Р Е
Ш Е Н И Е
№
69
гр. Нови пазар, 29.10.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №223 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят „***“ – ЕАД –
гр. С., обл. Р., представлявано от Изпълнителните
директори Д.А.А.и Р.П.Ч., с пълномощник по делото адв. Т. Д.от АК – Варна заявява, че наказателно постановление
№47 от 15.07.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ-Ш., с което на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., е неправилно,
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че административното производство започнало във връзка с извършена
проверка на 03.04.2019 г., но в акта за установяване на нарушението, както и в
обжалваното наказателно постановление, не бил посочен номер на протокола,
послужил като основание за издаване на административния акт, а такъв протокол
бил съставен под №ВВ-04/03.04.2019 г. Мотивите, отразени в наказателното
постановление изцяло се припокривали с тези, изложени в акта за установяване на
нарушението, но те били изцяло различни от констатациите, направени с протокола
за проверка №ВВ-04/03.04.2019 г. В протокола за проверката било констатирано,
че осъщественото нарушение представлявало заустване
на отпадъчни води във воден обект, без издадено разрешително, а в АУАН и в
наказателното постановление било отразено, че е налице нарушение на издаденото
на дружеството разрешително за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води. Също така в наказателното постановление не било
посочено дали в момента на проверката е имало води, които се заустват в реката в конкретно посочената точка с географски
координати, упоменати в постановлението. Географските коорадинати
на точка на заустване в земна канавка в река К.,
които били посочени в АУАН и в наказателното постановление изцяло се
различавали от тези, посочени в протокола за проверка. Мотивите на
постановлението били противоречиви, тъй като в тях от една страна имало
твърдения, че дружеството извършвало заустване на
отпадъчни води чрез земна канавка в югоизточна посока на площадката към река К.,
а от друга страна се твърдяло, че има включване на същите отпадни води в
локално пречиствателно съоръжение за битови отпадъчни води, което се намира в
източната част на площадката, което било технически невъзможно. В дружеството
била извършена проверка на 01.04.2019 г., за която бил съставен протокол, като
нито в този протокол, нито в протокола за проверка от 03.04.2019 г. било
отразено дружеството да е допуснало заустване на
отпадъчни води в нарушение на издаденото разрешително.
В жалбата се изтъква също, че е допуснато процесуално нарушение при съставяне акта за установяване на административното нарушение, а именно не била спазена процедурата, регламентирана в чл.40 от ЗАНН, като конкретно били нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Също така бил посочен неправилен адрес на площадката на обекта, съществени разминавания имало в констатациите, посочени в протокола за проверка и АУАН по отношение обстоятелствата на нарушението. В наказателното постановление било посочено, че е осъществено нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, която норма била санкционна и нямало как да бъде нарушена от дружеството. При изложените в наказателното постановление мотиви следвало да се счита, че е нарушена разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Предвид тези съображения, изложени подробно в жалбата, жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Е. Г. счита, че доводите на жалбоподателя са неоснователни. Намира, че АУАН и наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити; че нарушението е доказано по безспорен начин и че правилно са приложени относимите към нарушението законови норми. Твърди, че дружеството няма разрешително за заустване на производствени отпадъчни води, а само за заустване на битови отпадъчни води. Първите следвало да се отвеждат в хвостохранилище „***” и не били налице противоречия в констатациите на наказващия орган. По повод твърденията на жалбоподатгеля за противоречия между данните в АУАН и протокола за проверка от 03.04.201 г. твърди, че последният не е основание за образуване на административно производство и пред съда няма обвързваща сила. Също така смята, че е неправилно тълкуването на жалбоподателя относно твърдяните противоречия в данните, отразени в докумените по преписката относно географските координати на отбелязаното заустване на води. Твърди, че не е налице процесуално нарушение при съставяне на АУАН и конкретно липсва нарушение на процедурата по чл.40 от ЗАНН. Смята, че правилно в акта и постановлението е посочена нарушената от дружеството законова норма от ЗВ. Предвид тези съображения въззиваемата страна, чрез представителя си, моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата e подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С акт за установяване на административно нарушение №АН-04/17.05.2019 г. актосъставителят А.Н.Н. - старши експерт в РИОСВ - Ш. е констатирал, че на 03.04.2019 г. в обогатителна фабрика „***” – ЕАД – Район ***, гр. ***, обл. Ш., дружеството – жалбоподател е осъществило заустване на производствени отпадъчни води във воден обект, посредством авариен изпускател в отклонение от предвидените условия в Разрешително №13710071/16.10.2013 г. за ползване на воден обект с цел заустване на пречистени отпадъчни води, издадено от Директора на Басейнова дирекция – Дунавски район, гр. П.. Актосъставителят е отбелязал, че това представлява нарушение на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите. Актът е връчен на същата дата на надлежно упълномощено лице от жалбоподателя. Въз основа на така съставения акт наказващият орган е издал наказателно постановление №47/15.07.2019 г., с което за установеното нарушение и на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Актът за установяване на административното нарушение, както и издаденото наказателно постановление са съставени от компетентни длъжностни лица, видно от съдържанието на приложените по делото заповед №РД-154 от 28.02.2019 г. на Министъра на околната среда и водите и заповед №РД-8 от 10.01.201 г. на Министъра на околната среда и водите. Съдът счита също така, че актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяната на постановлението на това основание. Доводите на жалбоподателя, изтъкнати в жалбата му, относно наличието на допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, съдът счита за несъстоятелни.
На първо място относно твърдението, че при съставянето на АУАН са нарушени разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът счита следното: Действително посочените разпоредби изискват актът да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на такива, или при невъзможност актът да се състави в тяхно присъствие, то той следва да се състави в присъствието на двама други свидетели. В настоящия случай описаното в наказателното постановление нарушение е било констатирано в присъствието на свидетели, но доколкото актът е бил съставен не в деня на установяване на нарушението, а след това, то очевидно съставянето на акта не е било възможно да бъде подписан от свидетели, присъствали при установяването на нарушението, а е следвало да се състави в присъствието на двама други свидетели. Настоящият АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, неприсъствал при констатацията на нарушението и без съмнение в случая е налице процесуално нарушение. За да може то, обаче да обоснове незаконосъобразност на процедурата, то следва да е съществено нарушение, водещо до ограничаване правата на нарушителя. В случая съдът счита, че нарушението не е от категорията на съществените, защото по никакъв начин не нарушава правата на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление следва да се издаде и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено извършването на нарушението и нарушителя. Именно тази законова разпоредба дава възможност на наказващият орган да издаде наказателно постановление, дори и при допуснато нарушение, но предвид безспорно установеното нарушение и неговия автор, което и очевидно в случая е сторено.
На следващо място относно твърденията за несъответствие между данните от АУАН и НП и данните от изготвения протокол за проверка №ВВ-04/03.04.2019 г. съдът счита, че е основателно твърдението на въззиваемата страна, че административнонаказателното производство започва със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Именно това е актът, с който се констатира нарушението и се предявява на нарушителя. На проверка и доказване подлежат именно констатациите, направени с акта за установяване на нарушение. Протоколите, съставени при извършваната проверка имат значение за асминистративнонаказателното производство, доколкото носят данни за извършената проверка. Когато, обаче актът се съставя от актосъставител, който лично е констатирал фактите на нарушението, какъвто е настоящият случай, то от значение са именно констатациите, които актосъставителят лично е възприел и отразил в акта. Предвид това съдът счита, че не е налице допуснато процесуално нарушение при непосочване на номера на протокола за проверка в АУАН, или при несъответствия между съдържанието на АУАН и протокала, а следва да разглежда случая, предвид фактите, посочени в АУАН и издаденото въз основа на него постановление.
Отново във връзка с твърденията в жалбата следва да се посочи, че неправилно посоченият адрес на обекта на жалбоподателя също не може да се счита за допуснато съществено процесуално нарушение. Относно твърденията за неправилно посочена нарушена законова разпоредба съдът съобразява следното: В типичните случаи на административни нарушения, при нарушаване на конкретна законова разпоредба, санкцията за нарушението е регламентирана отделно и в тези случаи следва да се посочи конкретно нарушената разпоредба, което е изискване за законосъобразност на АУАН и НП. В други случаи, какъвто е и настоящият, законовата разпоредба съдържа, както състава на административното нарушение, така и санкцията за него. Предвид това съдът не счита, че е налице процесуално нарушение в коментираната от жалбоподателя насока.
Установява се
от събраните по делото доказателства
– показанията на свидетелите А.Н.Н. и П.И.С., както
и от приложените по
делото писмени
доказателства в заверени копия – сигнал от 27.03.2019 г., решение
№1198/16.10.2013 г. за изменение и продължаване срока на действие на
разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностни води №200430/02.06.2006 г., разрешително за ползване на
водет обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води
№200430/02.06.2006 г., протокол за проверка №ВВ-04/03.04.2019 г., констативен протокол №ВВ-04-1 от 17.05.2019 г. и
страница от „Дневник на авариен изпускател-шахти алевритов
отпадък”, че на 03.04.2019 г. по повод постъпил сигнал, от страна на служители
на наказващия орган, между които и актосъставителя А.Н.,
е била извършена проверка в обект на дружеството-жалбоподател, находящ се в района на гр. ***ово.
Обектът бил функциониращ, в него се извършвала преработка на ***ова суровина, като се отделял и промивал кварцов пясък и се
обогатявал ***. На място било установено, че изтичат бели на цвят отпадъчни
води от точка след авариен изпускател. За да бъде установен източника на
отпадъчните води, било проверено помпено помещение. Във въпросното помещение
имало възлови тръби за производствени води и там бил наличен пломбиран кран на
авариен изпускател, който бил частично отворен, без да е нарушена пломбата му.
От там се отвеждали производствени отпадъчни води чрез тръбопровод към земна
канавка на югоизток от обекта, след което се зауствали
в река К., чрез дере ***. Съгласно горепосоченото разрешително за ползване на
воден обект дружеството ползвало дере ***, десен приток на река К. за заустване на отпадъчни води, като зауставането
на битови отпадъчни води следвало да се извърши след пречиствателно съоръжение
в място за заустване с конкретно посочени координати.
Производствените отпадъчни води следвало да се отвеждат в хвостохранилище
„***”. Установявайки изтичането на производствени отпадъчни води и заустването им в реката, на дружеството били дадени предписания от проверяващите и от страна на дружеството били
взети незабавни мерки за отстраняване на изтичането на отпадъчни води.
Гореописаните факти са установени безспорно от събраните по делото доказателства и на базата на тези факти съдът счита, че с категоричност се установява осъщественото административно нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. От страна на дружеството е било осъществено заустване на производствени отпадъчни води във воден обект, без даденото му разрешително да допуска подобно ползване на водния обект. С разрешителното е даден друг регламент относно производствените отпадъчни води, поради което констатираното от проверяващите деяние представлява именно ползване на водния обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Обстоятелствата на нарушението ясно и подробно са описани в АУАН и в наказателното постановление, и те се подкрепят изцяло от събраните доказателства.
Относно наложената с постановлението имуществена санкция, съдът констатира, че същата е
наложена законосъобразно по вид и обосновано по размер. Наказващият орган е наложил минималния, предвиден
в закона размер, очевидно при обоснована преценка за тежестта на нарушението.
Поради гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Ето защо
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №47/15.07.2019 г., издадено от Директора на Регионалната инспекция по околна среда и води - гр.Ш., с което на „***“ – ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., общ. В., обл. Р., ул. „****”, №**, представлявано от Изпълнителните директори Д.А.А.и Р.П.Ч., на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: