Р Е Ш Е Н И Е
№ 1850/22.10.2020г.
Град Пловдив, 22.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2221 по описа на съда
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на С.И.Т.
*** против решение № 1045 от 03.07.2020 г., постановено по
а.н.д. № 2474 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 39 от 07.04.2020 г. на директора
на ОБДХ Пловдив, с което на С.И.Т., ЕГН **********,***, на основание чл.42,
ал.1 ЗХ (отм.) е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение по чл.12,
ал.1 ЗХ (отм.).
Според касатора решението е неправилно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се
отмяна на решението и на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен начин се установява фактическата обстановка, нарушението по чл.12,
ал.1 ЗХ (отм.) е едно и има предвид неизпълнение на изискването за притежаване
на разрешение при производството и търговията с храни. С оглед легалните
определения на производител на храни в § 1, т.48, производство в § 1, т.49,
търговия в § 1, т.60 и търговец на храни в § 1, т.61 ПР ЗХ, районният съд е
направил извод, че всички елементи от обективна и субективна страна на
нарушението по чл.12, ал.1 ЗХ са доказани по несъмнен начин – в обекта се
произвежда храна от собствено производство и преработена, а произведената храна
се предлага в обект, предназначен за обществено хранене на деца, който обект
няма издадено разрешение за това. Съответно в деня на проверката
жалбоподателката е готвела без да притежава здравна книжка, т.е., доказан е
нарушителят и неговата вина, доколкото е следвало да се съобразява със
законовите изисквания, предвидени в чл.12, ал.1 ЗХ (отм.). Според районния съд
правилно е приложен материалният закон и съответната на нарушението санкционна
норма, а наложеното наказание е в минимален размер, спазени са също
изискванията на чл.27 ЗАНН при неговата индивидуализация. Като неоснователни са
преценени от районния съд възраженията за неспазване на изискванията на чл.42,
т.7 и чл.34 ЗАНН. Изложени са също съображения относно невъзможността за
прилагане на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно. Въз основа на установените факти
районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят
напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
На всички възражения на
касатора са дадени ясни, подробни и мотивирани отговори, включително относно
вината на нарушителя, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата
инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид всичко изложеното
касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348,
ал.1 НК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо,
обосновано и правилно. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1045
от 03.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 2474 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.