка на ОС – Пловдив в размер на 15 лв. в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, като е посочил, че при неизпълнение следва
връщане на жалбата. Съобщението с дадените указания е редовно връчено на
страната на 19.01.2022 г., считано от която дата е започнал да тече и
едноседмичният срок за изпълнение на указанията. Този срок е изтекъл на
26.01.2022 г. На 23.02.2022 г. първоинстанционният съд е постановил
обжалвания съдебен акт, с който след като е констатирал, че в
законоустановения срок от страна на жалбоподателя не са представени
доказателства за внасяне по сметка на ОС – Пловдив на дължимата държавна
такса, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върнал подадената частна жалба.
Към частната си жалба жалбоподателят е представил доказателства за
заплащане на държавната такса, като е приложил платежно нареждане от
24.01.2022 г.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Изискванията за редовност на въззивната жалба, за наличието на които
администриращият съд следи съгласно разпоредбата на чл. 262 ГПК, са
установени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. Сред тях попада и това за
прилагане на документ за внесена държавна такса по сметка на съда, който
следва да упражни инстанционен контрол върху оспорения акт. В настоящия
случай първоинстанционният съд е дал надлежни указания за отстраняване на
констатираната от него нередовност и е указал неблагоприятните последици
от тяхното неизпълнение – връщане на подадената частна жалба. В посочения
от съда преклузивен срок жалбоподателят не е представил доказателства за
внесена държавна такса и по този начин, макар и да е внесъл дължимата такса
в срок, не е изпълнил дадените му указания. В тази връзка следва да се
2
отбележи, че нередовността по смисъла на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК
се счита отстранена не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на
документ за внасянето . В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана
в Определение № 435 от 20.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2941/2020 г., IV г.о., ГК,
Определение № 100 от 17.03.2020 г. по ч. гр. д. № 566/2020 г., IV г.о., ГК,
Определение № 89 от 19.02.2019 г. по ч. гр. д. № 497/2019 г., III г.о., ГК,
Определение № 152 от 29.03.2018 г. по ч. гр. д. № 883/2018 г., IV г.о., ГК,
Определение № 76 от 14.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1017/2013 г., II г.о., ГК. Ето
защо първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е изпълнил
правомощията си по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, връщайки подадената частна
жалба.
Жалбоподателят поддържа,че в указания от съда срок е изпълнил
задължението си да отстрани нередовностите на частната жалба , като на
24.01.2022г. е изпратил чрез куриерска фирма документа за внесената
държавна такса, получен на 26.01.2022г. от служител при РС-Пловдив,
удостоверил с подписа си в товарителницата получаването на пратката.
Несъмнено е, че на основание чл.62 ал.2 изр.1 от ГПК, срокът не би се
смятал за пропуснат ако изпращането на документа е станало в рамките на
същия по пощенски път, независимо кога е постъпил по делото. Дружеството,
домогващо се да установи, че е изпълнило вмененото му задължение, следва
да стори това по несъмнен начин, като докаже верността на своите твърдения.
От приложената към частната жалба товарителница , с посочено
съдържание на пратката – документи по ГД№8959/21 ;№15469/21, изпратена
от жалбоподателя до РС-Пловдив на 26.01.2022г. и получена в съда на
28.01.2022г., не може да се направи обоснован извод, че е съдържала
документ удостоверяващ внасяне на дължимата държавна такса . Самият
жалбоподател не оспорва, че пред РС-Пловдив е бил страна и по другото
посочено в товарителницата дело – гр.д.№8958/2021г., поради което не е
изключено пратката да е касаела единствено и само него. След като
дружеството сочи, че е изправно, трябва да докаже това. Последното би могло
да бъде сторено чрез представяне на официално заверени от ПРС преписи от
молбата/молбите и всички приложения, постъпили в съда с доставената на
28.01.2021г. пратка по гр.д.№8959/2021г., каквито документи жалбоподателят
не представя, поради което няма как да се заключи, че неговите твърдения са
3
верни. Още повече, че указанието на съда би било изпълнено, когато по
конкретното гр.д.№15469/21г. постъпят доказателства за това. Депозирането
им по друго дело ще предпостави необходимостта да се изследва доколко
ясно подателят е обозначил, че въпросните документи касаят именно гр.д.
№15469/2021г. Последното от своя страна не може да бъде проверено, поради
липсата на несъмнени доказателства за съдържанието на получената на
28.01.2022г. пратка.
Освен горното от депозираните по делото обяснения от завеждащ
служба „Регистратура“ при Районен съд-Пловдив става ясно, че макар в
товарителницата да се били посочени от жалбоподателя две граждански
дела, а именно - 8959/2021г. и №15469/2021г., пратката е съдържала
единствено молба касаеща гр.д.№ 8959/2021г., но не и процесното.
Налага се извод, че констатацията на РС-Пловдив за неизпълнение на
дадените указания в срок е правилна и обжалваното разпореждане следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4393 от 23.02.2022 г., постановено
по гр. дело № 15469 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., ХХІ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4