ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 479
гр.Плевен, 12.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шести март
две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя
Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева частно касационно
административно-наказателно дело № 92 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229
- 236 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 2
от ЗАНН.
С
протоколно определение № 775 от 19.12.2019 г., постановено в открито съдебно заседание по нахд № 2288/2019
г., Районен съд – Плевен е оставил без разглеждане като недопустима жалба вх.№
94-00-6862 от 22.10.2019 г. от А.В.К. срещу Наказателно постановление №
15-031/2017 г. от 14.06.2017 г. на началник отдел „Рибарство и контрол“ –
централен Дунав, на ИАРА, и е прекратил производството по делото. С наказателното
постановление на А.В.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.91 ал.4 от Закона
за рибарство и аквакултури и чл.70 ал.1
от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за
извършено административно нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА за това, че при
извършена на 11.05.2017 г. в 08,10 часа проверка в екваторията на язовир
Шаварна, намиращ се до 500 м.надморска височина в землището на с.Одърне, община
Пордим, като наемател на водния обект е въвел в работно положение във водата
мрежен риболовен уред, различен от тези по чл.24 ал.1 от ЗРА – „Гриб“ с
немаркирана лодка – извършва стопански риболов във воден обект по чл.3 ал.1 т.2
от ЗРА в период на забрана на улов на пролетно-лятно размножаващи се риби.
Срещу
постановеното определение е подадена жалба от А.В.К., който счита, че съдът се
е произнесъл неправилно. Според касатора не следва да се възприема за начален
момент за узнаване на НП датата за плащане, т.к. от данните по делото не се
установява точно кой плаща, как плаща и по какъв способ, като по делото не е
налице и информация дали нарушителят плаща. Твърди, че след направена проверка
след заседанието е установил, че глобата е платена от сестра му – А.В.К., която
е извършила плащането без знанието на наказания, чрез дебитна карта на
ПОС-устройство на 30.10.2018 г. Твърди също, че плащането е извършено от
личната дебитна карта на А.В.К.. Сочи, че поради многото почивни дни обективно
не е имал възможност да се снабди с писмени документи, удостоверяващи тези
факти, затова моли да му бъде дадена възможност в разумен срок да предостави
доказателства в тази насока, Счита, че не са спазени изискванията на чл.84 от ЗАНН, която разпоредба препраща към чл.186 от НПК. В заключение моли съда да
отмени атакуваното определение като неправилно и ограничаващо защитата му.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.П.
с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по
същество моли за отмяна на оспореното определение. Сочи, че задължението по НП
е било платено от сестрата на наказаното лице и К. не е знаел за това плащане.
От друга страна, същият не е уведомяван за образуваното изпълнително дело,
видно от представените от НАП доказателства, поради което твърди, че е налице
хипотезата на липса на знание за връчване на НП.
Ответникът Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури – Бургас, в съдебно
заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното определение съдът е приел за установено,
че наказателното постановление е
обжалвано извън преклузивния 7-мо дневния срок. Позовал се на доказателствата по делото, според които наложената
санкция е заплатена на 30.10. 2018 г., което наложило у съда
извод, че най-късно на 30.10.2018г. е
станало известно на К. за
съществуването на НП в правния мир. Съдът направил извод, че от тази дата е
започнал да тече 7-мо дневния срок за обжалване. След изтичане на срока на
обжалване НП е влязло в сила. Констатирал, че административно
наказателното производство е
образувано по внесена жалба на
22.10.2019г. пред ИАРА -Плевен, почти
година след като е изтекъл 7- мо дневния
срок, предвид което производството по делото
следва да се прекрати.
Касационната
инстанция приема постановеното определение за правилно и обосновано на
събраните по делото доказателства, поради следните съображения:
Наказателно постановление № 15-031/2017 г. от 14.06.2017 г. на началник отдел
„Рибарство и контрол“ – централен Дунав е изпратено за връчване на К. по пощата
с „BUL POST“ , на адреса в гр.София, ул. ***, видно от документ,
прикрепен към съставения акт за
нарушение на л.7 от въззивното дело. Адресът, на който е изпратено НП за
връчване, е отбелязаният в НП адрес, който съвпада с адреса, вписан в
съставения акт за нарушение, връчен редовно на К.. НП, ведно с пратката, е върнато с отбелязване „Няма никой на известие“
На л.5 и л.6 от въззивното дело са приложени два
протокола-№№43/11504/27.07.2017 год. и 73-11508/14.08.2017 год., от които се
установява, че служители на наказващия орган, при извършена справка в МВР, са
установили, че настоящият адрес на К. ***. От двата протокола е видно, че
служителите са извършили две посещения на посочения адрес за връчване на НП и
двата пъти лицето не е открито на посочения адрес, като дори при второто
посещение майката на К. е заявила, че
лицето е на почивкаи ще уведоми
последния да се яви в офиса на отдел РК-ЦД за получаване на НП.
Лицето обаче не се е явило.
При горните установени факти, настоящата
инстанция намира, че НП е редовно връчено на К. при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН-наказаното лице трикратно не е било намерено нито на посочения от него
адрес, нито на настоящия адрес, отразен в масивите на МВР. Върху НП е
отбелязана датата на последното посещение на адреса-14.08.2017 год. и именно на
тази дата НП следва да се счита за редовно връчено на адресата си. Считано от
тази дата до датата на подаване на жалбата пред РС-Плевен-22.10.2019 год. е
изминал период, по-дълъг от две години. Дори да се приеме, че най-късната дата,
на която К. следва да се счита за уведомен за издаденото НП е датата, на която
е извършено плащане на размера на глобата по наказателното постановление, а
именно -30.10.2018 год., видно от отчет по сметка, приложен на л.29 от
въззивното дело, то жалбата отново се счита за подадена след преклузивния
7-дневен срок. Този извод съдът прави, като взе предвид, че действително няма
данни кое лице е извършило плащането посредством ПОС, на сумата по издаденото
срещу К. наказателно постановление. Следва да се има предвид обаче, че по делото
липсват не само данни, но и твърдения НП да е доведено до знанието на някое
друго лице от семейството на К., което да знае както за издаденото НП , така и
за размера на глобата, за да я погаси, както и да се има предвид, че
жалбоподателят не е представил доказателства за твърденията си, че сестрата на К.,
а не самият той е извършила плащането. Следва да се има предвид още, че в
жалбата против НП на л.3 от въззивното
дело жалбоподателят не твърди, че НП не му е връчено изобщо, а че не му е
връчено редовно на основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.186 от НПК – той
твърди: „не мога да соча КОГА МИ Е ВРЪЧЕНО постановлението, защото считам, че
не са спазени изискванията на ….“
Ето защо определението, с което делото е
прекратено поради просрочие на жалбата, като правилно и обосновано на събраните
доказателства, следва да се остави в сила.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение
№ 775 от 19.12.2019 г. по нахд № 2288/2019 г. на Районен съд – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/