Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1211 11.04.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 367 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от пълномощника си *** Г.С.-К., е предявил против Г.А.П., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената по частно гр. дело № 18343/ 2017 г. на ПРС, XIX гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11143/ 21.11.2017 г., парична сума в размер на 5 199, 41 лева- остатъчно неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № ***от 27.04.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 20.11.2017 г. до окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство.
В исковата молба е посочено, че на 26.04.2016 г. ответникът подал до ищеца искане за отпускане на потребителски кредит, като получил разяснения и необходимата преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр. Клиентът поискал с част от кредита да се рефинансират други негови задължения към трети лица, като декларирал желание да закупи и пакет от допълнителни услуги. На следващия ден с него се сключил договор № ***, като той подписал съответните споразумение и формуляр, а също и декларирал, че е запознат с общите условия на кредита, за което подписал декларации. Сумата по кредита била 2 200 лева, със срок за връщане от 36 месеца, при месечна вноска- 107, 35 лева, ГПР- 49, 89 %, ГЛП- 41, 17 % или общо дължима сума от 3 864, 60 лева. По избрания и закупен пакет от допълнителни услуги размерът на възнаграждението било 1 988, 64 лева, платим на месечна вноска от 162, 59 лева. Кредиторът изпълнил точно задълженията си по договора, като първо извършил рефинансирането към сметките на третите лица, а остатъкът от сумата от 642, 10 лева превел по банкова сметка ***. Последният получил и погасителен план, ведно с договора, формуляра и споразумението. До момента обаче лицето заплатило само сумата от общо 674, 60 лева, с която били платени изцяло първите четири вноски по договора и част от петата. Според чл. 12.3. от ОУ настъпвала предсрочна изискуемост при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни, като договорът се прекратявал. Длъжникът бил уведомен за настъпването на това обстоятелство с писмо, като задълженията по кредита се обявили за предсрочно изискуеми от 10.01.2017 г. Към тази дата общата дължима сума възлизала на 5 199, 41 лева, като в нея се включвали: главница- 2 065, 79 лева, договорно възнаграждение- 1 369, 41 лева и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги- 1 761, 21 лева. За събиране на сумата било образувано заповедно производство, по което се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. Твърди се, че договорът отговарял на законовите изисквания по ЗПК, клиентът бил наясно със задълженията си, получил бил необходимата информация и документация. По свой избор той сключил и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, с което гарантирал своето спокойствие в случай на изпадане в неблагоприятна ситуация. Длъжникът бил наясно, че това споразумение с подписването му ставало неразделна част от договора и се съгласил с неговите параметри. В договора била предвидена възможност ответникът да се откаже от съглашението или да измени договора, но той не се бил възползвал от това, а напротив- усвоил предоставената му сума, поел изпълнение и дори извършил плащания съгласно погасителния план. В този смисъл моли за уважаване на иска, претендира и разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като представя писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ответникът чрез пълномощника
си е подал отговор, с който оспорва иска. Признава, че по договора била платена
сумата от 674, 60 лева, но този договор бил недействителен на специалното
основание по чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК-
като задължителен реквизит липсвала информация, а това водело до отхвърляне на
претенцията. На следващо място, клаузата за възнаградителна
лихва в размер на 41, 17 % била нищожна поради противоречието й с добрите
нрави, защото надвишавала трикратния размер на законната лихва. Недължимо било
също така и възнаграждението за закупен пакет „допълнителни услуги“ в размер на
1 988, 64 лева, защото законодателят забранявал изплащането на такси за
действия по управление на кредита и оттук- на основание чл. 10а от ЗПК тази
клауза се явявал нищожна поради противоречието й със закона. Твърди се още, че
възнаграждението за пакета „допълнителни услуги“ представлявал разход по
кредита по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, но пък ГПР не можел да бъде по-
висок от петкратния размер на законната лихва и в този смисъл тази клауза от
договора също се явявала нищожна- чл. 19 ал. 5 от ЗПК. При действителност на
договора, се дължала само чистата сума по заема, от която трябвало обаче да се
приспадне вече платеното. Също претендира разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от
фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение №
11143/ 21.11.2017 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 18343/
2017 г. на ПРС, XIX
гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
следните суми: сумата в размер на 5 199, 41 лева- главница, представляваща
остатъчно неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №
***от 27.04.2016
г., сумата в
размер на 8, 91 лева- лихва за забава за периода 23.10.2016 г.- 10.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда- 20.11.2017 г. до окончателното погасяване, както и
разноските в заповедното производство в общ размер на 154, 17 лева.
Срещу така издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
С искане за отпускане на потребителски
кредит от 26.04.2016 г. „Профи Кредит Стандарт“ ответникът
е поискал от ищеца да му бъде предоставена в заем сумата от 2 200 лева, за
срок от 36 месеца, при месечна вноска от 162, 59 лева. В тази връзка клиентът е
подписал декларация за съгласие за обработка на лични данни, като му е
предоставен и стандартен европейски формуляр за информация относно кредита,
ведно с приложение към него.
С молба от 26.04.2016 г. ответникът
е поискал от поисканата като кредит сума да бъдат погасени съществуващи негови
задължения към трети лица, както следва: задължение към „Изи
Асет Мениджмънт“ АД- 402, 90 лева и задължение към
„Сити Кеш“ ООД- 1 155 лева, като сумите бъдат преведени по съответни
банкови сметки в полза на кредиторите.
Между страните с оглед горното е
подписан договор потребителски кредит № ***/
27.04.2016 г. за сумата от 2 200 лева, за срок от 36 месеца, при месечна
вноска от 107, 35 лева, при ГПР 49, 89 %, ГЛП- 41, 17 %, лихвен процент на ден-
0, 11 % и общо дължима сума в края на периода 3 864, 60 лева. Към договора
е подписано и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по
който се дължи възнаграждение в размер на 1 988, 64 лева. С декларация
клиентът е посочил, че е получил общи условия към кредита, които са представени
с версия 05/ 29.01.2016 г. Към договора е приложен подписан от клиента
погасителен план.
Представени са още извлечения по
сметка за преведени суми по кредита на ответника и на третите лица, към които е
задължен, извлечение по сметка за платени от клиента суми и дължим остатък, справка
за начислени лихви и писмо до длъжника за едностранно прекратяване на кредита
поради неплащане в срок.
Представено е още извлечение от
официалния сайт на БНБ за размера на основния лихвен процент.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по делото за това, че
между страните е сключен процесният договор за
потребителски кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на
страните, така и от събраните писмени доказателства. С оглед обаче на въведените
в отговора възражения за недействителност на този договор като неотговарящ на
изискванията по ЗПП, както и за нищожността на клаузите за възнаградителна
лихва и възнаграждението за допълнителните услуги, е необходимо да се изследват
така поставените въпроси, за да се прецени валидността на съглашението.
Основното възражение за нищожност
на договора е свързано с твърдението на ответника, че в случая не били спазени
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК. Според цитираната законова норма,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа „информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит“. Няма спор, че в конкретния
договор информация за това право на потребителя да получи извлечение от сметка
със съответните данни не се съдържа, поради което на основание чл. 22 от ЗПК
договорът е недействителен, защото не е спазено императивно изискване на закона.
Без значение е обстоятелството, че в точка 7.3.1. от общите условия към
договора е възпроизведено съдържанието на част от нормата на чл. 11 ал. 1 т. 12
от ЗПК, защото изискването на закона е тези права на кредитополучателя да са
посочени в договора. Не ОУ, а индивидуалният договор определя правата и
задълженията на страните и именно в този смисъл законодателят е предвидил, че
съответната информация трябва да е включена в договора. Няма спор, че в случая
клиентът е приел и подписал ОУ, но това обстоятелство не санира
посочения порок. В специалния ЗПК изрично е записано в чл. 11 ал. 1 в 27 самостоятелни
пункта какво трябва да съдържа договора, докато за общите условия не са
предвидени подобни изисквания, поради което не може да се приеме, че те
заместват липсващото императивно съдържание на съглашението по кредита при
отсъствие на изрична нормативна регламентация за това. В тази връзка следва да
се посочи още, че е неоснователно съображението на ищеца, че ответникът не
ангажирал доказателства, да е поискал и съответно да не е получил информация от
финансовата институция за кредита си под формата на погасителен план. Дали
страната по един договор се е възползвала или не от предоставено й по този
договор свое право няма отношение по въпроса за валидността на съглашението,
когато то не отговаря на императивните законови изисквания. Нормата на чл. 22
от ЗПК е категорична, че при неспазване на някое от изброените задължителни
елементи от съдържанието на договора за потребителски кредит, той е
недействителен, без да е предвидена законова възможност липсващата информация
да се извлича от приложения към договора или приети от страните ОУ.
Предвид констатираната от съда
нищожност на договора на посоченото основание, законодателят е предвидил в чл.
23 от ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая ищецът претендира сумата в
размер на 5 199, 41 лева, представляваща остатъчно непогасено задължение
по договора съобразно погасителния план, като в исковата молба е посочено как е
формирана тя- сума по заема, договорно възнаграждение и възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги. Доколкото обаче настоящото производство е
такова по чл. 422 от ГПК, предявеният иск трябва да е идентичен по основание и
размер на претенцията в заповедното производство. При положение, че съдът
приема, че договорът е недействителен, тази сума, търсена като главница в
процеса, няма как да бъде прието за установено, че подлежи на връщане на
договорно основание, защото връщането й произтича от института на
неоснователното обогатяване- че всеки, който е получил нещо при липса на
основание, дължи връщането му. Както вече се посочи, тук сумата се претендира от
ищеца въз основа на договора между страните, т.е. на договорно основание, в
която връзка е била издадена и заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Хипотезата обаче на чл. 23 от ЗПК визира връщане на дадено по едно
недействително правоотношение и в тази връзка искът следва да се отхвърли
изцяло, доколкото произнасяне на решаващия състав за връщане на заема по
нищожния договор би довело до промяна в основанието на претенцията, което е
недопустимо. За кредитора съществува възможност да търси съответната сума в
отделно производство на друго основание- извъндоговорно
такова, където да реализира правото си да получи връщането на даденото поради
липса на основание.
С оглед недействителността на
кредита поради несъответствие с императивните изисквания на закона, се явява безпредметно
да се излагат съображения досежно останалите наведени
от ответника доводи за нищожност на клаузите за възнаградителна
лихва и възнаграждението за пакета допълнителни услуги, тъй като при всички
положения нищожността на договора освобождава потребителя от задължението да
остане отговорен за разходи по кредита извън „чистата“ му стойност- отпуснатата
в заем сума. Горните две възнаграждения, претендирани
от кредитора, не са част от предоставения заем от 2 200 лева, а
представляват допълнителни разходи по кредита, поради което се явяват недължими,
предвид недействителността на договора.
Доколкото не се доказа да съществува
присъденото вземане в полза на заявителя, следва да се приеме, че заповедта за
изпълнение е била издадена неправилно, защото предявената претенция е
неоснователна и като такава тя следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, а именно-
отхвърляне на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника
се дължат направените по делото разноски. Такива се претендират още с отговора,
като ответникът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
обаче не е заплатил хонорар, а същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото
на лист 70 в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че страната
се представлява безплатно от адвокат Б., поради затрудненото си материално
положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява
основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде
изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в
размер от 589, 97 лева, до който следва да се възложи в тежест на ищцовата страна.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от пълномощника му юрисконсулт Г.С.-К., против Г.А.П., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело № 18343/ 2017 г. на ПРС, XIX гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11143/ 21.11.2017 г., сума в размер на 5 199, 41 (пет хиляди сто деветдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки) лева- остатъчно неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № ***от 27.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 20.11.2017 г. до окончателното й погасяване, както и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 154, 17 (сто петдесет и четири лева и седемнадесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от пълномощника му *** Г.С.-К., да заплати на *** Д.Г.Б.,***, в качеството му на пълномощник на ищеца Г.А.П., ЕГН: **********,***, разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 589, 97 (петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД