№ 2898
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110217067 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. И. Т. против наказателно постановление
(НП) № 2320/14.12.2021 г., издадено от директора на СДВР, с което на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I, 7 от Заповед № РД-01-
968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят оспорва
фактическата обстановка, приета в НП, като твърди, че не е извършено
нарушението както от обективна, така и от субективна страна. Посочва, че в
законоустановения срок е подал възражение, че връченият му препис от
АУАН е нечетлив, но въпреки това АНО не е предприел действия по
повторно надлежно връчване на екземпляр от акта, с което е било нарушено
правото му на защита. Излага доводи за наличието на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Посочва, че ако заповедите на министъра на
1
здравеопазването представляват общ административен акт, то не могат да
попълват хипотезиса на бланкетна материалноправна или санкционна
законова норма. Жалбоподателят обаче приема същите за подзаконови
нормативни актове, които не са обнародвани в Държавен вестник, съответно
не са влезли в сила. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. И., поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като в допълнение посочва, че АНО не е ангажирал доказателства за
твърдяното нарушение. Посочва, че жалбоподателят страда от здравословни
проблеми, които затрудняват дишането му, като при извършване на
проверката същият е свалил маската си за кратко време, колкото му е
необходимо да премахне секретите, натрупали се в носа му. Излага доводи за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради
връчването на нечетлив АУАН. Твърди, че е налице маловажност по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не се представлява в откритото съдебно заседание.
В депозирани писмени бележки преди предходно съдебно заседание, чрез
юрк. Х., излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.12.2021 г., около 16.10 часа, Г. Д. С. - командир на отделение в
сектор "Метрополитен" ООП-СДВР, при обход на перона на метростанция
"Г.М. Димитров" забелязал лице от мъжки пол да върви към него без да има
поставена защитна маска на лицето, покриваща носа и устата, в съответствие
с въведената противоепидемична мярка със заповед на министъра на
здравеопазването. С оглед на това свидетелят С. поискал документ за
самоличност на лицето и установил същото като Т. И. Т., срещу когото
2
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
637277/06.12.2021 г. за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, вр. т. I, 7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на
здравеопазването. Нарушителят отказал да подпише акта, но получил препис
от същия. В законоустановения срок постъпило възражение вх. № 51300-
71421/08.12.2021 г., в което Т. посочил, че не знае за какво е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, тъй като връченото му
химизирано копие на акта е бледо и нечетливо написано, поради което не
може въобще да разчете съдържанието на самия акт, което съществено
накърнява правото му на защита. Контролните органи не предприели
действия по повторно връчване на акта.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП №
2320/14.12.2021 г., издадено от директора на СДВР, с което на основание чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I, 7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на
министъра на здравеопазването. НП било връчено на 04.02.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите Г. Д. С., Г. Д. М.-Г. и Н.Ц. И., както и от
приетите по делото писмени доказателства – докладна записка, заповед №
513з-7383/27.03.2020 г. на директора на СДВР, удостоверение рег. № 513р-
85427/07.09.2022 г., заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на
здравеопазването, амбулаторен лист № 2302030335Е1/20.01.2023 г., резултат
от образна диагностика от 18.01.2023 г., направление от 23.02.1990 г., искане
и резултат от образна диагностика, удостоверение № 513р-24801/07.03.2024 г.
на началник към отдел „Човешки ресурси“ СДВР, заповед № 8121К-
8940/20.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи и длъжностна
характеристика за длъжността „директор на ОД МВР/СДВР“. Съдът
кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като
същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе
фактическа обстановка.
Свидетелите С. и Г. нямат съхранен спомен за случая, което е житейски
логично предвид изминалия период от време и естеството на служебните им
задължения. Отразените в акта за установяване на административно
3
нарушение фактически констатации нямат презумптивна доказателствена
сила, но същите намират подкрепа и в други доказателства, приложени по
делото, в частност в изготвената докладна записка от С., непосредствено след
възприемане на извършеното нарушение. Същевременно пред настоящия
съдебен състав не бяха събрани доказателства, които да опровергават
фактите, изложени в АУАН и НП. В тази връзка следва да се отбележи, че
съдът кредитира показанията на свидетелката И. за наличието на
здравословен проблем у жалбоподателя с дългогодишна давност, за което са
приети и съответни писмени доказателства. И. обаче не е присъствала на
процесните събития и показанията й не са пряк източник на доказателства
относно наличието или липсата на поставена от Т. маска, покриваща носа и
устата, на посоченото в НП време и място. Ирелевантно се явява също така
обстоятелството дали жалбоподателят е свалил временно маската или изобщо
не е разполагал с такава, тъй като в приложимата уредба не е предвидена
възможност за временно преустановяване носенето на предпазна маска по
каквито и да било причини.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества, правомощията, делегирани с приложената по делото заповед и
изричните разпоредби на чл.209а, ал.3 и ал.4 от ЗЗ. Процесното НП е
издадено от компетентен орган в съответствие с чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ –
директора на съответната областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи, в случая СДВР. АУАН е съставен от компетентен орган,
действащ в рамките на своята материална и териториална компетентност,
като съгласно чл. 209а, ал. 3, предл. 3 от ЗЗдр актовете за нарушения по този
текст се съставят от длъжностни лица, определени от директорите на
4
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Такива
съгласно т. 1 от представената по делото Заповед № 513з-7383/27.03.2020 г.
на директора на СДВР са държавните служители- полицейски органи по чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто актосъставителят С. се явява с оглед
представеното удостоверение за заеманата от него длъжност "командир на
отделение" към отдел "Охранителна полиция" в СДВР, доколкото с оглед
структурата на МВР, към която се числи актосъставителят, същият се явява
полицейски орган по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗМВР.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установи, че Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Съгласно
посочената разпоредба се наказва лице, което наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от ЗЗ. В настоящия случай в т. I. 7 от
Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването на
основание чл. 63, ал. 4 и ал.11 ЗЗ в периода от 01.12.2021 г. до 30.03.2022 г. е
била въведена следната противоепидемична мярка на територията на
Република България: "Всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение
№ 3.". Заповедта е издадена на основание Решение № 826/25.11.2021 г. на
Министерски съвет, с което е продължен срокът на обявената с Решение №
325/14.05.2020 г. на Министерски съвет извънредна епидемична обстановка
на територията на Република България за периода от 1 декември 2021 г. до 31
март 2022 г. С оглед на това, към момента на извършване на деянието,
предвид продължения срок на въведената в страната извънредна епидемична
обстановка и издадената Заповед от министъра на здравеопазването,
жалбоподателят е имал задължение да постави на лицето си защитна маска за
еднократна или многократна употреба, която маска да покрива носа и устата
5
му по време на пребиваването му в метростанцията. Доколкото по несъмнен
начин се установи, че жалбоподателят не е имал поставена защитна маска за
лице, то последният е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
посочената заповед на министъра на здравеопазването представлява
подзаконов нормативен акт и се явява нищожна, доколкото не е била
публикувана в Държавен вестник. Процесната заповед на министъра на
здравеопазването носи белезите на общ административен акт по смисъла
на чл. 65 АПК, доколкото е с еднократно правно действие и с нея се създават
права и задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни
интереси на неопределен брой лица (в този смисъл са Определение № 8865 от
06.07.2020 г. по адм. дело № 3873/2020 г. по описа на ВАС; Определение от
01.06.2020 г. по адм. дело № 4088/2020 г. на ВАС и др.). В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл.63а, ал.5 от ЗЗ, в която е посочено, че заповедта
на министъра на здравеопазването по чл.63а, чл.1 от ЗЗ е общ
административен акт. АПК не предвижда обявяване на общите
административни актове в Държавен вестник, а е уредено специално
производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73
АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с
националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота,
здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите
лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на
изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в
неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване, чрез извънредни пресконференции, както и на страницата на
Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По
делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет, на
страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно
действие. Разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ изрично препраща към акт на
министъра на здравеопазването, с който са въведени противоепидемични
6
мерки, поради което неоснователни са доводите в жалбата, че заповедта не
може да запълни хипотезата на бланкетния санкционен състав.
Деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл,
доколкото жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и неговите общественоопасни последици, като е целял
настъпването им. В случая се установи, че жалбоподателят е бил наясно, че
следва да носи защитна маска на лицето си на територията на метростанцията,
но не е поставил такава. Наложеното му наказание правилно е
индивидуализирано в законовия минимум.
В хода на административнонаказателното производство обаче е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
ограничило правото на защита на жалбоподателя и представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът споделя доводите на
жалбоподателя, че след изрично направено възражение за нечетлив препис на
връчения му АУАН, то АНО е следвало да връчи четлив такъв, а не да
пристъпва към издаване на процесното НП. Видно от приложения по делото
препис, същият е особено нечетлив в частта относно номера на заповедта на
министъра на здравеопазването, в която е посочено и нарушеното правило за
поведение по време на извънредната епидемична обстановка. Действително,
актът е бил предявен на нарушителя и макар той да е отказал да подпише
същия, е имал възможност да се запознае със съдържанието му. Житейски
логично и обосновано обаче е нарушителят да не запомни
индивидуализиращите белези на конкретната заповед на министъра на
здравеопазването, а в актът за разлика от НП не е възпроизведено
съдържанието на т. I. 7 от същата. Т. е положил съответната грижа, за да се
снабди с четлив препис от АУАН, като е подал писмено възражение в
законоустановения срок с конкретно искане в тази насока, но няма данни по
делото същото изобщо да е било разгледано. Неяснотата относно запълващата
бланкетния състав на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ заповед е попречила
на нарушителя да реализира правото си на защита в пълен обем, поради което
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед основателността на жалбата, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение
7
при първото разглеждане на делото, както и 400 лева за настоящото
производство, за реалното заплащане на които са представени договори за
правна защита и съдействие, имащи характер на разписка. Същите не
надвишават минимално предвидения размер в Наредба № 1 от 9.07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнгараждения (Наредбата), поради
което неоснователно се явява възражението за прекомерност. Съдът намира,
че не следва да бъде присъждано допълнително уговореното възнаграждение
в размер на 300 лева на основание чл.7, ал.9 от Наредбата, тъй като чл.18,
уреждащ възнагражденията по административнонаказателни дела, препраща
единствено към чл.7, ал.2, но не и към ал.9. Не следва да се присъждат и
претендираните разноски в производството пред АССГ, тъй като не са
представени доказателства за реалното заплащане на адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2320/14.12.2021 г., издадено
от директора на СДВР, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на Т. И. Т. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I, 7 от Заповед № РД-01-
968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Т.
И. Т., ЕГН ********** сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8