Определение по дело №138/2020 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 258

 

Град Шумен, 09.06.2020 г.

 

          Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Азадухи Карагьозян                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Константин Моллов

                                                                                            2. Соня Стефанова

 

като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян в.ч.гр.д. № 138 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

         

Постъпила е частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД гр. С., действащо чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Ж.Р.Ж., против определение № 138/13.01.2020 г. по ч.гр.д. № 917/2015 г. на ШРС, в частта, с което е спряно изпълнението по изп.д. № 20189300401063 по описа на ЧСИ А.Р. с рег. № 930 и район на действие ШОС, по отношение на длъжвика И.Б.К.. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че особеният представител на длъжника в изпълнителното производство не разполага с процесуална легитимация да упражни правата на длъжника по чл.414 ГПК, в заповедното производство. Отделно от това, съдът при постановяване на определението, неправилно се позовал на разпоредбата на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и неправилно дал указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК. Моли съдът да отмени атакуваното определение за спиране на изп.д.№ 20189300401063 по описа на ЧСИ А.Л. и да присъди разноски за настоящата инстанция в размер на 200лв.

          Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: 

Ч.гр.д. № 917/2015 г. на ШРС е образувано по депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД гр. С., действащо чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Ж.Р.Ж., заявление по чл.417 ГПК, против солидарните длъжници  И.Б.К. и С.И. К., за заплащане на сумите, както следва: 1942.58 евро главница, сумата 296,40 евро неплатена редовна лихва за периода 06.03.2014 г. – 22.04.2015 г., сумата 24,63 евро неплатена лихвена надбавка за забава /такси закъснение за периода 25.03.2014 г. – 22.04.2015 г./, сумата от 60 евро неплатени заемни такси до 22.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.04.2015 г. до изплащане на вземането и сумата 479,95лв. разноски по заповедното производство. На 24.04.2015 г. е издадена заповед № 406, за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. На 10.01.2020 г. е постъпило възражение по чл.414 ГПК и искане за частично спиране на изпълнението по образуваното изп.д.№ 20189300401063 по описа на ЧСИ А.Р. от адв. С.М. от ШАК, в качеството й назначен особен представител на длъжника И.Б.К. в изпълнителното производство.

С определение № 138/13.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 917/2015 г., ШРС е спрял  изпълнението по изп.д. № 20189300401063 на ЧСИ № 930, с район на действие  ШОС, образувано по издаден изпълнителен лист от 24.04.2015г. по ч.гр.д.№ 917/2015г. на ШРС, по отношение на длъжника И.Б.К., с ЕГН **********, с адрес ***. Със същото определение е отхвърлил искането за спиране на незабавното изпълнение на Заповед № 406/24.04.2015г., по ч.гр.д. № 917/2015г. на ШРС, на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, като неоснователно. Указал е на заявителя Банка ДСК ЕАД, че в месечен срок от получаване на съобщението, може да предяви установителни искове, за вземанията си посочени в Заповед № 406/24.04.2015г., по ч.гр.д. № 917/2015г. на ШРС, срещу длъжника И.Б.К., като довнесе дължимата държавна такса. Указал е още на заявителя, че ако не представи доказателства по заповедното производство, за предявяване на исковете в посочения срок, заповедта за изпълнение и изпълнителния лист ще бъдат обезсилени изцяло или от части. Съдът е изложил мотиви, че в случая не е налице основание за уважаване искането на особения представител за частично спиране на изпълнението на основание чл.420 ГПК, но същото следва да бъде спряно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.415, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК, доколкото заповедта е връчена на длъжника Ковечав по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Видно от отразеното от длъжностното лице връчител в разписка към уведомление по чл.47 ГПК до длъжника И.Б.К., по данни на съседи лицето е в Германия, като адресът е посетен на 07.10.2019г. в 10ч, на 27.10.2019 г. в 16ч. и на 11.11.2019 г. в 13ч., когато е залепено уведомление на входната врата на ап.64, на адреса в гр. Шумен, ул. Северна № 4, вх.3, ет.8.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни излови: В случая предмет на настоящата жалба е определението в частта, с която е спряно принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело по отношение длъжника И.Б.К.. Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. В ал.2 на чл.415 ГПК е посочено, че когато дава указания за предявяване на иск в случаите по чл.415, ал.1, т.2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл.418 ГПК.

Както се посочи по-горе, видно от отразеното от длъжностното лице връчител в разписка към уведомление до длъжника И.Б.К., по данни на съседи същият е в Германия, като адресът е посетен на 07.10.2019г. в 10ч, на 27.10.2019 г. в 16ч. и на 11.11.2019 г. в 13ч., когато е залепено уведомление на входната врата на ап.64, в гр. Шумен, ул. Северна № 4, вх.3, ет.8. Предвид това поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда чл.47, ал.5 ГПК. Тъй като е издавен изпълнителен лист по чл.418 ГПК, е налице основание за спиране на изпълнението по образуваното срещу този длъжник изпълнително дело по чл.415, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5 ГПК.

          В случая ирелевантно се явява изложеното от жалбоподателя, че особеният представител на длъжника, назначен в изпълнителното производство няма право да подава възражение по чл.414 ГПК и да иска спиране, тъй като принудитеното изпълнение е спряно на друго основание. Искането на особения представител за спиране по чл.420, ал.2 ГПК е отхвърлено от районния съд.

Предвид изложените съображения, настоящата инстанция счита, че определението се явява правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на жалбоподателя не се следват разноски.

Водим от горното, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 138/13.01.2020 г. по ч.гр.д. № 917/2015 г. на ШРС, в частта, с която е спряно изп.д. № 20189300401063 по описа на ЧСИ А.Р. с рег. № 930 и район на действие ШОС, по отношение на длъжника И.Б.К..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

        2.